Разпореждане по дело №65051/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 59059
Дата: 12 май 2023 г.
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20221110165051
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 59059
гр. София, 12.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20221110165051 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК.
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК с вх. № 262583/29.11.2022 г., подадено от ФИРМА срещу Б. Ц. Б., за
следните суми:
- главница по Договор за паричен заем в размер на 480,95 лева;
- договорна лихва в размер на 45,75 лева за периода от 05.03.2021 г. до
13.08.2021 г.;
- възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) в размер на 278,30
лева;
- разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 60,00 лева;
- мораторна лихва в размер на 66,44 лева за периода от 14.08.2021 г. до
22.11.2022 г.
- законна лихва от подаване на заявлението (29.11.2022 г.) до окончателно
изплащане на вземането.
В настоящия случай са приложими разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 9,
ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст. Кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
1
усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит.
Съдът счита, че следва да разглеждат неразделно договореностите в
сделките между заемодателя, кредитополучателя и дружеството-гарант.
Предвид разпоредбите им може да се заключи, че със сключването на
договора за предоставяне на поръчителство, в допълнение на договора за
потребителски кредит, се цели заобикаляне на горепосочените ограничения в
уредбата на ЗПК. От разпоредбата на чл. 4 от договора за потребителски
кредит се установява, че усвояването на кредита е поставено в зависимост от
предоставяне на поръчителство от посочено от кредитодателя лице. С оглед
на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за
действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е
уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. По тази причина това
възнаграждение за сумата в размер на 278,30 лева не може да бъде
претендирано от кредитора. На същото основание следва да бъде отхвърлено
и заявлението в частта за сумата от 60,00 лева за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението, тъй както услугите, за които те се
дължат съгласно предоставените Тарифи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, са
свързани с усвояване и управление на кредита, за които действия кредиторът
не може да изисква допълнително заплащане, поради което начисляването на
възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било
форма или наименование противоречи на разпоредбите на ЗПК.
Водим от изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК заявлението следва да се отхвърли в частта относно претенциите
за възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) в размер на 278,30
лева и за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 60,00 лева,
както и в съответната на тези суми част от разноски за настоящото
производство в размер на 25,00 лева - държавна такса, и 50,00 лева -
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда, на основание чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №
262583/29.11.2022 г., подадено от ФИРМА срещу Б. Ц. Б., ЕГН **********, в
частта за сумата в размер на 278,30 лева, представляваща възнаграждение по
гаранционна сделка (поръчителство), и сумата в размер на 60,00 лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, КАКТО и в
частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение за разликата над
31,84 лева до 50,00 лева и за държавна такса за разликата над 15,92 до 25,00
лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3