Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.09.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.
съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 16284 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 7.10.2019 г., постановено по гр. дело № 12330/ 2019 г.
на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че З.М.К. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *****/
сумата 3 037.70 лв., представляваща цена на доставена през периода от 1.05.2015
г. до 30.04.2018 г. в недвижим имот в гр. София, жк „*****, аб.№ 007084,
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до изплащане на
вземането, сумата 369.59 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до
16.11.2018 г., сумата 39.30 лв.- цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 30.11.2018 г. до изплащане на вземането, и сумата 6.07 лв.- мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода 30.11.2015
г.- 16.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
на 10.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 76075/ 2018 г. на СРС, 33 състав. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответницата З.К. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД
сумата 773.08 лв.- разноски, вкл. разноски за заповедното производство-
ч.гр.д.№ 76075/ 2018 г. на СРС, 33 състав.
Постъпила
е въззивна жалба от З.М.К.
/ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от
СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Д.“ ООД- *** не изразява становище по повод подадената
от ответницата въззивна жалба.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество решението на СРС е частично
неправилно и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата
369.59 лв.- мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода от 15.09.2016 г. до 16.11.2018 г., на сумата 39.30 лв.- цена на извършена услуга за
дялово разпределение, ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до изплащане
на вземането, и на сумата 6.07 лв.-
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода
30.11.2015 г.- 16.11.2018 г., както и в частта относно съразмерно присъдените
на ищеца разноски.
Неправилно
е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната дължимостта на
вземания на ищеца за лихви за забава
за периода от 15.09.2016 г. до 16.11.2018 г., тъй като не се установява от
доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно
главно доказване на производящите това спорно материално право факти и
обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу
ответницата.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Задълженията на ответницата за заплащане стойността на доставената
в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно
приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка
на топлинна енергия. В забава за изпълнение длъжникът може да изпадне в случай,
че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В случая
прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приетото като неоспорено
от страните експертно заключение на изслушаната в първо-инстанционното
производство съдебно- техническа експертиза, са в размер, различен от сумите за
реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление
вземания е установена едва с изравнителните сметки, като относно изискуемостта
и забавата на дължимите за консумирана през процесния период топлинна енергия
суми, за които са издадени общи фактури на 31.07.2016 г., 31.07.2017 г. и
31.07.2018 г., приложение намират Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. и
2016 г. /последните- одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/. И при
действието на ОУ- 2014 г. /чл.33/, и при действието на ОУ- 2016 г. /чл.32, ал.1
и ал.2/, не се установява от доказателствата
по делото ответницата да е изпаднала в забава при
Л.2 на Реш. по гр.д.№
16284/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
изпълнение на процесните задължения, тъй като
не е доказано от ищеца стабилизиране и въвеждане в системата му- чрез публикуване
на общата фактура от 31.07.2016 г., нито отправянето на покана до ответницата- съобразно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, да погаси дълга за стойността на потребената
топлинна енергия, отразена в останалите две общи фактури- от 2017 г. и 2018 г.
Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 369.59
лв.- обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия,
дължимо за периода 15.09.2016 г.- 16.11.2018 г., следователно подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Неправилно е обжалваното решение и в частта
за сумата 39.30 лв.- такса за услугата „дялово разпределение“, чиято дължимост
не е обоснована нито в подаденото от „Т.С.“ ЕАД заявление по чл.410 ГПК, нито в
исковата молба по чл.422 ГПК. Искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване дължимостта на такова главнично вземане следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, тъй като по естеството си същото не може да бъде
квалифицирано като част от стойността на доставената в имота топлинна енергия,
като липсват релевантни твърдения, както и подкрепящи ги доказателства ищецът
да притежава такова ликвидно и изискуемо вземане срещу ответницата.
Предвид неоснователността на претенцията за
признаване дължимостта на горната сума /главница/, неоснователна е и
акцесорната претенция на топлопреносното предприятие за признаване дължимостта
на сумата 6.07 лв.- лихви за забава върху таксата за услугата дялово
разпределение.
В останалата част- относно признатата от СРС
дължимост на сумата 3 037.70 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/,
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Наведените в жалбата на ответницата доводи за
неправилност на решението в горепосочената част са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат както до отхвърляне
на иска за процесните главнични вземания /стойност на топлинна енергия/, така и
до намаляване на техния размер.
Основателността на
предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване
пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Според
приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право
на ползване на топлоснабдявания имот.
Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното
правоотношение с топло-преносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или
вещно право на ползване. Нормата следователно
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика
на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване,
в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с
ползването на вещта.
Горните
разпоредби са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило
основен източник на облигационните право- отношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна
автономия е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като
чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна
собственост. Същевременно, според посоченото
по- горе законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, когато се касае за топлоснабдена сграда- етажна собственост, в който
случай собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху
самостоятелни обекти в етажната собственост се считат потребители на топлинна
енергия /чл.153, ал.1 ЗЕ/, т.е. страни по договорно правоотношение с доставчика
на топлинна енергия.
В
случая според доводите във въззивната жалба по делото не е безспорно
установено, че през посочения в исковата молба период ответницата и ищцовото
дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на
валидно сключен помежду им договор за доставяне на топлинна енергия. Още с
исковата молба ищецът е представил като доказателство по делото Нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот № 25/ 2008 г. на софийски нотариус,
легитимиращ ответницата З.К. като вещен ползвател на процесния апартамент, като
няма твърдения, нито данни по делото вещното й право да е отчуждено или
погасено преди или през процесния период. Твърдението й за подадено от
собственика на имота или от трето лице заявление- декларация за откриването на клиентска
партида в топло-преносното предприятие не е подкрепено с релевантни
доказателства, поради което и не може да се приеме, че не е обвързана от
соченото по- горе договорно правоотношение.
Установено е следователно наличието на
облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответницата К. през
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за
доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответницата, е от
значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му-
съгласно чл.162 ГПК. В случая относно обема на доставената в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия /само за БГВ и сградна инсталация/ и нейната
стойност са събрани релевантни доказателства /извлечения, индивидуални справки,
дялови разпределения, документи за отчет/ и е изслушана съдебно- техническа
експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от страните и
възприето от
Л.3 на Реш. по гр.д.№
16284/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
въззивния съд като обективно дадено, поради
което и дължимото относно размера на главния иск доказване е проведено от
страна на ищеца.
Няма основание за намаляване размера на
признатия от СРС главничен дълг, тъй като по делото не е своевременно заявено
от ответницата възражение за изтекла погасителна давност. Такова възражение не
е въведено в процеса нито в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК,
нито с подаденото в заповедното производство възражение по чл.414 ГПК, в което
ответницата- длъжник по издадената заповед за изпълнение, не се е позовала на
последиците на изтекъл давностен срок. Поради това и заявеното за първи път във
въззивната жалба погасяващо спорното материално право възражение, което не е
свързано със служебното приложение на закона, е преклудирано /чл.133 ГПК/, в
какъвто смисъл е и даденото от ВКС в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.
по тълк. д. № 4/ 2012 г. на ВКС- ОСГТК- т.4, разрешение. Според приетото в
цитираното ТР на ВКС по силата на концентрационното начало в процеса страната
не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради
собствената си небрежност е допуснала в първо-инстанционното производство. Да
се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния
закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез
концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на
исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора
факти.
При тези съображения, поради частично
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на исковете
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която е призната
дължимостта на сумата 369.59 лв.- лихви за забава при плащане на главницата
/стойност на потребена топлинна енергия/, на сумата 39.30 лв.- такса за
услугата „дялово разпределение“, и на сумата 6.07 лв.- лихви за забава върху
таксата за дялово разпределение, и вместо това да бъде постановено решение, с
което исковете на „Т.С.“ ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за тези суми да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При
този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски между страните, като
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, ответницата дължи
да заплати на ищеца общо сумата 680.17 лв.-
разноски за първоинстанционното и заповедното производства /за държ. такси, юриск.
възнаграждения и възнаграждения на вещи лица/. При това положение обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените от СРС разноски
по чл.78, ал.1 ГПК над горепосочения размер.
В
останалата част, в която е призната дължимостта на главница от 3 037.70 лв.
/стойност на потребена през периода м.05.2015 г.- м.04.2018 г. топлинна
енергия/, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й
изплащане, и на ищеца „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски за първоинстанционното и
заповедното производства- до размер на сумата 618.17 лв., обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното производство
въззивницата има право на разноски, съразмерно на уважената част от жалбата-
съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК, но такива не са поискани от нея, поради
което и разноски с настоящото възизвно решение не следва да й бъдат присъдени.
Разноски
на въззиваемото дружество за въззивното производство също не следва да бъдат
присъдени, независимо от частичното отхвърляне на подадената от насрещната
страна въззивна жалба, тъй като от дружеството не е подаден отговор на
въззивната жалба, нито е осъществено процесуално представителство в проведеното
във въззивното производство открито съдебно заседание. Подадената на 8.12.2020 г.
писмена молба не може да обоснове ангажиране отговорността на въззивницата за
сторени във въззивното производство разноски.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 7.10.2019
г., постановено по гр. дело № 12330/ 2019 г. на
Софийски районен съд, ГО, 33 състав, в
частта, в която по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
е
признато за установено, че З.М.К. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *****/ сумата 369.59 лв.- мораторна лихва при
заплащане на главницата, дължима за периода от 15.09.2016 г. до 16.11.2018 г.,
сумата 39.30 лв.- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 1.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.11.2018 г. до
изплащане на вземането, и сумата 6.07 лв.- мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, дължима за периода 30.11.2015 г.- 16.11.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 10.12.2018 г. по ч.гр.д.№
76075/ 2018 г. на СРС, 33 състав, а също
и в частта, в която ответницата З.М.К. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.”
ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК /вкл. разноски за заповедното производство-
ч.гр.д.№ 76075/ 2018 г. на СРС, 33 състав/ над
сумата 618.17 лв. до присъдените 773.08 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С."
ЕАД- *** /ЕИК *****/ срещу З.М.К. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 369.59 лв.- мораторна лихва при заплащане на главницата, дължима за
периода от 15.09.2016 г. до 16.11.2018 г., на сумата 39.30 лв.- цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
30.11.2018 г. до изплащане на вземането, и на сумата 6.07 лв.- мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение,
Л.4 на Реш. по гр.д.№
16284/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
дължима за периода 30.11.2015 г.- 16.11.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 10.12.2018
г. по ч.гр.д.№ 76075/ 2018 г. на СРС, 33 състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 7.10.2019
г., постановено по гр. дело № 12330/ 2019 г. на
Софийски районен съд, ГО, 33 състав, в
останалата част, в която по предявен от „Т.С.” ЕАД- *** установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че З.М.К. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *****/
сумата 3 037.70 лв. /главница/,
представляваща цена на доставена през периода от 1.05.2015 г. до 30.04.2018 г.
в недвижим имот в гр. София, жк „*****, аб.№ 007084, топлинна енергия, ведно
със законната лихва от 30.11.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 10.12.2018 г. по ч.гр.д.№
76075/ 2018 г. на СРС, 33 състав, и в
частта, в която З.М.К. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД разноски по
чл.78, ал.1 ГПК /вкл. разноски за заповедното производство- ч.гр.д. № 76075/
2018 г. на СРС, 33 състав/ до размер
на сумата 618.17 лв.
Решението е постановено при участието на „Д.”
ООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца „Т.С." ЕАД- *** в
производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.