РЕШЕНИЕ
№ 21341
гр. София, 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. Н.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110136923 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. П. Н.
срещу „Сити кеш“ ООД.
както следва: 1/ установителни искове с правно основание по чл.26, ал. 1,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП за прогласяване на нищожност на
неустойка за непредоставяне на обезпечение, уговорена в т. 6.2 от договор за паричен
заем № 438636/29.07.2020 г., сключен между страните, поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и 2/ осъдителен иск по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 10 лева,
частично от сумата от 350 лева, представляваща недължимо платена сума по
процесния договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на
исковата молба до погасяването.
Ищцата В. П. Н. твърди, че на 29.07.2020 г. сключила с ответното дружество
„Сити кеш“ ООД договор за паричен заем № 438636. По силата на договора й била
предоставена в заем парична сума в размер на 600 лв., която следвало да върне на 12
вноски. Сочи, че на осн. чл. 6, ал. 2 от договора кредиторът начислил неустойка в
размер на 350 лева поради неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, предвидено в чл. 6, ал. 1 от договора, а именно – безусловна банкова
гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на
определени от кредитора условия. Сочи, че е погасила изцяло всички дължими суми по
процесния договор, в това число и начислената неустойка. Счита, че клаузата на чл. 6,
ал. 2 от договора за кредит, с която е предвидено заплащането на неустойката за
непредоставяне на обезпечение е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй
като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
като постига единствено неоснователно обогатяване за кредитора. Отделно, въпреки че
не предявява иск за нищожност на целия договор, излага аргументи в подкрепа на това
1
твърдение. Сочи, че ГПК е описан единствено като процент, без да е посочен начинът
на неговото изчисляване. Намира, че в ГПР следва да се включи и начислената
неустойка, като така общият му размер би надхвърлил законоустановения максимум.
Счита, че договорът е нищожен поради неспазване на предвидената в закова форма.
Намира, че уговорената възнаградителна лихва е в прекомерно висок размер и
противоречи на добрите нрави. Сочи, че не са спазени и законовите изисквания на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК в договора да е включена информация за условията по издължаване
на кредита, погасителен план, информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на отделните вноски. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание от 14.12.2023 г. съдът е допуснал на
осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата
от 822,39 лв. вместо досегашния предявен частичен размер от 10 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото препис от договор за паричен заем № 438636/29.07.2020 г.
и приложената към него справка за извършени погасявания по договора, се установява,
че между страните е възникнало процесното облигационно правоотношение. Това
обстоятелство не е спорно между страните.
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на
ищцата сума в размер на 600 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в
срок до 29.07.2021 г. съгласно погасителен план по т. 4 от договора. Видно от
погасителния план, между страните били уговорени 12 погасителни вноски, всяка от
които в размер на 131 лева, включваща главница, лихва и неустойка. Уговореният ГПР
бил в размер на 47,89 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 40,05.
Видно от т. 6.4 уговорената заемна сума от 600 лева е предадена на
заемополучателя в български лева, като същото представлява безспорен факт между
страните.
Съгласно т. 6.1 от договора, заемателят поела задължение в срок от три дни от
усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение съгласно условията на чл. 33,
ал. 1 от общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). В
т. 6.2 е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по т. 6.1, заемателят дължи
неустойка в размер на 807,39, която се заплаща разсрочено съгласно погасителния
план.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл.26, ал.4 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП вр.
чл.143 ЗЗП ал. 2, т.5 ЗЗП за прогласяване на нищожност на неустойка за
непредоставяне на обезпечение, уговорена в т. 6.2 от договора за потребителски
кредит:
В тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване нищожността на отделна
клауза от договора поради накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно че: клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на
неустойка при непредставяне на обезпечение накърнява добрите нрави, респ., че е
уговорена в прекомерно висок размер.
Съгласно т. 6.1 от договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано
от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и
2
отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова
гаранция (поне едно от изброените).
Съгласно т. 6.2 от договора, при неизпълнение на т. 6.1, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 807,39 лева. Посочено е, че неустойката се
начислява автоматично от заемодателя, като същата се заплаща разсрочено съгласно
погасителния план.
След служебно извършена справка на публикуваните общи условия, приложими
към процесния договор, се установи, че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Общите условия,
осигуреното като обезпечение поръчителство следва да е от едно иди две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход
общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не
са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели
по сключени и непогаесии договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити
към банки или финансови институции е класификация различна от „Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстваш
документ за размера на получавания от тях доход.
В случай че заемателят избере като представяне на обезпечение банкова
гаранция, тя трябва да съответства на условията по чл. 33, ал. 1, т. 2 от общите
условия, а именно: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
заем включваща договорената главница и лихва.
Съгласно чл. 34 от ОУ, при предоставяне на обезпечения по чл. 33, ал. 1. т. 1 и 2.
предлаганото обезпечение следва да се предостави в офис на дружеството. В случаите,
при които се учредява поръчителство на заема, поръчителят следва да се яви в офис на
Заемодателя заедно със Заемателя, в сроковете, предвидени в общите условия, за
даване съгласие, за обработване на лични данни и сключване на договор за
поръчителство.
Съдът намира, че уговорената в т. 6.2 от договора неустойка в размер на 807,39
лв. за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е
неравноправна клауза. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на
задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение
на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна
лихва. Процесната клауза за неустойка по т. 6 от договора въвежда възникването на
неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение
(задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо
такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката
е в размер, надхвърлящ отпуснатия заем. С оглед на това следва да се посочи, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението
за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи
от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
това неизпълнение. Дори при добросъвестно изпълнение в срока по договора от страна
3
на длъжника, с така начислената неустойка кредиторът би получил сума, надвишаваща
повече от два пъти размера на отпуснатия заем /като се прибавят дължимата лихва и
останалите разходи, включени в ГПР/. Това създава предпоставки за неоснователно
обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за
справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде
отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му,
кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Предвидената в
договора сума за неустойка обаче би го обогатила неоснователно и е недължима на
осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 от
ЗЗД свободата на договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците,
страните по сделките и съдът да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежащата на връщане сума. С оглед
относително самостоятелния характер на неустойката, обаче, същата не води до
нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за
непредоставяне на обезщетение.
Следва да се посочи освен това, че за заемателя е обективно невъзможно в
предвидения тридневен срок да се снабди с посочената информация за всекиго от
поръчителите, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата
информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което
заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да се снабди лично с тази
информация, което допълнително препятства възможността да се изпълни
договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора. Втората
алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума от
заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата следва да е в размер
на два пъти дължимата главница и лихва. Видно от данните по договора, същият е
сключен за заемна сума в размер на 600 лв., която следва да бъде погасена за срок от 12
вноски, като се заплати и договорна лихва. Не може да се очаква от заемателя, че в
тридневен срок от сключването на договора той ще разполага със сума, равна на два
пъти сбора от заемната сума и договорната лихва за целия период на договора, която да
предостави като банкова гаранция.
4
Не на последно място, видно от разпоредбата на т. 6.2 от договора, още със
сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно
с всяка погасителна вноска. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил
невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в т. 6, поради
което в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка.
Поради изложеното и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен като основателен.
По евентуално предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 822,39 лева, представляваща извършено плащане на недължимо платена
сума по процесния договор.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на предвидената в процесния договор неустойка, дължима от ищцата.
Видно от погасителния план, общият размер на дължимата неустойка е сумата от
807,39 лева, платима разсрочено, с всяка вноска по кредита, в срок до 29.07.2021 г.
Ответникът не оспорва факта на плащане на уговорената неустойка от ищцата. От
приетата по делото справка от ответника за извършени плащания по процесния
договор се установява, че ищцата е заплатила сумата от общо 1587 лева, от които: 15
лева такса, 807,39 лева неустойка, 164,61 лева лихва и 600 лева главница. Справката
представлява частен свидетелстващ документ, но доколкото удостоверява неизгодни за
издателя й факти, следва да се приеме, че същата се ползва с материална
доказателствена сила, която следва да бъде зачетена от съда.
Поради недействителността на уговорената клауза за заплащане на неустойка за
непредставяне на обезпечение, се налага извод, че сумата от 807,39 лева е платена при
начална липса на основание за това, поради което ответникът дължи нейното връщане.
Същевременно ответникът, носещ тежестта за установяване на основанието за
заплащане и на претендираната сума от 15 лева, не проведе доказване заплатената от
ищцата такса за какъв вид услуга е начислена. Видно от инкорпорирания в договора
погасителен план, сумата от 15 лева, събрана от ищцата като такса, не е включена. Ето
защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер от 822,39
лева.
При първоначално частично предявен иск претенцията за присъждане на
законната лихва от момента на завеждане на иска, е само по отношение на предявената
част от вземането за главница, която част представлява предмет на делото. Едва с
увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата
по чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва
върху увеличената част - в този смисъл Решение № 60141/25.11.2021 г. по т. дело №
2022/2020 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо законната
лихва върху пъроначално предявения размер от 10 лева следва да бъде присъдена,
считано от подаването на исковата молба, а върху пълния размер от 822,39 лева – от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК , а именно – 21.11.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
5
страна. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от
100,90 лева заплатена държавна такса.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адв. възнаграждение в полза на
процесуалния представител в размер на 960 лв. с ДДС. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено предоставяне на безплатна защита
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно съдебната практика на ВКС
(Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.;
Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о.) за
присъждане на адвокатско възнаграждение е необходимо да бъде представен договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че адвокатът представлява
страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да е необходимо да се
доказват предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ. В тези случаи
възнаграждението на одвоката се определя от съда /чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв./.
Възнаграждението следва да бъде определено в предвидения минимален размер
съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. От служебна справка в базата данни на
Европейската Комисия VIES (VAT Information Exchange System) се установява, че
адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № ********* е с активна регистрация по
ДДС, поради което върху присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. следва да се начисли и ДДС.
Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г.,
II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички
искове възлиза на сумата от 1629,78 лева, поради което минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на ВАдС, е в размер на 462,98 лева, до който размер следва да бъде уважено искането
за присъждане на адв. възнаграждение, като се включи и сумата от 92,60 лева ДДС.
Дължимото възнаграждение е в размер на 555,58 лева с ДДС.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. П. Н., ЕГН **********
срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ********* иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че клаузата на т. 6.2
от Договор за паричен заем № 438636/29.07.2020 г., предвиждаща заплащането на
неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 807,39 лева, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. ал. 4 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП
и чл. 21, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********
да заплати на В. П. Н., ЕГН ********** сумата от 822,39 лева, представляваща
платена без основание сума по Договор за паричен заем № 438636/29.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 10 лева, считано от 03.07.2023 г. до погасяване на
задължението и законна лихва върху сумата от 822,39 лева, считано от 21.11.2023 г. до
погасяване на задължението, както и сумата от 100,90 лева на осн. чл. 78, ал. 1, ГПК,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК: ********* да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ
№ *********, представлявано от управител адв. Д. М., сумата от 555,58 лева –
6
адвокатско възнаграждение с включен ДДС за осъществявана безплатно адвокатска
помощ и съдействие на В. П. Н..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7