Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 239 13.07.2018 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седми юни Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 333 по описа за 2017 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от П.Г.Г., ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетните си деца Н.Г.К., ЕГН **********, М.Г.К., ЕГН **********, Г.Г.К., ЕГН **********, К.Г.К., ЕГН ********** - последната със съгласието на своята майка П.Г., И.Г.К., ЕГН **********, Л.Г.К., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Пламен Найденов ***, със съдебен адрес:***, против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците обезщетения за имуществени и неимуществени вреди като застраховател на починалия на 28.02.2017 г. вследствие на ПТП на 18.01.2017 г. техен родственик Г. С.К., ЕГН **********, както следва:
- на П.Г.Г., сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на съпруга й;
- на Н.Г.К. сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия му баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер от 16 200 лв.;
- на М.Г.К. сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия му баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер от 23 400 лв.;
- на Г.Г.К. сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща й, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия й баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер от 10 600 лв.;
- на К.Г.К. сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща й, както и обезщетение за имуществени вреди, представляващо пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия й баща за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно в общ размер от 5 200 лв.;
- на И.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му;
- на Л.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на баща му;
- на К.Г.К. сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на сина й Г. С.К.;
Претендира се и законната лихва върху сумите, считано от момента на деликта – 28.02.2017 г. (всъщност датата на смъртта на С. К.) до окончателното изплащане на сумите. Според изложеното в исковата молба, на 18.01.2017 г. около 16:40 часа на главен път I-6, км. 438 по посока на движение от гр. Сливен към гр. Карнобат, като пътник с превозно средство лек автомобил „М* – *“, с рег. № **, управлявано от С. Г.К., ЕГН **********, Г. С.К., ЕГН **********, претърпява пътнотранспортно произшествие (ПТП), в резултат на което на 28.02.2017 г. настъпва смъртта му. Вторият участник в ПТП е влекач „М. * А.“, с рег. № ***, с прикачено полуремарке “Ш. ***“, с рег. № ***, с водач П. Г. Р., ЕГН **********. Уточняват, че тези обстоятелства са установени с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № * * – */ 18.01.2017 г. на РУ – Карнобат. В същия протокол било отразено обстоятелството, че и двата автомобила, участници в ПТП, имат валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в Застрахователна компания „Лев Инс” АД, съответно за „М. – *“, с рег. № ** - полица № ***, със срок на валидност от 29.07.2016г. до 29.07.2017г., и за „М. ** А.“, с рег. № **, с прикачено полуремарке “Ш. ***“, с рег. № *** - полица № ***, със срок на валидност от 04.02.2016г. до 03.03.2017г. (неточно посочен в исковата молба от 04.02.2017 г. до 03.02.2018 г.). В резултат на подадено от ищците заявление, пред ЗК „Лев Инс” АД е образувана щета под № ***-7190/03.04.2017 г. Ответникът не бил спазил предвидения в разпоредбата на чл. 108, ал. 3, вр. с чл. 496 от КЗ тримесечен срок за произнасяне. Въпреки че по образуваната на 03.04.2017 г. застрахователна преписка са приложили констативен протокол за ПТП и съгласно нормата на чл. 496, ал. от КЗ при представянето на този документ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение, произнасяне по претенцията и към настоящия момент няма. Ищците заявяват, че претенциите им са формирани като такива при условията на независимо съпричиняване на деликта от двамата водачи, участници в ПТП на 18.01.2017 г., които са солидарно отговорни за причинените от тях вреди. В тази връзка обосновават въпроса за отговорността на застрахователя, който отговаря за пълния размер на вредите, както и предоставената им от закона алтернативна възможност да търсят обезвреда от двамата деликвенти – заедно и солидарно, разделно от двамата – според приноса им или от техните застрахователи. Според ищците, първата от тях П.Г. е живяла при условията на фактическо съжителство със загиналия Г. С.К., 28 години и е майка на всички негови деца. Н.Г.К., М.Г.К. и Г.Г.К. са техни малолетни деца. К.Г.К. е непълнолетната им дъщеря, а И.Г.К. и Л.Г.К. са пълнолетните им синове. Последната К.Г.К. е майка на загиналия. Според ищците всички от тях попадат в кръга от лица с право на обезвреда за нанесените им имуществени и неимуществени вреди.
По отношение размерите на търсените обезщетения ищците считат, че преживяват много тежко внезапната загубата на техния фактически съпруг, баща и син. Първата ищца живеела на фактически начала с починалия от 28 години, като заедно са построили дома си, отгледали и възпитавали общите си деца. Той се грижил за издръжката, прехраната и осигурявал посрещането на всички битови нужди на цялото семейство. Той бил опора за всички тях, обединяваща фигура в семейството им, както и съветник на вече порасналите му пълнолетни синове. Поддържал финансово и емоционално майка си – ищцата К.К.. Заявяват, че преживените от тях душевна болка и страдание ще останат завинаги и не могат да бъдат преодолени. Освен безспорната родствена връзка помежду им, ищците са свързани със загиналия и посредством особена духовна и емоционална близост, която прави загубата още по-непреодолима и тежка.
Според ищцовата страна, пред ответника не е заведена претенция под № ***-7190 едва на 03.07.2017 г., а в действителност е регистрирана на 03.04.2017 г., което обстоятелство е видно и от изходящата от ответника кореспонденция. Исковата си претенция са предявили на 17.07.2017 г., т.е. в срока по чл. 498, ал. 3 от КЗ след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по заведената щета. Не е вярно твърдението на ответника, че същия не се е произнесъл по претенцията за обезщетение поради необходимостта от представяне на допълнителни книжа от правоимащите. Констативният протокол е бил представен в производството пред застрахователя, с оглед на което за същия не е съществувала пречка да се произнесе в определения срок. От друга страна, изисканите от застрахователя документи са в разрез с разпоредбите на чл. 106, ал. 3 и ал. 5 от КЗ, доколкото същите са поискани след законовия 45 дневен срок, тъй като претенцията е заведена на 03.04.2017 г., а документите са изискани на 19.06.2017 г. Наред с това е била налице и нормативна пречка за снабдяването на тези документи от ищците. Личните банкови сметки на правоимащите са бил представени още с претенцията и в последствие повторно с оглед полученото от застрахователя съобщение, а отделно и в настоящото производството с изрична писмена молба. Изобщо осъществената между страните кореспонденция доказва изпълнението на това тяхно задължение. Относно оспорения от ответника размер на лихвите, заявяват, че съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането, докато посочената от ответника законова норма е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите, какъвто не е настоящия случай. Ищците поддържат описания механизъм на ПТП, като считат, че изложеното от ответника оспорване следва да бъде конкретизирано, тъй като така създава разбиране, че не е настъпило ПТП, което твърдение само по себе си е лишено от смисъл. Размерът на търсеното обезщетение е съобразен с принципа на справедливостта, като се позовават на практика на Върховния съд и ВКС. Уточняват, че приложения по делото констативен протокол е представен от тях в цялост, така както им е бил предоставен от РУ на МВР – гр. Карнобат и това е същият протокол, представен пред застрахователя, като последния не е направил възражение в образуваното пред него производство, въпреки че е имал възможността в законовия срок от 45 дена да го изиска от увредените лица или от органите на МВР.
В постъпилия писмен отговор от ответника, претенцията се оспори както по основание, така и по размер. На първо място счита, че ищците нямат правен интерес от водене на исково производство, тъй като са отправили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество. Вместо извънсъдебно уреждане на отношенията по повод на заявената претенция, ищците завеждат искова такава за присъждане на парична сума за репариране на претърпените неимуществени вреди. Търсеният правен резултат бил възможен по пътя на доброволното уреждане на спора, а не единствено чрез завеждане на гражданско дело, поради което намират исковата претенция за недопустима. По същество се твърди, че подадената молба за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, по повод на която е образувана щета под № ***-7190/ 03.04.2017 г., е била разгледана своевременно, като на основание чл. 106 от КЗ, са изискани допълнителни документи, до получаването на които не е налице основание да бъдат уважени предявените претенции. На следващо място, исковата претенция не отговаря на изискванията на специалния закон поради неспазване на нормативно установено задължение за предявяване на претенция пред застрахователя, надлежно комплектована с доказателства. Оспори се дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви и размера им, претендиран от момента на настъпване на увреждането, като ответникът се позова на разпоредбата на чл. 409 от КЗ, съгласно която застрахователят дължи законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, но след изтичане на срока за произнасяне, респективно след представяне на доказателства за банкова сметка ***. Ответникът оспори изцяло основателността на иска. Оспори описания механизъм на настъпване на ПТП. Сочи, че не е обвързан от фактите и обстоятелствата, установени в хода на друго производство, доколкото ответното дружество не е участвало като страна в същото. В този смисъл оспори твърдението, че настъпването на ПТП е по причина на виновно и противоправно поведение от страна на посочените лица. По основателността на исковите претенции ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че е налице принос на пострадалия, тъй като същия е бил без предпазен колан. На следващо място се оспори твърдението, че между ищците и пострадалия са съществували отношения на общност и привързаност, които да обуславят претендирания размер на парична сума. Според ответника, липсват данни пострадалият и ищците да са живеели в общо домакинство, както и данни за периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Оспориха се твърденията за преживените от ищците болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет.
В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. Уточни, че се търси обезщетение единствено по отношение на застрахования автомобил, управляван от С. К.. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-автотехническа експертиза. Подробни доводи бяха развити в писмени бележки.
В съдебно заседание ответната страна чрез процесуалния си представител поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. В подкрепа на тезата си ангажира съдебно-автотехническа е съдебно-медицинска експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Възражението на ответната страна за недопустимост на исковете на основание чл.498 ал.3 от КЗ, беше разгледано в определение № 205/ 02.03.2018г. и към настоящия момент не се налага промяна в становището на съда. От приложената част от кореспонденцията между пострадалите и застрахователя (л.73) е видно, че е била заведена щета № ***-7190/ 03.04.2017г. Исковата молба е постъпила в съда в срока по чл.498 ал.3 от КЗ на 17.07.2017г. или след изтичане на 3 – месечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, в който застрахователя е бил длъжен да се произнесе. Доказателства за изплатени суми от застрахователя в този срок, не бяха приложени.
Чл.380 ал.3 от КЗ освобождава застрахователя от дължимата лихва за срока, в който кредитора (пострадалите) не са посочили банковите си сметки, но няма отношение към допустимостта на исковете. От значение е правният интерес на наследниците на пострадалото лице, а такъв е налице предвид предоставената изрично с чл.432 ал.1 от КЗ възможност, увреденото лице да поиска обезщетение пряко от застрахователя. Вън е от съмнение, че такова предявяване може да се направи и по съдебен ред.
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, а видно и от приложените акт за смърт № 02/ 29.02.2017г. (л.22) и удостоверение № 117/ 06.03.2017г.***, ищците са единствени наследници на починалия на 28.02.2017г. Г. С.К. (л.13). Не се спори и относно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и водача С. К. по повод ЗЗГО полица № ****847 със срок на валидност 29.07.2016 – 29.07.2017г. (непредставена).
Според протокол за химическа експертиза (л.24), в кръвта на С.К. е била установена концентрация на алкохол от 0.11 промила. Съставен е бил констативен протокол с пострадали лица (л.12), с описани участници и пострадало лице в ПТП от 18.01.2017г. К.К. получава месечна пенсия за инвалидност от 186.35 лв. (л.27) поради заболяване „н. т.“ (л.37-39). Същата е с диагноза „****“, поставена с решение на ТЕЛК № ** от 051/ 09.04.2008г. издадено от СБАЛПФЗ – ЕООД Бургас (л.175-176). И.Г.К. работи в „СИС индурстрийз“ ООД с месечно възнаграждение от 340 лв. (л.193), както и Л.Г.К., видно от приложените трудови договори (л.194).
Видно от писма от ответника до адв.Найденов. (л.23; 73), била е заведена щета № ***-7190/ 03.04.2017г. по застраховка „Гражданска отговорност“. Престоят на починалия Г.*** е описан в приложената История на заболяването (л.99-144). Във връзка със станалото ПТП е било образувано ДП № 282 ЗМ 13/ 2017г. по описа на РУ-Карнобат (приложен препис в отделна папка), образувано против неизвестен извършител за това, че на 18.01.2017г. около 16.40 ч. в пътен участък около главен път І-6 между с.Искра и с.В., община Карнобат при управление на МПС е предизвикал ПТП, като по непредпазливост е причинил смъртта на С. Г.К. с ЕГН ********** *** – престъпление по чл.342 ал.1 от НК.
В съдебно заседание бе изслушано заключение на вещото лице д-р П.П. по назначената съдебно-медицинска експертиза, съгласно което починалият Г. С.К. е получил контузия на мозъка, субарахноидна хеморагия – кома, тежка аксонална травма на мозъка, вегетативно състояние, контузия на бял дроб, счупване на ребра 4-6 дясно, гноен плеврит в ляво, пневмония в ляво, вследствие на сблъсък. Поставеният предпазен колан позволява движение на тялото и главата в странични посоки и не е ефективен при страничен удар. Не са помогнали и отворилите се при удара въздушни възглавници в автомобила.
Съдът допусна и изслуша автотехническа експертиза, с изготвено заключение от вещото лице инж.В.Г.. Съгласно експертното заключение, автомобилът е фабрично съоръжен с предпазни колани. Описан е механизма на възникване на ПТП, като извода е, че виновен затова е водача С.К., като са изброени допуснатите от него грешки. Направен е извод, че ползването на предпазен колан при настъпилия страничен удар в твърдо препятствие не би предпазило пострадалия Г.К. от тежки телесни увреждания.
Според показанията на свидетеля И.П. – полицейски инспектор в Пътен контрол към РУ-Карнобат, на датата на злополуката е участвал в сформиран екип за обследване на мястото на произшествието. Било е зима, със силен вятър, снеговалеж и навявания на пътното платно. В дясната лента по поска на движение София имало товарен автомобил, ударен в предната част. В другата лента плътно вдясно до мантинелата имало лек автомобил „М.“ ударен странично, от ляво. В него е имало пътник, който вече е бил транспортиран. Водачът на лекия автомобил бил още там, починал. Свидетелят е изготвил констативен протокол за ПТП.
Свидетелят Й. Ч.– познат на ищците, всички живеят в с.В.. починалият Г. живеел с жена си от 20 години, имали 3 големи момчета, другите деца били по-малки. Всички били добри, трудолюбиви хора. Г. работел като слагал улуци и изобщо с тенекеджийска работа. След инцидента П. започвала работа в завода на СИС индустрийс. Децата на Г. били кротки, едното по-начетено от другите, завършил средно образование. Майката на Г. е болна, живее заедно с останалите и П. и Г. се грижели за нея. Г. престоял в болницата над 40 дни, като децата и съпругата му ходели при него. След смъртта му семейството вече не било материално добре, както и поради смъртта на големия син С. К..*** има към 150 жители.
Свидетелката П. Д.- п. в с.В. заяви, че познава починалия Г., както и цялото му семейство. Те живеели в селото сплотено, като имали 7 деца, а С. бил най-големия син – починал при същото ПТП. Всички живеели заедно в собствена къща, били много задружни. Г. калайдисвал тави, правел покриви, улуци и др. След смъртта на Г. финансовото им положение се влошило, П. започнала работа в алкохолния завод. Г. прекарал 40 дни в болницата и децата и съпругата му се редували да го виждат. Г. се грижел и за майка си, която била болна и живеела със семейството. П. и Г. били от 28 години заедно – в техния етнос се женили 14-15 годишни.
Представените
доказателства водят до извода за основателност на исковете. Съгласно чл. 432
ал. 1 от
В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че ищците са претърпели болки и страдания, изразяващи се в шок, стрес и мъка след смъртта на син, съпруг и баща Г. К., загинал вследствие на пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което вина има С. К.. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил смъртта на Г.К., а с това и неимуществени и имуществени вреди на ищците, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. С. К. е извършил противоправно действие, довело в крайна сметка до причиняване на ищците на неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и страдания. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с рег.№ ***, управляван от С. К.. Така приетото е и в съгласие с извършеното уточнение от процесуалния представител на ищците на основанието за претендираните обезщетения в с.з.на 07.06.2018г., л.212, стр.2.
Съгласно
чл. 52 от
Претърпените болки и страдания от ищците вследствие на преживяното, невъзможността да водят живот както преди, съдът преценява че отговарят на сумата от по 80 000 лв. за всеки от ищците. За да определи обезщетенията в такъв размер, съдът взе предвид и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, според което не се доказа причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и предполагаемата липса на поставен предпазен колан от пострадалия.
Направеното от ответната страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, е неоснователно. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя пострадалият, като участник в движението и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. В настоящият процес безспорно се установи, че липсата/ наличието на поставен предпазен колан от страна на Г. К. няма отношение към последиците от настъпилото ПТП и поради това няма принос за настъпване на вредоносния резултат. В този смисъл е заключението и на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза.
Исковете
по чл. 432 ал. 1 от
Претендират се по 200 лв. месечно за ненавършилите пълнолетие деца на починалия – Н.К., М.К., Г.К. и К.К., представляващи обезщетения за пропуснати ползи. Чл. 405 ал.2 от КЗ постановява, че застрахователя не дължи такива, освен ако не е уговорено друго в застрахователния договор. Такъв по делото не беше представен. При това положение съдът приема, че ищците не успяха да оборят цит.законова презумпция, поради което тези претенции следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
Ищците
претендират на основание чл. 86 от
Предвид тези изводи, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Застрахователна компания „Лев Инс” АД следва да заплати в полза на ищците съобразно уважената част от исковете направените по делото разноски в размер на 19 695 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК с посочен общ размер от 42 326 лв. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не кореспондира с Наредба № 1/ 09.07.2004г., като съобразно чл.7 ал.2 от същата, дължимите минимални възнаграждения за претендираните суми биха били същите, като посочените в списъка (л.201). Съобразно отхвърлената част от исковете и предвид чл.78 ал.3 от ГПК, Застрахователна компания „Лев Инс” АД има право да получи част от направените разходи от 152.42 лв. възнаграждение за СМЕ и 122.07 лв. възнаграждение за САТЕ или общо 274.49 лв., като сумата е 147 лв.
Ответната страна следва да заплати и държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 25 600 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д да заплати в полза на всеки един от П.Г.Г., ЕГН **********, И.Г.К., ЕГН **********, Л.Г.К., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков ***, със съдебен адрес:***, офис 6 сумата от по 80 000 (осемдесет хиляди) лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинена смърт на Г. С.К. от настъпило на 18.01.2017г. пътно-транспортно произшествие причинено от С. К., при управлението на л.а.м.”М. *” с ДК № **, ведно със законната лихва считано от 03.07.2017г. до окончателното изплащане, като исковете до претендираните 150 000лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д да заплати в полза на Н.Г.К., ЕГН **********, М.Г.К., ЕГН **********, Г.Г.К., ЕГН ********** – представлявани от своята майка и законен представител П.Г.Г., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********, със съгласието на своята майка П.Г.Г., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков ***, със съдебен адрес:***, офис 6 сумата от по 80 000 (осемдесет хиляди) лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинена смърт на Г. С.К. от настъпило на 18.01.2017г. пътно-транспортно произшествие причинено от С. К., при управлението на л.а.м.”М. – *” с ДК № ***, ведно със законната лихва считано от 03.07.2017г. до окончателното изплащане, като исковете до претендираните 180 000лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.К., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков ***, със съдебен адрес:***, офис 6 иск против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д да заплати сумата от 16 200 (шестнадесет хиляди и двеста) лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия му баща Г. К. за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.К., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков ***, със съдебен адрес:***, офис 6 иск против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д да заплати сумата от 23 400 (двадесет и три хиляди и четиристотин) лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия му баща Г. К. за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.К., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков ***, със съдебен адрес:***, офис 6 иск против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д да заплати сумата от 10 600 (десет хиляди и шестстотин) лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия й баща Г. К. за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.К., ЕГН **********, със съгласието на своята майка П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков ***, със съдебен адрес:***, офис 6 иск против Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д да заплати сумата от 5200 (пет хиляди и двеста) лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за лишаване от издръжка, осигурявана от починалия й баща Г. К. за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на детето – по 200 лв. месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д да заплати в полза на П.Г.Г., ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетните си деца Н.Г.К., ЕГН **********, М.Г.К., ЕГН **********, Г.Г.К., ЕГН **********, К.Г.К., ЕГН **********, със съгласието на своята майка П.Г., И.Г.К., ЕГН **********, Л.Г.К., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков ***, със съдебен адрес:***, офис 6 сумата от 19 695 (деветнадесет хиляди шестстотин деветдесет и пет) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********, лично и като законен представител на малолетните си деца Н.Г.К., ЕГН **********, М.Г.К., ЕГН **********, Г.Г.К., ЕГН **********, а К.Г.К., ЕГН **********, със съгласието на своята майка П.Г., И.Г.К., ЕГН **********, Л.Г.К., ЕГН ********** и К.Г.К., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков ***, със съдебен адрес:***, офис 6 да заплатят в полза на Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д сумата от 147 (сто четиридесет и седем) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Лозенец, бул. “Черни връх“ № 51Д да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 25 600 (двадесет и пет хиляди и шестстотин) лв. дължима такса върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: