Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ ………..

 

гр. А., 19.10.2020 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                 Председател :  Мария Джанкова 

                                                                    Съдебни заседатели : .…….....…………

                                                                                    Членове : ........……………..

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело № 280  по описа  за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по жалба на С. З. М., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление (НП) № 19-0237-000380/23.10.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Бургас, РУ- А., с което за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева. Жалбоподателят оспорва компетентността на АНО. Твърди, че  изложеното в констативната част на съставения му акт и издаденото въз основа на него НП значително се разминава и не отразява в пълна степен  действителната фактическа обстановка. Счита, че в случая са били налице предпоставки за приложение от АНО на чл.28 от ЗАНН, каквито наказващият орган е бил длъжен, но не е обсъдил. Ето защо и моли обжалваното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.Б.Я. поддържа оплакванията си. Не ангажира доказателства.

Въззиваемата страна, въпреки редовното призоваване, не се  представлява пред съда. Не излага мнение по основателността на жалбата. Представя писмените доказателства, събрани в хода на административно наказателното производство по повод издаване на обжалваното постановление, както и съобразно дадени от съда указания.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения :

Не е спорно, че първоначално на 08.10.2019 г.  преди полунощ, в гр.А. на ул.“***“, се движил л.а.”***” с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя С. З. М.. Актосъставителят Н. Ц. Ц. и свидетелят по акта Н.В. Д. – двамата служители на ОД  на МВР – Бургас, РУ - А., извършили проверка на водача чрез използване на техническо средство “Алкотест” Дрегер, което отчело съдържание на алкохол в издишания от С.М. въздух. След като актосъставителят и свидетеля по акта  установили концентрацията на алкохол, на жалбоподателя на място бил показан резултата, отчетен с техническото средство и издаден талон за кръвна проба за химичен анализ. Едновременно с това свидетелството за управление на МПС на М. било отнето, а рег.номера на автомобила - свалени. Издадено била Заповед за прилагане на принудителна адм.мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. Малко по-късно, вече на 09.10.2019г. около 00.00 часа  актосъставителят Н. Ц. Ц. и свидетелят по акта Н.В. Д. повторно спрели за проверка л.а.”***” с рег.№ ***, отново управляван от жалбоподателя С. З. М., въпреки че СУМПС на същият било временно отнето, със съставения му по-рано АУАН.

М. повторно бил проверен за употреба на алкохол чрез използване на техническо средство “Алкотест” Дрегер, което отчело съдържание на алкохол в издишания въздух 1,28 промила, като жалборподателят възприел отчетения резултат, видно от направеното в приложеното  копие на талон за изследване отбелязване (на л.7 от делото), като собственоръчно отразил, че приема констатацията на техническото средство и   заявил, че не желае да се възползва от възможността да бъде проверена и чрез провеждане на медицинско изследване. По случая било образувано НОХ дело № 343/2019г. на РС – А., като с определение на съда било одобрено споразумение по повод извършеното от С.М. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в акта, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показания на актосъставителя Ц. и на свидетеля по акта Д., които я установяват по несъмнен начин. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно от приложената в делото (на л.5) разписка, е получено от жалбоподателя на 23.07.2020 г., като същото е обжалвано чрез подаване на жалба вх. № 237000-2491/27.07.2020г., поради което съдът счита, че е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, изложени в жалбата и  поддържани в съдебно заседание, съдът намира следното:

От формална гледна точка поведението на жалбоподателя осъществява състава на санкционираното нарушение доколкото се установява по безспорен начин, че С.М. в качеството на водач на МПС е управлявал същото след като е бил лишен от това права по административен ред.

Изхождайки от гореизложената фактическа обстановка и наложилите се съобразно нея правни изводи, съдът счита за безспорно, че жалбоподателят с поведението си е осъществил състава на изпълнителното деяние в хипотезата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДв.П, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено досежно установеното нарушение на правилата за движение по пътищата. От процесуална страна, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на административното наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, включая правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, което в случая е и сторено. Не е налице соченото от жалбоподателя нарушение на правата му,  изразяващо се в разминаване на изложеното в констативната част на съставения му акт и издаденото въз основа на него НП. Тъкмо напротив – при съпоставката им е налице идентичност като между словесното описание на нарушението, така и относно правната му квалификация. Представена е Заповед рег.№ 81213/515/14.05.2018г. досежно компетентността на длъжностните лица, оправомощени да фишове, АУАН и да осъществяват контролна дейност на ЗДвП.

Правилно е посочена и нарушената от водача правна норма, възпроизведена като задължение по чл.150 А, ал..1 от ЗДвП, съгласно която: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“. За изчерпателност следва да се отбележи, че актът е съставен в присъствието и подписан лично от жалбоподателя. Надлежно му е връчен препис от АУАН, в чието съдържание е нарочно отбелязана възможността за допълнителни възражения и обяснение на водача. Не е спорно между страните, че такива не са постъпили, а в самия акт не са отбелязани от жалбоподателя възражения, поради което и съдът счита, че актът и издаденото въз основа на него постановление съдържат законовоизискуемите реквизити като не се установи в хода на административнонаказателното производство наличие на съществени пороци, водещи до накърняване правото на  защита на С.М.. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От материална страна, съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на водача на  пътното превозно средство е забранено  да управлява пътното превозно средство е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП. С оглед  доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Ето защо и намира, че за установеното, правилно е била ангажирана административно-наказателната  отговорност на водача по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която норма се наказва  с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

 

Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: съгласно направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а също и от показанията на двамата разпитани свидетели Н.Ц. и Н. Д. са установява по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. Показанията и на двамата съдът намира, че следва да бъдат ценени като категорични, точни и последователни, доколкото кореспондират напълно помежду си относно правнорелевантните за спора факти, а именно, че двамата свидетели като преки очевидци са възприели непосредствено, че при проверката на 09.10.2019г.  процесният л.а. е управляван именно от жалбоподателя.

Предвид изложено и доколкото в тежест на жалбоподателя е да обори констатираното в акта, което въпреки предоставената  възможност, не бе сторено, съдът намира за установено, че от формална гледна точка поведението на С.М. осъществява състава на санкционираното нарушение доколкото безспорно се установи, че жалбоподателят в качеството на водач на МПС е управлявал същото след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред.

 

Изхождайки от гореизложената фактическа обстановка и наложилите се съобразно нея правни изводи, съдът счита за безспорно, че жалбоподателят С.М. с поведението си е осъществил състава на изпълнителното деяние в хипотезата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДв.П, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено досежно установеното нарушение на правилата за движение по пътищата.

Относно наложеното наказание, съдът констатира, че размерът на същото е в съответствие със санкцията по чл.177, ал.1, т12 от ЗДвП - глоба от  100 лв. до 300 лв. Съгласно разпоредбата на чл.27 ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при  определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, съобразявайки размера на определените наказания глоба към минимума по закон. За изчерпателност следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателя не са изложени конкретни възражения досежно размера на определеното наказание, нито са изтъкнати съображения и представени доказателства за наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Ето защо и предвид гореизложените изводи, съдът намира наложената санкция, за  адекватна, правилно определена и законосъобразна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 19-0237-000380/23.10.2019 г. на Началник група към ОД на МВР-Бургас, РУ- А., с което на С. З. М., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: