Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................11.2020
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Варна, Двадесет и втори състав в открито съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
при секретар Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Я. ГАНЧЕВА административно
дело № 2394 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
186, ал. 4 ЗДДС, вр. чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба
на „Техноинженеринг АВС“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „*****“ № *,
представлявано от В. Ж. – управител, чрез адв. С., против заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 300-ФК от 13.10.2020 г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна Дирекция /ГД/ „Фискален
контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ книжарница,
находяща се в гр. ****, ул. „****“ № *,
стопанисвана от „Техноинженеринг АВС“ ООД и е забранен достъп до обекта за срок
от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че
оспореният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила, поради което се настоява за неговата отмяна. Сочи, че
не е осъществен нито един от съставите на чл. 186 от ЗДДС. Липсва посочване на
констатирана разлика между фактическата наличност на парите в касата и
разчетената по фискално устройство. В заповедта липсват конкретни мотиви
досежно срока на запечатване. Не е взет предвид и факта, че нарушението е
първо, липсват данни за неплатени публични задължения или наложени санкции за
нарушения на данъчното и осигурително законодателство от страна на дружеството.
Излага доводи, че ПАМ е наложена в нарушение на принципа за съразмерност, не
отговаря на целите на чл. 22 от ЗАНН, а дружеството е лишено от възможността
дадена в чл. 187 ал.4 от ЗДДС. ПАМ следва да бъде определена в такъв обем, за
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Нарушението за което е приложена ПАМ не е
установено по безспорен начин. По изложените доводи моли да се отмени оспорения
акт и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна – Началник
Отдел „Оперативна дейност“ гр. Варна в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП в писмени бележки с.д. № 13763/5.11.2020 г. оспорва жалбата. Изразява
становище за нейната неоснователност. Счита, че от събраните по делото
доказателства е установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение
на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което е основание
ответникът да наложи ПАМ в условия на обвързана компетентност. Сочи, че
определеният срок за налагане на ПАМ – 14 дни е близък до минималния по размер,
ПАМ не противоречи на принципа за съразмерност. Констатираното нарушение винаги
води до щета за бюджета, предвид неправилното определяне на дължимите данъци. В
случая защитимият държавен интерес не се изразява в стойността или вида на
неотчетената контролна продажба, а в нарушаване на основно изискване към лицата
извършващи търговска дейност, да отчитат всяка продажба. Моли да се отхвърли
жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на
чл. 148 АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е
предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок,
като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2020г. е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – книжарница,
находяща се в гр. *****, ул. „*****“ № *,
стопанисван от „Техноинженеринг АВС“ ООД.
В хода на проверката била
извършена контролна покупка на един брой химикал, на стойност 1,10 лв.
Покупката била заплатена от С. Г. на Е. К. с
монета от 2 лв., и било върнато ресто от 0.90 лв. За покупката не бил издаден
фискален касов бон от регистрираното, въведено в експлоатация и работещо в
обекта ФУ От ФУ били изведени КЛЕН и дневен отчет, на които стойността на
контролната покупка не била отразена. Извършена била проверка на разчетените
обороти и на касовата наличност, при която било установено: разчетена касова
наличност от ФУ – 0,00лв; фактическа наличност – 55.72лв; въведени пари в касата 64.95 лв., разлика –
9.23 лв. Резултатите от проверката били отразени в Протокол № 0429686/12.10.2020г.,
съставен в присъствието на К..
При така установените в
хода на проверката факти било прието, че „Техноинженеринг АВС“ ООД, в
качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство, с което е извършило нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187
от ЗДДС със Заповед № 300-ФК/13.10.2020г. началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложил ПАМ „запечатване
на търговски обект“ на: книжарница, находяща се в гр. *****, ул. „*****“ № *,
стопанисвана от дружеството и забрана за достъп до нето за срок от 14 дни.
За така установеното
нарушение е съставен АУАН № F575755/16.10.2020г. за извършено нарушение на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Видно от Заповед № ЗЦУ-928/5.07.2018
г. на гл. секретар на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на
основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите и
чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки „запечатване на
обект“ по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия
на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на
нарушението са документирани по надлежния ред – с ПИП Протокол № 0429686/12.10.2020г.,
съставен в присъствието на продавача в
обекта. в протокола са посочени проверените документи, както и събраните при
проверката доказателства.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че процесната
заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа на ПИП № 0429686/12.10.2020г.,
за извършена проверка на същата дата на обект – книжарница, стопанисвана от
жалбоподателя. В хода на проверката от инспектор по приходите в ГД „ФК“ при ЦУ
на НАП и на основание чл.31, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. била извършена
контролна покупка на един брой химикал, с цена 1.10 лв., за която не бил
издаден фискален касов бон от регистрираното, въведено в експлоатация и
работещо в обекта ФУ.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира
и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
За нарушения на посочените
разпоредби чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена
санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция,
разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в
конкретния случай е установена хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна
квалификация на нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН № F575755/16.10.2020г.,
с който е констатирано нарушение на чл.25, ал.1, вр.чл.3 от Наредба №
Н-18/2006г. - неиздаване на фискална касова бележка.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една
от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186, ал.1,
буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
Следва да се има предвид,
че във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е
мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да
се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията за форма установени с АПК. Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага
с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице,
което означава, че заповедта, в качеството ѝ на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. По
аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане
на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. В
тежест на административният орган е да установи всички фактически основания,
породили необходимостта от налагане на ПАМ, при това именно за определения в
заповедта срок.
Настоящият съдебен състав
преценява, че нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ е установено по
безспорен начин.
Съгласно ПИП за извършената контролна покупка на химикал,
на стойност 1,10 лв. не е издаден фискален бон от функциониращото в обекта фискално
устройство. Този факт се установява от приложената по преписката КЛЕН за 12.10.2020
г., видно от който в периода от 8.00 ч. до 13.04 ч. т.е. във ФУ липсва отразена продажба на стойност 1,10лв.
Протоколът за извършена проверка е
съставен от органите по приходите съобразно правомощията им по чл.12, ал.1, т.1
от ДОПК и документира извършените от тях действия по реда на чл.110, ал.4 от ДОПК.
Съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или
служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и
пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В този
смисъл ПИП № № 0429686/12.10.2020г., удостоверява не само действията на контролните
органи, но и установените в хода на проверката факти и обстоятелства по смисъла
на чл.50, ал.1 ДОПК. Съставеният при проверката протокол установява с
доказателствената сила на официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК
установените от приходните органи факти и обстоятелства, а именно, че при
извършено заплащане на стока на стойност 1,10лв., не е издаден фискален бон от
въведения в експлоатация в обекта ЕКАФП. Протоколът за извършената проверка е
съставен в присъствие на К. – продавач-консултант в книжарницата. При така
надлежно установените факти правилно административният орган е приел, че е
нарушен редът и начинът за документиране на извършените продажби.
Както сочи разпоредбата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените санкции, а от
друга страна, органът по приходите действа при обвързана компетентност, т.е.
при констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС е длъжен да наложи ПАМ. В
този смисъл и практиката на ВАС: Решение № 10323/05.10.2016г. по адм. дело №
8979/2015г; Решение № 2828/06.03.2018г. по адм.д. № 8242/2017г; Решение №
6508/17.05.2018г. по адм.д. № 12777/2017г; Решение № 7195/31.05.2018г. по
адм.д.№13452/2017г; Решение № 7409/05.06.2018г. по адм.д. № 14265/2017г.
След като ПАМ се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, ирелевантно е
обстоятелството, че ПАМ е наложена преди издаване на наказателното
постановление за установеното с АУАН № F575755/16.10.2020г,
за нарушение по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
Предвид горното
неоснователно е оплакването в жалбата, че след като ПАМ е издадена преди
издаването на наказателното постановление, същата е наложена в противоречие с
целта на закона и представлява превратно упражняване на власт. Неправилно
жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, според
която принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е
приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. От тълкуването
на цитираната разпоредба следва, че заплащането на имуществената санкция води
до прекратяване изпълнението на ПАМ /т.е. след като такава вече е била
наложена/, но няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането
ѝ. Това е така, защото основанието за налагане на ПАМ е самото нарушение,
а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на
нарушението и поради това не може да обоснове отмяна на обжалваната заповед.
Неоснователно е оплакването
на жалбоподателя за това, че процесната ПАМ не съответства на целите на чл.22
от ЗАНН.
Съгласно чл.22 от ЗАНН, за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Съобразно тази правна уредба
принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни
и възстановителни. В хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква а) от ЗДДС
юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ
запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ
за продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /освен при
изключенията по разпоредбата/ за издаване на фискалния бон при извършването на
плащането.
Наложената в случая ПАМ
изцяло съответства на чл.22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Целта на мярката е да се преустанови и предотврати извършването на
административни нарушения, и в случая правилно административният орган е приел,
че запечатване на търговския обект за срок от 14 дни би постигнало тези цели.
Срокът на ПАМ е обоснован.
В случая същият е определен на 14 дни, а максимално предвидения в закона срок е
до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок под средно предвидения в закона, като е
съобразил особеностите на констатираното нарушение. Изложените в заповедта
съображения досежно срока на запечатването отговарят на изискването на чл.186,
ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ, поради което не е
допуснато съществено нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК - в
този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 2371/24.02.2017г. по адм.д. №
13978/2015г., Решение № 15001/05.12.2018г. по адм.д. № 9818/2018г. и др.
При този изход на правния
спор на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза
на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите
от представителя на ответника процесуални действия, размерът на
възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на
100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Техноинженеринг
АВС“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „*****“
№ *, представлявано от В. Ж. – управител, чрез адв. С., против заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 300-ФК от 13.10.2020 г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна Дирекция /ГД/ „Фискален
контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ книжарница,
находяща се в гр. *****, ул. „****“ № *, стопанисвана от „Техноинженеринг АВС“ ООД и е забранен достъп
до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Техноинженеринг АВС“ ООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „****“ № *,
представлявано от В. Ж. – управител да заплати на Национална агенция за
приходите разноски за производството в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: