РЕШЕНИЕ
гр. София …….. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд - Наказателно
отделение, IX въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
с участието на секретаря Албена Арсова, след като
разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНЧХД № 4208/2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С присъда от 22.03.2019г. по НЧХД № 18696/2016г.
Софийски районен съд - Наказателна колегия, 111 състав е признал подсъдимата К.Н.Б.
за невиновна и я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 148,
ал.2 вр.ал.1, т.1, т.2, пр.2, т.3, пр.1 и т.4, пр.1 вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК –
за това, че в писмо – предложение с изх.№ 137 от 05.04.2016г., внесено за
разглеждане във Висш съдебен съвет под вх. № 11-06-563 от 08.04.2016г.,
разглеждано и обсъдено на заседание на Съдийска колегия на ВСС на 27.04.2016г.
в град София, разгласила за В.А.П. позорно обстоятелство като клеветата е
нанесена публично, разгласена е по друг начин, от длъжностно лице при и по
повод изпълнение на службата му по отношение на длъжностно лице при и по повод
изпълнение на службата му.
Срещу съдебния акт е депозирана
жалба от повереника на частния тъжител, в която изразява несъгласието си с него,
заявявайки, че той е незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществено
нарушение на процесуалните правила и в пълен разрез със събраните гласни и
писмени доказателства по делото. Моли въззивната инстанция да постанови
присъда, с която признае подсъдимата за виновна, налагайки й и съответното
наказание, а в случай, че се установят допуснати отстраними процесуални
нарушения, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Към въззивната жалба е депозирано и допълнение от
частния тъжител В.П., в което акцентира на следното:
Твърди се, че в мотивите липсва
установена фактическа обстановка с излагане и анализ на доказателствата, от
които да са изведени релевантни факти като съдът е изброил формално и механично
няколко писмени документи, подбрани от самия съдия-докладчик, след което
декларативно е посочил, че ги кредитира поради тяхната последователност и
безпротиворечивост. Посочва се, че в мотивите напълно липсват конкретните
изявления на св. Г.Т., което води до неяснота в мотивите на съда относно това
какви факти според него са изведени от тези доказателствени източници и коя от
тезите на страните те оборват или потвърждават. Сочи се, че съдът не е изложил
мотиви и по част от тъжбата на П. за твърдения от страна на подсъдимата, че той
е „неподходящ“ за съдия и административен ръководител, че „няма нравствени и етични
качества“ и че е налице „жалба и етична преписка“ срещу него от съдия. Според
въззивният жалбоподател първостепенният съд не е посочил в мотивите към
съдебния акт причините, поради които е игнорирал част от „преките
доказателства“, съдържими в приложените по делото медийни публикации, протоколи
от общи събрания, писмено запитване до комисията по правни въпроси към ВСС, акт
на ИВСС в НО на БлРС, протокол от общо събрание за изпълнение препоръките на
ИВСС в ГО на БлРС, респ. резолюция от председателя на съда, изисквани обяснения
от служители и от съдия Т., заповеди, доклади, справки, кореспонденция между
Дисциплинарна комисия и БлОС и множество други документи, съдържими в
представен от страна на частния тъжител и неговия повереник в червен класьор,
приобщен към материалите по делото. Според жалбоподателя пълното игнориране от
съда на този обем от писмени доказателства без посочване на мотиви за това,
както и изложените по – горе нарушения, води до липса на мотиви към
постановената присъда, което е основание и за нейната отмяна поради налично
съществено нарушение на процесуалните правила.
На следващо място възраженията на
частния тъжител са за необоснованост на присъдата и нейното противоречие с
практиката на Конституционния съд на Република България и съдебната практика.
Излага тезата си, че с инкриминираните изрази подсъдимата не упражнява правото
си на изразяване на мнение в лично качество, а в качеството си на административен
ръководител на БлОС, още повече, че твърденията й съдържат конкретни неверни и
съзнавано неверни и позорящи твърдения. Според В.П. тези твърдения не
представляват защита на по -значим обществен или социален интерес, а
целенасочена клевета на лична основа. В потвърждение на своята позиция посочва
и няколко решения на ВКС. Освен противоречащ на съдебната практика,
жалбоподателят заявява, че първостепенният акт противоречи и на събраните по
делото доказателства като пунктуално посочва кои от изводите на съда се
опровергават от тях.
На последно място частният тъжител
изразява несъгласието си с позицията на първостепенния съд, обективирана в
мотивите към съдебния акт, че се касаело за „правомерно изпълнение на законово
правомощие на ръководител на орган на съдебната власт от окръжно ниво по
номиниране на конкретен съдия за и.ф. председател на РС – Благоевград след изтекъл
мандат на председателя“. Жалбоподателят развива тезата, че това правомощие вече
е било упражнено от страна на подсъдимата преди инкриминираната дата, но ВСС не
е приел предложението й за съдия В.К.с решение
по т.60 от Протокол № 57 на заседание на СК от 19.11.2015г. Поради това
и жалбоподателят твърди, че с последващото поведение на подсъдимата Б. на
инкринимираната дата реално са му причинени значими и непоправими вреди чрез
уронване на доброто му професионално име и професионално достойнство и
дискредитирането му в неговата работа.
Моли след запознаване с материалите
по делото да бъде отменена обжалваната присъда и ако бъде преценено, че са
налице посочените от него процесуални нарушения, да бъде постановено връщане на
делото в Софийски районен съд за ново разглеждане и отстраняване на този
процесуален порок. В противен случай апелира въззивният съд да постанови нова
присъда, с която признае подсъдимата К.Б. за виновна в извършване на вменените
й с тъжбата клевети по всички пунктове на обвинението като й бъде наложено
адекватно наказание, както и да бъдат присъдени на частния тъжител всички
направени по делото пред първа и втора инстанция разноски.
В разпоредително заседание
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимата
и/или свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
Същевременно в хода на въззивното производство е оставил без уважение и
доказателствените искания от страна на частния тъжител, считайки, че за нуждите
на наказателното производство не е необходимо попълване на доказателствената
съвкупност с посочените в допълнителна молба на частния тъжител писмени
доказателства, както и разпит в качеството на свидетел на Е.П.Н..
В хода на съделбните прения пред
въззивния съд повереникът на частния тъжител моли да бъде постановена нова
присъда, с която да бъде отменена атакуваната или делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Изцяло поддържа
доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея.
Защитата на подсъдимата пледира към
съда да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
Частният тъжител В.П. не се явява, но
той е изразил детайлно позицията си по спора в допълнението към въззивна жалба
и в депозирана молба до въззивната инстанция.
Подсъдимата К.Б. не се явява, за да
заяви личното си отношение по казуса.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства счита, че
постановената присъда следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея –
отклонена.
Въззивният съд, запознавайки се с
материалите по делото, установи следната фактическа обстановка:
Частният тъжител В.П. бил назначен
на длъжност „заместник на административния ръководител – заместник –
председател на Районен съд – Благоевград“ с решение на ВСС от 30.05.2011г. и
той започнал да осъществява функциите, носими от длъжността, на 01.06.2011г.
Със заповед № 257/07.06.2011г. на Административния ръководител на Районен съд –
Благоевград му било възложено в случай на отсъствие на административния
ръководител на съда той да изпълнява неговите функции. В този момент длъжността „административен ръководител - председател
на Районен съд – Благоевград“ заемала Е.Н., която изпълнявала съответстващите
на длъжността функции до 22.11.2015г. С писмо № 506/25.11.2015г., адресирано до
ВСС, до Комисия по предложения и атестирането на съдии, прокурори и следователи
при ВСС и до Председателя на Окръжен съд – Благоевград, частният тъжител П.,
позовавайки се на заповед № 257/07.06.2011г. на административен ръководител и
председател на Районен съд – Благоевград и тълкувайки разпоредбата на чл.168,
ал.6 ЗСВ, уведомил, че, считано от 23.11.2015г., функциите на длъжността „административен
ръководител – председател на Районен съд – Благоевград“ временно са поети и се
изпълняват от него поради липсата на решение на ВСС за определяне на временно
изпълняващ тези функции. Впоследствие с решение на ВСС от 10.01.2017г. частният
тъжител П. бил освободен от заемане на длъжността „заместник на административния
ръководител – заместник – председател на Районен съд – Благоевград“.
Подсъдимата К.Б. заемала длъжността „административен
ръководител – председател на Окръжен съд – Благоевград“ с решение на ВСС от
07.06.2016г. , встъпвайки в длъжност на 22.06.2016г. като дотогава на основание
чл.175, ал.4, изр.2 ЗСВ с решение на ВСС от 29.10.2015г. по протокол № 54 тя
била определена за изпълняващ функциите на административен ръководител –
председател на Окръжен съд – гр. Благоевград.
На 08.04.2016г. от подс. К.Б. в качеството й на
изпълняващ функциите на административен ръководител – председател на Окръжен
съд – гр. Благоевград било входирано писмо във Висшия съдебен съвет с №
11-06-563, представляващо предложение с изх. № 137/05.04.2016г., което било
адресирано до Висш съдебен съвет и Комисия по предложенията и атестирането, част
от което имало следното съдържание:
„Към настоящия момент няма взето валидно решение на
ВСС за избор на И.Ф. Председател на РС Благоевград. Заместник председателят на
РС – Благоевград съдия В.П. е изпратил уведомление на 25.11.2015г. до ВСС с
копие до Председателя на ОС-Благоевград, в което е посочил, че той е поел
временно функциите на Председател на РС – Благоевград. Съдия П. се позовава на
настъпил фактически състав на „отсъстващ председател на съда“ по смисъла на
чл.168, ал.6 ЗСВ.
В случая считам, че не е налице фактическия състав на
чл.168, ал.6 ЗСВ, тъй като цитираната норма урежда хипотеза на „отсъствие“ на
административния ръководител, а не такъв с изтекъл мандат. По силата на закона
Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена
заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато
административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му
се изпълняват от един от заместниците му по старшинство. От друга страна,
разпоредбата на чл.170, ал.1 ЗСВ сочи, че за административен ръководител на
районен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и
отговаря на изискванията на чл. 169, ал.1, а разпоредбата на чл.175, ал.4 ЗСВ,
урежда фактическия състав при предсрочно прекратяване на мандат на
административен ръководител, като на негово място се назначава лице, чийто
мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. До встъпването в
длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от
определен от Висшия съдебен съвет заместник. От цитираните разпоредби,
тълкувани систематически следва извода, че административен ръководител на районен
съд може да бъде лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря
на изискванията по чл.169, ал.1 ЗСВ и е назначено от ВСС. Назначаването се
извършва с решение на ВСС, като при отсъствие на назначения административен
ръководител, същият възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява
функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е
определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от
заместниците му по старшинство.
След изтичане на мандата на административния
ръководител на 22.11.2015г., не е приложима хипотезата на чл.168, ал.6 ЗСВ - на
„отсъствие“ на административния ръководител. Ето защо при липса на взето
решение от ВСС в този смисъл и константната практика на ВСС ме мотивира да
направя предложение за назначаване на И.Ф. Председател на РС - Благоевград.
Предложението правя и поддържам към настоящия момент
поради следното:
1. Срещу фактическите действия по изпълнение на функциите
на председател на РС Благоевград от съдия В.П. е подадена жалба от съдия от РС
Благоевград до ВСС /преписка№ 94-00-107 от 09.02.2016г/, с искане за
разглеждане етичността на действията му.
2. Фактически изпълняващ функциите председател на РС Благоевград
е дал повод с процесуалните си действия, като съдия да бъде осъдена България в
Страсбург – дело “С.З срещу България“ от 3.03.2015г. В цитираното решение
Европейският съд по правата на човека е посочил “съдебната фаза на производството
е продължила значително дълго“ което не е оправдано от сложността на делото. РС
Благоевград е провел 22 заседания за периода 2007 - 2012г. В решението е
посочено, че съдебното производство не отговаря на изискванията на чл.3 от Конвенцията.
Следва да бъде отбелязано, че за такива случаи председателят на ВКС и други
членове на ВСС са изразили становище и обосновали отрицателен вот при избор на
административен ръководител /Протокол № 44 от заседание на ВСС на 30.07.2015г.
Във връзка с искане на ВКС, НО
при БлОС е разгледал решението и изразил становище.
3. В съда продължава да се натрупва напрежение, което
фактически изпълняващия длъжността не е преодолял. Напротив действията по
управление на съда генерират ново такова, а именно - продължава се практиката
на управление на предишното ръководство в смисъл: издаване на заповеди, с които
по същество се указва правоприлагане, не са изпълнени указанията на
Инспектората на ВСС за случайното разпределение на делата, за което има жалба
от съдия в РС Благоевград, не са изпълнени указанията на ИВСС за предприемане
на дисциплинарни мерки спрямо съдии, извършени са действия, с които пък са
прекратени преписки срещу други съдии, по отношение на които съдия П. не е
компетентен и без да разполага с официална преписка, което се намира в ОС
Благоевград /приложено заповед № 33/19.01.2016г/. Продължава се заложеното от
предишното ръководство преекспониране на „проблематиката за съдийски кабинети“,
като некоректно се цитира Заповед на МП, отменена по силата на последващо
споразумение между МП, БлОС и БлРС.
Всичко изложено ми дава основание
да поддържаме, че е неподходящо, съдия П. фактически да упражнява функциите на
и.ф. Председател на РС - Благоевград, както поради липсата на съответно Решение
на ВСС, така и поради изложените съображения.
Поради изложеното, Ви моля да
внесете предложение за назначаване на И.Ф.Председател на РС Благоевград за:
ВЕРА ГЕОРГИЕВА КОЕВА, считано от
датата на гласуването.
Предложението за
И.Ф.Административен ръководител на БРС е съобразено с необходимостта от
преосмисляне политиката на РС Благоевград и реформирането му за повишаване
ефективността на правораздаването......“.
В следващата част на
предложението подс. Б. изложила аргументи в подкрепа на становището си защо В.К.следва
да бъде назначена за изпълняващ функциите административен ръководител на РС -
Благоевград, фокусирайки се и върху твърдяни нейни професионални и лични
качества. Впоследствие на свое заседание, проведено на 27.04.2016г. и след
обсъждания между членовете й, Съдийската колегия на ВСС определила на основание
чл.175, ал.4, изр.2 ЗСВ В.Г.К.- съдия в Районен съд, гр. Благоевград, с ранг
„съдия в АС“, за изпълняващ функциите „административен ръководител-
председател“ на Районен съд, гр. Благоевград, считано от датата на вземане на
решение до встъпване в длъжност на нов административен ръководител.
Във връзка с постъпило заявление от
частния тъжител с писмо изх.№ 11-07-1240/02.06.2016г., Главният секретар на ВСС
изпратил на В.П. препис от цитираното по-горе предложение с вх.№
11-06-563/08.04.2016г. от К.Б. – и.ф. административен ръководител- председател
на ОС - Благоевград до Комисия по предложенията и атестирането към ВСС.
След запознаване с предложението
на подсъдимата К.Б. до ВСС и КПА към ВСС с изх.№ 137/05.04.2016г. на ОС
–Благоевград и вх. № 11-06-563/08.04.2016г. на ВСС В.П. подал частна тъжба до
Софийски районен съд срещу К.Б. – предмет на разглеждане в настоящото и
контролираното съдебно производство, с която обвинява Б., че с написването на това
„писмо-предложение“ и внасянето му за разглеждане във ВСС тя публично умишлено
разгласила неверни и позорящи го обстоятелства, характеризиращи го негативно по
отношение на професионалните му качества и начина на изпълнение на
професионалните му задължения като съдия, разглеждащ наказателни дела в Наказателно
отделение на БлРС и като административен ръководител-зам. председател и реално изпълняващ функциите на и.ф.
председател на БлРС, в качеството си на длъжностно лице – и.ф. председател на БлОС,
при и по повод изпълнение на служебните й задължения като такава и в качеството
му на длъжностно лице - съдия в Наказателно отделение на БлРС и административен
ръководител – зам. председател и реално изпълняващ функциите и.ф. председател
на БлРС. В тъжбата обективирал следните приети от него за неверни твърдения:
„Фактически изпълняващия
функциите на РС Благоевград е дал повод с процесуалните си действия като съдия
да бъде осъдена България в Страсбург – дело „С.З срещу България“ от 3.03.2015г.
и „В съда продължава да се натрупва напрежение, което фактически изпълняващият
длъжността не е преодолял. Напротив действията по управление на съда генерират
ново такова, а именно - продължава се практиката на управление на предишното
ръководство в смисъл: издаване на заповеди, с които по съществото се указва
правоприлагане, не са изпълнени указанията на Инспектората на ВСС за случайното
разпределение на делата, за което има жалба от съдия от РС Благоевград, не са
изпълнени указанията на ИВСС за предприемане на дисциплинарни мерки спрямо
съдия, извършени са действия, с които пък са прекратени преписки срещу други
съдии, по отношение на които съдия П. не е компетентен... Продължава се
заложеното от предишното ръководство преекспониране на „проблематиката със съдийските
кабинети“ като некоректно се цитира Заповед на МП, отменена по силата на
последващо споразумение между МП, БлОС и БлРС“.
С решение от 3 март 2015г. на
Четвърто отделение на ЕСПЧ по дело „С.З. срещу България“ по жалбата на С.З. –
българска гражданка, подадена срещу Република България съдът обявява, че е било
допуснато нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧ като държавата – ответник следва да
заплати на жалбоподателката в рамките на три месеца, считано от датата, на която
решението ще стане окончателно съгласно чл.44, пар.2 от Конвенцията сумите от
15 000 евро за морални вреди плюс всяка стойност, която може да се дължи
като данък и 2500 евро за разходи и разноски плюс всяка стойност, която може да
се дължи като данък. В цитираното решение се посочва, че предварителното
разследване по делото, касаещо жалбоподателката, се е проточило за период от
осем години и явно е претърпяло значително забавяне, а в т.51 от него се
коментира и че „съдебната фаза на производството също е продължила значително
дълго, което не изглежда изцяло оправдано от неговата сложност. Много заседания
са били отсрочени, без да се стигне до разглеждане на делото по същество,
поради нередовни призовавания или поради отсъствието на някои от подсъдимите.
Дори и сезираните съдилища да са взели някои мерки в тази насока, като
разглеждане на делото при отсъствието на някои подсъдими, производството е било
значително проточено“. Съдиите посочват, че съдебното производство не може да
се счита, че отговаря на изискванията на чл.3 от Конвенцията. Решението на ЕСПЧ
е изпратено до няколко адресати, между които и председателя на районен
съд-Благоевград, с писмо от 01.02.2016г. на заместник – председател на ВКС и
Председател на Наказателна колегия с предложение то да бъде обсъдено на общо
събрание на съдиите и да бъдат набелязани мерки за преодоляване на причините,
довели до постановяване на нарушенията, допуснати в съдебната фаза на процеса. В
изпълнение на указанията, на 07.03.2016г. се състояло общо събрание на съдиите
в Районен съд – Благоевград, на което присъствали съдии от НО на БлРС и частният
тъжител В.П., който е бил и съдия – докладчик по описаното дело. На това общо
събрание присъстващите съдии се обединили около следното: Да отправят „препоръки
към органите на разследването за по-срочно и качествено разследване в
досъдебната фаза на делата с прилагане на всички допустими от НПК процесуални
способи за своевременно събиране и запазване на доказателствата, с които да се
разкрие обективната истина в съдебна фаза и да не се налага съдът да събира за
първи път и вместо РП и разследващи органи такива доказателства едва в съдебна
фаза, което до момента е основната причина за забавяне разглеждане на такива
дела и до по-голяма продължителност на процеса пред съда“. Обмисля се и среща с
прокурорите при Районна прокуратура – Благоевград за запознаване със
становището на НО на БлРС и решението на ЕСПЧ, както и се обобщава, че следва
да се прилагат от съдиите всички „нови дисциплиниращи“ мерки по НПК за страните
и в частност назначаване на резервен защитник в ситуации, в които се прецени от
съдията, че може да „се направи опит за шиканиране“ на дело, отличаващо се със
сложност поради участие на повече страни в него. Всъщност НОХД 937/2007г.,
което е станало повод и за жалба на С.З. срещу Република България в ЕСПЧ и за
постановеното от 03.03.2015г. решение, е било образувано на 02.07.2007г. и с
разпореждане на частния тъжител като съдия-докладчик по него от 03.08.2007г. е
било насрочено за разглеждане за 09.10.2007г. Съдебната фаза на процеса пред
първостепенния съд е приключила на 27.03.2012г., когато е била постановена и
присъда.
Със заповед на Главен инспектор при
ИВСС № ПП-01-44/08.06.2015г. била извършена планова проверка на РС-Благоевград
по граждански дела и в издадения Акт за резултатите от нея в неговата т.3 е
препоръчано да се спазва стриктно принципа за случайният подбор на докладчици
при разпределение на делата по чл.9 ЗСВ чрез електронно разпределяне на делата
/а не посредством заповеди/ между съдиите в ГО като бъдат предприети конкретни
мерки от административния ръководител, включително и изменение на действащи
вътрешни правила. Срещу тази констатация е постъпило възражение от заемащия
тогава длъжността административен ръководител на РС-Благоевград - Е.Н., в резултат на което тя била уведомена
с решение на Главния инспектор на ИВСС от 04.11.2015г., че липсва основание за
промяна на констатациите по този пункт от Акта и тази част от възражението е била
отхвърлена. В отговор на тази препоръка по т.3 от Акта и становището на Главния
инспектор, с писмо № 491/18.11.2015г. Е.Н. *** е изпратила на Главния инспектор
„заповеди за разпределение на дела и формиране на доклад на новопостъпили
колеги в ГО и НО след извършване на плановите проверки в съда и след попълване
на кадровия дефицит до 14 съдии, ефективно заети в работата на съда, резонно
довело до нормализиране на натовареността и намирането на друг организационен
подход за разпределение на работата, в съответствие с чл.9 ЗСВ“. Всъщност със заповеди № 105/16.03.2011г., №
196/25.04.2014г., №455/02.10.2014г. и № 15/02.01.2014г. Е.Н. като
административен ръководител на РС-Благоевград е определяла начина на
разпределяне на дела на конкретни съдии или конкретни дела. Впоследствие със
заповед № 158/29.03.2016г. частният тъжител В.П., изпълняващ функциите на
административен ръководител на БлРС, е възложил на съдия Р.З.да разгледа и
администрира при необходимост възложените до момента за разглеждане на съдия Т.Б.З.,
насрочени от нея в публично съдебно заседание съдебни дела за периода на отсъствие
на съдия М..
Въз основа на цитирания по-горе
Акт за извършена планова проверка на РС –Благоевград по граждански дела и направените в него
препоръки, със заповед № 538/20.11.2015г. на Е.Н. – председател на Районен съд
– Благоевград е наредено да се извършва персонален мониторинг на организацията
на работата на св. Г.Д.– Т.– съдия в БлРС относно срочността при движението,
управлението и приключването на делата като се възложи на св. Т.ежемесечно до
10-то число да представя сведение на председателя на съда относно непостановени
/неизписани/ съдебни актове, движение по възложени й бързи производства,
информация за ненасрочени съдебни дела за месеца, за оставените без движение
дела и спрени дела. Тази заповед е връчена лично на св. Д.–Т.и тя е представила
доклади на 10.12.2015г. и 15.01.2016г. на частния тъжител П. в битието му на
изпълняващ функциите административен ръководител на БлРС.
Със заповед № 63/03.02.2016г. частният
тъжител П. въз основа на „дадени задължителни указания за съдилищата от НБПП
съгласно чл.8, т.1 вр. чл.17, т.7 от ЗПП“ нарежда „в процедурата по определяне
на адвокат, който да предоставя правна помощ на страна като особен представител
по чл.47, ал.6, чл.48, ал.2 и чл.430 от ГПК, да се спазват стриктно
задължителните указания на НБПП, дадени в Наръчник за предоставяне на правна
помощ от съдилищата, публикуван в кн.7 на Адвокатски преглед от м. 07 2015г.,
като се отчитат и съобразяват в посочената процедура и други препоръки на НБПП,
направени конкретно към съдия в РС-Благоевград, след извършена проверка по
жалба на благоевградски адвокати и констатирани затруднения в тези процедури,
създавани от действията на съда, които препоръки са материализирани в писмо
изх.№ 15-08.1531/02.12.2015г. на зам.председател на НБПП и такова с изх. №
15-08-1531/20.01.2016г. на Председателя на НБПП и са обосновани с обезпечаване
на нормално и ускорено протичане на визираните процедури и поддържане на
колегиални отношения между районните съдии в БлРС и Адвокатски съвет-
Благоевград“.
С решение на Комисия по
дисциплинарните производства на ВСС от 24.11.2015г. преписка, образувана по
предложение на К.Б. - и.ф. административен ръководител – председател на
ОС-Благоевград за налагане на дисциплинарно наказание на Е.Н., е върната на
подсъдимата за изпращане материалите на административния ръководител на РС - Благоевград
за упражняване на правомощията му, съгласно чл.314, ал.1 ЗСВ, по негова
преценка. С две писма на частния тъжител П. – изх.№ 520/16.12.2015г. и изх.№
529/28.12.2015г. до и.ф. председател на ОС-Благоевград – подс. К.Б., моли да му
бъде изпратена преписката и да бъде изпълнено решението на Комисията по дисциплинарни
производства при ВСС. Впоследствие със заповед № 33/19.01.2016г. частният
тъжител, подписвайки се „за председател и административен ръководител на
РС-Благоевград“ не образува дисциплинарно производство срещу районен съдия Е.Н.
поради „липсата на констатации и доказателства за извършени от нейна страна
нарушения по чл.307, ал.4, т.3 и т.4 ЗСВ и същевременно поради изтичане на
давностния срок за образуване на такова производство по чл.310, ал.1 ЗСВ за
почти всички наведени твърдения“ и прекратява образуваната преписка.
На 14.02.1995г. била издадена
заповед от министъра на правосъдието, с която се определят съдилищата и
прокуратурите, които да ползват служебните помещения на Съдебна палата-Благоевград
и разпределението помежду им. Впоследствие е издадена заповед №
ЛС-04-1016/17.07.2015г. на министъра на правосъдието за разпределяне ползването
на помещенията в сградата на Съдебна палата – Благоевград, с която заповед се
отменя заповед № ЛС-03-510/14.02.1995г. на министъра на правосъдието. Впоследствие
на 14.09.2015г. се провежда общо събрание на съдии от РС-Благоевград, на което
се обсъжда използване на съдебна зала от съдии като техен кабинет, а кабинетът
на тогавашния зам.председател на РС-Благоевград – частният тъжител П. да се ползва
временно като съдебна зала. На 17.09.2015г. между подсъдимата К.Б., Е.Н. и
министъра на правосъдието Х.И.се провежда работна среща в сградата на
Министерство на правосъдието, на която се вземат няколко решения относно
ползване на помещения в сградата на Съдебна палата - Благоевград, както и се
постига договореност за извършване на предстоящ оглед на сградата от
представители на МП, администрацията на ВСС, БлОС и БлРС и впоследствие изготвяне
на предложение от тяхна страна за разпределяне ползването на помещения в сградата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени източници - свидетелските показания на Г.Д.- Т., от писмените доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК: писмо от ВСС до частния тъжител с приложено
предложение от подсъдимата - изх. № 11-07-1240/02.06.2016г., предложение от
подсъдимата К.Б. – изх.№ 137/05.04.2016г., решение на 4-то отделение на ЕСПЧ от
03.03.2015г., писмо от ВКС № R-4/2016г.
от 01.02.2016г., протокол от Общо събрание на НО-БлРС от 07.03.2016г, справка
за движение и администриране по НОХД 937/20017г. по описа на БлРС, уведомление
от частния тъжител В.П. № 506/25.11.2015г., кратък стенографски протокол на
заседание на ВСС от 19.11.2015г., протокол № 48/30.10.2014г. на ВСС за
периодично атестиране на В.П., кадрова справка на частния тъжител, справка за
съдимост на подсъдимата, решения на ВСС и актове за встъпване в длъжност на
подсъдимата и частния тъжител, заповед № 257/07.06.2011г. на административен
ръководител на БлРС Е.Н., решения на ВСС от 10.01.2017г. и 01.02.2017г.,
протоколи от общи събрания на съдии при БлРС, заповеди №105/16.03.2011г, №
196/25.04.2014г, №455/02.10.2014г., № 15/02.01.2014г и № 158/ 29.03.2016г.,
вътрешни правила, писмени обяснения от служители, заповед № 538/20.11.2015г. и
справки от св. Г.Т. от 10.12.2015г. и 15.01.2016г., протокол № 47/24.11.2015г.
на Комисия по дисциплинарни производства на ВСС, писма от частния тъжител до
подсъдимата от 16.12.2015г. и 28.12.2015г., заповед № 33/19.01.2016., заповед №
63/03.02.2016г., заповеди на министъра на правосъдието ЛС-04-1016/17.07.2015г.
и № ЛС-03-510/14.02.1995г., протокол от работна среща в Министерство на
правосъдието и протокол от общо събрание на съдии при БлРС от 14.09.2015г.
За да постанови своя акт, първостепенният
съд е провел обстойно съдебно следствие, приобщавайки и множество писмени
доказателства и давайки възможност на страните в процеса да изложат и защитят
своите тези. В резултат на тази своя дейност, контролираният съд е постановил
присъда, в която ясно е посочил възприетите от него за относими към предмета на
доказване източници и категорично въз основа на тях е заявил своята позиция,
обективирана в акт по същество на спора. В този смисъл въззивната инстанция не
възприема доводите на частния тъжител, че преведеното от първостепенния съд съдебно
следствие и изготвените мотиви към постановената присъда страдат от пороци,
водещи до връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районен съд. Необосновани
са твърденията на частния тъжител, че в мотивите към постановената присъда
липсва посочване на конкретните изявления на св. Г.Т. – при коментар на нейните
показания съдът ясно и детайлно е посочил кои релевантни факти се изясняват от
нейните твърдения, заявявайки, че по отношение на останалите относими факти тя
не изнася значима информация. Всъщност този подход и тази позиция напълно се
споделя и от настоящия съдебен състав. За разлика от мнението на частния
тъжител, съдът не счита, че в мотивите към постановена присъда следва да се
цитират дословно изявленията на свидетел – те са обективирани в протокол от
съответното открито съдебно заседание, а дейността на съда е да извлече от тях
значимата за конкретния случай информация и да я интерпретира, заявявайки
позицията си дали и защо я приема за достоверна – позиция, категорично заявена
от контролирания съд. В голямата си част показанията на св. Д.- Т.не се отличават
с конкретика като тя неколкократно заявява липса на спомен за въпроси, свързани
с изясняване на фактологията по спора. Конкретика в нейните показания се
съдържа относно заеманата от нея
длъжност, както и тези, заемани от подсъдимата и частния тъжител, съдържащата
се в акт на ИВСС препоръка за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
свидетелката и липсата на наложено дисциплинарно наказание. По останалите изследвани въпроси
тя заявява незнание или липса на спомен за възприети от нея факти, а коментираните
по-горе обстоятелства, изнесени от нея, се подкрепят и от писмените
доказателства по делото – препоръки в Акт на ИВСС, заповед на Е.Н. за осъществяване
на персонален мониторинг на свидетелката и две справки от нейна страна до частния
тъжител относно актуалното състояние на състава, чийто председател е тя. Както
бе посочено, изяснява се и обстоятелството, че на нея не й е наложено
дисциплинарно наказание. Именно поради това и контролираният съдебен състав е
кредитирал показанията на Д.- Т.в посочените и от този съд части и не е обсъдил други поради
липсата им на относимост към предмета на разглеждане по делото – факт,
категорично посочен и в мотивите към атакуваната присъда. Правилен е и подходът
на първата инстанция при анализиране на писмената доказателствена маса по
делото – самият тъжител е представил многобройни писмени документи, но
решаващият съд няма задължение да посочва всички като такива, градящи неговите
фактически изводи. При изчерпателно изброяване на доказателствените източници,
основаващи възприетата фактология както контролираният, така и контролиращият
съд са посочили кои от приобщените писмени доказателства способстват за възприемане
на фактическата обстановка по делото според тях. Неоснователни са упреците на
частния тъжител, че е налице пълно игнориране на големия обем от доказателства
от страна на съда, тъй като в приложените от В.П. такива се съдържат носители, които
или не притежават качеството на източник на доказателствена информация /медийни
публикации/, или са неотносими към доказване на тезата на страната – напр.
протоколи от общи събрания на НО при БлРС за обсъждане Акта от проверка на
инспектората в Наказателно отделение от 29.04.2015г., резолюция или писмено
запитване до Комисията по правни въпроси към ВСС, Акт на ИВСС от 29.04.2015г. и
др.
Несъответстващи
на съдържимото в тъжбата е и афишираното от частния тъжител непроизнасяне от
страна на първия съд по твърдения на подсъдимата Б. касателно частния тъжител,
че той е „неподходящ“ за съдия и административен ръководител, че „няма
нравствени и етични качества“ и че е налице „жалба и етична преписка“ срещу
него. В производството от частен характер обвинението, което предявява частния
тъжител се рамкира с възприети като съставомерни от негова страна факти в
тъжбата. Именно тя определя и границите на предмета на доказване по делото и
правоприлагащата дейност на съда. В конкретния случай частният тъжител П. ясно
е посочил твърденията на подсъдимата, с които счита, че го е наклеветила.
Описаните в тъжбата твърдения, по които следва да се произнесе и съда са: „Фактически изпълняващия функциите на РС Благоевград е дал повод с
процесуалните си действия като съдия да бъде осъдена България в Страсбург –
дело „С.З срещу България“ от 3.03.2015г. и „В съда продължава да се натрупва
напрежение, което фактически изпълняващият длъжността не е преодолял. Напротив
действията по управление на съда генерират ново такова, а именно - продължава
се практиката на управление на предишното ръководство в смисъл: издаване на
заповеди, с които по съществото се указва правоприлагане, не са изпълнени
указанията на Инспектората на ВСС за случайното разпределение на делата, за
което има жалба от съдия от РС Благоевград, не са изпълнени указанията на ИВСС
за предприемане на дисциплинарни мерки спрямо съдия, извършени са действия, с
които пък са прекратени преписки срещу други съдии, по отношение на които съдия
П. не е компетентен... Продължава се заложеното от предишното ръководство
преекспониране на „проблематиката със съдийските кабинети“ като некоректно се
цитира Заповед на МП, отменена по силата на последващо споразумение между МП,
БлОС и БлРС“ като в нея не се претендира произнасяне и по обективната или
субективна съставомерност на изнесени от подсъдимата твърдения, че В.П. е „неподходящ“ за съдия и
административен ръководител, че „няма нравствени и етични качества“ и че е
налице „жалба и етична преписка“ срещу него. При липса на коректно сезиране от
страна на частния тъжител резонно решаващият съд не е взел отношение по деяния,
непосочени в тъжбата, а описани за първи път в допълнение към въззивна жалба.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на районния съд, направени въз основа на анализ
на доказателствената съвкупност като този анализ безсъмнено установява фактите, включени в предмета на доказване по
настоящото наказателно производство. Както вече неколкократно бе отбелязано, съдържанието
на инкриминираните изрази се установява от приобщеното по делото писмено
доказателство – предложението на подсъдимата К.Б.
до ВСС и КПА към ВСС с изх.№ 137/05.04.2016г. на ОС –Благоевград и вх. №
11-06-563/08.04.2016г. на ВСС. В него е посочено следното: „Фактически
изпълняващия функциите на РС Благоевград е дал повод с процесуалните си
действия като съдия да бъде осъдена България в Страсбург – дело „С.З срещу
България“ от 3.03.2015г.“. Както правилно е посочил решаващият съд при преценка
съставомерността
на престъплението клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК е необходимо от
обективна страна да бъде безспорно установено от събраните по делото
доказателства проявление в обективната действителност на съзнателен и целенасочен
волеви акт от страна на дееца, изразяващ се в довеждане до знанието на поне
едно лице на неистинско позорно обстоятелство относно конкретно лице като
позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт,
свързан с личността на пострадалия, което е от естество да накърни неговото
добро име в обществото от гледна точка на господстващия морал. Наред с това
това обстоятелство следва и да е неистинно. По отношение на този инкриминиран
израз относимата доказателствена информация се съдържа в решение на 4 – то отделение на ЕСПЧ от 03.03.2015г. по делото
„С.З.срещу България“. Това решение е станало известно както на подсъдимия и
останалите негови колеги от Наказателно отделение на БлРС, така и на
подсъдимата К.Б., получила също копие от решението с писмо от Председател на
Наказателна колегия на ВКС П.П.. Позовавайки се на отразеното в решението,
подс. Б. е заявила в своето предложение по отношение на В.К., че частният
тъжител е дал повод да бъде осъдена България в Страсбург, интерпретирайки
решението, но и базирайки се на посоченото в неговата т. 51, че „съдебната фаза на производството също е продължила
значително дълго, което не изглежда изцяло оправдано от неговата сложност.
Много заседания са били отсрочени, без да се стигне до разглеждане на делото по
същество, поради нередовни призовавания или поради отсъствието на някои от
подсъдимите. Дори и сезираните съдилища да са взели някои мерки в тази насока,
като разглеждане на делото при отсъствието на някои подсъдими, производството е
било значително проточено“. Настоящият съдебен състав, както и първостепенният,
оценяват изявленията на подсъдимата в тази част не като неистина, базирайки се
както на отразеното в решението на ЕСПЧ, така и на приложената справка за
хронологията на разглежданото производство в състава, председателстван от
частния тъжител, станало причина и за обсъждането му от общо събрание на
съдиите при НО на БлРС. Неотносимо в случая е взетото решение след това
обсъждане от наказателните съдии при Районен съд-Благоевград, тъй като при
обсъждането те са изразили своята позиция и са начертали препоръки, заявяващи,
че причината за забавянето на производството се корени в действията по него в
досъдебната му фаза, но тази позиция не обвързва нито преценката за
правилността или не на решението на ЕСПЧ от 03.03.2015г., нито подсъдимата. В
този смисъл и този съдебен състав счита, че инкриминирания израз, посочен
по-горе, макар и можещ да накърни доброто професионално име на частния тъжител,
не съдържа неистина, за да бъде определен като клеветнически от обективна
страна.
Подобно е отношението на въззивния
съд и към част от посочените в тъжбата изрази - „… продължава се практиката на
управление на предишното ръководство в смисъл: издаване на заповеди, с които по
съществото се указва правоприлагане, не са изпълнени указанията на Инспектората
на ВСС за случайното разпределение на делата, за което има жалба от съдия от РС
Благоевград, не са изпълнени указанията на ИВСС за предприемане на
дисциплинарни мерки спрямо съдия, извършени са действия, с които пък са
прекратени преписки срещу други съдии, по отношение на които съдия П. не е
компетентен...“. Самият частен тъжител е приложил своя заповед 158/29.03.2016г.,
с която възлага на съдия Р.З.да разгледа
и администрира при необходимост възложените до момента за разглеждане на съдия Т.Б.З.,
насрочени от нея в публично съдебно заседание съдебни дела за периода на
отсъствие на съдия М.. Тази заповед е продължение на предходни заповеди на Е.Н.
като административен ръководител на БлРС за разпределяне на дела от един съдия
на друг напр. По този начин действително не са изпълнени препоръките в Акта на
ИВСС, касаещи Гражданско отделение на съда за спазване принципа за случайно
разпределение на делата и то не чрез заповеди – ситуация, която е продължила и
след отхвърляне от Главния инспектор на възраженията по Акта и обсъждането му
от съдиите от ГО. Съответства на действителното положение и твърдяното от
подсъдимата, че частният тъжител издава заповеди по правоприлагане – деятелност,
която е изцяло в правомощия на ВКС чрез неговата тълкувателна дейност, но не и
в компетентността на изпълняващ функциите административен ръководител чрез
заповеди – доказателство в този смисъл е заповед № 63/03.02.2016г. на В.П., с
която нарежда „в процедурата по определяне на адвокат, който да предоставя
правна помощ на страна като особен представител по чл.47, ал.6, чл.48, ал.2 и
чл.430 от ГПК, да се спазват стриктно задължителните указания на НБПП, дадени в
Наръчник за предоставяне на правна помощ от съдилищата, публикуван в кн.7 на
Адвокатски преглед от м. 07 2015г., като се отчитат и съобразяват в посочената
процедура и други препоръки на НБПП, направени конкретно към съдия в
РС-Благоевград, след извършена проверка по жалба на благоевградски адвокати и
констатирани затруднения в тези процедури, създавани от действията на съда,
които препоръки са материализирани в писмо изх.№ 15-08.1531/02.12.2015г. на
зам.председател на НБПП и такова с изх. № 15-08-1531/20.01.2016г. на
Председателя на НБПП и са обосновани с обезпечаване на нормално и ускорено
протичане на визираните процедури и поддържане на колегиални отношения между
районните съдии в БлРС и Адвокатски съвет- Благоевград“.
В унисон с обективната
действителност е друго инкриминирано твърдение, свързано с непредприемане на
дисциплинарни мерки спрямо съдия, в какъвто смисъл са и препоръките на ИВСС.
Частният тъжител не е заявил каквато и да било активност в тази насока, ограничавайки се
с получаване двукратно на справки, изготвени от този съдия – св. Д.– Т.относно
движението на делата в състава, който председателства. Всъщност заявена подобна
деятелност е афиширала Е.Н., която със своя заповед 538/20.11.2015г. нарежда
персонален мониторинг на работата на св. Д.– Т., но не се предприемат
последващи мерки, за което свидетелства и самата Д.– Т.в своите показания пред
първия съд. Без да навлиза в детайли, този съдебен състав преценява, че
действащата разпоредба на чл. 314 ЗСВ дава правомощие на административен
ръководител /а не ВСС/ да наложи /в конкретния случай/ на съдия, наказанията по
чл.308, ал.1, т. 1 и т.2 ЗСВ - забележка или порицание, след което съгл. ал.2
на чл. 314 ЗСВ уведомява ВСС за наложеното наказание, изпращайки му преписката
и заповедта незабавно след издаването й. В случая частният тъжител е издал
заповед № 33/19.01.2016г., с която не образува дисциплинарно производство срещу
районен съдия Е.Н. поради „липсата на констатации и доказателства за извършени
от нейна страна нарушения по чл.307, ал.4, т.3 и т.4 ЗСВ и същевременно поради
изтичане на давностния срок за образуване на такова производство по чл.310,
ал.1 ЗСВ за почти всички наведени твърдения“ и прекратява образуваната
преписка. Действайки по този начин, частният тъжител се е произнесъл въпреки
императивността на разпоредбата на чл. 314 ЗСВ, непозволяваща неналагане на
наказание и поради това твърденията на подсъдимата за липса на негова
компетентност в този случай са правдиви.
От всичко изложено дотук въззивният съд достига до
извода, до който е достигнал и първия съд, че по отношение на описаните до
момента твърдения подсъдимата не е заявила неистини, за да могат да бъдат
определени тези твърдения като клеветнически.
Настоящият състав се солидаризира напълно със
съжденията на решаващия съд относно съставомерността на изразите: „В съда
продължава да се натрупва напрежение, което фактически изпълняващия длъжността
не е преодолял. Напротив действията по управление на съда генерират ново
такова“ и „….проблематиката със съдийските
кабинети“ като некоректно се цитира Заповед на МП, отменена по силата на
последващо споразумение между МП, БлОС и БлРС“, както и „неподходящо е съдия П.
функциите на и.ф. Председател на Районен съд-Благоевград“. По своята същност те
представляват изказване на мнение и не могат да покрият състав на
престъплението „клевета“. Възражението на частния
тъжител, че заявеното от подс. Б. по своето съдържание е клевета и надхвърля
разумните предели на свободата за изразяване на мнение не се споделя от
настоящия съдебен състав. Изказванията на Б. представляват чисто оценъчни
съждения от страна на последната, част от необходимата обратна връзка и
осветляване на работата в съдебната система. Обстоятелството, че подс. Б. е
съдия и административен ръководител на окръжен съд априори не определя
по-различни параметри по отношение на възможността й да се изказва по различни
теми в обществото и свободно да изразява субективните си оценки и възприятия,
още повече, когато в основата им стоят нейни наблюдения върху администрирането
на районен съд.
По отношение наведените в
допълнението към въззивата жалба доводи за нарушаване на допустимата и защитима
граница на право на мнение от страна на подсъдимата, този съд е имал възможност
да афишира своята позиция, свързана с
прогласените в Конституцията на Република България и Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) основни права и свободи
на гражданите и тя не е променена и в конкретния случай. Изхождайки от обекта на защита, охраняван от
наказателноправните норми при престъпленията по Глава ІІ, Раздел VІІ, а именно
- правото на лична чест и достойнство, на същия пряко противостои свободата на
словото, правото на мнение, разпространявано чрез слово - писмено или устно,
чрез звук, изображение или по друг начин, провъзгласено в ЕКЗПЧОС (чл. 10) и
конституционно гарантирано (чл. 39-41 от Конституцията на РБ). Практиката е
еднопосочна, че свободата на изразяване на мнения е приложима не само по
отношение на „информация“ или „идеи“, които се възприемат благоприятно или се
разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се
възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част
от обществото. Многократно ЕСПЧ е имал възможност да се произнесе, че
ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват стеснително и да
бъдат необходими в едно демократично общество. Именно поради тази причина и
като е взел под внимание установените европейски стандарти, касаещи правото на
свободно изразяване и гаранциите за свобода на словото в едно плуралистично
общество, правилно и законосъобразно контролираният съд е оправдал подс. К.Б. и
по отношение на тази част от изразите.
В унисон с
мотивите на районен съд и този съд преценява, че по делото не може да се
установи умисъл за клевета - било то пряк или евентуален. Увереността на
подсъдимата относно твърденията, които се установи, че са изнесени от нея, е
основана на обективни факти. По делото е установено, че в голямата си част
афишираните от подсъдимата Б. твърдения са в хармония с обективната действителност,
а в останалата си представляват лично нейно мнение, базирано на очевидно
непозитивни отношения между нея и частния тъжител /за което свидетелстват и
обсъждания във ВСС относно работната атмосфера в/между двете съдилища/.
Доколкото се
установява несъставомерност на инкриминираните деяния от обективна и субективна
страна по основния състав на престъплението „клевета", анализът на
квалифициращите му признаци се явява безпредметен.
Въз основа на всичко изложено
настоящият въззивен състав е на позиция, че проверяваната присъда, с която
подсъдимата Б. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й с частната
тъжба обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 148, ал.2 вр.ал.1, т.1, т.2,
пр.2, т.3, пр.1 и т.4, пр.1 вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК е обоснована, не е
постановена при непълнота на доказателствата или при съществени процесуални
нарушения, които да са накърнили правата на страните в процеса, поради което и
тя следва да бъде потвърдена.
Поради това и на основание чл.334,
т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава присъда от 22.03.2019г.
по НЧХД № 18696/2016г. на Софийският районен съд - Наказателна колегия, 111
състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.