Решение по дело №523/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 167
Дата: 10 април 2019 г. (в сила от 26 април 2019 г.)
Съдия: Милена Алексиева
Дело: 20194110200523
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

гр. Велико Търново, 10.04.2019 год.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 523 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 376 и следващите от НПК

 

С постановление от 21.03.2019 г. на Районна прокуратура - Велико Търново е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия В.Р.Х., ЕГН ********** и налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК за това, че на 09.11.2017 г., в град Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация с входящ № 127500-22954/09.11.2017 г. по описа на ОД на МВР гр. Велико Търново по образец съгласно приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта - служител в Сектор „Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Велико Търново, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - изгубването на свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *********, издадено на 01.02.2016 г. от МВР - Велико Търново, като декларирал, че нямал представа къде и как е изгубено СУМПС, а същото в действителност било отнето от него от немските контролни органи на 24.09.2017 г. – престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс.

В съдебно заседание ВТРП не изпраща представител и не заема становище по предложението.

Обвиняемият В.Х., чрез защитника си адв. Д.П. от ВТАК, не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на постановлението и моли да му бъде определено наказание в минимален  размер.

Съдът, след като обсъди събраните по предвидения в НПК ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият В.Р.Х. е правоспособен водач на МПС, като е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на 01.02.2016 г. от МВР – Велико Търново. От няколко години Х. трайно се установил да живее и работи като шофьор в чужбина – Австрия, Германия, Италия.

По делото е установено, че в Главна дирекция „Национална полиция" е получено писмо, per. № 328600 - 3664/16.01.2018 г. от немските компетентни власти, относно отнето свидетелство за управление на МПС № *********, издадено от МВР - Велико Търново на името на В.Р.Х., роден на *** г. От посоченото писмо се установява, че на 24.09.2017 г. в гр. Нюрнберг, Федерална република Германия, за нарушение на правилата за движение /шофиране под въздействие на алкохол/ е отнето свидетелството за управление на МПС на В.Х..

През есента на 2017 г. обвиняемият се завърнал в Република България и решил да се снабди с друго свидетелство за управление на МПС, въпреки знанието му, че неговото е отнето във Федерална република Германия за нарушение на правилата за движение. Така, на 09.11.2017 г., Х. посетил сградата на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Велико Търново и се явил пред Петя Илиева - системен оператор в сектора, за да подаде документи за издаване на ново СУМПС. За да получи такова, обвиняемият трябвало да предаде предходното си свидетелство за управление или ако то не се намирало в него по някаква причина /изгубване, унищожаване, кражба или повреждане/ следвало да декларира съответното обстоятелство. С цел да се снабди с ново свидетелство за управление на МПС, въпреки знанието, че предходното му свидетелство е отнето от компетентните органи във Федерална република Германия, Х. саморъчно попълнил и подписал Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г., с която декларирал: „Нямам представа къде и как е изгубено СУМПС”, въпреки изрично посочения в декларацията текст, че за неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК.

След представяне на Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД и останалите необходими документи, на 16.11.2017 г., на обвиняемия Х. било издадено ново свидетелство за управление на МПС с № *********.

От заключението на назначената съдебна графическа експертиза се установява, че ръкописният текст /без текста на резолюцията и щемпела/  и подписът за „Декларатор” от представената за изследване Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от името на В.Р.Х. от 09.11.2017 г. е написан, съответно положен от лицето В.Р.Х., ЕГН **********.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните и изготвени по предвидения за това ред в хода на досъдебно производство № ЗМ-58/2018 г. по описа на ОД на МВР - Велико Търново доказателства и доказателствени средства – обяснения на обвиняем, показания на свидетеля Петя Илиева, заключението на графическата експертиза, писма, справки, свидетелство за съдимост, приобщени по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

С деянието си обвиняемият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, доколкото на посочената дата – 09.11.2017 г., в гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 г. се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на причината за липса на СУМПС – представил в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Велико Търново декларация, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, което му било отнето за извършено нарушение на правилата за движение във Федерална република Германия. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в потвърждаване на неистина в Декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД по отношение на обстоятелството, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, а в действителност същото е било отнето от контролните органи в гр. Нюрнберг, ФРГ. Безспорно, отразеното от обвиняемия в декларацията е обективно невярно и отразявайки посоченото невярно обстоятелство в подадената декларация, изисквана по силата на ПМС № 13 от 08.02.2010 г., пред служител на ОД на МВР - Велико Търново, противоправно е създал документ, който по силата на цитирания текст се дава пред орган на властта за удостоверяване именно на това обстоятелство.

От субективна страна деецът е извършил деянието умишлено, при форма на вината пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване – съзнавал е, че потвърждава неистина в декларацията, подадена пред орган на властта, но въпреки това я е написал и подписал, за да удостовери отразените в нея обстоятелства и неправомерно да се сдобие с ново свидетелство за управление на МПС.

На следващо място, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, като за извършеното престъпно деяние В.Р.Х. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание. За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба от сто до триста лева. Видно от приетите по делото доказателства обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран/, от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на В.Х. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление с налагане на административно наказание – глоба.

При определяне на административното наказание съдът обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите /критично отношение към извършеното/ и отегчаващите вината обстоятелства – лоши характеристични данни. Предвид гореизложеното и като съобрази целите на наказанието – превантивна и превъзпитателна функция по отношение на обвиняемия, отчитайки материалното му състояние /няма постоянни трудови доходи, но реализира такива в чужбина/, съдът намира, че за извършеното деяние от обвиняемия Х. следва да му бъде наложено наказание - глоба  към минимално предвидения в НК размер, а именно глоба в размер на 1 100,00 лева в полза на републиканския бюджет, с което в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.

При този изход на делото В.Р.Х. следва да заплати направените в наказателното производство разноски в размер на 217,35 лева, в полза на Държавата, по сметка на ВТРС, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА В.Р.Х., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, основно образование, разведен, ЕГН **********, неосъждан /реабилитиран/, за ВИНОВЕН в това, че на 09.11.2017 г., в гр. Велико Търново, потвърдил неистина в писмена декларация с вх. № 127500-22954/09.11.2017 г. на ОД на МВР – Велико Търново, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, приет с ПМС № 13/08.02.2010 г. се дава пред орган на властта - служител в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Велико Търново, за удостоверяване на истинността на причината за липса на СУМПС, като декларирал, че няма представа къде и как е изгубено свидетелството му за управление на МПС, което в действителност на 24.09.2017 г. е било отнето от контролни органи на Федерална република Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното от него престъпление, като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на  1 100,00 /хиляда и сто лева/ в полза на републиканския бюджет.

ОСЪЖДА В.Р.Х., ЕГН **********, със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Великотърновски районен съд, направените в наказателното производство разноски в размер на 217,35 лева /двеста и седемнадесет лева и тридесет и пет стотинки/, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: