Р Е Ш Е Н И Е № 165
гр. Монтана, 14 март 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 16 02 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА,
V състав, Адм.д. № 501 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 284, във вр. с чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл.
203 и сл. от АПК.
Образувано
е по искова молба на л/св Д. Р*** Д.,***, в която твърди, че на 27 06 2022 г. К***
– старшина, с прошарените коси, около 16:10 ч. го е завел в антрето пред
дежурната, вместо до лавката и заедно с Р*** – старшина, с очилата и Н*** на И***
командира синът, са му нанесли побой. От побоя, който е продължил около 15
минути е бил с подути и посинени очи, натъртено ляво рамо и голяма синка в
областта на ребрата. Твърди, че е заплашен, че ако пише за случая, ще му
отнемат живота и поради уплаха не е подавал жалба. Моли служителите да бъдат
осъдени на 30000 лева поради нанесени му здравословни щети. От ответната страна
се установява, че „К*** – старшината с прошарените коси“
е мл. инспектор К*** Й*** К*** , „Р*** – старшината с очила“ е мл.
инспектор Р. В*** С*** , а „Н*** на И***
– командира синът“ е мл. инспектор Н*** И*** М*** .
Ответната
страна - ГД „ИН“, гр. София, чрез юрк Е*** Д*** в писмен отговор оспорва
исковата претенция като неоснователна. Счита, че твърденията не са подкрепени с
доказателства, поради което не се установяват обстоятелствата по чл. 3, вр с
чл. 284 от ЗИНЗС. Моли присъждане на разноски по делото под формата на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ГДИН.
Окръжна
прокуратура - Монтана, чрез прокурор Галя Александрова, дава мотивирано заключение
за неоснователност на иска. Посочва, че в производството по делото са
установени имената на служителите на ЗОЗТ „Бойчиновци“, за които в исковата си
молба Д. твърди, че са му нанесли побой на процесната дата 27.06.2022 г., а именно:
„К*** – старшината с прошарените коси“ е
мл. инспектор К*** Й*** К*** , „Р*** – старшината с очила“ е мл. инспектор Р. В*** С*** и „Н*** на И*** – командира
синът“ е мл. инспектор Н*** И*** М*** . В хода
на производството е установено, че тримата служители са били на работа в
посочения ден и час. Установено е, че за така посочения ден, липсват
видеозаписи от охранителните камери, тъй като технологично видеокамерите
съхраняват направените записи около един месец, след което автоматично се
изтриват. От разпита на тримата свидетели - лишените от свобода К*** Т*** П*** ,
В*** М*** А*** и К*** С*** С*** , които към 27.06.2022 година са били настанени
заедно с ищеца Д. в спално помещение № І се
установява, че ищецът Д.Д. е конфликтна личност, който през целия си престой в ЗОЗТ „Бойчиновци“ е
имал проблеми с останалите лишени от
свобода. Без да могат да посочат точна дата, тримата свидетели разказват, че в този период – лятото, в края
на месец юни, Д. е имал проблем с друг лишен от свобода и се е стигнало да бой
между двамата. Св. Константин П*** и
св. Вълко А*** твърдят, че са били свидетели на сбиване между Д. и другият
лишен от свобода, започнал в спалното помещение на ищеца. Ангелов твърди, че и
двамата са си нанасяли удари, като Д.Д. е получавал удари, както в областта на
главата, така и на врата и рамото, ребрата, кръста. Боят в спалното помещение е
прекъснат от П*** , който е изгонил
двамата в коридора, където те са продължили да се бият до намесата на
надзирателите. И тримата свидетели твърдят, че проблемът е продължил в рамките
на няколко дни, през който Д. неколкократно е бил нападан и бит от същия и
други лишени от свобода. Без да посочи точна дата, но в тези няколко дни, К***
П*** заявява, че е бил във фитнес залата на затворническото общежитие с Д. и
същият се е оплакал от болка в рамото и ребрата. Видял е синини по Д. и
последният е казал, че му е нанесен побой от надзирателите. Вълко А*** и К***
С*** не потвърждават този факт. Заявяват, че пред тях Д. не се е оплаквал от
нанесен от „старшините“ побой и не знаят за такъв. В настоящия случай е предявен иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на
служители от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а
именно: твърдение на Д.Д. за нанесен на
27.06.2022 година около 16.15 часа в антрето пред дежурната в ЗОЗТ „Бойчиновци“
от служители на ЗОЗТ „Бойчиновци“ към затвора гр. Враца, като в резултат на
побоя е бил с подути и посинен очи, натъртено ляво рамо и голяма синина в
областта на ребрата, за което претендира обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева. По делото не са представени и липсват
каквито и да било доказателства, че действията, водещи до нараняване на Д., са
извършени от служителите на ЗОЗТ
„Бойчиновци“ - мл. инспектор К*** Й*** К*** , мл. инспектор Р. В*** С*** и мл. инспектор Н*** И*** М*** .
Напротив по производството са събрани достатъчно и категорични доказателства, че физически сблъсък е имало и Д. е получил наранявания,
но същите са били нанесени от други лишени от свобода, не от служители на ЗЗОЗТ „Бойчиновци“. Липсва обаче
оплакване на Д. от нанасяне на телесни повреди от други лишени от свобода. На
следващи място липсват данни за извършени медицински прегледи на Д.. По делото
е приложено единствено копие от книгата
за записвания за медицински прегледи на лишените от свобода, страница за
записване от дата 27.06.2022 година и следващите, където Д.Д. е записан, че желае да посети лекар.
Липсва медицинска документация за извършен медицински преглед, при който да има
оплаквания от нанесен побой или оплаквания, такива, каквито са описани в
жалбата – насинено око, болки в рамото, натъртени ребра. Видно от
гореизложеното липсват каквито и да било доказателства за извършени незаконосъобразни
действия от служители на ЗОЗТ
„Бойчиновци“, които да са довели до получените от Д. наранявания, за които
същият претендира парично обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер
на 30 000 лева.
С
Определение от 26 01 2023 г. съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже настъпилите за него вреди, обстоятелствата, от които счита, че същите са
причинени и причинната връзка между тях.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след
преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Списък на лишени от свобода /л. 17-20/ – закрит тип по спални помещения в ЗО от
закрит тип „Бойчиновци” към 23 06 2022 г. и 29 06 2022 г., ищецът Д. Р*** Д.,
понастоящем настанен в ЗОЗТ Бойчиновци за периода 23 06 2022 г. и 29 06 2022 г.
е настанен в І спално помещение /непушачи/, ведно с л/св К*** Т*** П*** , В***
М*** А*** , К*** С*** С*** и С*** А*** С*** . На 29 06 2022 г. е преместен в
VІІ спално помещение с л/св В*** Н*** О*** и В*** Р*** Г*** .
Съгласно
писмо на Началник на Затвор ЗОЗТ „Бойчиновци”, вх. № 122/16 01 2023 г. е
посочено, че не могат да бъдат представени видеозаписите от камерите за
посочения период, тъй като системата съхранява записи за 1 месец назад. В
същото писмо са посочени трите имена и длъжностите на лицата, цитирани от л/св Д.
Р*** Д..
Съгласно
работно време на медицински център на ЗОЗТ и ЗООТ „Бойчиновци” (от 8:30 до
12:00 до обяд и от 14:00 до 17:00 ч. след обяд) и утвърден график, ден
понеделник е за закрит тип Зона „А” – от І до V спално, а вторник за ЗТ Зона
„А” – от VІ до Х спално. След обяд от 14:00 до 17:00 ч. се провеждат спешни
прегледи. В ден сряда се извършват прегледи от ОПЛ.
Съгласно
Книга за регистриране на желаещите л/св да посетят лекарския кабинет в ЗОЗТ
„Бойчиновци” /л. 34-51/, л/св Д. Р*** е записван на датите, както следва: 27 06
2022 г.; 30 06 2022 г.; 02 07 2022 г.; 04
07 2022 г.; 06 07 2022 г.; 07 07 2022 г.; 11 07 2022 г.; 14 07 2022 г.; 18 07 2022 г.; 19 07
2022 г.; 20 07 2022 г.; 22 07 2022 г.; 25
07 2022 г.; 27 - 29 07 2022 г.; 01 - 04 08 2022 г.; 08 08
2022 г.; 10 08 2022 г.; 11 08 2022 г.;
15 08 2022 г.; 16-19 08 2022 г.; 26 08 2022 г.; 29 08 2022 г.; 31 08 2022 г.
Съгласно
здравен картон, на дата 21 03 2022 г. е извършен преглед при постъпване в ЗОЗТ
Бойчиновци, където е вписана диагноза: „Органично разстройство на личността”.
На дата 02 12 2022 г. по негово желание е изведен за извършване на лабораторни
изследвания на кръв и урина за проверка здравословното му състояние, както и
рентгенография на ляво стъпало поради нараняването му през лятото. Посочено е,
че резултатите от изследванията са в норма, а от рентгенографията не се виждат данни
за травматични изменения, дегенаративни промени, огнищни костни лезии в
областта на лявото стъпало.
Съгласно
Амбулаторен журнал започнат на 06 12 2021 г. /л. 63-79/ л/св Д. Р*** , за
периода 27 06 2022 г. – 31 08 2022 г. е преглеждан, както следва на дата 27 06
2022 г., когато му е предписано мента/глог/валериан и витамин Ц; на дата 04 07 2022 г. - с предписани витамин Ц
и валидол; на дата 14 07 2022 г. – вит.
Ц и аналгин; 15 07 2022 г. – терапия за
епилепсия – депак. хр. и неуронтин; 25
07 2022 г. – вит. Ц и имомед (при остро чревно разстройство); 27 07 2022 г. – вит . Ц и фортекал (при
алергии); 10 08 2022 г. – дро спаз
(при спазми на бъбреци, жлъчка), беналгин (обезболяващо и температуропонижаващо
действие), диклак (болкоуспокояващо,
противовъзпалително); 22 08 2022 г. – вит Ц и вит Б компл.
Свидетелят
К*** Т*** П*** , на въпроса на съда дали за дата 27.06.2022 г. си спомня да се
е случило нещо с Д., да му е нанасян побой и от кого, да се е оплаквал за това,
отговаря, че Д. с друг л/св са се скарали в спалното помещение, а той като отговорник
на спалното ги е изкарал навън в коридора. Когато са се скарали е бил в
коридора и ги е видял, че се карат след като е влязъл. Разделил ги е и ги е
изгонил от вън, защото е с дълга присъда и не иска проблеми. На другия ден знае,
че е викан да пише обяснения. Като ги е изкарал пред килията не може да каже
какво са правили от вън. След това и старшините са дошли и са ги заключили в
спалните помещения. Във фитнеса, на следващия ден или след втория или третия
ден, когато са се засекли във фитнеса Д. му се е оплакал, че не може да вдига
уредите, че го боли рамото и ребрата, не е казал защо го боли. Бил е и с
насинено окото и това е в този период през лятото. Казал му е и, че старшините
са го били и че го боли рамото и ребрата, но не знае точно кога са го били. На
въпросите на Прокурор Галя Александрова свидетелят отговаря, че Людмил е в
друго спално помещение, а скандала между тях е продължавал няколко дни заради
жената на Д.. Той се е опитал да го опази. Старшините от поста са видяли, тъй
като се вижда, че се карат и веднага са реагирали, но те са се прибрали, за да
си оправят килията и после старшините са ги заключили. Първо са ги заключили с Д.,
а после са го извели. Разпрата на Д. с Людмил е продължила няколко дни и той
все ги изкарва навън. Идвали са и други двама, и трима от други спални
помещения и той все ги изкарва навън извън спалното. Оплакал му се е във
фитнеса, че го боли и повече не е идвал. Показал му и синините по рамото. И
насиненото му око. За тези наранявания му е казал, че са го били старшините. Д.
и Людмил се били сборичкали, при което са разместили шкафовете, бутнали са
вишките, това са железни легла, но той ги е изкарал на вън, защото не иска да
се бият в неговото спално.
Свидетелят
В*** М*** А*** , при показване от съда на листята от книгата за регистриране на
желаещите л/св да посетят лекарски кабинет в ЗОЗТ, намиращи се на л. 34-51 от
делото, заявява, че те се записват и подписват в тази книга. Сутринта отиват
при старшината и се записват в книгата. Там има надзирател. Като се запишат за
деня след 10 - 10,30 ги изкарват на лекар на 4-тия етаж и ги преглеждат, кой от
каквото има нужда прегледи, хапчета. Има си график и всеки знае кой ден му е
разпределен по график за лекар и ако има нужда и иска се записва. На въпроса дали
знае за месец юни лятото на 2022 г. да е нанасян побой на Д.Р.Д., отговаря, че него
всички лишени от свобода много го бият. Лятото са се скарали с едно момче
Людмил, който не е бил от тяхното спално. Тогава цялата килия е била в кръв и К***
ги е разделил. На вън са продължили да се бият, а старшините като са ударили
звънеца всички се прибират и са ги заключили в спалното. Д. не е бил в кръв,
другото момче е бил в кръв, а на Д. само зъба му е бил счупен. Сбили
са се заради жена му на Д. и вътре е било страшно. Той е бил там и е видял
какво правят. Константин ги е разделил, а той не се е мешал. Били са се три дни
подред. В един от боя Д. си е глътнал езика и те са го спасили. Първо Д. е
ударил Людмил в главата, после Людмил му е отвърнал, също с удар в главата.
Това боричкане и побой е било само с ръце като по някое време М*** (има предвид
Д. – ищеца) се е свил и Людмил го е налагал навсякьде. На следващия ден пак са
се били. Побоя е продължил около 10-на минути преди да влезе К*** (има предвид К***
Т*** ). В спалното помещение са били тоя и С*** . Красимир е влязъл в
последствие. Проблемът с Д. е почти всеки ден. Няколко дни подред се бият едни
и същи - Людмил, Д. и Д*** . Д. още от първия ден е бил с посинено око. Не се е
оплаквал на него да са го били старшините. По принцип не му обръщат внимание,
защото той постоянно е в пререкания с всеки един. Той все крещи, вика, заяжда
се. Без значение дали е лишен от свобода или е служител. Този побой беше
лятото, но точна дата не може да каже.
Свидетелят
К*** С*** С*** заявява, че нищо не знае по случая. Не е присъствал на побоя.
Чул е за него, но не е виждал да е бит Д.. Той лично на него не помни дали се е
оплаквал. Той постоянно се заяжда с всички и лично той го е пазил. Веднъж са го
пребили, после е започнал да го псува и него. Карали са го на Враца и не иска
да взема отношение, защото са се обърнали и срещу него. Не го е заглеждал дали
има посинено око.
Ищецът Д.
Р*** Д., в с.з. заявява, че това което свидетелите разказват за случките с
Людмил е след 27.06.2022 г., когато му е нанесен побоя от служителите на ЗОЗТ
Бойчиновци. Като доказателства моли да се приеме рецепта от очен преглед с
-2.75, а е бил с -1,5. От този побой са му влошени очите. Други доказателства
са му зъбите, които се вижда, че са му счупени. От побоя с Людмил се е
предпазвал, но от старшините няма как да се предпази. Само да им скъса
нашивката и е до там. Няма как да си позволи да посегна на служител на реда, но
знае как да си търси правата. Много пъти се е записвал за преглед при лекар, (за
миналата година се е записвал всеки Божи ден в рамките на два поредни месеца),
но никой не го е извиквал да го заведе на лекар. Красимир К*** тогава го е
извикал и го е излъга, че ще го води на лавка. В книгата не знае кой се
подписва. Фалшифицират подписи. Докторката колкото да си отчете работата тегли
един подпис. На лист 65 от делото, който съдът му показва заявява, че подписът
е негов, а на лист 35 не е негов подпис, както и почерка не е негов. Почеркът,
който е негов е по молбите, които е подал до съда. На 27.06.2022 г. не са го
викали на преглед. Когато са го вкарали във въпросното антре там е бил и С*** и
тогава, когато са почнали да го налагат служителите е викал на офицера да ги
накара да не го бият. Около 10-15 мин по часовник е бит и е имал множество
наранявания. Твърди, че свидетелите не казват истината. Те са от другата раса и
си се защитават. Искането му за доказателства освен направените е да му бъде
изплатено поисканото възнаграждение като счита, че тези доказателства са
достатъчни. Всичко, което е казал в жалбата и анекса към нея е вярно и е
чистата истина. Той говори само истината. Само част от показанията на К*** Т***
са верни. Когато е говорил с Т*** той е казвал: „да знам, спомням си много
добре”, а сега тук говори друго. Ако не му бъде уважена исковата молба, заявява,
че неговият дядо и прадядо са били началник на Ломската полиция и Началник на
КАТ в Лом. Той не се слави с името си в миналото, че е бил престъпник, но се
слави с името на рода му. Влиятелен човек е, нищо, че на вид е такъв, кротък в
затвора. Има си хора. Здравето на човек е безценно, то няма цена, а те са му го
отнели. Той е описал и в молбите си в какво пълноценно здраве е бил, а сега се
чувства половин човек.
По
делото не могат да бъдат приложени записи от камери, поради незапазването им с
оглед дългия период от време, който е минал, считано от дата 27 06 2022 г.
При така установената фактическа обстановка,
Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:
Съдът приема
исковата молба за процесуално допустима. Искът е предявен от лице лишен
от свобода, понастоящем в ЗОЗТ Бойчиновци, от който се твърдят
незаконосъобразни действия на органите по изпълнение на наказанията. Ответникът
– ГДИН София е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като
същият е юридическо лице на органа, от чиито действия се твърдят вредите.
Съгласно
чл. 284 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС - Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на
административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на
същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания
подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от
Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд.
Съгласно
чл. 285, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗИНЗС - Съдът задължава специализираните
органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти. Съдът може
служебно да призове длъжностни лица от мястото за лишаване от свобода и всяко
друго лице, чиито показания биха могли да спомогнат за изясняване на фактите по
делото. В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното.
Съгласно
чл. 203 от АПК - Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Съгласно
чл. 204, ял. 4 от АПК - Незаконосъобразността на действието или бездействието
се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени
като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ - Държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да се
предположи настъпването на неимуществени вреди, каквато е предвидената от ЗИНЗС
правна фикция, по делото най-първо следва да се установи извършването на незаконосъобразно
действие от конкретно определено или определени длъжностно/и лице/а, както се
твърди в случая, че са трима служители на ГДИН, а именно: мл. инспектор К***
Й*** К*** , „мл. инспектор Р. В*** С*** и мл. инспектор Н*** И*** М*** . На следващо
място следва да се установи, че това действие, което е при или по повод
изпълнение на административна дейност (в случая от органи по изпълнение на
наказанията) и по презумпция причинява неимуществени вреди, то тези причинени
вреди следва да са в пряка и непосредствена последица от същото
незаконосъобразно действие.
Всяко фактическо
действие по нанасяне на побой от служител на ГДИН върху лишен от свобода,
безспорно е незаконосъобразно действие в нарушение на чл. 3 от закона и
представлява жестоко, нечовешко и унизително отношение към тази група хора, което
същевременно уронва човешкото им достойнство и поражда чувство на страх,
незащитеност и малоценност.
Самият
факт, обаче, по нанасянето на побой и то от конкретно посочените служители на
ГДИН - мл. инспектор К*** Й*** К*** ,
„мл. инспектор Р. В*** С*** и мл.
инспектор Н*** И*** М*** върху лишения от свобода Д. Р*** Д., настоящ ищец,
подлежи на установяване в образуваното производство с всички допустими по закон
доказателствени средства.
По
делото съдът е изпълнил задължението си по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС и е задължил
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят относими от
значение за правилното установяване на фактите по делото доказателства /Определение
от 17 01 2023 г. /л. 21/., включително е изискал записите от камерите с дата 27
06 2022 г. с видимост спалното помещение на ищеца и въпросното антре пред
дежурната, в което твърди, че му е бил нанесен побоя – Определение от 04 01
2023 г. /л. 6/. С Определение от 26 01 2023 г. /л. 87/ е разпределил и указал
доказателствената тежест между страните.
В
настоящия случай, от събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност – писмени и гласни, не се установява на дата 27.06.2022 г. да е
извършен побой върху ищеца л/св Д. Р*** Д. от сочените от него трима служители
на ГДИН, а именно: мл. инспектор К*** Й*** К*** , „мл. инспектор Р. В*** С*** и
мл. инспектор Н*** И*** М*** .
От една
страна самите твърдения на ищеца са противоречиви. В исковата си молба твърди,
че едва няколко дни след побоя е поискал да бъде изведен на лекар, а в с.з.
твърди, че всеки Божи ден е искал да бъде прегледан. Самият ищец не твърди да не
е запознат с установения график за посещение при лекар, както и че при нужда от
такъв следва да се запише в съответната за това книга, извадка от която за
процесния период юни – август 2022 г. е представена по делото. От същата тази
книга (за регистриране на желаещите л/св да посетят лекарски кабинет) е видно,
че Д.Д. е записван, дали лично или от друго лице, неговото име фигурира в тази
книга за датите, така както са посочени по-горе при изброяване на
доказателствата в настоящото решение. Същевременно от лабораторния журнал на
дата 27 06 2022 г. същият е прегледан от медицинско лице и му е предписано
мента-глог-валериан и витамин Ц, за което лично се е подписал, в който смисъл
бяха и показанията му в с.з. На дата 04 07 2022 г., шест дни след 27 06 2022 г.
ищецът отново е прегледан от медицинско лице, при което му е изписано вит. Ц и
валидол, т.е. подобна терапия. На дата 14 07 2022 г. отново е прегледан и му е
изписан вит. Ц и аналгин и т.н. Липсват данни при тези прегледи да са
констатирани и отразени в журнала болките и нараняванията, за които ищецът
твърди в исковата молба, респ. да са му предписани адекватни на тези болки
медикаменти.
Друго
противоречие в твърденията на ищеца Д.Д. е това, че първоначално в исковата
молба споменава единствено лицата „К*** ”, „Р*** ” и „Н*** ”, които са
затворили вратата на фоаето, а след това, едва в с.з. твърди, че е имало и още
един служител на ЗОЗТ – С*** . Противоречивите твърдения на ищеца не могат да
обусловят надежден и обоснован логичен извод за тяхната основателност.
От
друга страна по делото липсват доказателства, като и ищецът не твърди, да е
подавал жалба за нанесен му побой от служители на ЗОЗТ Бойчиновци, било до
Началника на ЗОЗТ Бойчиновци, било до Началник на Затвора Враца, респ. не се е
оплаквал на други служители от Затвора/ЗОЗТ, в чиято компетентност е да
предприемат съответни действия по установяване на твърденията в тази посока и които
да бъдат някакьв показател, че такъв побой обективно би могло да бъде
осъществен. Същевременно нараняването с последици синини по очите е видимо и не
може да остане незабелязано, както за останалите служители в ЗОЗТ Бойчиновци,
така и за медицинското лице. Самите синини, включително и на други места по
тялото, с оглед твърдяната жестокост от побоя имат свойството да се запазват
продължителен период от време и не изчезват за една или две седмици, а понякога
и много повече, за който период ищецът е преглеждан от медицинско лице, без от
извършените прегледи и предписани медикаменти да може да се направи обоснована
индиция, че в резултат на нанесен му побой е получил твърдените травми по
очите, рамото и ребрата.
Отделно
от това единствено поради неговото бездействие - неподаване на жалба/сигнал за
извършен му от служители на ЗОЗТ побой, по делото не успяха да се съберат
доказателства от исканите от него видеозаписи на камерите, тъй като от дата 27
06 2022 г. до датата 30 12 2022 г., когато жалбата е получена в Административен
съд Монтана, същите отдавна са заличени поради техническата възможност на системата
за записване.
На
следващо място от показанията на разпитаните по делото свидетели, същите в едно
спално помещение с ищеца към дата 27 06 2022 г., всичките твърдят, че между Д.
и друг лишен от свобода се е осъществил побой, без да могат да уточнят
конкретната дата, но като време това е лятото на 2022 г. Този побой не се
отрича и от самия Д., който заявява, че сьщият е бил след нанесеният му побой
от „старшините“. В тази връзка, действително свидетелят Т*** заявява, че Д. му
се е оплаквал, че са го били служители на ЗОЗТ Бойчиновци, но тези показания не
са от пряко и непосредствено впечатление на свидетеля, а споделени от самия
ищец, т.е. твърдения, които същият следва да установи с надлежни по закон
доказателствени средства. От друга страна, това което е видял, че му е посинено
окото и има синини по рамото, този свидетел свързва с боя между двамата лишени
от свобода – Д. и Людмил. От доказателствата по делото, този състав безспорно
установява, че на ищеца е нанесен побой, но той не е от служители на ЗОЗТ
Бойчиновци, а от друг лишен от свобода на име Людмил, който побой очевидно не е
бил просто сборичкване, след като е имало разместване на мебелите, включително
и на железните легла в спалното им помещение. В този побой на ищеца му е счупен
зъб, въпреки че в с.з. същият заяви, че доказателство за побоя са неговите
зъби, каквито твърдения и претенции за и от счупване на зъб/и няма в подадената
искова молба. Без правно значение за доказването на иска е какво свидетелите са
казали на ищеца, преди да пристигнат за разпит по делото.
С оглед
събраните в хода на производството доказателства, в същото не се установява
спрямо ищеца Д.Д. да е нанесен побой от служители на ЗОЗТ Бойчиновци, т.е.
побой, който да е преди побоя с л/св Людмил. В тази връзка, както свидетелите,
така и самият ищец дава сведения за нанасяни му побои от други лишени от
свобода (17 12 2022 г. л. 14), което е налагало преместването му от едно спално
помещение в друго.
От
представената медицинска документация се установява, че медицинското обслужване
на ищеца, предвид спалното помещение, в което е настанен до 29 06 2022 г. –
І-во (закрит тип Зона „А” – от І до V спално), се е осъществявало в ден
понеделник, в който смисъл е утвърденият седмичен график. След 29 06 2022 г.,
поради преместването му в спално помещение VІІ, се променя и седмичното му
медицинско обслужване, което по график е в ден вторник. При проследяване на
извършените прегледи, този състав установява, че ищецът е преглеждан, както в
дните, когато е по график, така и в други дни, различни от графика. Ищецът
действително не е преглеждан във всички дни, в които се е записвал за преглед, но
винаги е имал прегледи по приблизително веднъж седмично за периода 27 06 2022
г. – 31 08 2022 г., като същевременно това обстоятелство само по себе си не
може да установи и да обуслови твърдяното от него незаконосъобразно действие по
нанасянето на побой от сочените от него служители на ЗОЗТ Бойчиновци.
Отделно
от горе изложеното този състав на съда установява, че за някои от датите, за
които ищецът се е записвал за преглед в нарочната за това книга, същият е бил по
график за преглед, включително в дните за прегледи от ОПЛ, като такива не са му
извършвани, а именно на датите: 19 07; 02 и 03 08; 10 08; 16 и 17 08; 31 08), което представлява незаконосъобразно бездействие
от страна на администрацията на ЗОЗТ Бойчиновци. Предвид това, че исковата
претенция не е насочена спрямо така установените по делото бездействия от
администрацията на ЗОЗТ Бойчиновци, а е против незаконосъобразни действия на
конкретни служители на ЗОЗТ, този състав не е изследвал причините за тяхното
допускане, тъй като за съда липсва основание за произнасяне, тъй като е
обвързан единствено от направени искания в исковата молба, респ. уточненията по
нея.
При така
събраните доказателства, настоящият състав не може да изведе обоснован и
логичен правен извод за извършени незаконосъобразни действия от служители на
ЗОЗТ Бойчиновци, изразяващи се в нанасяне на побой на дата 27 06 2022 г. върху
ищеца Д. Р*** Д..
Липсата
на първата от значение предпоставка за уважаване на подаден иск за вреди от
незаконосъобразно действие, а именно липса на такова противоправно действие е
пречка да бъде установена и другата с правно значение предпоставка, а именно причинно
следствената връзка между твърдените наранявания и конкретното
незаконосъобразно действие. В тази връзка представената по делото рецепта не
може да обуслови извод, че влошаване на зрението е резултат от нанесен върху Д.
Р*** Д., именно от служители на ЗОЗТ Бойчиновци побой, още повече, че побой от
служители на това затворническо общежитие не се установи да му е бил нанасян.
Тук е от значение да се отбележи и обстоятелството, че от представения здравен
картон е видно, че много преди твърденият побой на дата 27 06 2022 г., а именно
още на дата 19 01 2022 г. ищецът е извеждан на очен за корекция на диоптър и
смяна на очила, като диоптърът му е коригиран от – 1.5 на - 2.75 /л. 55/. Представената
в с.з. рецепта от дата 19 01 2023 г. е със същия размер на диоптър, какъвто
ищецът е имал една година назад, поради което твърдението му за влошаване на
зрението му след дата 27 06 2022 г., остава недоказано.
Не на
последно място съдът следва да отбележи, че твърденията на ищеца Д.Д. за
сериозно влошаване на здравословното му състояние на след 27 юни 2022 г., както
и че е половин човек, се опровергават от представения по делото личен здравен
картон, от който е видно, че на дата 02 12 2022 г. същият е извеждан за
извършване на лабораторни изследвания и рентгенография, резултатите от които
изследвания са в норма, без да се виждат данни за травматични изменения.
По
отношение на установените по делото вреди, причинени на ищеца от нанасянето на
побой от други лишени от свобода, то същите не са предмет на настоящата искова
претенция.
Мотивиран
от горното, настоящият състав намира исковата претенция за неоснователна и
недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, вр. с
чл. 285 от ЗИНЗС Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна искова
молба на л/св Д. Р*** Д.,*** против ГДИН София за осъждане на 30000 лева
обезщетение от нанесени му вреди в резултат на извършени незаконосъобразни
действия от служители на ЗОЗТ Бойчиновци.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред тричленен
състав на Административен съд Монтана в 14 дневен срок от съобщението му до
страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис
от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕНСЪДИЯ: