О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260158
гр.Пловдив,21.01.2021г.
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение,в закрито
заседание на двадесет и първи януари,през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
като
разгледа докладваното от председателя
ч.гр.д.№ 80/21г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.274 и сл.от ГПК във вр.с чл.413,ал.1 от ГПК.
Образувано
по частна жалба на „Барбарос Масагет Табако Инвест“ООД,ЕИК-********* със
седалище гр.П.,обл.Пловдив чрез процесуалния му представител адв. Ф.М.,с която
е обжалвана заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
260049/30.10.20г., издадена по ч.гр.д. № 451/20г.по описа на Районен съд-Първомай
в частта ѝ,с която е разпоредено дружеството-жалбоподател да заплати на
заявителя „Агрофарм“ООД сумата от 1440лв.за адвокатско възнаграждение.
Поддържа
се оплакване за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната
част и се иска отмяната му в тази му част,като се присъдят разноски в по-нисък
размер-830,88лв.без ДДС съобразно
разпоредбата на чл.7,ал.7 вр.с ал.2,т.4 от НМРАВ № 1/04г.,тъй като
присъденият размер на адв.възнаграждение е прекомерен.Претендират се разноски.
Въззиваемото
по частната жалба дружество- „Агрофарм“ООД,ЕИК-********* със седалище гр.П.
чрез пълномощника си адв.Ст.Й. изразява в писмен отговор становище за
недопустимост и неоснователност на частната жалба и иска същата да бъде
оставена без уважение.
Пловдивският окръжен съд,при разглеждането
на жалбата,намира за установено следното:
Частната
жалба не е недопустима поради просрочие,както счита въззиваемото дружество,тъй
като срокът за обжалване в частта за
разноските е едномесечен,а не двуседмичен и частната жалба е подадена в рамките
на този едномесечен срок.
Същата
обаче се явява преждевременно изпратена на ПдОС поради следното:
Заповедното
производство се е развило по заявление на „Агрофарм“ООД,гр.Пазарджик против
длъжника „Барбарос Масагет Табако Инвест“ООД,гр.П. и по него е издадена
атакуваната заповед по чл.410 от ГПК № 260049/30.10.20г.Срещу тази заповед е
подадено възражение от длъжника в срока
по чл.414,ал.1 от ГПК.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада,ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на чл.414 от ГПК
и е образувано исково производство по реда на чл.415,ал.1,респ.
по чл.422 ОТ ГПК.С решението по установителния иск съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.В исковото
производство съдът разглежда възраженията на страните за неправилно изчисляване
на разноските от съда в заповедното производство,искането на ответника за
присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78,ал.5 от ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ако
пред заповедният съд е подадена частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК
срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските,то същата не се
администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414,ал.2 от ГПК.
Ако бъде подадено възражение и се образува исково производство по реда на чл.422 от ГПК,тогава
администрирането и разглеждането на частната жалба ще е обусловено от решението
по установителния иск.В случай,че производството по установителния иск приключи
с влязло в сила решение,частната жалба ще е без предмет и ще следва да се върне
поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските,направени по
издаване на заповедта за изпълнение.В случай,че производството по
установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за
обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист,частната жалба
по чл.413 от ГПК
ще следва да се върне.
Частната жалба подлежи на администриране и разглеждане от въззивния
съд само ако производството по установителния иск приключи с определение за
прекратяване на производството по установителния иск,но в хипотези,при които
заповедта за изпълнение влиза в сила,като например: ако съдът в исковото
производство приеме,че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена
съдебна спогодба,ако страните не са уредили с нея отговорността за
разноските.Частната жалба се администрира и се разглежда от въззивния съд също
и ако в срока по чл.414,ал.2 от ГПК
не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414,ал.1 от ГПК.
В
конкретния случай има постъпила частна жалба против заповед по чл.410 от ГПК,атакувана в частта за разноските,като в заповедното производство има
постъпило възражение от длъжника и е указано на заявителя да предяви
установителен иск по чл.422 от ГПК за вземането си.Към настоящия момент не е
изтекъл срока за предявяване на установителния иск,съответно заповедта не е
влязла в законна сила.
При
това положение настоящата инстанция приема,че частната жалба против заповедта
за изпълнение в частта за разноските е преждевременно изпратена на ПдОС,поради
което производството по нея следва да се прекрати и същата да се върне на РС-Първомай.Първостепенният
съд следва да изпрати частната жалба за разглеждане на въззивния съд при
настъпване на някоя от горепосочените предпоставки,в изпълнение на
задължителните указания,дадени в т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г.на ОСГТК на ВКС.
Тъй
като частната жалба е преждевременно изпратена на ПдОС и същият не се е
произнесъл по съществото на правния спор,разноски на страните в това
производство не се дължат.
Воден
от гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.ч.гр.д. № 80/2021г.по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, въззивно гражданско
отделение, V състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд
за изпращане на частна жалба с вх. № 261112/03.12.2020г.,подадена от „Барбарос Масагет Табако Инвест“ООД,ЕИК-********* за разглеждане от
въззивния съд при настъпване на изложените предпоставки за допустимостта
ѝ съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: