Р Е Ш Е Н И Е
№
……..2017 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 28 февруари 2017г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЗЛАТКА ИЛИЕВА
Секретар: С.И.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЗЛАТКА ИЛИЕВА
АНД № 68 по описа за 2017 година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 1562/11.10.2016г. на Зам. Кмета на Община Стара Загора, с което
на С.П.Й., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400,00 лв. /ЧЕТИРИСТОТИН ЛЕВА/, на
основание чл.29 ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара Загора
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от съобщението пред Старозагорски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И по АНД № 68/2017г. на СтРС :
Обжалвано е наказателно постановление № 1562/11.10.2016г. на Зам. Кмета на
Община Стара Загора, с което на С.П.Й., ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 400,00 лв., за това, че на 04.10.2016г.,
в 16.40 часа в гр. Стара Загора, на бул. „Цар Симеон Велики” на североизточния
ъгъл с ул. „Цар Иван Шишман” е предлагала безплатни печатни материали на
религиозното общество „Свидетели на Йехова”.
В жалбата си жалбоподателката излага подробни съображения и моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно
заседание упълномощеният от нея представител поддържа същото становище.
Въззиваемата страна Община
Стара Загора, оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, направените в жалбата
оплаквания и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление
намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 20817/04.10.2016г., жалбоподателката е
санкционирана за нарушение на чл. 25з от Наредбата за обществения ред в Община
Стара Загора /НОРОСЗ/, изразяващо се в това, че на 04.10.2016г., в 16.40 часа в
гр. Стара Загора, на бул. „Цар Симеон Велики” на североизточния ъгъл с ул. „Цар
Иван Шишман” е предлагала безплатни печатни материали на религиозното общество
„Свидетели на Йехова”.
От показанията на разпитаните свидетели М., Ангелова и Ячун се установява,
че на посочените в атакуваното постановление дата и място жалбоподателката е
излагала на подвижен щанд книги и материали, които на външен вид са изглеждали
като такива с религиозно съдържание. Установява се също, че същата не е имала
активно поведение на предлагане, но в случай, че някой от преминаващите
граждани прояви интерес, е запознавала хората с изложените материали.
Видно от приложеното Разрешение изх.№ 10-11-144417/11.12.15г. на Кмета на
Община Стара Загора /л.99/ е разрешено на цитираното по-горе място, веднъж
седмично /всеки вторник/, до края на 2016г. да се излагат и раздават
информационни материали /библейска литература/.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и относимите към правния спор нормативни
актове - Конституцията на РБ, Закона за вероизповеданията /ЗВ/, ЗНА, Наредбата
за обществения ред в Община Стара Загора /НОРОСЗ/ съдът счита, че решаващите изводи
на наказващия орган за доказаност на нарушението са неправилни.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за
деяние, определено като религиозна агитация на територията на Община Стара
Загора и е отнесено към материалноправната норма на чл. 25з от Наредбата.
Същата е приета от Общински съвет – Стара Загора. С този подзаконов нормативен
акт религиозната агитация е забранена, когато се извършва по улиците на града,
посредством раздаването на безплатни печатни материали.
Следва обаче да се
има предвид, че правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното
положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата
е регламентирано от Закона за вероизповеданията, след като в Конституцията на
РБ, в чл. 13, ал.1, е прогласена свобода на вероизповеданията. В чл.5, ал.1 от
ЗВ е определено, че правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и
изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност,
организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и
възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с
помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове,
програми и други. Отделно в чл.6, ал.1, т.5 от същия закон е предвидено, че
правото на вероизповедание включва и правото да се пишат, издават и
разпространяват религиозни публикации. Ограничение на това право е допустимо
само при нарушаване изискванията на чл.7 от ЗВ, а именно когато е насочено
срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве, морала,
правата и свободите на други лица или се използва за политически цели.
Анализът на
сочената за нарушена норма - чл. 25з от Наредбата, обстоятелствата, установени
по делото и разпоредбите на ЗВ, води до извод, че жалбоподателката е привлечена
към отговорност за деяние, което по своята същност представлява упражнено от
нея право на вероизповедание, гарантирано й от Конституцията и ЗВ.
Разпространявайки на процесните дата и място безплатни печатни материали на
„Свидетелите на Йехова в България", тя е осъществявала правото си по чл.6,
ал.1, т.5 от ЗВ. Нито писмените, нито гласните доказателствени средства
установяват поведение на С.Й., което нарушава изискванията на чл.7, ал.1 и 2 от
ЗВ, за да може същото да бъде отнесено към категорията на противоправните
такива и да следва да бъде санкционирано.
Ето защо, съдът
счита, че наказващият орган неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, прилагайки цитираната разпоредба от Наредбата
за обществения ред. Въпреки, че по принцип, макар и издадена с оглед
правомощията на Общинските съвети по чл.8 от ЗНА, в частта на чл.25з тя
противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради което на основание
чл.15, ал.З от ЗНА следва да се прилага по-високия по степен акт. Т.е.
разпоредбите на Конституцията на РБ и ЗВ дерогират приложението на чл.25з от
Наредбата.
Отделно от това,
следва да се отбележи, че специалният закон за
вероизповеданията не предвижда уредба на подзаконово ниво на регулираните от
него обществени отношения. Такава възможност няма установена и в ЗМСМА,
включително за приемане на наредби в изпълнение за правомощията на общинските
съвети по чл. 21 ал. 1 от ЗМСМА. Следователно цитираната разпоредба на
наредбата е приета без законова делегация, при липса на правно основание. Това
води до липса на материална компетентност на органа, респективно – до нищожност
на нормата на чл.25з от Наредбата за обществения ред.
Предвид
изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :