№ 1543
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330203290 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от „З.“ ЕООД, против наказателно постановление № 16- 2200039/
05.04.2022г. на инж. Атанас Ангелов Чернаев, Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600.00 лева, за извършено
нарушение на чл.62 ал.1 от КТ. В жалбата си сочи, че наказателното
постановление било незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи,
че бил сключен граждански договор. Излага подробни съображения по
същество. Декларацията била попълнена предварително, като липсвали
посочени почивни дни и почивни в работния ден. Моли съда да отмени
наказателното постановление.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
управителя си И.З. и от адв. Б.З., която поддържа подадената жалба. Излага
подробни съображения в нейна подкрепа.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от
старши юрисконсулт Васил Бойкински, който оспорва подадената жалба.
Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка-
при извършена проверка на 15.02.2022г. около 10.30 часа на строителен
обект- изграждане на еднофамилна жилищна сграда в с. Радиново, компекс
„Терес“, обл. Пловдив, изпълняван от „З.“ ЕООД е установено С.З. Д. да
извършва изработка и вграждане на арматурни заготовки. В разговор и в
писмен вид в декларация по чл.402 от КТ работникът е декларирал, че работи
на обекта на 14.02.2022г. като кофражист с работно време от 08.30 часа до
16.00 часа и уговорено седмично трудово възнаграждение в размер на 0.30
лева за килограм изработена арматурна заготовка. Декларирал е също, че има
сключен граждански договор с работодателя. От представените документи на
21.02.2022г. в ДИТ- Пловдив, а именно граждански договор № 21 от
20.01.2022г. както и от извършената проверка по работни места на
15.02.2022г. е установено, че към 15.02.2022г. от страна на дружеството
жалбоподател на строителния обект- изграждане на еднофамилна жилищна
сграда в с. Радиново, комплекс „Терес“ обл. Пловдив е приет на работа С.З.
Д., ЕГН: **********, като кофражист при установени елементи на трудово
правоотношение, а именно работно място, работно време и уговорено
трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена
форма. Нарушението е извършено на 15.02.2022г. на строителен обект
изграждане на еднофамилна жилищна сграда в с. Радиново, комплекс „Терес“
обл. Пловдив. Нарушен е чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
От показанията на свид. К.Т. актосъставител се установява, че при
извършена проверка на 15.02.2022г. на строителен обект в комплекс „Терес“,
в който се изпълнявали арматурни дейности е установено, че С. Д. работи във
фирмата жалбоподателя. Същият попълнил декларация, за информация за
възнаграждение, месторабота, фирмата е записана, в последствие не е
представен граждански договор, а има елементи на трудово правоотношение.
2
Видял, че се извършват дейности, като в разговор установил, че се прави
арматура и се заплаща на килограм. Установил нарушението като видял, че
всички лица работили на кофраж, като имало и арматури, които качват
нагоре. Установил, че се извършват арматурни работи в разговора с
работниците, както и визуално. Съставил акт лично, който бил предявен на
жалбоподателя, който пред него е нямал възражение. Съдът дава вяра на
показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е
така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани,
незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с
другите събрани по делото доказателства- в това число приложените по
делото писмени доказателства- декларация от С. Д. по чл.402 от КТ.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на
въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид
липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне с останалите доказателствени
източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, и съдържими обстоятелства в
писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установените факти на извършената проверка. Не без значение е и
обстоятелството, че същите възпроизвеждат извънпроцесуално изявление на
С. Д. към момента на извършване на провераката, че се работи на кофраж и,
че се заплаща на килограм. С тази правна преценка, за обективно верни се
възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви,
логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
3
за предубеденост.
В показанията си свид. С. Д.- работник (служител) на жалбоподателя,
сочи, че същият работи на обекта като прави кофраж. Свидетелства за това,
че имал граждански договор с жалбоподателя, тъй като имал трудов договор с
друго дружество. Показанията му изцяло покрепят изложените в жалбата
твърдения, че същият не е работил на трудов договор а на граждански такъв.
Съдът обаче, не дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са нелогични,
непоследователни, изцяло опровергани от други събрани по делото
доказателства- показанията на актосъствителя, и попълнената декларация
саморъчно от него, и не на последно място заинтересовани от изхода на
делото, предвид материалната и служебна зависимост от жалбоподателя.
Обстоятелството, че свидетелят не е работил на трудов договор изцяло се
опровергава от показанията на актосъставителя. Индиция за това, са
обстоятелствата, за неподаване на декларация от самия свидетел за получена
сума. Ето защо, съдът не кредитира показанията на свидетеля.
Следва да бъде отбелязано, че представеният по делото граждански
договор № 21 от 20.01.2022г. и сметка за изплатени суми, са създадени за
обслужване целите на настоящото производство и съдът не ги приема като
достоверни. Още повече, представеният договор няма достоверна дата, а
представената сметка е съставена едва след съставения АУАН и подадена в
НАП много след това. В този смисъл, по делото няма представено нито едно
доказателство, което да установява, че представеният граждански договор е
съществувал преди извършване на проверката. Напротив, нелогично и
житесйки неиздържано е защо, след като на свид. С. Д. е изплащано
възнаграждение по гражданки договор, то това е декларирано от
жалбоподателя едва на следващият месец. За пълнота съдът намира за
необходимо да посочи, че представеният граждански договор по делото и е с
недостоверна дата, съставен само и единствено за целите на настоящото
производство и не се кредитира и приема от съда с доверие. Всъщност, дори и
представеният граждански договор да е валиден и да е породил правното си
действие, това само по себе си не променя изводът, че С. Д. на 15.02.2022г. е
престирал труд въз основа на несключен писмен трудов договор, предвид
фиксирането на работно място, работно време, уговорени условия на работа в
това число трудово възнаграждение и дата на постъпване на работа-
4
14.02.2022г., т.е. всички условия изпълващи съдържанието и изискването в
изпълнение на трудов договор. Предвид което, настоящият съдебен състав
приема, че С. Джанев към момента на извършване на проверката е изпълявал
трудово правоотношение, и е престирал труд, без писмен сключен трудов
договор.
Следва да бъде отбелязано и, че представеното удостоверение изх. № 27/
04.04.2022г. установява само и единствено размерът на брутният доход на
свид. Д., и не влияе върху съставомерността на административното
нарушение.
От представената по делото декларация, собственоръчно попълнена и
подписана от С. Д. се установява, че същият на 15.02.2022г. е престирал труд
въз основа на несключен писмен трудов договор, предвид изричното
посочване на работно място, работно време, уговорени условия на работа в
това число трудово възнаграждение и дата на постъпване на работа-
14.02.2022г., т.е. всички условия изпълващи съдържанието и изискването в
изпълнение на трудов договор.
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от чл. 20, ал.3, т.4 от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ (ДВ бр. 44/2008), и от приложената
по делото Заповед № 3- 0157/ 16.02.2022г. на Изпълнителния директор на
изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира
и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като
същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото
доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на
5
актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди
констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с
детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Констатациите посочени
в АУАН и НП се потвърждават частично и от другият разпитан по делото
свидетел, както и от събраните писмени доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в
АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН,
като при съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и поне
един от свидетелите посочени в него (в случая двама), предявен е на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Препис от
акта е връчен на нарушителя. Предоставена е възможност на нарушителя за
излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него,
видно от текста на АУАН, в който е посочено „ще внесем в законовия срок“,
поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на
наказания субект. Възражения по реда на чл.44 от ЗАНН са постъпили.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от
ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на
6
актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и
местоработата, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената,
точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на
раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на
номер, дата на издаване и издател на документа, имената, точните адреси и
датата на раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на
нарушителя, ако е направил такива, имената и точните адреси на лицата,
които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански
номер и опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и
кому са поверени за пазене.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в
чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и
място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с
посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на
наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред
или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с
веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от
7
длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното
постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно-
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
Неоснователно е възражението за неправилна установеност на
фактическата обстановка и по-конкретно, че работникът бил работил на
граждански договор. Актосъставителят категорично заяви, че при проведен
разговор към момента на извършване на проверката с него, последният е
заявил, че е на работа в дружеството жалбоподател, което е посочил и в
декларацията. Освен това, в този смисъл са и всички приложени и приети по
делото писмени доказателства.
С оглед особения кръг на обществените отношения, регулирани от КТ,
а именно тези предоставящи закрила на работната сила, законодателят е
предвидил в чл. 402 КТ по-широк кръг от допустими доказателствени
средства за установяване на правно релевантните обстоятелства по трудови
дела или по дела за реализиране на административно-наказателна
отговорност за нарушаване на трудовото законодателство- декларация по чл.
402 КТ от работниците, сведения, обяснения от работодателя. С особено
доказателствено значение е декларацията на С. Д., в която е посочено, че
работи в проверявания обект на жалпободателя и, изрично индивидуализирал
работно място (Радиново к-с Терес, работно време (от 08.30 часа до 16.00
часа), уговорени условия на работа, заемана длъжност- кофражист, в това
число трудово възнаграждение (0.30 лв/кг) и дата на постъпване на работа-
14.02.2022г., т.е. всички условия изпълващи съдържанието и изискването в
изпълнение на трудов договор. В случаите, когато те съдържат изявления за
неизгодни за работодателя факти, те представляват извънсъдебно признание
за допуснатите нарушения и се ползват с материална обвързваща съда
доказателствена сила, до оборването им с други годни доказателства и
8
доказателствени средства. Това взето в предвид и с извънпроцесуалните
признания на С. Д., че работи там, възпроизведени от актосъставителя и
липсата на доказателства от жалбоподатепя за оборване на констатациите,
води до обоснованият извод на съда, че С. Д. е работил без сключен трудов
договор. Въпреки посочването в декларацията, че има сключен граждански
договор, условията и изричното посочване на елементите на трудов такъв,
основават сключването му.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Приложена е и коректната санкционна норма –чл. 414, ал.3 КТ.
В случая нарушението не може да бъде счетено за маловажно по
смисъла на чл. 415в КТ, доколкото в чл. 415в, ал.2 КТ се съдържа изрична
забрана за това. С Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. №
7/2010 г. на Върховен административен съд по задължителен за съдилищата
начин е указано че нормата на чл. 415в КТ е специална спрямо чл. 28 ЗАНН и
изключва нейното приложение по принципа lex specialis derogate lex generali.
С оглед спецификата на защитаваните обществените отношения и особения
предмет на защита преценката за маловажност на случая е направена по
императивен начин от законодателя, като в чл. 415в КТ изрично са посочени
предпоставките при които нарушенията на трудовото законодателство са
маловажни, а в чл. 415в, ал.2 КТ са посочени и случаите, които никога не са
маловажни, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл е и
преобладаващата практика на административен съд Пловдив- Решение №
1024 от 13.06.2017 г. по н. д. № 1038 / 2017 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 822 от 18.05.2017 г. по н. д. №
456 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
376 от 14.03.2017 г. по н. д. № 37 / 2017 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 784 от 20.04.2015 г. по н. д. № 396 / 2015 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2362 от 23.11.2015 г.
по н. д. № 2154/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2100
от 30.10.2015 г. по н. д. № 1633/2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 527 от 12.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 97/2021 г.,
Решение № 631 от 29.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 423/2021
г., Решение № 1045 от 21.05.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
9
605/2021 г.
Предвид гореизложеното, подадената жалба е неоснователна, а
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и
следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за административнонаказващия
орган, който изрично е поискал присъждането им в размер на 80.00 лева.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16- 2200039/
05.04.2022г. на инж. Атанас Ангелов Чернаев, Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което на „З.“ ЕООД, ЕИК: ***, адрес и
седалище на управление: ......, представлявано от И.З., е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600.00 лева,
за извършено нарушение на чл.62 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „З.“ ЕООД, ЕИК: ***, адрес и седалище на управление: ......,
представлявано от И.З. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, сумата от 80.00 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10