Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 01.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 09.11.2020
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Е. П.,
като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 1184/2020
год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на К.И.Б. ***, ЕГН ********** против НП № 20-1006-001782 от 29.06.202
год. на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Пазарджик, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и:
- чл.183 ал.2, т.11
от ЗДП, за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/;
- чл.175 с ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на
чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца;
- чл.183 ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размера
на 10 лв. /десет лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата си и иска отмяна на НП.
Ответникът по
жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик по
съществото на спора, с което иска НП да се потвърди.
Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 17.05.2020г., около 00:15 часа, в гр.Пазарджик,
на **** е управлявал л.а. „Ситроен Ксара“ с рег. № ***–
негова собственост, като предприел маневра движение назад, но не се съобразил с
паркирания л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***– собственост на Н.В. Т., като
го блъснал. Настъпило ПТП с материални щети. След това, като участник в ПТП, Б.
не спрял, за да установи щетите от произшествието, а продължил движението си и
паркирал пред съседен вход на около 20-30 метра. Там заключил автомобила и
влязъл във входа. Не носел в себе си контролен талон.
Всичко това според
наказващия орган съставлявало нарушение съответно на чл.40 ал.1 от ЗДП, чл.123
ал.1, т.1 от ЗДП и чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП.
Тези нарушения първоначално
били констатирани от пристигналия на мястото на инцидента автопатрул на сектор
„ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, в състава на който бил актосъставителя - св.Б.Г..
Той бил изпратен на местопроизшествието след подаден сигнал за ПТП на тел. 112.
Св.Г. установил къде бил паркиран след инцидента автомобила на жалбоподателя,
както и фактът, че двигателят му бил все още топъл. Автомобилът му бил показан
от свидетел-очевидец на събитията – Й.Ш., както и от бащата на собственика на
ударения автомобил, който в момента на сблъсъка бил на терасата на апартамента
си и също наблюдавал ситуацията по настъпилото ПТП. Водачът Б. обаче не бил
открит вечерта след инцидента. Това станало около двадесет дни след събитията,
когато Б. бил повикан в сградата на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик и бил
запознат с жалбата, която бил пуснал собственикът на ударения автомобил по
повод на ПТП.
За констатираните
нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№ 524401 от 06.06.2020 година, който му бил предявен, но горният отказала
да го подпише и получи. Отказът бил редовно оформен с подпис на свидетел.
Въз основа на акта
било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на жалбоподателя на 07.072020
год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на същата дата, т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок
и от лице, имащо правен интерес да инициира
съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, изцяло
от показанията свидетелите Б. Г., Й.Ш. и Н.Т. и частично от обясненията на
жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е частично
основателна по следните съображения:
Относно нарушението
по пункт І от НП.
От показанията на
всички разпитани по делото свидетел и най-вече на свидетеля-очевидец Й.Ш.,
включително и от обясненията на жалбоподателя, стана ясно, че непосредствено преди
сблъсъка между двата автомобила, Б. е управлявал своя и се движел на заден ход,
а другият автомобил е бил паркиран, т.е. в пълен покой.
При това положение
не може да има съмнение, че с поведението си Б. не е извършил вмененото му администрпативно нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДП, която
норма гласи: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“. За да е налице съставът на
това нарушение от обективна страна е необходимо първо - виновният водач да се
движи назад, второ – да не е изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и трето - да не е изпълнил задължението си да се
убеди, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. От последното се налага извод, че за да е извършено нарушение на
чл.40 ал.1 от ЗДП във всички случаи на мястото на нарушението следва да има и
други участници в движението, извън движещия се назад виновен водач, и че с
неговото поведение за тях да е създадена опасност или затруднение, като
участници в движението. В нормата на §6, т.28 от ДР на ЗДП е дадена легална
дефиниция на понятието "Участник в движението",
като става ясно, че това е всяко лице, което се намира на пътя и със своето
действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
В конкретния казус
обаче такива други участници в движението на мястото на ПТП не е имало, защото
както стана ясно, удареният автомобил е бил паркиран и в него не е имало водач
или пътник. Ето защо с поведението си водачът Б. не е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение. Неговото поведение би могло да
съставлява нарушение на чл.40 ал.2 от ЗДП, ако е било установено например, че
при движение на заден ход не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното
средство или пък нарушение на общата норма на чл.20 ал.1 от ЗДП, ако е било
установено, че не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и в
резултат на това е предизвикал ПТП, но такива административни обвинения против
жалбоподателят не са повдигани и на настоящия етап от производството не може да
се ангажира отговорността му за тях.
По изложените до тук съображения
и като не е квалифицирал точно нарушението, АНО не е приложил правилно
материалния закон, при което се е стигнало до там, че жалбоподателят е
санкциониран за нещо, което обективно не е извършил. В същото време е извършил
друго нарушение, а именно посочените по-горе по чл.20 ал.1 или по чл.40 ал.25 от ЗДП, но такова административно
обвинение против него не е било повдигано и против него той не се е бранил,
което пък значи, че ще остане ненаказан за предизвиканото ПТП.
Относно нарушението
по пункт ІІ от НП.
Установи
се безспорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място,
жалбоподателят, при управление на процесния лек
автомобил –е предизвикал ПТП с паркирания автомобил на св.Т. по описания вече
начин. Установи се категорично и това, че след предизвиканото ПТП той не е
спрял на място, а е напуснал местопроизшествието, придвижел се 20-30 метра и
паркирал автомобила си пред съседен вход на Блок, след което го заключил и
влязъл във входа. По сведения на Б. той тогова отишъл на гости на свой приятел.
При това положение
е видно, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговоронст на Б. на основание чл.175 ал.1, т.5 във вр. с чл.123 ал.1,
т.1 от ЗДП. Първата прана норма предвижда санкции за водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Втората правна
норма пък регламентира, че водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
Вярно е, че
жалбоподателят в своите обяснения отрича категорично по време на движението да е
разбрал, че е предизвикал ПТП, т.е. че при движението назад със своя автомобил
и ударил паркирания автомобил на Т.. С това очевидно жалбоподателят се стреми
да внуши, че вмененото му нарушение по пункт ІІ от НП е несъставомерно от
субективна страна, т.к. той нямал съзнанието, че е станал участник в ПТП, респ.
не е нарушил виновно и задълженията си като такъв, регламентирани в чл.123 ал.1,
т.1 от ЗДП. Съдът обаче не даде вяра на тези негови твърдения, т.к. ги намери
за необективни и противоречащи, както на показанията на свидетеля-очевидец – Й.Ш.,
така и на тези на св. Т.. Св.Ш. бе абсолютно категорична, че пред да настъпи
ПТП водачът Б. е управлявал автомобила си с висока скорост, а в момента на
удара се чул „силен трясък, тътен“, както се изрази горната. Като се има
предвид, че ударът между двете МПС е бил съпроводен със силен шум от сблъсъка,
както и това, че удареното МПС е било засегнато в цялата му лява страна без
преден ляв калник, т.е. предна и задна леви врати и заден калник, за което
свидетелства св.Т., но е отразено и протокола за ПТП, то при интензитета на
тези поражения е несъмнено, че сблъсъкът не е бил така повърхностен и
незабележим, както сочи жалбоподателят. С оглед на всичко това съдът не възприе
защитната теза на жалбоподателя, че не е разбрал за предизвиканото от него ПТП
и по тази причина не е спрял на място. По тези съображения НП по пункт ІІ ще
следва да се потвърди.
Относно нарушението
по пункт ІІІ от НП.
С него е ангажирана
отговорността на Б. на основание чл.183 ал.1, т.1, предл.2
във вр. с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП, т.к. на
инкриминираната дата водачът не носел в себе си контролния талон към СУМПС,
макар последното да не е изписано изрично. Това нарушение обаче остана
абсолютно недоказано. Както стана ясно от показанията на актосъставителя, Б. е
бил установен като участник в процесното ПТП не в
деня на инцидента – 17.05.2020г., а на 06.06.2020г.,
когато се явил в СПП при ОДМВР-Пазарджик и там му е бил съставен АУАН. Казано с други думи, в деня на ПТП Б. не е бил
проверяван и не е било ясно дали по време на управлението е носел КТ. Това, че
той не е носел този документ в деня на съставянето на акта не означава
автоматично, че не го е носел и на инкриминираната дата, както неправилно е
разсъждавал актосъставителят и АНО. При това положение така вмененото
административно нарушение почива само и единствено на предположения, но не и на
действително доказани факти, което е абсолютно основание за отмяна на НП и в
тази му част.
При определяне вида
и размера на наказанията за нарушението по пункт ІІ от НП, а именно по чл.175
ал.1, т.5 във вр.
с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП, АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е отчел високата степен на обществена опасност на конкретното
нарушение, която се завишава от наличието на настъпило ПТП, което благодарение
на адекватна реакция на свидетеля-очевидец Й.Ш., е било разкрито. Отчетено е и
това, че Б. се е оформил като един системен нарушител на правилата по ЗДП,
доколкото освен с процесното НП той е била
санкциониран до момента с още 3 НП и 5 фиша.
При това положение
правилно глобата и лишаването от правоуправление са наложени в размер над
минимума, а именно - 100 лева и два месеца, което е съответно на нарушението и
с което ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
При този изход от
делото – потвърждаване на ЕФ, принципно ответната страна – ОДМВР-Пазарджик, би
имала право на разноски. В същото време обаче искането на А.С.Г.,
в качеството му на пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, от която
териториална структура е издадено НП,
направено в постъпило писмено становище по съществото на спора преди
последното съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на основание
чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с
чл.78 ал.8 във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, не може
да бъде уважено. Това е така, защото видно от представеното пълномощно
пълномощникът А.С.Г. – началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик е лице с
юридическо образование.
Тук веднага следва
да се каже, че отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на
репариране подлежат само действително направените разноски, чието присъждане
законодателят е предвидил. Единственото изключение, което законодателят
предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е единственото законоустановено
изключение, когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без същите да
са доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира
изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия
състав не следва да се тълкува разширително или да се
прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е представлявана
не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3,
предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус
директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие
от началника на сектор „ПП“ при същата дирекция, което в случая е
допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във
вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за
присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а
изходът на спора е частично благоприятен за представляваната от него страна, но
липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй
като ОДМВР-Пазарджик, не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е
изискването на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би могло
да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм.
д. № 14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „Заплащането на юрисконсултско
възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8
от ГПК, който текст е субсидиарно приложим
чрез нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК
законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на
съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с
представяне на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото
отклонение от този принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8
от ГПК, която норма е приложима само по отношение на
възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование,
представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената
разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е
недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането
й по аналогия. Ето защо разноски на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита
от юрисконсулт, но не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на
колективен административен орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3
от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г., на което се
позовава касаторът. В него е направено разграничение
между едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет,
директор и др.; колективен административен орган със статут на юридическо лице
- Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и
др.; колективен административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно
решение се отнася до присъждане на възнаграждение, в случай, че
административният орган е представляван в съдебното производство от
юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 13808/2015г., ІV отделение, Определение №
47/26.01.2017г. на Административен съд София-област по адм.
д. № 62/2017г., Решение № 80/08.02.2017г. на Административен съд София-област
по адм. д. № 1059/2016г., Решение № 2192/17.12.2019г.
на Административен съд Бургас по адм. д. №
3049/2019г. и др.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-001782
от 29.06.202 год. на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Пазарджик,
с което на К.И.Б. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН чл.175 с ал.1, т.5 от ЗДП,
във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
/два/ месеца.
ОТМЕНЯ НП № 20-1006-001782 от 29.06.202 год. на началник
група в сектор „ПП” при ОД на МВР Пазарджик, с което на К.И.Б.
***, ЕГН **********, на основание:
-
чл.183 ал.2, т.11 от ЗДП, във вр. с чл.40 ал.1 от
ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/;
-
чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП, във вр. с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в
размера на 10 лв. /десет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
ОДМВР-Пазарджик.
Решението може да се обжалва в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: