О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1109
гр. Пловдив, 28.05.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІII с-в, в закрито заседание на двадесет и пети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от съдията Цветкова в. гр. д. № 1000 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по
чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №
12802/26.04.2018г. на „Маркан сервиз“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Самоков, кв. „Самоково“, бл. 8, вх. „В“, ет. 4, с адрес за
кореспонденция: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Н, офис сграда МНQ, ет. 4, представлявано от управителя Н.С.Я.,
в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20179110400597 по описа за
2017г. на ЧСИ П. Н. с рег. № 911.В жалбата се твърди, че върху банковата сметка
на дружеството, от която било извършено изпълнението, бил наложен запор от ЧСИ
П. Н. *** действие ОС Пловдив, а на 21.03.2018г. била събрана принудително
сумата от 5077, 26 лева.Тази сума представлявала стойността на такси за
съдебното изпълнение.Жалбоподателят поддържа, че сумата не кореспондирала с
посочените като дължими такси в Поканата за доброволно изпълнение с изх. №
9810/21.11.2017г., поради което уведомили ЧСИ П. Н. с писмо изх. № 543 от
28.02.2018г., че отказват да заплатят таксите, без да получат сметка за тях по
чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ.Отговор получили с писмо изх. №
1990/02.03.2018г., в което били описани извършените действия по изпълнителното
дело.Няколко дни по-късно последвало разпореждане със запорираната сума.Сочи
се, че действията на ЧСИ П. Н. по принудително събиране на таксите по съдебното
изпълнение били недопустими и незаконосъобразни, поради което се моли да бъдат
отменени и да бъде постановено връщане на незаконно отнетите им парични
средства от банковата сметка на дружеството, както и да се задължи ЧСИ П. Н. да
издаде сметка по чл. 79 от ЗЧСИ.
Не е постъпило възражение от
насрещната страна по жалбата по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК.
В писмените си мотиви по обжалваните
действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е недопустима, а
ако се приеме за допустима - неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд, за да се произнесе, намери за установено следното:
Жалбата
е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу действия на съдебния изпълнител, които не
подлежат на обжалване от длъжника.Съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на
движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 475;
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.Действията
на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол са лимитативно
изброени в разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, а налагането на
запор на банковата сметка на длъжника и принудителното събиране на таксите по
съдебното изпълнение, не са сред тях.На самостоятелно обжалване подлежат
разноските по изпълнението, като съгласно задължителните разяснения в ТР №
3/10.07.2017г. по т. д. № 3 по описа на 2015г. на ОСГТК на ВКС, размерът на
същите се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително
действие.Разноските се събират от длъжника в хода на производството по
принудителното изпълнение, което налага размерът им да бъде установен в течение
на самото производство.Необходимо е да бъде
установено, че внесените суми са действително дължими се по
изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение
за възстановяването им.Това става с надлежен акт на органа по изпълнението,
поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението
разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника.Вземането
за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по
изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, който
представлява пряко изпълнително основание.Съгласно чл. 434 от ГПК съдебният
изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие
чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти
се посочват и направените разноски по изпълнението.Това документиране по
съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските
по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен
изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение, всички
произнасяния по разноските по реда на чл. 434 от ГПК да бъдат обобщени в един
окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото
задължение на длъжника за разноските по изпълнението.Затова използвания в чл.
435, ал. 2 от ГПК израз „постановление за разноски“, следва да се тълкува не в
буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, като това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
От материалите по приложеното към
настоящето дело изп. дело № 20179110400597 по описа за 2017г. на ЧСИ П.Н. ***
действие ОС Пловдив, е видно, че до длъжника „Маркан сервиз“ ООД е изпратено
съобщение изх. № 1546/02.02.2018г., получено на 23.02.2018г., с което същият е
уведомен за дължимата сума по изпълнението общо в размер на 5 077, 26
лева, от които главница в размер на 243, 75 лева, законна лихва в размер на 4,
06 лева за периода 05.01.2018г. – 06.03.2018г. и разноски по изпълнителното
дело в размер на 4 829, 45 лева, представляващи такси по Тарифата към
ЗЧСИ, дължими към 06.03.2018г.В тази връзка по изпълнителното дело е постъпило
заявление изх. № 543/28.02.2018г. от длъжника с искане за конкретизиране на
начислените такси.С ново съобщение вх. № 1990/02.03.2018г., връчено на длъжника
на 07.03.2018г., са описани подробно извършените изпълнителни действия, като е
обяснена и разликата между размера таксите и разноските, посочени в ПДИ с изх.
№ 9810/21.11.2017г., получена от длъжника на 27.11.2017г.Посочено е, че е
начислена пропорционална такса в размер на 615, 33 лв. за разликата между
първоначалния и коригирания във вр. с уведомление вх. № 10805/12.12.2017г. от
взискателя „Филкаб“ АД дълг по изпълнителното дело.На 22.03.2018г. е издаден и
протокол от ЧСИ П. Н. по изпълнителното дело /стр. 144/, в който, в
съответствие с изискванията на чл. 434 ГПК, са посочени и направените разноски
по изпълнението, индивидуализирани по основание и размер.
Следователно в случая е налице последващо
произнасяне на ЧСИ Петя Н. по отношение разноските по изпълнението, след
първоначалното им определяне в ПДИ, което обаче не е изрично и своевременно
оспорено от жалбоподателя в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като в жалбата не
са наведени и конкретни оплаквания относно вида и размера на начислените такси
по изпълнението, а искането е за отмяна като незаконосъобразни на действията по
принудителното им събиране, които не подлежат на самостоятелно обжалване.
Предвид гореизложеното
жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се
прекрати.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 12802/26.04.2018г.
на длъжника „Маркан
сервиз“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Самоков, кв. „Самоково“, бл. 8,
вх. „В“, ет. 4, с адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
115Н, офис сграда МНQ, ет. 4, представлявано от управителя Н.С.Я. по
изпълнително дело № 20179110400597 по описа за 2017г. на ЧСИ П. Н. с рег. № 911 против
действията по принудително събиране на таксите по съдебното изпълнение, както и
искането за постановяване връщането на незаконосъобразно събраните парични
средства от банковата сметка на „Маркан сервиз“ ООД и за задължаване
на ЧСИ П. Н. с рег. № 911 да издаде сметка по чл. 79 от ЗЧСИ,
като недопустими.
Прекратява
производството по в. гр. д. № 1000/2018г.
по описа на Пловдивския окръжен
съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.