Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………………………2020
г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм.дело № 2133/2019 г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.107 ал.3, вр.чл.156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба на „Протекс“ ООД гр. Провадия,
представлявано от управителя С.К.А., срещу акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДОПК № АУЗД5311000415/06.03.2019 г., издаден от Д. И. М. -
специалист в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия, изменен с
Решение № **********/29.05.2019 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в
Община Провадия.
Жалбоподателят, чрез пълномощник – адв. С.Д., оспорва процесния АУЗД, респ.
решението, с което същият е изменен, като смята, че същите са неправилни и
незаконосъобразни. Оспорва задълженията за заплащане на такса битови отпадъци в
така посочения в решението размер, като счита, че същият е завишен, и твърди,
че от съдържанието на обжалвания акт не става ясно какъв е размерът на всяка
едно от услугите поотделно по чл.66 от ЗМДТ, т.е. ТБО неправилно е начислена в
съвкупност без да са посочени отделните параметри за всяка от трите видове
такси. Твърди се недоказаност на реалността на извършване на дейностите по чл.62
от ЗМДТ от страна на Община-Провадия. Претендира се също така определените
вземания за 2014г. да бъдат погасени по давност поради изтичането й пред 2019г.
С тези доводи иска да бъде отменен актът и да му бъдат присъдени сторените по
делото съдебни разноски, съгласно представения списък.
Ответникът – Началник на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Провадия,
чрез процесуален представител – юриск. М.М., оспорва жалбата като неоснователна
и иска да бъде изцяло отхвърлена. Изтъква, че актът по чл.107 ал.3 от ДОПК е
издаден от компетентен орган, подчертава, че гр. Провадия, където се намират
имотите на жалбоподателя, попада в първи район, определен със заповеди на Кмета
на общината, и в него се извършват всички дейности по чл.66 от ЗМДТ. Посочва, че
макар и в акта за установяване на задължения по декларация размерът на ТБО да е
отразен като обща стойност, при изчисляването ѝ е спазено изискването за
изчисляване на всеки един от компонентите поотделно. В съдебно заседание и в
депозирани писмени бележки сочи, че за имотите, за които жалбоподателят е подал
декларации по чл.71 от ЗМДТ, не е обложен с ТБО. Отбелязва, че Общината има
сключени договори за процесните години за извършване на услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци, които услуги са
били реално предоставяни за имотите, собственост на жалбоподателя.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна
следното:
С процесния акт за установяване на задължения по чл.107
ал.3 от ДОПК с № АУЗД5311000415-1/06.03.2019г. на „Протекс“ ООД са установени
задължения за ДНИ ТБО за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. по декларация
в размер на 7443,00 лв. (главница) и 1898,89 лв. (лихва) за ДНИ, и в размер на
17215,68 лв. (главница) и 2424,15 лв. (лиха) за ТБО.
Дружеството-жалбоподател е собственик на следния недвижим
имот, находящ се в гр. Провадия - Земя и сграда с партиден № М1202501_000128. С
АУЗД за посочения имот са установени следните задължения:
® ДНИ за 2014 г. е в размер на 1493,92 лв. (главница) и 684,63 лв. (лихва);
® ДНИ за 2015 г. в размер на 1487,27 лв. (главница) и 529,91 лв. (лихва);
® ДНИ за 2016 г. в размер на 1487,27 лв. (главница) и 379,05 лв. (лихва);
® ДНИ за 2017 г. в размер на 1487,27 лв. (главница) и 228,25 лв. (лихва);
® ДНИ за 2018 г. в размер на 1487,27 лв. (главница) и 77,05 лв. (лихва);
® ТБО за 2014 г. в размер на 595,09 лв. (главница) и 272,72 лв. (лихва);
® ТБО за 2015 г. в размер на 791,35 лв. (главница) и 281,96 лв. (лихва);
® ТБО за 2016 г. в размер на 791,35 лв. (главница) и 201,68 лв. (лихва);
® ТБО за 2017 г. в размер на 8741,80 лв. (главница) и 1341,62 лв. (лихва);
® ТБО за 2018 г. в размер на 6296,09 лв. (главница) и 326,17 лв. (лихва).
На основание чл.63 ал.2 от ЗМДТ, със свои Заповеди №
2584/28.10.2013 г., № 2556/27.10.2014 г., № 2865/16.10.2015 г., №
3116/27.10.2016 г. и № 3047/20.10.2017 г., Кметът на Община Провадия е
определил районите за предлагани услуги по смисъла на чл.62 от ЗМДТ на
територията на Община Провадия за периода съответно: 2014 г., 2015 г., 2016 г.,
2017 г. и 2018 г., като град Провадия, където се намира имотът на
жалбоподателя, през петте години попада в Първи район с организирано
сметосъбиране, сметоизвозване със следните дейности: събиране, включително разделно
на битови отпадъци, транспортирането им до депа и други инсталации и съоръжения
за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битови отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и чл.64 от Закона за
управление на отпадъците; почистване, включително и от сняг на улични платна,
площади, алеи, паркове и други територии от населените места, предназначени за
обществено ползване. За гр. Провадия са разпределени контейнери тип „бобър“ с
вместимост 1.1 куб.м, които да се извозват в депо минимум 15 пъти месечно за
периода от 01.01 до 30.04, както и от 01.12 до 31.12., а минимум 20 пъти месечно
за периода 01.05 до 30.11 за съответните години.
По делото са представени протоколи № 28/17.12.2013 г., №
39/22.12.2014 г., № 3/21.12.2015 г., № 15/22.12.2016 г. и № 28/21.12.2017 г. от
заседания на Общински съвет – Провадия за одобряване на план-сметка и
определяне размера на такса за битови отпадъци за гр. Провадия, както следва:
- за данъчната 2014 г.: За нежилищни имоти на предприятия – 10,69 на хиляда върху данъчната
оценка, в т.ч.: 1. за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депо
и обезвреждането им – 5,25 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 2. за
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депо за обезвреждане на битови отпадъци – 4,89 на хиляда върху
данъчната оценка на имота; 3. за почистване на улици и други територии за
обществено ползване – 0,55 на хиляда върху данъчната оценка на имота.
Определена е също такса за битови отпадъци за подадени декларации за генериран
обем на стандартен съд – тип „Бобър“ 1,1 куб.м. – 2772 лв. на година.
- За данъчната 2015 г.: За нежилищни имоти на предприятия – 8,82 на хиляда върху данъчната оценка,
в т.ч.: 1. за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депо и
обезвреждането им – 2,47 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 2. за проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на
депо за обезвреждане на битови отпадъци – 5,56 на хиляда върху данъчната оценка
на имота; 3. за почистване на улици и други територии за обществено ползване –
0,79 на хиляда върху данъчната оценка на имота. Определена е също такса за
битови отпадъци за подадени декларации за генериран обем на стандартен съд –
тип „Бобър“ 1,1 куб.м. – 2772 лв. на година.
- За данъчната 2016 г.: За нежилищни имоти на предприятия – 8,82 на хиляда върху данъчната оценка,
в т.ч.: 1. за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депо и
обезвреждането им – 2,47 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 2. за
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг
на депо за обезвреждане на битови отпадъци – 5,56 на хиляда върху данъчната
оценка на имота; 3. за почистване на улици и други територии за обществено
ползване – 0,79 на хиляда върху данъчната оценка на имота. Определена е също
такса за битови отпадъци за подадени декларации за генериран обем на стандартен
съд – тип „Бобър“ 1,1 куб.м. – 2772 лв. на година.
- За данъчната 2017 г.: За нежилищни имоти на предприятия – 10,58 на хиляда върху данъчната
оценка, в т.ч.: 1. за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депо
и обезвреждането им – 2,96 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 2. за
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депо за обезвреждане на битови отпадъци – 6,67 на хиляда върху
данъчната оценка на имота; 3. за почистване на улици и други територии за
обществено ползване – 0,95 на хиляда върху данъчната оценка на имота.
Определена е също такса за битови отпадъци за подадени декларации за генериран
обем на стандартен съд – тип „Бобър“ 1,1 куб.м. – 3326,40 лв. на година.
- За данъчната 2018 г.: За нежилищни имоти на предприятия – 10,58 на хиляда върху данъчната
оценка, в т.ч.: 1. за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депо
и обезвреждането им – 2,96 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 2. за
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депо за обезвреждане на битови отпадъци – 6,67 на хиляда върху
данъчната оценка на имота; 3. за почистване на улици и други територии за обществено
ползване – 0,95 на хиляда върху данъчната оценка на имота. Определена е също
такса за битови отпадъци за подадени декларации за генериран обем на стандартен
съд – тип „Бобър“ 1,1 куб.м. – 3326,40 лв. на година.
Дружеството е подало декларации по чл.17 ал.1 от Наредба
№ 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Провадия, както следва:
- за данъчната 2014 г. – вх.№ **********/29.11.2013 г. е
декларирал необходимост от 1/60 ид.ч. от контейнер тип „Бобър“;
- за данъчната 2015 г. – вх.№ **********/24.11.2014 г. е
декларирал необходимост от 1/60 ид.ч. от контейнер тип „Бобър“;
- за данъчната 2016 г. – вх.№ **********/24.11.2015 г. е
декларирал необходимост от 1/60 ид.ч. от контейнер тип „Бобър“.
За данъчната 2017 г. не е подавана декларация по чл.17
ал.1 от Наредбата, а за данъчната 2018 г. дружеството е подало декларация по
чл.71 от ЗМДТ за освобождаване от заплащане на ТБО за имота.
При оспорване на АУЗД по административен ред, с Решение №
**********/29.05.2019 г. Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Провадия е приел жалбата на дружеството за частично основателна и е изменил
последния, като е намалил размера на определените задължения както следва:
® ДНИ за 2014 г. – от 1493,92 лв. на 1486,34 лв. (главница) и от 684,63 лв.
на 655,06 лв. (лихва), изчислена към датата на издаване на АУЗД;
® ДНИ за 2015 г. – от 1487,27 лв. на 1479,68 лв. (главница) и от 529,91 лв.
на 526,59 лв. (лихва) , изчислена към датата на издаване на АУЗД;
® ДНИ за 2016 г. - от 1487,27 лв. на 1479,68 лв. (главница) и от 379,05 лв.
на 376,49 лв. (лихва), изчислена към датата на издаване на АУЗД;
® ДНИ за 2017 г. - от 1487,27 лв. на 1479,68 лв. (главница) и от 228,25 лв.
на 226,47 лв. (лихва), изчислена към датата на издаване на АУЗД;
® ДНИ за 2018 г. - от 1487,27 лв. на 1479,68 лв. (главница) и от 77,05 лв.
на 46,04 лв. (лихва), изчислена към датата на издаване на АУЗД;
® ТБО за 2014 г. - от 595,09 лв. на 500,36 лв. (главница) и от 272,72 лв. на
229,03 лв. (лихва), изчислена към датата на издаване на АУЗД;
® ТБО за 2015 г. - от 791,35 лв. на 695,62 лв. (главница) и от 281,96 лв. на
247,56 лв. (лихва), изчислена към датата на издаване на АУЗД;
® ТБО за 2016 г. - от 791,35 лв. на 695,62 лв. (главница) и от 201,68 лв. на
177,00 лв. (лихва), изчислена към датата на издаване на АУЗД;
® ТБО за 2017 г. - от 8741,80 лв. на 8697,24 лв. (главница) и от 1341,62 лв.
на 1331,16 лв. (лихва), изчислена към датата на издаване на АУЗД;
® ТБО за 2018 г. – от 6296,09 лв. на 6263,99 лв. (главница) и от 326,17 лв.
на 321,90 лв. (лихва), изчислена към датата на издаване на АУЗД.
В изпълнение на дадени от съда указания във връзка с
доказване изпълнението на услугите по чл.62 от ЗМДТ, по делото са представени:
Договор вх.№ 44/27.04.2009 г. за услуга с предмет „Сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
в Община Провадия, експлоатация на общинско депо за неопасни отпадъци -
Провадия и озеленяване и поддръжка на зелени площи на територията на гр.
Провадия за срок от 5 години“; Договор вх.№ 63/08.07.2014 г. с предмет
„Експлоатация и мониторинг на Общинско депо за неопасни отпадъци - Провадия“;
Договор вх.№ 11/02.02.2015 г. с предмет „Експлоатация и мониторинг на Общинско
депо за неопасни отпадъци - Провадия, находящо се в местност „Соук су“ в
землището на град Провадия“; Договор № 36/28.06.2018 г. с предмет: Събиране и
транспортиране на битови, биоразградими (зелени) и строителни отпадъци и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в Община
Провадия“; Договор № 108/20.10.2017 г. с предмет: „Предоставяне на услуги по
предварително третиране на смесени битови отпадъци и „зелени“ отпадъци,
генерирани на територията на Община Провадия, включващо сепариране/сортиране,
компостиране/ферментиране на количествата“; Договор № 40/06.06.2017 г. с
предмет: „Експлоатация и мониторинг на Общинско депо за неопасни отпадъци - Провадия,
находящо се в местност „Соук су“ в землището на град Провадия“; Договор №
ОП75/02.11.2018 г. с предмет: „Предоставяне на услуги по предварително
третиране на смесени отпадъци, „Зелени“ отпадъци и нерециклируеми отпадъци,
генерирани на територията на Община Провадия“. Ведно с посочените договори са
представени и приобщени отчети, справки за поддържане на чистотата, протоколи
за извършване на ДДД обработка и фактури за дейността по чистота за процесните
периоди в гр. Провадия.
По искане на дружеството-жалбоподател по делото е
допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
приобщено към доказателствения материал по делото, неоспорено от страните и
възприето от съда като компетентно и обективно дадено. Според заключението на вещото
лице данъчните оценки на процесните обекти в АУЗД са неправилно определени, тъй
като описаните в подадената декларация обекти не са производствени такива. В
заключението си експертът е направил съпоставка между посочените в решението
задължения и тези, съобразно коригираните данъчни оценки на обектите и е
установило разлика в посока намаляване на задълженията. При разпита си в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че
жалбоподателят е описал в подадените декларации вида на обектите в имота, като
ги е описал с тяхното наименование и точното им предназначение, и при посочване
на предназначението на сградите, за всички е записал „производствени“. Според
вещото лице посочените в декларацията два подобекта – стол и административна
сграда, е следвало да са посочени като административни, а не като
производствени, тъй като при производствените сгради се начислява по-висок
коефициент. Според експерта, това е причината за различните стойности на
дължимите ДНИ и ТБО по заключението му.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински
вземания, изрично регламентирани в чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК, вр. с чл.6 ал.1 б.
"а" от ЗМДТ. По аргумент от чл.162 ал.2 т.9 от ДОПК, като публични
общински вземания следва да се определят и лихвите за забава на плащането на
посочените общински вземания за данъци и такси.
С разпоредбата на чл.166 ал.1 от ДОПК е предвидено, че
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен
в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е
регламентираният в ДОПК.
Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Според нормата на чл.4 ал.3, вр. с ал.4 от ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета имат правата и задълженията на органи по
приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи
в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл.
предвидените в чл.107 ал.4 от ДОПК.
Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните
такси по ЗМДТ е също този по чл.4 ал.1-5, с оглед препращащата разпоредба на
чл.9б от ЗМДТ.
Нормата на чл.64 ал.1 от ЗМДТ регламентира, че ТБО се
заплаща от лицата по чл.11 (данъчно задължени лица са собствениците на
облагаемите с ДНИ имоти). А както се посочи, установяването на задълженията за
местни данъци и такси следва да се извършва по реда на ДОПК от служители на
общинската администрация. В случая установяването на задълженията за ДНИ и ТБО
е по реда на чл.107 ал.3, във вр. с чл.166 ал.1 от ДОПК и чл.4 ал.1 от ЗМДТ с
издаването на АУЗД, въз основа на подадена от задълженото лице декларация.
Компетентността на органа по приходите е установена в
закон – чл.107 ал.3 от ДОПК, вр. с чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от
общинската администрация – Д. И. М., специалист МДТ, издало оспорения АУЗД, в
съответствие с чл.4 ал.4 и чл.9б от ЗМДТ, надлежно е определено сред
длъжностните лица от общинската администрация, които са с правата и
задълженията на органи по приходите, със Заповед № 1591/19.06.2017 г. на Кмета
на Община Провадия (л.49 от адм. преписка, т.2). Чл.107 ал.4 от ДОПК от своя
страна регламентира, че актът за установяване на задължения по декларация може
да се обжалва пред директора на териториалната дирекция на НАП, който в случая
е ръководителят на звеното за местни приходи в Община-Провадия – началник отдел
„Местни данъци и такси“, който е и горестоящият административен орган. От друга
страна имотите, за които с оспорения АУЗД е установена дължимостта и размера на
ДНИ и ТБО, се намират на територията на Община Провадия. Предвид така
установеното, оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен
орган.
Съдът намира, че от посочените в акта фактически основания могат да се
установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от
него субективно право. Сочи се в акта, че задълженията на лицето произтичат от
подадена декларация за притежаван от него недвижим имот по чл.14 от ЗМДТ, като
при извършена проверка е установено, че дължимите за този имот задължения по
вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ДНИ и ТБО не са
платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта, а именно:
чл.107 ал.3 от ДОПК, вр. чл.4 ал.1, ал.4 и чл.9б от ЗМДТ. В този смисъл, не е
налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта, което
да представлява самостоятелно основание за отмяната му.
Съдът не установява и съществено нарушение на административно
производствените правила, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на
фактите и обстоятелствата, от значение за случая и при спазване на
процесуалните правила. Съгласно чл.107 ал.3 от ДОПК органът по приходите (в
случая общинският служител) издава акт за установяване на задължението
служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия.
По отношение съответствието на акта с материалноправните норми, съдът
намира следното:
Не е спорно, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят има качеството на задължено лице за плащане на
данък върху недвижимите имоти, на основание чл.11 ал.1 от ЗМДТ и такса за
битови отпадъци, на основание чл.64 от ЗМДТ лице, за периода 2014 г., 2015 г.,
2016 г., 2017 г. и 2018 г., въз основа на подадената от дружеството декларация
вх.№ 241/25.03.2011 г. по реда на чл.14 от ЗМДТ, като собственик на земя и
сгради, находящи се в гр. Провадия.
Между
страните не се спори, че като собственик на процесния недвижим имот дружеството-жалбоподател данъчно задължено лице по смисъла на чл.11
ал.1 и чл.64 ал.1 от ЗМДТ за дължимите ДНИ и ТБО по отношение на този имот.
Основните
спорни въпроси по делото са правилно ли са изчислени дължимите ДНИ и ТБО и
предоставени ли са реално услугите по чл.62 от ЗМДТ за периода 2014-2017 г. в
трите й компонента, респективно дължими ли са установените от органа публични
вземания.
По
възражението за изтекла давност на установените задължения за 2014 г., съдът намира следното:
Давността
за погасяване на публичните вземания е 5-годишна, като съобразно чл.171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. В процесния случай публичните задължения на
търговското дружество са такива за данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци. Съгласно чл.28 ал.1 от Закона за местните данъци и такси данъкът
върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни
и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Съгласно чл.16 от Наредба №8 за определяне и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Провадия, таксата за битови отпадъци се заплаща на вноските и
в сроковете за заплащане на данък върху недвижимите имоти. При съобразяването
на посочените разпоредби, във връзка с погасителната давност, следва извода, че
и за двата вида публични задължения – данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци, давността започва да тече от 1 януари на годината, следващи тази, за
която се дължат и изтича след 5 години. При съобразяването на това
обстоятелство давността за задълженията за 2014 г. е започнала да тече от 01.01.2015 г. и
изтича на 01.01.2020 г., но с издаването на процесния АУЗД
същата е прекъсната, поради което към настоящия момент не е изтекла. Давността за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. също не е изтекла, следователно
за тези публични вземания за ДНИ, за ТБО (вкл.
вземанията за лихви), не е изтекъл законово регламентирания 5-годишен
срок по чл.171 ал.1 от ДОПК за погасяването им по давност, нито към момента на
издаване на АУЗД, нито към датата на постановяване на изменящото го Решение на Директора
на дирекция "Местни данъци", нито към настоящия момент.
Относно размера на така определения с оспорения акт ДНИ:
Разпоредбата
на чл.10 ал.1 от ЗМДТ (в приложимата редакция)
определя, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл.8 т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон, на което условие несъмнено отговаря
недвижимият имот, собственост на жалбоподателя.
Видно
от приложената декларация по чл.14 от ЗМДТ, недвижимия имот на жалбоподателя се
намира в строителните граници на населеното място – гр. Провадия, поради което имотът се явява облагаем, респ.
данъкът - дължим. Данъчно задължен за заплащането му съгласно чл.11 ал.1 от ЗМДТ е собственикът на облагаемия с данък недвижим имот, какъвто безспорно е
жалбоподателят. По делото няма данни да е учредено право на ползване върху
процесния имот, което би довело до дължимост на данъка от ползвателя.
Данъкът
е публично задължение, което е породено от фактическата и правна власт, която
правният субект има върху съответния обект на облагане, намиращ се на
територията на страната. Той е проява на териториалния суверенитет, затова
чл.10 ал.1 от ЗМДТ разпорежда, че с ДНИ се облагат разположените на територията
на страната сгради и поземлени имоти, при което дължимостта на данъка не зависи
от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот и това
изрично е предвидено в нормата на чл.13 от ЗМДТ. Предвид това, след като към
момента на издаване на АУЗД жалбоподателят е собственик на посочения имот, и не
са налице обстоятелствата за освобождаваното му (в хипотезите на чл.24 от ЗМДТ)
от задължението за заплащане на ДНИ, то той е данъчнозадължено лице и предвид
липсата на документ за заплащане на данъка за имота, правилно с оспорения АУЗД
е установена дължимостта му.
По
отношение размера на дължимия данък, за който няма спор, че не е внесен от
жалбоподателя, неоснователни се явяват възраженията за неправилното му
определяне.
Във
връзка със спорния по делото въпрос относно размера на установените задължения
с АУЗД за ДНИ, респ. определената от общинската администрация данъчна оценка на
имотите, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗМДТ,
данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10 ал.1
към 01 януари на годината, за която се дължи, и се
съобщава на лицата до 01 март на същата година. А по силата на чл.21
ал.1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение № 2.
И
най-сетне, Общинският съвет на основание чл.22 т.1 от ЗМДТ (в
приложимата редакция) определя с наредбата по чл.1 ал.2 размера на
данъка за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т.2, в граници
от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Както
вече се посочи, не е спорно, че процесните имоти се намират в строителните
граници на град Провадия, поради което и
изчисленията следва да бъдат направени на база данъчната оценка на имотите,
която се формира в съответствие с разпоредбата чл.13 ал.1 от Приложение № 2 на ЗМДТ. Според цитираната норма данъчната оценка на земите в строителните
граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните
граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се
определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър,
корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по
следната формула: ДО = БС х Км х Ки х Ку х Кз х ПЗ + ДП, където: ДО е данъчната
оценка в левове; БС - базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове; Км -
коефициент за местоположение съгласно табл. № 3; Ки - коефициент за
инфраструктура; Ку - коефициент за устройствена зона; Кз - коефициент за застроеност;
ПЗ - площта на земята, включително застроената площ в кв. м; ДП - данъчната
стойност на подобренията.
Следва
в тази връзка да бъде съобразено, че при определяне на данъчната оценка на ПИ
се вземат предвид служебната страница на декларацията по чл.14 от ЗМДТ, в която
се вписват всички характеристики на имота, съответно от техническата служба на
общината, ако имотът е в строителните граници на населеното място или от
общинската служба по Земеделие, когато имотът е извън строителните граници на
населеното място. Както е видно от заверката на служебните страници на
декларацията по чл.14 от ЗМДТ (л.54-61 от адм. преписка), тя изхожда от
техническата служба на общината, тъй като имотът е в
строителните граници на населеното място. Все в
тази насока следва да се посочи, че данъчната оценка на земите в строителните
граници, без значение дали те представляват "УПИ /парцел/ в строителни
граници", "УПИ извън строителни граници" или "друг терен в
строителни граници", каквото е отбелязването в служебната страница на декларациите
по чл.14 от ЗМДТ, се определя съгласно чл.13 ал.1 от Приложение № 2 от ЗМДТ,
както правилно е процедирал и органът по приходите.
При това положение и предвид обстоятелството, че органите
на общинската администрация са определили данъчната основа на задължения за ДНИ
съобразно декларираното от жалбоподателя (това обстоятелство беше потвърдено и
от вещото лице при разпита му в съдебно заседание), съдът намира, че в случая
размерът на данъчната оценка на процесния имот, респ. ДНИ, е определена правилно
и доводите
на оспорващия в този аспект са неоснователни. В този смисъл
ирелевантни са и възраженията, че имотът не се ползва с предназначение за
производствени дейности, доколкото по делото не са представени доказателства,
че естеството на обекта и неговото предназначение са били променени по реда на
ЗУТ.
Поради
неплащане на данъка в сроковете по чл.16 от
Наредба №8 за определяне и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Провадия,
жалбоподателят е изпаднал в забава и дължи лихва.
Относно дължимостта
и размерът на определената с оспорения акт ТБО:
От съвместното разглеждане на разпоредбите на чл.62,
чл.63 и чл.64 от ЗМДТ (в действащите към 21.03.2018 г. редакции), става ясно,
че таксата за битови отпадъци включва заплащане поотделно на трите услуги,
извършвани от общината: събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Докато в чл.66 от ЗМДТ
са изброени дейностите, които се включват в предоставянето на всяка една от
посочените по-горе услуги. В редакцията на чл.66 от ЗМДТ (действаща към
06.03.2019 г. - изм. и доп. от ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), е
посочено уточнение, че Дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62
включват: 1.) събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации
и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на
битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното
съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на
масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за
услугата по чл.62 т.1; 2.) третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението
на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за
битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или
обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл.62 т.2; 3.) поддържане на
чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии
от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за
обществено ползване – за услугата по чл.62 т.3.
Включването в таксата за битови отпадъци на необходимите
разходи за всяка една от изброените по-горе дейности не формира крайния размер
на таксата за всяка една от услугите по чл.62 от ЗМДТ. В подкрепа на това е и
съдържанието на чл.13 от Наредба № 8 за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на община Провадия, според който:
„Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на
таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистотата на
териториите за обществено ползване.“.
Следователно, размерът на ТБО включва три компонента,
всеки от които съответства на дадения вид услуга по чл.62 от ЗМДТ и тези
компоненти касаят вида услуга, а не поотделно дейностите, които влизат в нея.
Затова доводът на жалбоподателя, че ТБО не включва компоненти за всяка една от
дейностите по чл.66 от ЗМДТ е неоснователен. Това е така, защото се събира
такса за услуга, предоставяна от общината, а не за дейностите, които се
включват в тази услуга. В чл.67 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила
от 01.01.2017 г.) изрично е подчертано, че само, ако ТБО се определя в
зависимост от количеството на битовите отпадъци, тогава в нейния размер се
включват по чл.66 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗМДТ. За процесните имоти, предмет на
АУЗД за периода 2014 г. – 2018 г. е подадена само една декларация по чл.71 от ЗМДТ, с която е декларирано, че през 2018 г. имотите няма да бъдат използвани.
Тук следва да се отбележи, че независимо от подадената декларация за
освобождаване по чл.71 т.2 от ЗМДТ за 2018 г., такса за останалите два
компонента на ТБО (поддържане на депа и инсталации за преработка на отпадъци, и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината) се дължи, щом тези услуги се
предоставят от общината. Такса за услугите по т.2 и т.3 от чл.71 на ЗМДТ (изм.)
не се събира единствено, ако се установи, че същите не се предоставят от
общината.
Съгласно чл.66 ал.1 т.4 от ЗМДТ, в услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на
уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените
места, предназначени за обществено ползване. Тъй като гореописаните услуги не
са обвързани с фактическото ползване на имота, за нейното начисляване е без
значение дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за
обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице
такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на
териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на
територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него.
Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се
ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено
място, а не само в определен район от него. Наличието на територии за
обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на
тези територии, поради което законодателят приема, че общото ползване предполага
и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните
битови отпадъци по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗУО (в този смисъл са и мотивите на
решение № 10206 от 02.08.2017 г. по адм. д. № 7147/2016 г. на ВАС, VІІ отд.,
както и от решение № 15809 от 18.12.2018 г. по адм. д. № 9373/2018 г. на ВАС).
Нормата на чл.63 ал.2 от ЗМДТ предоставя правомощието за
определяне на териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния
вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване, на кмета на общината. Определянето на
годишния размер на таксата е предоставено в прерогативите на общинския съвет и
кмета по чл.66, респ. чл.63 ал.2 от ЗМДТ и от фактическото й предоставяне. В случаите,
когато услугата не се предоставя, нормата на чл.71 т.2 от ЗМДТ изрично
предвижда, че такса не се дължи.
С оглед определения обхват на действие на заповедта по
чл.63 ал.2 от ЗМДТ, в случая с представените заповеди на Кмета на Община Варна,
с които са определени границите на районите, в които през 2014-2018 г., Община
Провадия организира поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, действието й се разпростира и върху процесните имоти, попадащи в
границите на гр. Провадия. Горепосоченото се установява от Заповеди с №
2584/28.10.2013 г., № 2556/27.10.2014 г., № 2865/16.10.2015 г., №
3116/27.10.2016 г. и № 3047/20.10.2017 г., съгласно които сметосъбирането и
сметоизвозването в гр. Провадия попада в първи район.
Установява се и че Община Провадия е възложила поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване в гр. Провадия на сметопочистващата фирма „Технокар“ ЕООД, като е
сключила договор за услуга по „сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване и
поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в Община Провадия,
експлоатация на общинско депо за неопасни отпадъци – Провадия и озеленяване и
поддръжка на зелени площи на територията на общината за срок от 5 години,
считано от датата на сключването му – 27.04.2009 г., както и от 15.07.2014 г.
със срок на действие 48 месеца от 01.07.2014 г.
Във връзка с експлоатацията и мониторинга на общинско депо за неопасни
отпадъци – Провадия са сключени три последователни договора между община
Провадия и „Технокар“ ЕООД – на 02.02.2015 г. със срок на действие до
31.05.2017 г., на 06.06.2017 г. със срок на действие до 31.12.2017 г., както и
на 28.06.2018 г. със срок на действие до 31.12.2019 г. Във връзка с реалното
предоставяне на процесната услуга, в допълнение на договорите, сключени между
Община Провадия и сметопочистващото дружество, са представени: справки за
поддържане на чистотата, отчети и фактури за извършените дейности по
сметосъбиране, сметоизвозване и сметопочистване на гр. Провадия за всеки месец
поотделно за процесните 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. От
представените от ответника доказателства се установява, че за процесния период
2014 г. - 2018 г. Община Провадия е организирала и осъществявала поддържане на
чистотата в гр. Провадия, както и е осъществявала обезвреждане на битовите
отпадъци, и поддържане на депо за битови отпадъци. Естеството на тези две
услуги е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци.
Такса "обезвреждане на битови отпадъци в депо" и такса за "поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване" са дължими винаги, като
изключения допуска само разпоредбата на чл.71 т.2 и т.3 от ЗМДТ - и то при
строго определени условия. Не се събира такса за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, само когато услугата не се предоставя от
общината (какъвто настоящият случай не е), като е без значение обстоятелството
дали недвижимият имот се ползва или не. За обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само когато няма
такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на
депо. Видно от данните по делото, обезвреждането на битови отпадъци от
територията на цялата община Провадия се извършва в общинското депо за неопасни
отпадъци - Провадия. Съгласно чл.71 т.3 от ЗМДТ таксата за обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е
налице визираната хипотеза, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се налага извод, че на територията на община Провадия съществува
депо за битови отпадъци, което е функциониращо. В този смисъл е и
безпротиворечивата практика на Върховния административен съд при тълкуването и
прилагането на чл.71 от ЗМДТ (Решение № 6373 от 01.06.2015 г. по адм. д. №
14316/2014 г., VІІ отд. на ВАС; Решение № 4071 от 24.03.2014 г. по адм. д. №
11954/2013 г., VІІ отд. на ВАС и др.). Предвид изложеното, ТБО за 2018 г. за
имота на жалбоподателя е начислена правилно.
В тази връзка съдът не споделя становището на жалбоподателя, че липсата на
представени графици, пътни листи и справки влече недоказаност реалността на
предоставените услуги, инкорпорирани в ТБО. Следва да се има предвид, че общината
възлага извършването на тези дейности с договор, респ. преценка е на общината
какви документи ще изисква за удостоверяване реалното извършване на услугата,
като несъмнено доколкото става въпрос за обществен интерес, следва общината да
обезпечи законосъобразното разходване на публичните финанси и да наблегне на
контрола по изпълнението на задълженията от лицето, на което е възложена
дейността. При наличие на уговорка при възлагането за съставяне и отчитане с
определени документи и при липсата на съставени такива, това има отношение към
изпълнението на договора между общината и изпълнителя, но не може да бъде
основание съдът да приеме, че непредставянето на въпросните документи
автоматично влече неизпълнение на задълженията по договора за извършване на
сметосъобране и извозване и почистване на местата за обществено ползване. В
настоящото производство обаче дори да е налице частична липса на доказателства
за отделни периоди (не и за цяла година), това не би могло да обуслови извод за
непредоставяне на услугата. Следва да се има предвид, че при неизпълнение от
страна на изпълнителя на възложените дейности и собствениците на имоти имат
възможност да сезират общината и да изискат надлежно предоставяне на услугата.
На следващо място количеството на битовите отпадъци, събирани и извозвани
от определен недвижим имот, могат да бъдат определени по смисъла на чл.67 ал.1
от ЗМДТ, само когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и
съхраняване, предназначени единствено за неговите отпадъци. Когато в определен
район са разположени съдове за събиране и съхраняване на битови отпадъци от
неопределен брой имоти в тяхната близост, количеството на битови отпадъци от
един имот, както е в настоящия случай, не може да бъде определено и затова ТБО
за всички имоти в района се определя по правилата на чл.67 ал.2 от ЗМДТ - в
левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет. При липса на заявени от жалбоподателя вид и брой съдове за съхраняване
на битови отпадъци, които ще се ползват през годината, както е за данъчната
2017 г., хипотезата на чл.67 ал.1 от ЗМДТ е обективно неприложима, т. к.
действителният обем генерирани отпадъци не може да бъде установен. Следователно
законосъобразно ТБО за 2017 г. е определена по правилото на чл.67 ал.2 от ЗМДТ.
В същия смисъл е и трайно установената практика на ВАС (Решение №
11677/05.11.2015 г. по адм. дело № 2252/2015 г., VII отд., Решение №
8823/20.07.2015 г. по адм. дело № 12644/2014 г., VII отд.).
По отношение размера на ТБО за данъчните 2014 г., 2015 г. и 2016 г., при
определяне на същия са взети предвид подадените от жалбоподателя 4 броя
декларации по чл.17 ал.1 от Наредбата, в които е декларирал необходимост от
1/60 ид.ч. от контейнер тип „Бобър“. Така за посочените данъчни години таксата
е начислена съобразно чл.67 ал.3 от ЗМДТ – декларирано количество + таксата за
почистване на улици и други територии за обществено ползване.
Съобразяването на приложимите законови норми при
определянето на размера на задължението за ТБО прави неоснователни оплакванията
в жалбата за неправилно определяне на размера й за процесните години.
По отношение съответствието на акта с целта на закона:
Не е налице и несъответствие с целта на закона. АУЗД е
издаден с цел да бъдат установени и събрани дължимите от жалбоподателя публични
общински вземания за ТБО, дължими във връзка с притежаваните от него недвижими
имоти. Постигането на тази цел – установяване и събиране на публични вземания
от органите по приходите, е изрично уредено в чл.1 от ДОПК, а конкретно
установяването на публично задължение по данни от декларации служебно от орган
по приходите е уредено в чл.107 ал.3 изр.трето, предл. последно от ДОПК, вр.
чл.4 ал.1 – 5 и чл.9б от ЗМДТ. В случая крайната цел на оспорения индивидуален
административен акт, както и на правните норми на ЗМДТ и ДОПК, е да въздействат
по максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с
установяване и събиране на публичните общински вземания за местни данъци и
такси, а непосредствената цел на същия е установяването на дължимите от
дружеството ДНИ и ТБО за периода 2014 г.
- 2018 г. по отношение на притежавания от него недвижим имот – поставеният от
законодателя резултат, който трябва да се постигне чрез изпълнението на
съдържащото се в този административен акт волеизявление.
В обобщение съдебната проверка за законосъобразност не
установи основания за отмяна, изменение или обявяване нищожност на оспорения
АУЗД.
При този изход на спора, заявената от жалбоподателя
претенция за присъждане на разноски се явява неоснователна. Ответникът не е
направил такова искане.
Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 предл. последно и чл.161 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Варна, XXXIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Протекс“ ООД гр. Провадия, представлявано от управителя С.К.А., срещу акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № АУЗД5311000415/06.03.2019
г., издаден от Д. И. М. - специалист в отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Провадия, изменен с Решение № **********/29.05.2019 г. на Началник отдел
„Местни данъци и такси“ в Община Провадия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: