РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. по 485, ал. 1, във вр. с чл. 481, ал. 1, във вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „Б.” АД чрез процесуалният му представител юрисконсулт Д.П. (л. 6), за установяване на вземането му, предмет на Заповед № 579/28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 564/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответниците „Г.К.” ЕООД, в качеството му на издател и М.А.Г., в качеството му на авалист, е разпоредено да заплатят солидарно на ищеца:
1.1. менителнично задължение (главница) по запис на заповед, издаден от „Г.К.” ЕООД на 27.06.2018 г. (главница), възлизащо на 18 539,40 лв.;
1.2. законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.10.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.
1.3.
Твърди се, че на
27.06.2018г. „Г.К.” ЕООД, представлявано от управителя М.А.Г. издало в полза на
„Б.” АД, Запис на заповед, като се е задължило да плати сумата 18 539,40 лв. с
падеж на задължението - 30.12.2018 г.
2. Ответниците „Г.К.” ЕООД и М.А.Г. са подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват исковете.
2.1. Направено е възражение, че записът на заповед обезпечава каузално правоотношение - Договор за стоков кредит № 979/21.05.2018 г., в частност вземанията по фактури № **********/22.03.2018 г., № **********/22.03.2018 г. и № **********/27.03.2018 г.
2.2. Направено
възражение за погасяването на отговорността
на авалиста поради непредяваването на вземането срещу него в срока по
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
3. Ищецът признава,
че записът на заповед обезпечава каузално правоотношение -
Договор за стоков кредит № 979/21.05.2018 г., но твърди, че се отнася за други фактури:
3.1. №
**********/12.09.2018 г. на стойност 16 854 лв. (записът на заповед обезпечавал
пълната стойност на фактурата),
3.2. №
**********/09.11.2018 г. на стойност - 4 114,06 лв. (записът на заповед
обезпечавал част от стойността на фактурата, а именно 1 051,25 лв.) и
3.3. №
**********/09.11.2018г. на стойност 123 611,11 лв. (записът на заповед
обезпечавал част от стойността на фактурата, а именно 634,16 лв.)
3.4.
Ищецът признава,
че вземанията по посочените от ищеца фактури № **********/22.03.2018 г., № **********/22.03.2018
г. и № **********/27.03.2018 г.са заплатени.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4. На
22.03.2018
г. ищецът е издал фактура № **********/22.03.2018 г., с получател отв.
„Г.К.” ЕООД, на стойност 24 360
лв. с ДДС (л. 27).
5. На
същата
дата г. ищецът е издал фактура № **********/22.03.2018 г., с получател отв.
„Г.К.” ЕООД, на стойност
17 937,60 лв. с ДДС (л. 28).
6. На
27.03.2018
г. ищецът е издал фактура № **********/27.03.2018 г., с получател отв.
„Г.К.” ЕООД, на стойност
12 156 лв. с ДДС (л. 26).
7. Вземанията
по тези фактури са погасени, съгласно признанията на ищеца.
8. На
21.05.2018
г. е между ищеца, в качеството му на продавач, отв. „Г.К.” ЕООД, в качеството му на купувач и отв.
М.Г., в качеството му на поръчител, е сключен Договор № 979/21.05.2018
г. за стоков кредит. (л. 21).
9. На 27.06.2018 г. дата от отв. „Г.К.”
ЕООД е издаден запис на заповед, в полза на ищеца за сумата от 18 539,40
лв., платими на падеж – 30.12.2018 г. Ответникът М.Г. е подписал записа като
авалист (л. 5).
10. На 12.09.2018 г. ищецът е издал фактура № **********/12.09.2018 г., с получател отв. „Г.К.” ЕООД, на стойност 16 854 лв. с ДДС (л. 35).
11. На 09.11.2018 г. ищецът е издал фактура № **********/09.11.2018 г., с получател отв. „Г.К.” ЕООД, на стойност 4 114,06 лв. с ДДС (л. 36).
12. На същата дата ищецът е издал фактура № **********/09.11.2018 г., с получател отв. „Г.К.” ЕООД, на стойност 123 611,11 лв. с ДДС (л. 37).
13. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 58), която е установила следното:
13.1. Всички гореописани фактури са осчетоводени редовно от страните.
13.2. Задълженията по фактури № **********/12.09.2018 г., № **********/09.11.2018 г. и № **********/09.11.2018 г., възлизащи общо на стойност 144 579,17 лв. не са погасени.
13.3. Задълженията по останалите фактури са погасени.
14. Необсъдените по – горе доказателства, приложени по делото, съдът намира за неотносими към спора.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
15. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на производството, поради
което исковете следва да бъдат разгледани по същество.
II. По основателността
16. Между ищеца, в качеството му на продавач, отв. „Г.К.” ЕООД, в качеството му на купувач е сключен Договор № 979/21.05.2018 г. за стоков кредит, с който продавачът се задължава да прехвърля периодично на продавача собствеността върху определено количество стоки, по заявка на продавача. Продавачът е длъжен да заплаща стоките отложено (в 14 - дневен срок от получаването на посочените в т. 1.4 документи). Изпълнението на задължението на купувача за заплащането на цената е обезпечено с личното поръчителство на отв. М.Г. и с издаването на със запис на заповед съгл. т. 4.1. от договора.
17. Процесният запис на заповед е бил издаден именно за обезпечаване на такова задължение съгласно твърденията на страните.
18. Съдът намира, че задълженията по релевираните от ответника фактури (от 22.03.2018 г. и 27.03.2018 г.) не касаят процесния договор за стоков кредит, тъй като те са издадени преди сключването му на 21.05.2018 г.
19. От друга страна се установява, че задълженията по останалите три фактури (№ **********/12.09.2018 г., № **********/09.11.2018 г. и № **********/09.11.2018 г), релевирани от ищеца, не са погасени, като същите възлизат на 144 579,17 лв.
21. Ищецът твърди, че записът на заповед обезпечава
вземанията по Договор за стоков кредит № 979/21.05.2018 г., касаещо фактури:
21.1. №
**********/12.09.2018 г. на стойност 16 854 лв. - за пълната стойност на
фактурата;
21.2. №
**********/09.11.2018 г. на стойност 4 114,06 лв. - само до размерът от 1 051,25
лв. (разликата между стойността на фактурата и частта, претендирана по
търг. д. № 1/2020 г. на СсОС - вж. т. 20);
21.3. №
**********/09.11.2018г. на стойност 123 611,11 лв. - само до размера от 634,16
лв.
22. Задълженията на купувача по договора за стоков кредит до посочените размери не са погасени, което налага извода, че вземането по абстрактната сделка, обезпечаващо каузалното отношение срещу отв. „Г.К.” ЕООД, съществува.
23. На основание чл. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД издателят на записа на заповед дължи
законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (28.10.2019 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
24. По отношение на възражението за изтичането на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
24.1. Правилата по чл. 147 от ЗЗД принципно не намират приложение при менителничното поръчителство. За разлика от договора за поръчителство по чл. 147 ЗЗД, менителничното поръчителство по чл. 483 ТЗ (авал) има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо задължението на издателя на менителницата/записа на заповед, за чието обезпечаване е поето. Аргумент за самостоятелния характер на авала се съдържа в разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Правилото на чл. 485, ал. 2 ТЗ важи и в хипотезата, когато с менителничното поръчителство е гарантирано задължение по запис на заповед, издаден за обезпечаване на каузално правоотношение между издателя и поемателя на менителничния ефект, по което авалистът не е страна (Решение № 26 от 24.04.2014 г. по търг. д. № 1027/2013 г. на ВКС; Решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС).
24.2. От това принципно разрешение има някои изключения.
24.3. По аргумент от обратното, изложената постановка не намира приложение, когато авалистът е страна и по каузалното правоотношение. В този случай, след като веднъж е било установена обвързаността между абстрактното и каузалното правоотношение, авалистът може да прави всички възражения, които той притежава в качеството на страна по каузалното правоотношение.
24.4. Този извод се гради и върху принципа, че абсолютно абстрактни сделки не съществуват в българското право, което обуславя и възможността за доказването на обвързаността между абстрактното и каузалното правоотношение. След като тази обвързаност бъде доказана, абстрактната сделка придобива акцесорен характер и следва основателността на каузалната претенция.
24.5. Друго изключение правилото за невъзможността авалиста да прави възражения по каузалното правоотношение (които подкрепят тезата, че менителничното правоотношение не е абсолютно самостоятелна сделка) са случаите на проявена недобросъвестност и за злоупотреба с право (Решение № 26 от 24.04.2014 г. по търг. д. № 1027/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 1569 от 18.02.2004 г. по гр. д. № 2576/2002 г. на ВКС, II т. о.). Тези случаи са посочени за пълнота на изложението и няма да бъдат подлагани на по - подробен анализ.
24.6. В конкретният случай е издадена запис на заповед, който е следвало да обезпечи изпълнението на задълженията на купувача по договора за стоков кредит. Паралелно е поето и задължение за поръчителство от трето лице, което е авалирало и записа на заповед. Последното налага извода, че менителничното поръчителство, като абстрактна сделка, е обвързано с поръчителството по договора за стоков кредит, като каузална сделка.
24.7. Отв. М.Г. е поръчител по каузалното правоотношение - договор за стоков кредит. По отношение на договора за поръчителство приложение намира преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
24.8. Задълженията по горепосочените три фактури са възникнали, както следва:
24.8.1. за фактура № **********/12.09.2018 г. - на 30.12.2018 г. (стоката е доставена на 18.08.2018 г. - л. 70);
24.8.2. за фактури № **********/09.11.2018 г. (транспортна услуга) и № **********/09.11.2018 г. - на 24.11.2018 г. (стоката е доставена на 01 и 02.11.2018 г. - л. 63 - 69).
24.9. Последното налага извода, че отговорността на поръчителя за заплащането на цената на стоките се е погасила най - късно на 30.06.2019 г., доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.10.2019 г.
24.10. С погасяването отговорността на поръчителя се е погасила и обвързаната с нея отговорност на авалиста по записа на заповед.
24.11. Последното налага извода, че вземането по отношение на поръчителя М.Г., авалист по записан на заповед, не съществува.
Разноски
25. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде определен размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата), доколкото и двете касаят едно производство по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК.
26. В тази връзка на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 141,58 лв.
27. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „Г.К.”
ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, че съществува
вземането срещу него на ищеца „Б.” АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, ******предмет на предмет на Заповед №
579/28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по 417 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 564/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан, за заплащане на менителнично задължение (главница)
по Запис на заповед, издаден от ответника на 27.06.2018 г., обезпечаващо
каузално задължение за заплащане на продажна цена по Договор за стоков кредит №
979/21.05.2018 г., сключен между ищеца,
в качеството му на продавач и ответника, в качеството му на продавач, възлизащо
на 18 539,40 лв. (осемнадесет хиляди петстотин тридесет и
девет лв. и четиридесет ст.); както и законната лихва върху сумата от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.10.2019
г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради
погасяването на задължението на поръчителя на осн. чл. 147, ал. 1 от ЗЗД,
искът за установяване на същото вземане по отношение на ответника М. А.Г., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***,
авалист по записа на заповед.
ОСЪЖДА ответника Г.К.” ЕООД, с ЕИК ******, да заплати на ищеца „Б.” АД, с ЕИК ******, направените по делото разноски в размер на 1 141,58 лв. (хиляда сто четиридесет и един лв. и петдесет и осем ст.).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните. Връчването на ответника да се извърши лично и чрез адв. А..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: