РЕШЕНИЕ
№260175/31.8.2020г.
гр.Варна,31.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ХLII-ри
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
тридесет и първи юли , през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13335 /2019 год.по описа на ВРС,
ХLII – ри състав , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба с регистрационен номер
61 397/22.08.2019 год., депозирана от
ищцовото дружество „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Управителите С. Н. Н.и И. Х. Г., чрез процесуален
представител – юрисконсулт Р. И.против
ответника П.Л.П., ЕГН *********,
с адрес: ***. Исковата молба е уточнена с допълнителна молба с вх.№
67859/19.09.2019 год. /л. 41 от делото/.
Наведените от ищцовата страна в исковата молба и
уточнителна молби фактически твърдения са следните:В исковата молба
ищцовата страна сочи на първо място, че в срока по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и в
изпълнение на Разпореждане от 16.07.2019 год. постановено по частно гр.дело №
4894/2019 год. по описа на РС Варна, получено от ищцовото дружество на дата
25.07.2019 год.,ищцовата страна сезира РС Варна с осъдителен иск с правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК относно вземанията на заявителя срещу П.Л.П.,
ЕГН ********* в общ размер на 1 512,18 лева – представляващо
възнаграждение по сключено споразумение за доставяне на пакет от допълнителни
услуги п ДПК /договор за потребителски кредит/ № **********.Твърди се, че
вземането произтича от следните обстоятелства: На 28.09.2017год. бил сключен
договор за потребителски кредит № ********** между „П.К.Б.“ ЕООД в качество на
кредитор и П.Л.П. в качество на длъжник. Договорът бил сключен при следните
параметри: сума по кредита 1700 лв., срок на кредита –36 месеца, размер на
вноската 82,95 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ 49,89 %; годишен лихвен
процент 41,17 %; лихвен процент на ден 0,11 %, общо задължение по кредита
2 986,20 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 1686,96 лева, размер на
вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 46,86 лева. Общо задължение по
кредита и по пакета за допълнителни услуги : общо задължение 4673,16 лева, общ
размер на вноската 129,81 лева, дата на погасяване 10-ти ден от месеца. Съгласно
Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него сочи ищцовото дружество били Общите условия (ОУ), предадени при подписване
на договора и с които длъжникът внимателно се запознал преди подписване на
договора, приел и нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за
което положил подписа си под клаузите на ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на
клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценял доколко предлагания ДПК съответствал на неговите
възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлагало дружеството, като при желание за ползването
му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. В т. V „Допълнителни възможности за клиента“ от Договор за
потребителски кредит № ********** П.Л.П. изрично пожелал с част от отпуснатата
сума да бъде рефинансирано друго негово задължение към „П.К.Б.“ ЕООД в размер
на 1095.29 лв.„П.К.Б.“ ЕООД заявява още в исковата си молба, че изпълнявало
точно и в срок задълженията си по договора, като на 29.09.2017 г. превело
парична сума в размер на 604.71 лв. по посочена от длъжника П.Л.П. банкова
сметка (***еренция: 067029970015188, от дата 29.09.2017г.). От своя страна
длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като
го сключил за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 129.81 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Твърди се още, че на
дата 07.02.2018 г. П.Л.П. подал
Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № **********, като с него
пожелал да бъде отложена една погасителна вноска. На 07.02.2018г. бил сключен
Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № **********, с който страните са
се споразумели да бъде отложена една погасителна вноска № 4, като тя трябвало
да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли от
36 на 37 броя.Основание на вземането, от което произтича претенцията на ищеца,
заявено в исковата молба е следното: Съгласно сключеното между страните
Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите
условия по ДПК, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 1686.96 лв. /хиляда
шестстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/. По споразумение
била погасена от страна на длъжника сума в размер на 174.78 лв., като
оставащото неизплатено възнаграждение било в размер 1512.18 лв. /хиляда
петстотин и дванадесет лева и осемнадесет стотинки/. В процесния случай
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било
задължително за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги било опционално, по избор на потребителя и
зависело единствено от неговата воля дали желаел искането му за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, както и дали желаел да има възможност да
отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя
датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Всяка една и всички тези услуги потребителят можел да използва, ако пожелаел да
закупи и ако закупел такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на
ответника право да получи услуги, които не били свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а с необходимостта на потребителя и неговото
конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги,
ответникът, твърди ищецът, че си бил гарантирал приоритетното разглеждане и
отпускане на поискания кредит. Гарантирал си, че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, той нямало да изпадне в забава, а кредитът му
да бъде обявен за предсрочно изискуем, а щял да
може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да можел да
се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху
утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и
лихвите за забава по него. Гарантирал си, че ако доходът му намалее, щял да
може да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът можел да поиска
от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни
вноски. Гарантирал си, че ако сменят датата на заплащане на месечното и възнаграждение,
щял да може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за
него. Гарантирал си, че ако има необходимост от допълнителни парични средства,
щял да може да ги получи бързо и лесно, без да бъде необходимо да попълва и
представя „купища документи“. Всички тези възможности, които ответникът
получил, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължавал да му
предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай
не можело да се определят като задължителни и като част от общите разходи по
кредита, обобщава ищцовата страна в исковата си молба. За „П.К.Б.“ ЕООД било
очевидно, че предоставените допълнителни услуги гарантирали спокойствието на
длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Това,
че пакетът от допълнителни услуги се закупувал по избор на потребителя било
видно, освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на потребителски
кредит и от това, че кредиторът предлагал и реално отпускал кредити и без
закупен такъв пакет.Възнаграждението, твърди още ищцовото дружество, че не е
цената на услугите, а дължимо за наличието им, за възможността (опцията)
длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от
живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с
договора за кредит, а били по повод на същия.С оглед на гореизложеното,
споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, според ищцовата страна:
първо, не било пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв можел да
съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги; второ,
сключването на споразумението било в резултат на свободната воля и индивидуално
желание на длъжника; трето, сключването на споразумението не било задължително
условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят
„извадил разходите“ за такива допълнителни услуги от общите разходи по
кредита.Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора
задължения и е направил само 3 пълни погасителни вноски и една частична, след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от
Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „Кредиторът може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое
от следните обстоятелства: 12.3.1 КЛ/СД просрочи две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер.“. Предсрочната изискуемост на договора, сочи „П.К.Б.“
ЕООД настъпила на дата 22.05.2018 г. На 23.05.2018 г. На П.Л.П. било изпратено
уведомително писмо, с което той бил информиран, че задължението по ДПК №
********** било обявено за предсрочно изискуемо. Към момента на подаване на
исковата молба във ВРС, реливира ищцовата страна, че размерът на погасеното от П.Л.П.
по ДПК № ********** бил в общ размер на 465.75 лв. /четиристотин шестдесет и
пет лева и седемдесет и пет стотинки/. С плащанията си длъжника погасил част от
номинала по заема в размер на 423.63 лв. /четиристотин двадесет и три лева и
шестдесет и три стотинки/. Сумата от 2.12 лв. /два лева и дванадесет стотинки/
„отишла“ за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от
ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът
начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки
ден забава върху размера на просроченото плащане.“. На основание чл. 17.4 от
Общите условия били заплатени такси по тарифа в размер на 40.00 лв.
/четиридесет лева/. Предвид изложените по-горе обстоятелства, към датата на
сезиране на РС Варна, обобщава ищецът, че П.Л.П. дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сума в
размер на 1512.18 лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева и осемнадесет
стотинки/, представляващо възнаграждение по сключено споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги по ДПК № **********. В
съответствие с изложеното, счита „П.К.Б.“ ЕООД, че предявеният иск се явявал
и основателен и доказан и следвало да
бъде уважен. Пояснено е още, че кредиторът чрез упълномощен от него кредитен
експерт /КЕ/, представял на клиента образец на искане за получаване на
потребителски кредит. С помощта на КЕ.КЛ и СД
били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на
ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го
предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били изпълнени всички изброени условия
Кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите
според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.Отбелязано е още в
исковата молба, че ако потребителят е желаел, то той би могъл да се откаже от
кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не бил сторил това, а усвоил
предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което ищцовата страна
приема за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при
одобрените параметри.Ответникът се бил съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент
бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си
да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.Поради
неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б.“ ЕООД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в Районен съд- гр. Варна. По заявлението било образувано ч.гр.дело №
4894/2019г. Съдът отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се
претендирало възнаграждение по сключено между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1512.18 лв. На основание чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК
на „П.К.Б.“ ЕООД било указано да подаде осъдителен иск за даденото вземане,
получено от дружеството на 25.07.2019г.
С оглед на гореизложеното е отправено и искането до РС
Варна да бъде постановено Решение, с което да БЪДЕ ОСЪДЕН П.Л.П. ДА ЗАПЛАТИ
възнаграждение в размер на 1512.18 лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева и осемнадесет
стотинки/ - дължимо на основание сключено Споразумение за предоставяне на пакет
за допълнителни услуги, съгласно чл. 15 от Общите условия на Договор за
потребителски кредит - ДПК №**********./видно от уточнителната молба приложена
на л. 41 –ви по делото /.Банковата сметка,
по която длъжникът може да плати присъдената сума също е посочена в исковата
молба а именно: Ю. И. Е. Д. Б. АД IBAN: ***; *АД IBAN: ***.Обективирано е
искане и да бъдат присъдени направените по делото разноски в полза на П.К.Б.
ЕООД. В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила
следните доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК а
и до момента ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 31.07.2020 г. представител на ищеца не се явява,
ответникът също .
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното :
От приложеното по делото частно гражданско дело № 4894/2019
г. по описа на Районен съд – Варна, ХLVI-ти състав
безспорно се установява и изяснява ,че на 29.03.2019 г..„ П.К.Б. „ЕООД,ЕИК * е депозирало заявление по чл.410 ГПК против
длъжника П. Д.Л..В т.9, т.12 от заявлението заявителят (ищец в
исковия процес ) е навел фактически твърдения относно обстоятелствата от
които произтича претендираното вземане а в т.14 са претендирани и разноски от 85,14 лв.лева
за внесената държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение .Видно о 16
-18 от частното дело въз основа на
Разпореждане №19073/25.4.2019 г.. ВРС , ХLVI – ти състав по ч.гр.д.№ 4894/2019
г. по описа на ВРС е отхвърлил заявлението с вх.№ 23231/29.03.2019 г. в частта
в която се е искало издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника П.Л.П. за сумата от 1512,18 лв. представляваща възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги.Разпореждането в
тази част е било обжалвано от заявителя като е образувано по частна жалба на П.К.Б.
ЕООД въззивно ч.т.д. № 1066/2019 г. по описа на ОС Варна.С окончателно
определение № 2524/10.07.2019г. постановено по в.ч.т.№1066/2019 г. по описа на
ОС Варна е било потвърдено Разпореждането на първоинстанционния съд и след
влизане в сила на Разпореждане № 19073/25.4.2019 г., заповедният съд с
Разпореждане № 30894/16.07.2019 г. е указал на заявителя, че има възможност на
основание чл.415, ал.1 т.3 ГПСК в едномесечен срок, считано от получаване на
преписа от съобщението да предяви осъдителен иск за вземането ца което е
отхвърлено заявлението подадено от П.К.Б. ЕООД в ЧАСТТА за издаване на заповед
за изпълнение против П.Л.П. ЕГН **********
с адрес ***, **** за сумата от 1512,18 лв. представляваща възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги. /л.25-ти от частното делото/.От
следващите листи 27 –33 от заповедното делото се констатира факта,че в рамките
на срока по чл.415,ал.1 т.3 ГПК заявителят сега ищец е депозирал пред исковия
съд осъдителния иск след заповедното производство против длъжника – ответник в
исковото производство за сумата от общо 1 512,18 лв.
Горните факти и обстоятелства налагат извода от
фактическа а и правна страна ,че РС Варна е сезиран с процесуално допустим иск
по който дължи произнасяне по същество.Без да бъдат преповтаряни твърденията на
ищцовата страна, ВРС намира за необходимо да посочи ,че в хода на настоящото
исково производство ответникът не се е възползвал от възможността да подаде
отговор на исковата молба и не е навел никакви правни възражения нито против
основанието нито против размера на иска.Волята на ответника всъщност е била да
бъде доброволно уреден спора, но въпреки действията и на съда ,споразумение
между страните не е постигнато .
При така изложеното по –горе съдът дължи произнасяне по
твърденията и на двете страни на спора .Единствените изявления на ответника
относими към предмета на спора по същество са обективирани в открито съдебно
заседание от дата 05.06.2020 г.Пред
първоинстанционния съд ответникът е заявил ,че получава всичко от „*” -
заплата 480 лв.,пенсия 600 лв. Всичките му месечни вноски към банки, има 4
запора, към Агенция за вземания и другите ги доплаща. Плащал всичко - 900 лв.
на месец, като му останали 180 лв. Това била причината, поради която не бил плащал.
При възможност, т.к. не можел да се свърже с П.К.Б. ЕООД, ответникът твърди че
може да “ почне една минимална сума „, като до 5-6 месеца единият му запор щял да падне и тогава ако трябвало щял да
увеличи двойно сумата .По същество ответникът е казал следното : „Искам да
върна парите, естествено, но нямам възможност, със 180 лв. карам, аз съм
диабетик, с високо кръвно. Искам да почна да връщам още от този месец – някаква
сума от 40-50 лв. и да увелича след 3-4 месеца, когато ми падне единият запор,
имам желание да започна да връщам заема.“ Така цитирани дословно в определени
части твърденията на ответника налагат единствения правен извод,че ответникът
признава иска,въпреки което не са налице предпоставките за произнасяне на съда
по чл.237 ГПК а и липсата на отговор на искова молба не обуславя в конкретния
случая възможност за постановяване на Решение по чл.238 ГПК.Ето защо съдът
следва да се спре на анализ на писмените доказателства по делото.
С исковата молба
ищцовото дружество е представило и по делото са приобщени неоспорените от
ответника писмени доказателства а именно :
заверени копия на Договор за потребителски кредит П. К. С.№ **********/28.09.2017 г.;
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 28.09.2017 г.;
Общи условия на „П.К.Б.” ЕООД към Договор за потребителски кредит;
погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********; детайли за
транзакция от 29.09.2017 г.; искане за
отпускане на потребителски кредит П. К. С.№ ********** от 28.09.2017 г.; стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 28.09.2017 г.; допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити от 28.09.2017 г.; заявление за промяна на погасителен план по ДПК № **********; Анекс №
1/07.02.2018 г. към Договор за потребителски кредит № ********** за отлагане на
вноски; погасителен план към Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит №
**********; извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №
********** към дата 15.08.2019 г.; уведомително писмо от „П.К.Б.” ЕООД от
23.05.2018 г.; удостоверение изх. № 20190425132321/25.04.2019 г. от Агенция по
вписванията.Така цитираните писмени доказателства обосновават извода,че ищцовото
дружество и ответника считано от 28.7.2019 г. са встъпили във валидни
облигационни отношения по повод ДПК, при спазване на изискванията на ЗПК и
ЗЗПтр , при предоставена на П.Л. преддоговорна и договорна информация, надлежно
получена от последния и удостоверена с подпис .На лист 8 –ми е приложено
подписаното от ответника СПОРАЗУМЕНИЕ за
предоставяне на пакет от
допълнителни услуги а на л. 49 –ти и извлечение от сметка по ДПК № **********
за периода от 10.11.2017 – 10.11.2020 г.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д., че в полза на ищеца срещу ответника
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за визираните в
заявлението в т. 9 суми :1623,56 лв.
главница , 1113,79 лв. договорно
възнаграждение за периода от 11.11.2017 г. -10.11.2020 г. 7,31 лв. законна лихва забава от 11.12.2017 г.– датата на изпадане
на длъжника в забава до 22.5.2018 г. –дата
на предсрочна изискуемост, ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.3.2019 г. и до окончателното изплащане на вземането –
суми претендирани на база Договор за потребителски кредит № **********.
В заповедното
производство заповедният съд съобразно отхвърлената част на заявлението за
сумата от 1512,18 лв. е присъдил съразмерно на заявителя съдебно деловодни
разноски от общо 40,66 лв. вместо цялата
такса от 85,14 лв.и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение общо 135,14 лв. ,
т.е. неприсъдени разноски се явяват разликата от 135,14 лв. до 40,66 лв. – точно
94,48 лв.
Претендирандираната сума, предмет на иска
по чл.415 ал.1 т.3 ГПК е в размер на 1512,18 лева.Искът по чл.415,ал.1,т.3, ГПК е осъдителен, предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.Предмет на осъдителния
иск е вземането
за общо 1512,18 лева .
Законодателно с
разпоредбата на чл. 415, ал.1 т.3 ГПК е разписано,че заповедният съд дава
указания на заявителя че може да предяви иск за вземането си в случая когато
съдът е отказ да издаде заповед за изпълнение а в ал.3 на чл. 415 ГПК е
посочено ,че искът по т.3 е осъдителен.
При така разписаното в чл.415 ГПК, след измененията в ГПК обн.в ДВ бр.86 от 2017г. е въведена възможността
след заповедното производство заявителят да предяви осъдителен иск в хипотезата
на чл.415 ал.1 т.3 ГПК – казус ,какъвто е настоящия .Отликите между иска по
чл.422 и чл.415 ГПК се състоят основно в характера на исковата защита т.к.
искът по чл.422 ГПК е специален положителен установителен а по чл.415 ал. 1 т.3 ГПК е осъдителен като и при двете форми на искова защита обуславящо е наличието
на образувано и водено заповедно производство .
В контекста на
изложеното по –горе на основанието, на което не е била издадена заповед по чл.410 ГПК, респ. се
претендира вземането, в тежест на ищеца бе по пътя на главното
и пълно доказване да
установи основава активната си процесуално
правна и материално правна легитимация а именно: Че е
било образувано по Заявление на ищцовата страна частно гр.дело
по описа на РС Варна, по което
дело в полза на заявителя била издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, че заявлението
за сумата от 1 512,18 лв. – възнаграждение
за закупен допълнителен
пакет услуги е било отхвърлено от заповедния
съд, че Разпореждането на заповедния съд с което заявлението за сумата от 1 512,18 лв. е било отхвърлено е влязло в сила и че в изпълнение
на дадените от заповедния съд указания и в срок, по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК заявителят – сега ищец е предявил осъдителния си иск
за същото парично вземане. В тежест на ищцовата
страна е било да установи и докаже че е носител на паричното вземане в посочения размер и основание,завени още в заповедното дело. Ищцовата страна следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването
на валидна облигационна връзка
между ищцовото дружество и ответника,
обективирана в цитирания и по-горе
договор за потребителски кредит и в самото Споразумение за закупен допълнителен пакет
услуги, датата на възникване
на облигационната връзка и
че страните по тази облигационна връзка са поели насрещни задължения обективирани и в
договора, в общите условия към
договора, в самото Споразумение.Т.е.
ищецът е следвало да установи и докаже при условията
на пълно и главно доказване и основанието и размера
на претенцията си, както и твърденията си, че ответникът е изпаднал в забава и продължава да
се намира в такава,респ. че ответникът дължи на ищеца вземането за които се води настоящото исково производство,вкл. и твърденията си за настъпила предсрочна изискуемост, датата на настъпване на предсрочната изискуемост и уведомяването на длъжника /ответника/ за това. Съдът е указал на ответната страна –т.е. на ответника, че следва да установи и докаже всички възможни правоизключващи, правопогасяващи
и/или правоотлагащи възражения
по предявения осъдителен
иск.
При така разпределената тежест на доказване а и при липса
на оспорване съдът намира че ищцовото дружество е провело пълно и главно
доказване като е установило и основанието и размера на осъдителния си иск .
Следва да бъде посочено
, че спрямо правоотношенията между П.К.Б. ЕООД и П.Л. са приложими разпоредбите
на Закона за потребителския
кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.последно изменен ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г.), в редакциите действащи към момента на сключване на сделката В ОУ на които се позовава ищеца,в клаузата на чл. 3
(3.1.- 3.3.) Версия 08/27.01.2017г.(л.9 и с сл.) e записано, че заемополучателят
попълва предварително
параметрите на исканията
за заема като окончателните условия на кредита се определят от кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този момент (с подписването му от заемодателя т.3.4). По делото липсват твърдения, че процесният договор
е сключен по различна
от предвидената в ОУ процедура, поради което и следва да се приеме, че при кандидатстването
за отпускането на кредита, ответникът,
в изпълнение на описаната
процедура от ОУ, е попълнил с помощта
на кредитен експерт предоставена му бланка на проектодоговор, като в същата са вписани
данните на кредитния експерт, кредитора и кредитополучателя, вида на
кредита и параметрите на искания заем (в бланковия
договор).Окончателните условия по кредита, посочени в т. VI от договора, са
одобрени впоследствие от
кредитора и имат съдържанието
описано и по-горе.По
идентичен начин е подписано и про;есното
Споразумение между страните за ползване
на пакет от допълнителни услуги.
Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е приобщено на л. 8 –ми по делото,
действително и валидно сключено имащо обвързваща сила между страните.Същото
съпоставено с извлечението от сметката на ответника налага извода,че ответникът
не е изпълнявал в срок задълженията си към ищеца както по основния договор за
потребителки кредит, така и по споразумението за закупен пакет за допълнителни
услуги.Ето защо се налага и извода,че с 5.2.2018г.ответникът се намира в забава
както по отношение на погасявяне на месечните вноски до ПДП така и по
споразумението за закупен допълнтителен пакет.Дори и без счетоводна експертиза
може хронологично да бъде видяно и установено по делото от писменото
доказателство приложено на л. 49 –ти ,че ответникът е следвало за периода от
10.11.2017 г. – 10.11.2020 г. да извършва към ищеца месечни погашения по
споразумението за закупен допълнителен пакет от по 46,88 лв. за 37 месеца, като
падежът на всяка вноска е 10 –то число.Така от вписаното в движението по
сметката на П.Д.се установява и доказва,че последното плащане което е било
извършено от общо три е на дата 10.1.2018 г. След сумиране на вноските които
дължи Д.към П.К.Б. ЕООД се получава и исковата сума .
При тези доказателства
по делото съдът намира,че предявения иск е основателен и доказан поради което
следва да бъде уважен изцяло.
Съдът съобразява при произнасянето си по същество и дадените
разяснения в последното Тълкувателно
решение № 8/2017 от 02 април 2019 г., постановено по т.д.№8/2017 на ВКС
ОСГТК в което се съдържат подробни
мотиви а и задължителни указания до съдилищата, че при предявения по
реда на чл. 422, ал. ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
По аргумент на по-силното основание ВРС
приема, че след като в производството по чл.410 ГПК и продължаването му по реда
на чл.415 ГПК могат да бъдат присъдени непадежирали вноски,чийто падеж ще
настъпи към дата на формиране на СПН, то и в производството по чл.410 ГПК този принцип
следва да бъде приложен.
С оглед изхода на спора съдът следва да
пресметне и какви разноски се държат на ищцовата страна.
На първо място съдът следва с оглед изхода на
спора и съгласно чл. 78, ал.1 т.1 , т. 8 ГПК да присъди сумата от точно 94,48 лв.( деветдесет
и и четири лева и четиридесет и осем стотинки ) съдебно
–деловодни разноски сторени от ищцовата страна по заповедното производство,
т.е. разноските които заповедният съд не е присъдил с оглед неиздаване на
заповедта по чл.410 ГПК.
В исковото производство съдът присъжда в
пълнота сторените разноски от които 30,24 лв. първоначално платена държавна
такса и 30,24 лева доплатена такса ,като следва да определи и размер на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът следва да определи дължимото се
юрисконсултско възнаграждение,определяемо по реда на Наредбата за заплащане на
правната помощ при ясните граници на минимален размер 100 лева и максимален 300
лева. Справедлив в случая размер съдът намира, че не е нито минималния нито
максималния а средния 150 лева, т.е. размер който съответства на предприетата
по конкретното дело защита от страна на дружеството ищец представлявано от
юрисконсулт. При така определеното от съда дължимо се по реда на чл. 78, ал.1 и
ал. 8 ГПК възнаграждение за процесуално представителство на ищеца осъществено
от юрисконсулт общия размер на разходите които се претендират в исковото
производство възлиза на сбора от 150,00 + 30,24 +30,24 = 210,48 лв.(двеста и
десет лева и четиридесет и осем стотинки ).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника П.Л.П., ЕГН *********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Управителите С. Н. Н.и И. Х. Г., чрез
процесуален представител – юрисконсулт Р. И.СУМАТА от общо 1512.18 лв. (хиляда
петстотин и дванадесет лева и осемнадесет стотинки) -
дължимо на основание сключено Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги, съгласно чл. 15 от Общите условия на Договор за
потребителски кредит - ДПК №*********,на
основание чл.415,ал.1,т.3 ГПК .
ОСЪЖДА ответника П.Л.П., ЕГН *********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Управителите С. Н. Н.и И. Х. Г., чрез
процесуален представител – юрисконсулт Р. И.СУМАТА от общо 94,48 лв.( деветдесет и и четири
лева и четиридесет и осем стотинки )- сторените от ищцовата страна в качеството й на заявител съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по частно гр.
д. № 4894/2019 г .по описа на ВРС,XLVI -ти състав, както и СУМАТА от
общо 210,48 лв. (двеста и десет лева и четиридесет и осем
стотинки ) - сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски в настоящото
исково производство,пред първа
инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: