Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 23.06.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3278 по описа за 2016год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Р.И.Г. и Г.В.Г. срещу
З. „Л.И.“ АД субективно и обективно съединени искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за осъждане
на ответника за сума в размер на по 200000,00лв. за всеки от ищците,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
ПТП на 10,05,2015год. от загубата на родното им дете- И.Р.Г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба- 16,03,2016год., до окончателното
плащане на сумите.
Поддържа се, че на посочената дата-
10,05,2015год., в с.Яхиново, обл. Кюстендил, на ул. „Иван Вазов“, водачът на
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ******– Е.Б.С., е нарушил
правилата за движение по пътищата, вследствие на което е реализирал ПТП, в
резултат на което е настъпила смъртта на И.Р.Г.-пешеходец. Ищците– родители на
починалия, сочат да са претърпели неимуществени вреди от загубата на детето си,
описани в молба уточнение от 05,05,2016год. Поддържа се деликтната отговорност
на виновния водач да е застрахована при ответното дружество по застраховка ГО,
валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи се, че във връзка с пътно
транспортното произшествие било образувано сл. дело №28/2015год. по описа на
ОСлО- гр. Кюстендил, което е прекратено поради смърт на дееца.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на предявените искове. Претендират разноски.
Ответникът- „З.К.Л.И.“ АД, в указания
законоустановен срок за отговор по реда на чл.367-373 от ГПК, излага становище
за неоснователност на исковата претенция.
Не оспорва настъпването на застрахователно събитие сочено в ИМ, твърдения механизъм
на ПТП сочещ на виновно противоправно деяние осъществено от Е.Б.С.. Излагат се доводи, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е завишен.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Третото
лице помагач на страната на ответника- А.С.
С. не излага становище по основателност на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства протокол за оглед и наказателно постановление за прекратяване на ДП се установява настъпило на дата 10,05,2015год., в с Яхиново, ПТП с участието на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с д.к.№ ******, управляван от Е.С..
Във връзка с ПТП е образувано досъдебно
производство № 50/2015год. по описа на ОП „Кюстендил“, респ. пр. с вх. №694/2015год.
по описа на ОП- Кюстендил срещу неизвестен извършител за извършено от
престъпление по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Досъдебното производство е прекратено с Постановление от 13,01,2016год. на основание чл. 199, ал.1 и чл.243, ал.1, т.1
във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради смърт на дееца Е.С..
В с.з. проведено на 27,03,2017год., на осн.чл.146
от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор
за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответното дружество
към датата на ПТП- 10,05,2015год.
Видно от удостоверение за наследници с изх. №146/25,05,2015год.
на Община Яхиново, ищците се легитимират като законни правоприемници на
починалия-негови родители.
Не е спорно между страните смъртта на И.Р.Г. да е
настъпила в резултат на процесното ПТП.
По делото не е изслушана
съдебно- автотехническа експертиза, но за механизма на ПТП свидетелстват
протокол за оглед и постановление за прекратяване на ДП, според който процесният л.а.,
управляван от Е.С. се е движил в с.Яхиново по ул. „Иван Вазов“, с несъобразена
скорост, когато в зоната на дом №24, в резултат на скоростта на движение лекия
автомобил се отклонява наляво от платното за движение и се удря в крайпътен
бетонов стълб като поради непосредствена близост до него са се намирали няколко
лица, сред които и пострадалия И.Г., който в резултат на получените травматични
увреждания е починал.
Ответникът не оспорва фактическата обстановка, включително осъщественото
противоправно деяние, осъществено от водача, с оглед и заявеното искане за
конституиранена на законния
правоприемник на последния по чл.219 от ГПК.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на св. И. и К., от които се установяват отношенията между починалия и
ищците /живеели заедно, били добро и сплотено семейство/, както и
обстоятелството, че родителите на починалия все още не са преодоляли загубата
на сина си.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ /отм./, вр.чл.45 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане подлежат на пълно и главно
доказване в рамките на настоящия спор, при тежест на доказване в лицето на ищците.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено осъществено противоправно деяние от водача на л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с ДК № ****** – Е.Б.С., нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
и чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно, посочените разпоредби водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средствос характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Забранено е да управляват
МПС под влияние на алкохол, наркотици и други упойващи вещества.
Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние.
Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от
увреденото лице.
Установи се и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищците в качеството на родители са активно
материално правно легитимирани да претендират обезщетяване на неимуществените
вреди от смъртта на родното им дете. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При
определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени
вреди“ включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увредените лица се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени и продължаващи към момента страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на по 120 000,00лв. за всеки от ищците. При определяне на същите съдът съобрази младата възраст на починалия -16години при
настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия /родител-дете/,
близките отношения между родителите и пострадалия и обстоятелството, че са
живели в общо домакинство. Установи се, че ищците са претърпяли изключително
тежко загубата на родното си дете, като и към настоящия момент същата не е
преодоляна. С настъпването на
ненавременната смърт на синът им/16год./ същите са лишени от опора за в бъдеще,
от възможността да проследят житейския му път, от това да станат свидетели на
възможността му да създаде семейство. Смъртта на дете
на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари,
които човек може да преживее, поради
което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психичен товар.
Преминаването през мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено, но все пак, съобразявайки горните критерии,
съдът определи размера на обезщетението от по 130000лв. При определяне на
размера на обезщетението съдът съобрази и лимитите на ГО за релевирания период
съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./.
Съобразно изложеното предявените
искове следва да бъдат уважени в посочения размер и отхвърлени за
разликата до пълния предявен размер от 200 000лв. за всеки от ищците като неоснователни.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.Не
се претендира обезщетение за забава от датата на увреждането, поради което не
се присъжда.
По
разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 10400,00лв.- държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищците се дължат
разноски, които съобразно уважената част от иска са в размер на 1300,00лв. от
общо 2000,00лв.-адвокатски хонорар за двамата ищци.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 35,00лв. от общо 100,00лв. -юрисконсултско възнаграждение по чл.78,
ал.8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.”АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** Д да заплати на Р.
И.Г., с ЕГН **********, и Г. В.Г.,
с ЕГН **********, и двамата с адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от по 130 000,00лв. (сто и тридесет хиляди лева) за всеки ищец,
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 10,05,2015год.
ПТП неимуществени вреди от смъртта на починалия им син- И.Р.Г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 16,03,2016год. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за горницата над 130000,00лв.
до пълния предявен размер от 200000,00лв. за всеки ищец като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.”АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** Д, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски
съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата
от 10400,00лв./десет хиляди и четиристотин лева / – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.”АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** Д, да заплати на Р.
И.Г., с ЕГН **********, и Г. В.Г.,
с ЕГН **********, и двамата с адрес: *** на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 1300,00лв.
/хиляда и триста лева/-разноски.
ОСЪЖДА Р. И.Г., с
ЕГН **********, и Г. В.Г., с ЕГН **********,
и двамата с адрес: *** да заплатят на „З.К.Л.И.”АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Д, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 35,00лв.-/тридесет и пет лева/-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП- А.С. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: