№ 15434
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110101330 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 5673/10.01.2023 г, с
която от името на „т“ ЕАД, ЕИК ******** против наследниците на Т. Н. В., ЕГН
********** и А. Ц. Б., ЕГН ********** са предявени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
С молба вх. № 21069 от 26.01.2023 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците на
наследниците на Т. Н. В., ЕГН ********** и А. Ц. Б., ЕГН **********, а именно
срещу лицата: А. Ц. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* ***** –
1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100, Ц. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
******* ***** – 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 и Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ******* ***** – 1, бл. 16В, вх. Б, ет. 2, ап. 36, като е направено
искане съдът да осъди ответниците да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 2216,86 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 100,
1
находящ се в гр. София, ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет. 8, аб. № ****** за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.01.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 478,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 16.12.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 43,36 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 100, находящ се в гр. София,
ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет. 8, аб. № ****** за периода 01.12.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
10.01.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 9,38 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
31.01.2020 г. – 16.12.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
От А. Ц. Б., ЕГН ********** се претендират 2/4 части от сумите, предмет
на предявените за разглеждане в настоящото производство искове. От Ц. А. Б.,
ЕГН ********** се претендират 1/4 част от сумите, предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове. От Н. А. Б., ЕГН ********** се
претендират 1/4 част от сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове.
С определение № 3833/28.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1330/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници в
производството – А. Ц. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. *******
***** – 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100, Ц. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ******* ***** – 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 и Н. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* ***** – 1, бл. 16В, вх. Б, ет. 2, ап. 36.
В исковата си молба ищецът „т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения
с ответниците /респективно е имал такива с техния наследодател/. Поддържа, че
същите /респективно техния наследодател/ имат качеството клиенти на топлинна
енергия за битови нужди за следния недвижим имот, представляващ апартамент
№ 100, находящ се в гр. София, ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет. 8. Навеждат
се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот
са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
2
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците /респективно
техния наследодател/ са използвали доставяна топлинна енергия през периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и не са погасили задължението си на посочения в
приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси,
ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на
услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с
лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 2216,86 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 100, находящ се в гр. София,
ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет. 8, аб. № ****** за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
10.01.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 478,86 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2020 г. – 16.12.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 43,36 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 100, находящ се в гр. София, ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет.
8, аб. № ****** за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 10.01.2023 г. до окончателното й
изплащане; 4/ сумата от 9,38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 31.01.2020 г. – 16.12.2022 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
От А. Ц. Б., ЕГН ********** се претендират 2/4 части от сумите, предмет
на предявените за разглеждане в настоящото производство искове. От Ц. А. Б.,
ЕГН ********** се претендират 1/4 част от сумите, предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове. От Н. А. Б., ЕГН ********** се
претендират 1/4 част от сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до
3
настоящия момент не са депозирани отговори на исковата молба от ответниците в
производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните
главници, както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на дължимите
главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане, за което обстоятелство не
сочат доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
4
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
5
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
6
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно
устройство № 114, том VI, нот. Дело № 1114/1977 г., се установява в
производството, че на 07.09.1977 г. Т. Н. Б. е придобила собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 100, находящ се в гр. София, ж.к.
******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет. 8.
От представения и приобщен към доказателствения материал договор за
дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59, том
II, дело № 273/1994 г., се установява в производството, че Т. Н. Б. е дарила в полза
на внучката си А. Ц. Б., ½ идеална част от собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент № 100, находящ се в гр. София, ж.к. ******* *****-I,
бл. 26, вх. Д, ет. 8.
Същевременно от удостоверение за наследници за лицето Т. Н. Б., ЕГН
********** се установява в производството, че същата е починала на 20.12.2020
г., като е оставил за свои наследници по закон децата си Ц. А. Б., ЕГН **********
и Н. А. Б., ЕГН **********, върху които, по реда на наследственото
правоприемство, е преминала притежаваната от Т. Н. Б., ЕГН ********** ½
идеална част от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 100,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет. 8, респективно,
всеки от синовете е придобил по ¼ идеална част от процесния имот.
От събрания и обсъден по-горе доказателствен материал, се установява в
производството, че за процесния период /01.05.2019 г. – 30.04.2021 г./ именно
ответниците е следвало да отговарят за заплащането цената на потребената в
процесния имот топлинна енергия, както следва: 1/ А. Ц. Б., в качеството си на
собственик на 2/4 идеални части от процесния имот; 2/ Ц. А. Б. – за периода
01.05.2019 г. – 20.12.2020 г., в качеството на наследник по закон на Т. Н. Б., ЕГН
**********, доколкото по реда на наследственото правоприемство върху
наследника преминават, както активите, така и пасивите на наследството, а за
периода 21.12.2020 г. – 30.04.2021 г., в качеството на собственик на ¼ идеална
част от процесния имот; 3/ Н. А. Б. – за периода 01.05.2019 г. – 20.12.2020 г., в
качеството на наследник по закон на Т. Н. Б., ЕГН **********, доколкото по реда
на наследственото правоприемство върху наследника преминават, както активите,
така и пасивите на наследството, а за периода 21.12.2020 г. – 30.04.2021 г., в
качеството на собственик на ¼ идеална част от процесния имот.
7
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че ответницата А. Ц. Б.,
ЕГН ********** следва да отговаря за 2/4 части от стойността на потребената в
имота топлинна енергия през процесния период, а ответниците Ц. А. Б., ЕГН
********** и Н. А. Б., ЕГН **********, следва да отговарят за по ¼ част.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството Техем Сървисис ЕООД. Установява се също,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния
период в посочения в исковата молба недвижим имот е имало монтирани 2 бр.
радиатор с монтиран на него ИРРО и 1 бр. щранг-лира в банята. Установява се
още, че за отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване има
монтиран и узаконен 2 бр. водомери за топла вода.
8
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, която за отчетен период
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е определяна по екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата, поради липса на осигурен достъп за извършване
на отчет, а за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. еопределяна по отчет на
монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия; 2/
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния
апартамент отопляемия обем по проект е 219,00 кубически метра; 3/ топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, която за отчетен период 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. е определяна при норма на разход за потребление на гореща вода от
140 л. на обитател за едно денонощия /за едно лице/, поради липса на осигурен
достъп за извършване отчет на показанията на монтираните и узаконени в имот
водомери, а за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., е определяна по отчет
на монтирания и узаконен в имота водомер. От заключението на вещото лице по
приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 2147,77
лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 523,05
лева. Установява се също, че през процесния период служители на дружеството
Техем Сървисис ЕООД редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни
сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на
ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на
имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е налице
изравнена сума за „връщане“ в размер на 453,90 лева, която следва да бъде
извадена от общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е
била в експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
9
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения
имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2216,92 лева, за
заплащането на която следва да отговаря ответниците, но доколкото от ищеца се
претендира сума в по-малък размер, а именно 2216,86 лева, то при спазване на
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се приеме извод, че
ответниците следва да отговарят именно за тази сума. Ответницата А. Ц. Б., ЕГН
********** следва да отговаря за 2/4 части от горепосочената сума, а ответниците
Ц. А. Б., ЕГН ********** и Н. А. Б., ЕГН ********** - за по ¼ част.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид гореизложеното се налага извод, че предявените искове за главница,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 478,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020 г. – 16.12.2022 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „т“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “т” ЕАД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
10
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответниците са изпаднали в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 2216,86 лева и дължат лихва за тази
забава за периода от 16.07.2019 г. до 16.12.2022 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2020 г. –
16.12.2022 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответниците дължат лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на общо 506,84 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-малък размер, а
именно 478,86 лева, то при спазване на диспозитивното начало в гражданския
процес, следва да се приеме извод, че ответниците следва да отговарят именно за
тази сума. Ответницата А. Ц. Б., ЕГН ********** следва да отговаря за 2/4 части
от горепосочената сума, а ответниците Ц. А. Б., ЕГН ********** и Н. А. Б., ЕГН
********** - за по ¼ част.
От името на ответниците не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид гореизложеното се налага извод, че предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 16.12.2022 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия, се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 43,36 лева за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г.,
съдът намира следното:
11
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „т” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г. се явява
основателна, като от страна на ответниците не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 43,36 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор от
03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т ЕАД и Техем
Сървисис ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
Следователно претенциите за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер от 43,36 лева. Ответницата А. Ц. Б., ЕГН **********
следва да отговаря за 2/4 части от горепосочената сума, а ответниците Ц. А. Б.,
ЕГН ********** и Н. А. Б., ЕГН ********** - за по ¼ част.
От името на ответниците не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 9,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. – 16.12.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
12
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 300,00 лева;
2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 3/ за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр. д. № 1330/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на 100,00 лева; 4/
за заплатен депозит за особен представител на ответника в размер на 750,00 лева;
5/ за заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците А. Ц. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* ***** – 1,
бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100, Ц. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
******* ***** – 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 и Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ******* ***** – 1, бл. 16В, вх. Б, ет. 2, ап. 36, следва да бъде
осъдени да заплатят в полза на ищеца т ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ******** № 23Б, сумата от 1450,03 лева,
представляваща разноски исковото производство по гр. д. № 1330/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответниците не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 1330/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав и
не са представени доказателства за извършването на такива, респективно в полза
на ответниците не следва да се присъждат разноски в исковото производство по
гр.д. № 1330/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство,
а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА А. Ц. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* *****
– 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № 23Б на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата
от 1108,43 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. до имот, представляващ апартамент №
100, находящ се в гр. София, ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет. 8, аб. №
******, ведно със законна лихва от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Ц. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* *****
– 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № 23Б на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 239,43 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 16.12.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА А. Ц. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* *****
– 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № 23Б на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата
от 21,68 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 100,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет. 8, аб. № ****** за
периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. ******** № 23Б против А. Ц. Б., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. ******* ***** – 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на А. Ц. Б., ЕГН ********** да заплати
в полза на т ЕАД, ЕИК ******** сумата от 4,69 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода за периода
31.01.2020 г. – 16.12.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА Ц. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******
***** – 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № 23Б на основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД,
14
сумата от 554,21 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. до имот, представляващ
апартамент № 100, находящ се в гр. София, ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет.
8, аб. № ******, ведно със законна лихва от 10.01.2023 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Ц. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* *****
– 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № 23Б на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 119,71 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 16.12.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА Ц. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* *****
– 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № 23Б на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата
от 10,84 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 100,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет. 8, аб. № ****** за
периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. ******** № 23Б против Ц. А. Б., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. ******* ***** – 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Ц. А. Б., ЕГН ********** да заплати
в полза на т ЕАД, ЕИК ******** сумата от 2,34 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода за периода
31.01.2020 г. – 16.12.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******
***** – 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № 23Б на основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД,
сумата от 554,21 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. до имот, представляващ
апартамент № 100, находящ се в гр. София, ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет.
8, аб. № ******, ведно със законна лихва от 10.01.2023 г. до изплащане на
15
вземането.
ОСЪЖДА Н. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* *****
– 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № 23Б на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 119,71 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 16.12.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА Н. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* *****
– 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** № 23Б на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата
от 10,84 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 100,
находящ се в гр. София, ж.к. ******* *****-I, бл. 26, вх. Д, ет. 8, аб. № ****** за
периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. ******** № 23Б против Н. А. Б., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. ******* ***** – 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Н. А. Б., ЕГН ********** да заплати
в полза на т ЕАД, ЕИК ******** сумата от 2,34 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода за периода
31.01.2020 г. – 16.12.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА А. Ц. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* *****
– 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100, Ц. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
******* ***** – 1, бл. 26, вх. Д, ет. 8, ап. 100 и Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ******* ***** – 1, бл. 16В, вх. Б, ет. 2, ап. 36 да заплатят в полза
на т ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
******** № 23Б, сумата от 1450,03 лева, представляваща разноски исковото
производство по гр. д. № 1330/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
16
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17