РЕШЕНИЕ

№ 1205

гр.Бургас, 29.09.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 21 септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 919 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.231 ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Жалбоподател е В.П.И. ЕГН:********** с адрес ***. Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата, е директора на главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи гр.София. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Румяна Георгиева.

Предмет на оспорване е заповед № 3282з-480/20.02.2020г. на ответника, с която на основание чл.228 ал.1, вр. с чл.226 ал.1 т.7 б.Ж от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, който изпълнявал длъжността младши инспектор, старши полицай в 04 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление Малко Търново към регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово при главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, считано от датата на връчване на заповедта. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че е налице несъвместимост по чл.153 ал.3 т.2 пр.1 от ЗМВР, описана в приложеното предложение рег.№ 4070р-1485/29.01.2020г., а именно че полицай В.И. е регистриран като едноличен търговец и управител на търговско дружество.

В жалбата не се оспорва изпълняваната от И. длъжност, както и че е бил регистриран като едноличен търговец и управител на търговско дружество към момента на извършената проверка. Прави се оплакване за липса на мотиви в заповедта, както и за неправилно посочване на органа, пред който заповедта може да се оспори, които обстоятелства са нарушили правото на защита на адресата. Относно приложението на материалния закон се изтъква, че И. не е бил активен търговец, тъй като търговската му дейност реално е била прекратена на 31.07.2015г. – много преди постъпването му на работа в МВР и с това съзнание е подавал декларации, в които е отразявал противно на установеното. Сочи, че при постъпването на работа е била извършена проверка и не е била открита несъвместимост. След връчването на заповедта за уволнение незабавно е предприел мерки за заличаване на търговската си регистрация. Иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва допустимостта на жалбата, без да излага съображения в тази насока. Оспорва и основателността на жалбата, като излага подробни доводи за липса на основания за оспорване. Сочи, че несъвместимостта в случая е установена по несъмнен начин, а това, че търговска дейност не е реално извършвана от жалбоподателя, не е от правно значение за законосъобразното издаване на заповедта. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Във връзка с предмета и допустимостта на оспорването следва да се отбележи, че заповедта е обжалвана от В.И. по административен ред, но жалбата е била отхвърлена с решение рег.№ 812100-6267/27.04.2020г. на главния секретар на МВР. Копие от решението е приложено по делото.

За да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното.

Фактите по случая са безспорни между страните, като се спори преди всичко относно правното им значение.

До 20.02.2020г. жалбоподателят И. изпълнявал длъжността младши инспектор, старши полицай в 04 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление Малко Търново към регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово при главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, когато с оспорената заповед било прекратено служебното му правоотношение.

Представено е заверено копие от писмо № 3282р-1422/17.01.2020г. от директора на главна дирекция Гранична полиция до директора на регионална дирекция Гранична полиция Елхово. С писмото са изпратени пет декларации, при които е установено несъответствие, сред които е и тази на жалбоподателя И. от 14.05.2019г. Разпоредено е да се съберат актуални данни относно декларираните обстоятелства, след което проверката да приключи с доклад и заключение относно липсата или наличието на несъвместимост.

Приложен е доклад рег.№ 4070р-1409/29.01.2020г. относно извършена повторна проверка на депозирани декларации по чл.35 ал.1 т.1 от ЗПКОНПИ и др., в изпълнение на разпореждане на директора на ГДГП. Докладът е изготвен от 5-членна комисия в състав зам.директор на РДГП Елхово и други посочени служители в РДГП Елхово. Предмет на проверка са били декларирани обстоятелства на петима служители на РДГП Елхово, сред които и жалбоподателя. Съобразно подадените декларации (тази на жалбоподателя е от 14.05.2019г.) служителите декларирали наред с други обстоятелства и това, че не са еднолични търговци, нито управители на търговски дружества. Констатирано е в доклада, въз основа на данните от Търговския регистър, че част от проверяваните служители са имали съответна търговска регистрация, но са със статус „прекратяване на търговската дейност“. Жалбоподателят В.И. имал регистрация като ЕТ Фермата – В.И. и като управител и едноличен собственик на капитала на Вили 89 ЕООД, които са били със статус „действащи“. В края на доклада е формулирано предложение да бъде прекратено служебното правоотношение с И..

По делото няма спор, че И. не е осъществявал реална търговска дейност във връзка с установените две регистрации. Не са събрани доказателства за такава дейност.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията, предоставени с нормата на чл.227 от ЗМВР. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа реквизитите, предвидени в чл.2 от  Наредба № 8121з-311/17.07.014г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР, издадена на основание чл.226 ал.6 от ЗМВР.

Направеното в жалбата оплакване, че в мотивите на заповедта не са посочени фактическите основания за възникване на несъвместимост, е неоснователно. Наистина в заповедта тези обстоятелства не са изложени, но в нея е посочено, че същата се издава въз основа на предложение № 4070р-1485/29.01.2020г. (приложено по делото). В предложението са изложени обстоятелствата, явяващи се фактическо основание за издаване на заповедта, което обосновава извод за наличие на необходимите мотиви.

За да приеме този свой извод съдът се съобрази със задължителното тълкуване на закона, дадено от ВАС и ВС. Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика.

Спазено е процесуалното изискване по чл.13 ал.2 от Наредба № 8121з-311/17.07.014г. заповедта за прекратяване на бъде издадена от органа по назначаване, по писмено предложение на съответния ръководител, в случая директора на РДГП Елхово. Не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила по издаване на заповедта и не са направени конкретни оплаквания от жалбоподателя в тази насока. Направеното оплакване за неправилно посочване в заповедта на органа, пред който тя може да бъде обжалвана, е несъстоятелно, тъй като дори да е налице такава неточност, тя не препятства правото на адресата на заповедта да получи надлежна инстанционна защита. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Относно спазването на материалния закон съдът прие следното.

Съгласно чл.226 ал.1 т.7 б.Ж от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване на несъвместимост в случаите по чл.153 ал.3 т.1-4.

Съгласно чл. 153 ал.3 т.2 от ЗМВР несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители са еднолични търговци (…) или управители на търговски дружества.

По делото са установени предпоставките за възникване на несъвместимостта – жалбоподателят, който е имал качеството на държавен служител в МВР същевременно е бил регистриран и като едноличен търговец, както пи като управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество. Налице са две самостоятелни основания за прекратяване на служебното правоотношение, съобразно предвидените предпоставки по чл.226 от ЗМВР, с което при издаването на процесната заповед административният орган правилно е приложил материалния закон. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК.

Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя, че реално не е осъществявал търговска дейност и регистрациите му са били формални. Осъществяването на търговска дейност, независимо от наличието или липсата на съответна търговска регистрация, е самостоятелно основание за възникване на несъвместимост, предвидено в чл.153 ал.3 т.3 от ЗМВР. В процесния случай установеното основание е по т.2, при което необходимото и достатъчно основание за формиране на извод относно наличието на несъвместимост е наличието на регистрация. В този смисъл е тълкуването и прилагането на закона, възприето в правораздавателната практика, изразена в решение № 6199/25.05.2016г. по а.д. № 5053/2016г. на ВАС, 5-членен състав.

Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя, че при постъпването си на работа спрямо него е била извършена проверка относно наличието на основание за несъвместимост. Подобна проверка (независимо от констатациите) по никакъв начин не може да обоснове извод, че при налична търговска регистрация не е налице несъвместимост по смисъла на чл.153 ал.3 т.2 от ЗМВР. Що се отнася до това дали е налице сочената търговска регистрация, тези обстоятелства правилно са установени от органа въз основа на актуалните публични вписвания в Търговския регистър, а не въз основа на данни, събрани при предходни проверки.

Несъстоятелни са доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, основани на последващо прекратяване на търговската регистрация, тъй като съгласно чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Целта на цитираните по-горе материални разпоредби е недопускане държавната служба в МВР да бъде осъществявана от лица, регистрирани като търговци или управляващи търговски дружества. Именно за осъществяването на тази цел е издадена заповедта, при спазване изискванията по чл.6 от АПК. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.5 от АПК.

Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да се отхвърли.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.4 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение 100лв.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В.П.И. ЕГН:********** с адрес *** срещу заповед № 3282з-480/20.02.2020г. на директора на главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи с адрес ***.

ОСЪЖДА В.И. да заплати на главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи 100лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :