РЕШЕНИЕ
№ 1461
гр. Пловдив, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330208221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-011460/06.12.2021г. на
Началник Група ОДЧ - Пловдив, с което на S. Y., роден на .... във В., паспорт
№ ... е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 / три
хиляди / лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 12
месеца за нарушение по чл.104Б, т.2, вр с чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП /Закон за
движение по пътищата/, както и Глоба в размер на 300 лева за нарушение по
чл.150, вр с чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП.
Жалбоподателят чрез свой повереник моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по
съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – ПП - Пловдив, редовно призована не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и
във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
1
е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 05.12.2021г. около 23.40 ч жалбоподателят С. Я. управлявал в
гр.Пловдив чужд автомобил марка “БМВ” с рег. № .... Движейки се по
бул.”В. Априлов в посока юг достигнал кръговото кръстовище на Централна
ЖП Гара Пловдив. Там направил практически обратен завой преминавайки
през цялото кръгово кръстовище и отново продължил по бул.“Васил
Априлов“ вече в посока север. Особеното в случая било, че водача С. Я.
умишлено поднасял задната част на автомобила чрез намалено сцепление на
задните гуми. В същия момент близо до кръговото кръстовище, но на
ул.“Иван Вазов“ се намирал полицейски автопатрул, в чийто състав влизали
свидетелите М. Г. Б. и И. С. К.. Действията по управление на горепосочения
автомобил от страна на жалбоподателя били лично възприети от тези
свидетели. Решили да извършат проверка на водача, ето защо със своя
автомобил потеглили след този управляван от жалбоподателя. Последвали го
до кръговото кръстовище на бул.“В.Априлов“ с ул.“Л.Каравелов“, където
двата автомобила направили обратен завой. След това жалбоподателя завил
до ресторант „Копчето“ надясно в пресечка, където бил последван от
полицейските служители и там спрял. Била му извършена проверка, при
която се установило, че автомобила е взет под наем от фирма „Боми
2008“ЕООД. Аавтомобила бил предоставен на свид.Х. Б., който бил
правоспособен. Същия в момента на процесното деяние се возел като пътник
на предна дясна седалка на БМВ-то. Водач на автомобила пък бил жалб.С. Я.,
който все още карал курсове за придобиване на правоспособност за
управление на МПС във В. и представил свидетелство с категория „L“. Отзад
в колата имало още двама души пътници. Всички заедно били
транспортирани до ОДМВР – Пловдив, където срещу жалб.Я. бил съставен
АУАН № 533894/05.12.21г. от свид.Б.. В него като очевидец бил посочен
свид.К., а свидетел на съставяне на акта бил управителя на фирмата
наемодател – свид.Б.К., който бил извикан на местото на нарушението и
помагал за превод от български на английски език и обратно. Въз основа на
този акт на следващия ден било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите М. Г. Б., И. СТ. К. и Б. К. К., а частично от тези на
свидетеля Х. Б., разпитани в хода на съдебното производство. Горнот е видно
и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, справка за
2
регистрация на автомобила БМВ, учредителен акт и извлечение от ТР на
фирма „Боми 2008“ ЕООД, заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед №
8121з-825/19.07.2019г., копие от СУМПС , категория „L“ на жалбоподателя,
които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни и
кореспондиращи помежду си. На първо място следва да се посочи, че водач
на автомобил е всяко лице, което извършва действия с механизмите на МПС-
то при, по повод или непосредствено след привеждане в движение на
автомобила. Не се спори, че в процесния казус именно жалбоподателя е
управлявал автомобила. За това свидетелстват освен двамата полицейски
служители, но и допуснатия до разпит по искане на жалбоподателя Х. Б. Той
също потвърди, че предоставил автомобила на жалб.Я.. Налице са обаче
разминавания в показанията на този свидетел и на К. и Б. досежно това колко
пъти са преминали през кръговото на гарата с БМВ-то, както и броя на
поднасянията. Според свид.Б. само веднъж преминали от там, а автомобила
малко поднесъл при опита да влязат в бул.В. Априлов. Друго сочат
полицейските служители обаче. Според техните показания двукратно БМВ-то
преминало през кръговото кръстовище като постоянно поднасяло задната
част. Първия път обаче, тъй като свид.К. пишел друг акт, не могли да
последват жалб.Я.. Вече при второто минаване обаче го последвали.
Настоящия състав дава вяра на показанията на полицейските служители, тъй
като не се установи същите да са заинтересовани от това да санкционират
жалбоподателя. Същите не се познават с него, нито имат някакви отношения
със същия. Не така стои въпроса със свид.Билал, който освен че предоставил
нает автомобил на своя приятел Я., също има интерес да смекчи поведението
си, тъй като жалбоподателя е неправоспособен в Р България. На следващо
място полицейските служители не биха последвали БМВ-то, ако същото
поради късно направена маневра малко по-рязко било взело завоя към
бул.в.Априлов, както твърди свид.Б. На свидетелите К. и Б. всъщност
направило впечатление именно неколкократното поднасяне. Освен това явно
именно това е била целта на предоставяне автомобила на жалб.Я. от свид.Б,
тъй като установи се , че всъщност според показанията на последния БМВ-то
било управлявано от ресторант Копчето до кръговото на Централна гара и
обратното. Всъщност липсва друга цел, освен удоволствието от шофирането
за жалб.Я., при това по един агресивен начин.
При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставителят и
3
наказващият орган са ангажирали отговорността на жалб.С. Я. по чл.104б, т.2
от ЗДвП, съгласно който на водача на моторно превозно средство е забранено
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
процесния казус сме изправени пред управление на МПС с умишлено
намаляване сцеплението на задните колела на автомобила и оттам поднасяне
на задната му част. Последното би било характерно на писта специално за
управление с цел развлечение, но не и на път за обществено ползване, където
по всяко време би могло да се появи друго МПС или пешеходец. Не се
поделя от настоящата инстанция възражението на повереника на
жалбоподателя, че последния не бил идентифициран. Вярно, че в АУАН е
посочено само името му, но в НП са посочени и допълнителни данни, които
недвусмислено го идентифицират. Не е нарушено и правото му на защита, тъй
като при съставяне на АУАН не бил ползван заклет преводач. На първо място
органите на МВР не са длъжни да използват такъв, а и няма как на пътя още
повече в късните часове на деня да се осигури преводач. В конкретния казус
свид. К. недвусмислено заяви , че превеждал на английски език и
жалбоподателя добре е разбрал за какво е санкциониран. Вярно, че свид.Б.
депозира показания според които той самия не разбрал точно какво е
нарушението, което е вменено, но на първо място както посочи свид.К. макар
когато вземали колата, да говорели и български, то при спирането им от
полицията вече отричали да ползват този език. На следващо място свид.К.
посочи, че е живял в САЩ и макар да не се занимава с преводаческа дейност,
то говори добре езика. Няма пречка същия да е свидетел по съставяне на акта
и едновременно с това да извършва превод. Всъщност можеше и самия
актосъставител да говори английски език и не би било нарушение, ако той
извършва този превод. Не на последно място няма значение какво е разбрал
свид.Б., тъй като в настоящото дело се разглежда НП издадено не срещу него,
а срещу жалб.Я.. На следващо място не е налице нарушение с факта на
издаване на процесното НП на следващия ден след съставяне на АУАН. Това
е така тъй като жалбоподателя е чужд гражданин и в този случай закона
допуска издаване на НП дори в деня на нарушението по аргумент от чл.52,
ал.1, вр с чл.44, ал.4 ЗАНН. На следващо място правилно наказващия орган е
приложил санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, съгласно която
виновния водач се наказва с глоба в размер на 3000 лв. за деянието по чл.104б
4
от с.з. В процесния казус наказанието е абсолютно определено и няма
възможност за преценка. Особеното в случая обаче е, че жалб.Я. е
неправоспособен, поради което не е следвало да се налага кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от
12 месеца. Това е така тъй като не може да се отнеме право, което едно лице
към момента на деянието не притежава. Ето защо в тази част следва да се
отмени процесното НП.
На следващо място при така установените факти, действително жалб.Я. е
извършил и второто вменено нарушение, а именно управление на МПС като
неправосопособен водач. Действително същия притежава свидетелство
валидно във В., което там му дава възможност да управлява МПС в
присъствие на правоспособен водач. В Р България обаче липсва подобна
правна възможност и е следвало да разполага с категория поне „В“, каквато
безспорно той няма. Ето защо отново с действията си по управление на
автомобила на процесната дата и място е извършил вмененото му нарушение
по чл.150 от ЗДвП. Тази норма изисква всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Като не е съобразил горното, жалб.Я. е извършил и това нарушение.
Правилно наказващия орган е наложил санкцията глоба в размер на
300лева. Действително това е максималната такава според чл.177, ал.1 ЗДвП,
но като се вземе предвид, че БМВ-то е било пълно с трима пътници към
момента на деянието и с това се поставя в опасност и техния живот и здраве,
както и факта че двукратно същата вечер деецът е имал такова поведение, то
оправдан е този подход. Не е налице нарушение на закона непосочването на
предложението, на чл.177 ЗДвП в НП, тъй като ясно е посочено с думи, че
отговорността на дееца е поради липсата на правоспособност. Овен това
размера на глобата е еднакъв която и от предпоставките да е налице. Ето защо
не е налице нарушено право на защита с нсепосочването на пр.1-во на т.2 от
чл.177 ЗДвП. При извършената служебна проверка не се откриха съществени
5
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя. Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен
съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-011460/06.12.2021г. на
Началник Група ОДЧ – Пловдив, В ЧАСТТА с която е наложено наказание
Лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца.
ПОТВЪРЖАДАВА същото в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6