№ 347
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100901218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ. Делото е разгледано в заседание
при закрити врата.
Молителят М.Р.Е. 1 АД, ЕИК: **** твърди, чее кредитор на Б. ТВ ЕООД, ЕИК: ****
и има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания. Счита, че ответникът е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност, евентуално - свръхзадълженост.
Ответникът, редовно уведомен, първоначално оспорва молбата, а в последното
съдебно заседание алтернативно сочи, че молбата може да се уважи при условията на чл.
632, ал. 1 ТЗ.
Молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването
на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по
чл.625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на
чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на
ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал.
1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът
има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.
629б ал. 2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на
чл.632 ал.1 от ТЗ, съответно - състояние на свръхзадълженост.
Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/че
затрудненията му са временни или 2/че има имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да
изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.
1
На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1,
ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор,
притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й по следните съображения. Този факт се установява от представените по делото
доказателства – договор за наем от 13.12.2018 година и анекси към него и издадени фактури
за дължими от ответника суми по договора – наем. Видно и от заключението на вещото лице
по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и вярно,
ответникът има изискуеми задължения към молителя по двустранно осчетоводени фактури
на обща стойност от 82 225,12 лева – дължима наемна цена по процесния договор за периода
м. 04 – м. 07.2018 година. Вземанията произтичат безспорно от търговска сделка.
Доказателства за погасяване не са представени.
Ето защо, молителят притежава срещу ответника изискуеми парични вземания,
породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което притежава
активна материалноправна легитимация на кредитор да иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по
несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: неплатежоспособност -
общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници и свръхзадълженост -
специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на
чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай молителят са е позовал на наличието и на двете,
предвидени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност –
неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неплатежоспособността съдът приема за
предпочитано основание.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане. Според чл. 742 ТЗ, свръхзадълженост
е налице, когато имуществото на търговско дружество не е достатъчно да покрие паричните
му задължения. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се
установи и че затрудненията на длъжника не са временни или че той не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите и именно това са причините за неизпълнението. След измененията с ДВ, бр.
105/2016 година, законът установява три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608,
ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. В конкретния случай не са приложими тези по ал. 2 и ал. 4 от ТЗ, но се
установява втората презумпция – предполага се, че е неплатежоспособен онзи търговец,
който е спрял плащанията, без значение дали по всички или само на част от изискуемите си
задължения стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът
е спрял плащанията, както на изискуми парични задължения по търговски сделки /вкл. към
молителя/, така и на публични задължения. Презумпцята не е оборена в процеса.
Неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.
608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално
ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът следва да
установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в
кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/,
посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на
2
търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания.
Релевантните за платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи,
които се категоризират на материални запаси /суровини и материали, незавършено
производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с
падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни,
закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и парични средства /в брой или по
банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните
активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно
в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите,
задължения при едно действащо предприятие. Същевременно, формалното счетоводно
класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за
обосноваване на платежоспособността на длъжника /самото осчетоводяване не всякога
отразява реалността и счетоводните регистри са частни документи на самия длъжник, който
има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо
от счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за
платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално
ликвиден /събираем/ в кратък срок. Съответно - длъжникът е неплатежоспособен, ако не
притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи, достатъчни да покрият
всичките му изискуеми парични задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито
производство по несъстоятелност е необходимо, също така, състоянието на
неплатежоспособност/съответно – свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните
състезания по делото. Относно неплатежоспособността, това означава към този момент да се
установи че длъжникът не разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият
всичките му установени изискуеми парични задължения и затрудненията му да не са
временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да
има траен характер, който се извлича от цялостен финансово-икономически анализ на
дейността в продължителен период назад/. Неизпълнението на изискуемите вземания
трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с влошеното икономическо състояние,
както беше посочено.
С оглед на горното, съдът взима предвид и изготвените две допълнителни
заключения на вещото лице, тъй като същите обхващат по- детайлно финансовите
показатели на дружеството и са с оглед извършена проверка и в счетоводството на
ответника, при съобразяване вземанията и задълженията към свързани лица, както и
установяващи икиномическото състояние към най-близък към датата на устните състезания
момент. От събраните по делото доказателства – заключенията на вещото лице, които съдът
кредитира като мотивирани, в обхвата на специални знания на вещото лице и представените
по делото доказателства, се установява следното.
На първо място, показателите за ликвидност през целия изследван период са под
референтните стойности с незначителни и неравномерни спадове и покачвания. Вещото
лице е определило стойности под препоръчителните и в алтернативния вариант на
заключението – без да се взимат предвид вземанията и задълженията от свързаните с
дружеството лица. Сочи, че дружеството е с финансов резултат – загуба в целия период, вкл.
и към 31.10.2021 година, въпреки че не е спирало изцяло плащанията си. Вещото лице е
определило собствения капитал като отрицателна величина, което сочи на извод за липсата
на автономност на търговеца и пълната му зависимост от привлечения капитал и
кредиторите. По отношение на наличната парична сума в по-голям размер за отчетната 2020
година, вещото лице изрично е посочило, че най-вероятно се касае до техническа грешка и
не е констатирало наличието на такава сума или при движение по банкови сметки.
От друга страна, анализът на вида на ДМА и краткотрайните активи сочи, че
дружеството увеличава своите ДМА, а структурата на краткотрайните активи през 2021
3
година основно е от вземания от клиенти и доставчици, като паричните средства по
разплащателни сметки и в брой са вече незначителна част от тези активи, като бележат
многократно намаление за време по-малко от година. Прогресивното покачване на размера
на активите от вземания /при липса на спад в годините от периода/ пък сочи на
несъбираемост на тези вземания. А изключването им от структурата на краткотрайния актив
би влошило значително и без това силно занижените показатели на ликвидност. Тоест,
ответното дружество има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си задължения с
краткотрайните активи в дълъг период от време, като е изпаднало в състояние на трайна
зависимост от своите кредитори. Видно от структурата на пасивите, по-голямата част от
краткосрочните задължения са изискуеми и неплатени на платежа, вкл. тези към молителя и
публичноправни задължения, а останалите са за над 1 година. Следователно,
икономическото състояние на ответника се влошава прогресивно от 2018 година и към
изготвяне на експертизата и макар, че дружеството не е спряло изцяло плащанията си, както
и продължава да осъществява дейност и да поддържа лица по трудови правоотношения, не
се доказва тенденция за подобряване на показателите. На необратимостта на този процес
сочат и помощните коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост, които също са
под референтните стойности през целия изследван период и показват превишаване на
задълженията над собствения капитал в дългосрочен план. Тоест, дружеството е
декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
Спиране на плащанията по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, произтичащи
от търговска сделка по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, каквито са вземанията на молителя е израз
на обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по
търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към този
кредитор, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не
обори същата.
В заключение, въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен
и необратим характер. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не
ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че
затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по
аргумент от чл. 631 от ТЗ).
Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност.
Следва, съответно, да се определи началната дата на
неплатежоспособността.Началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която
са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността/свръхзадължеността. Тя се определя според най-ранния падеж на
изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и
останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на
длъжника. В случая тази най-ранната дата е 31.12.2020 г., към който момент е установено,
както наличието на изискуеми непогасени парични задължения, тоест- спиране на
плащанията, така и необратимо влошени стойности, под референтните, на коефициентите за
ликвидност /или, настъпила окончателно трайна и обективна невъзможност да се изпълняват
задълженията към всички кредитори, а не моментно финансово затруднение/.
При извод за основателност на молбата поради настъпила неплатежоспособност на
длъжника, не е налице условие за разглеждане на евентуално наведеното основание –
свръхзадълженост.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговеца.
4
Според чл. 629б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла
на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на
осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите. Отделно, предвид нормите на чл.
193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано по реда
на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с
откриване на производството по несъстоятелност/. В настоящия случай са наложени
обезпечителни мерки по ДОПК чрез налагане на запор върху всички суми по всички
банкови сметки, поради което, дори да са налични парични средства, то те не биха могли да
бъдат използвани за покриване на началните разноски на производството.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сума за
началните разноски, като им е указал последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Определението е
вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от съда срок не е предплатена от
кредиторите определената сума за покриване на началните разноски, поради което съдът
счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Молителят няма искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Б. ТВ ЕООД, ЕИК: **** и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 31.12.2020 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Б. ТВ ЕООД, ЕИК: ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Б. ТВ ЕООД, ЕИК: ****.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на Б. ТВ ЕООД, ЕИК: ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Б. ТВ ЕООД,
ЕИК: ****.
СПИРА производството по несъстоятелност на Б. ТВ ЕООД, ЕИК: ****.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл.
14 от ЗТР.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5