Решение по дело №762/2021 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 19
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20211450100762
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450100762 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от М. Н. П., ЕГН **********
против Ю. Ц. Н. ЕГН **********, с правно основание чл. 59 ал. 9 СК, с която
моли съда да измени определените с Решение № 260027/03.02.2021 г. на
ВрОС мерки относно режима на виждане на бащата с детето на страните Ю.
Ю. Н.., като бъде определен нов такъв както следва: Бащата да вижда детето
всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без
присъствието на служител от ДСП, до промяна на обстоятелствата.
Копие от молбата е връчена на ответника и в срока по чл. 131 ГПК
същия е подал отговор, в който оспорва иска изцяло и твърди че не са
настъпили изменения на обстоятелствата при които е определен предходния
режим на виждане.
Правното основание на иска е чл. 59 ал. 9 СК.
Събрани са писмени и гласни доказателства. Приложено е гр. дело №
1338/2019 г. на МзРС.
В исковата молба се твърди, а и от представените по делото писмени
доказателства и приложеното гр. дело на МзРС се установява, че страните са
живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имат родено
1
едно дете - Ю. Ю. Н.., родено на 19.01.2012 г. С влязло в сила решение на
Окръжен съд Враца по въззивно гражданско дело № 457/2020 г. образувано
по въззивна жалба против решение по приложеното гр. дело на МзРС, съдът е
отменил решението на първоинстанционния съд по отношение режима на
виждане като е постановил друго такова в следния смисъл: определя режим
на лични отношения между бащата Ю. Н. и детето Ю. Н. както следва – през
първите три месеца считано от датата на влизане на решението в сила бащата
Ю. Н. да вижда детето всеки първи и трети петък от месеца от 15.00 часа до
17.00 часа в присъствието на служител от ДСП Мездра, като вземането на
детето от дома, с който живее с майката респективно връщането му на същия
адрес отново да се извършва в присъствието на служител от ДСП. През
следващите три месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без присъствието на служител от ДСП.
След този 6 месечен период на адаптация бащата да вижда и взима детето с
преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 11.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, както и през първите 5 дни от пролетната ваканция на
детето,а също и 30 дни от лятната му ваканция по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30-ти април на
съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия, а ако
не направи това в посочения срок бащата ще има право да определи дните
през които ще вземе детето като уведоми писмено майката до 31-ви май на
съответната година.
По делото е приложен и социален доклад от ДСП Мездра, в който
социалните работници след подробно проучване на случая дават заключение,
че детето Ю. изпитва притеснения и силна тревожност по време на срещите с
баща си. По тази причина майката е подала молба за изменение на режима на
виждане на бащата с детето. Бащата е споделил със социалните работници, че
майката умишлено осуетява контактите му с детето. С детето е работено със
специалисти от ЦОП Роман, които изразяват мнение, че детето по-скоро не се
страхува от своя баща, а изпитва страх при срещите между неговите
родители. То става свидетел на упреци, нападки и обиди, които родителите
взаимно си отправят и спонтанно приема страната на родителя при който се
отглежда. Това представлява риск за психологическото му здраве и развитие и
извежда необходимостта от дългосрочна социална и психологическа работа
със семейството. Посочено, е че е необходимо и бащата да ползва социална
2
услуга за да може да се работи в ЦОП в екип и ще се създаде една защитена
среда за срещи, която да допринесе за адаптационния процес при срещите на
детето с баща му.
По делото е приложен и социален доклад от Център за обществена
подкрепа – Роман, в който е направено заключение, че в резултат на работата
с детето е установено, че същото се отглежда от майката в среда, в която са
осигурени всички основни потребности на детето. Констатирана е силна
привързаност на детето към майката. Специалисти на социалната услуга
работили с детето са установили че въпреки възрастта си то има изградена
ясна представа относно случващото се в семейството. Не желанието му да
общува с бащата до голяма степен се дължи на влошените взаимоотношения
между родителите, както и на страна на детето от повтаряне на негативни
случки отминалото, като чрез отказа да комуникира с баща си се опитва да
предотврати евентуални негативни емоции.
По делото е разпитана свидетелката Н., която е пълнолетна дъщеря на
страните. Същата твърди, че след раздялата на родителите не се е виждала
насаме със сестра си без присъствие на социалните работници. Когато е
трябвало бащата да вземе детето Ю. със себе си това не се е случвало. Между
родителите няма никаква комуникация. Твърди, че майка не иска нито
бащата, нито тя като сестра да има контакт с Ю.. Твърди, че баща не
употребява алкохол, тъй като страда от заболяване. При посещение в дома на
майката тя е възпрепятствала срещите на детето с бащата, говорела е пред
него че баща му е боклук.
Свидетеля В. – без роднински връзки със страните твърди че е
присъствал на две срещи. При тях майката е извеждала детето от дома
травмирано, треперещо, плачещо и в невъзможност да бъде осъществен
контакт. Бащата се е опитвал да разговаря с детето но то държи майка си и
плаче. Майката не е правила опити да го успокои. Знае от Ю. че почти никога
не се осъществяват контактите с детето.
По делото е изслушан и социалния работник М. Ц.. Същата твърди, че
и преди и след месец май 2021 г. е работила по случая и е установила че
между детето и бащата има родителско отчуждение. По тази причина ги е
насочвала да ползват социална услуга. Майката и детето два пъти са ползвали
такава но бащата не е. На поканите за среща бащата не се е отзовавал.
3
Свидетелката Г. е майка на ищцата и помага да отглежда детето.
Твърди, че никога детето не е спирано от срещи с бащата. Посещават център
за обществена подкрепа. Твърди че е имало проблеми с бащата. Детето се е
отвратило. Твърди, че при една от срещите бащата е дошъл след употреба на
алкохол. Само един единствен път е идвал на адреса и там не е имало никой.
В останалите случаи винаги преди срещи детето го боли глава и стомах.
Твърди, че майката е полагала усилие да подпомага детето за срещи с бащата
но то плаче и отказва.
Детето Ю. по реда на чл. 15 ЗЗДетето в присъствието на социален
работник изслушано в с.з. казва че знае къде е, в съда, и не иска да вижда
баща си, защото той преди е биел майка . Изслушана в с.з. ищцата М.
Петрова твърди че никога не е възпрепятствала детето да се вижда с баща си
и да общува с него.
Изслушан в с.з. бащата твърди, че са разделени с майката от края на
2018 г. По-голямото дете е останало да живее при него, а малкото дете Ю. е
останало да живее при майка си. При опит да осъществи контакт с детето
баба му попречила. Майката по всякакъв начин осуетява срещите му с детето.
Твърди, че при детето настъпила промяна след като то е останало да живее с
майка си. По негови впечатления майката упражнява психически тормоз
върху него, за да си промени поведението. Твърди, че не може да вижда
детето в следствие поведението на майката.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Предявен иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК.
Производството за изменение на мерките за упражняване на родителски
права представлява съдебна администрация на граждански спор, поради
което, за допустимостта му е достатъчно съществуването на спор между
родителите във връзка с определения вече режим. Следователно,
производството е допустимо.
За основателността на молбата следва да се докаже трайно и
съществено изменение в обстоятелствата, при които са определени мерките,
относно режима на лични отношения между дете и родител, на когото не са
предоставени за упражняване родителските права. Т. е., важна предпоставка,
обуславяща основателността на иска с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК е
4
изменение на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето
- наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да
изискват ревизия на постановените мерки. Изменени обстоятелства по
смисъла на тази законова разпоредба са както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при ново разрешение.
Обсъдени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото не дават
основание да се приеме, че е налице новосъздадена обстановка, която налага
ревизия по отношение на режима на лични отношения между детето и неговия
баща.
Тежестта на доказване на претенцията по чл. 59 ал. 9 от СК е на ищеца.
Същият следва посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи
релевантните за този иск обстоятелства, а именно, че в сравнение с
предходното определяне на режима на лични отношения на бащата с детето
са настъпили такива значими и съществени факти, които обуславят
определяне на нов режим на лични отношения.
В настоящия случай обаче ищцовата страна не представя категорични
доказателства за такива съществени и значими промени. Няма данни за
обстоятелства, които да налагат изменение на режима на лични отношения.
Определения такъв с влязло в сила решение по приложеното дело е
достатъчно подробен.
С това Решение № 260027/03.02.2021 г. на ВрОС, с което е изменено
първоинстанционното решение, е определен режим на лични отношения
между детето и неговия баща, които създават възможност на бащата да вижда
детето и да изразява своята привързаност, а също и детето да развива чувства
към него. Дадена е възможност детето да израства не само под грижите на
майката, но и при подкрепата и бащината обич на бащата, след раздялата
на двамата родители. Влошените отношения между родителите не са
основание за изменение на режима на лични отношения. Същите следва да
положат усилия и да осигурят възможност детето да осъществява контакти с
бащата, което е изцяло в негов интерес.
Наличието на съдебно решение относно режима на лични отношения
между детето и неговия баща и изпълнителната сила, с която същото се
ползва са достатъчна гаранция относно защитата на както на правата на
5
бащата, така и на майката, при тяхното евентуално нарушаване.
Настоящия съдебен състав счита, че установения със съдебното решение
режим е в интерес на детето и отговаря напълно на пола и сегашната възраст
на детето – момиче на 11 години. С този режим е предоставена възможност
детето да осъществява достатъчно разширени контакти със своя баща и да не
губи емоционалната си връзка си с него. Този режим включва периоди и дни,
в които бащата да може да вижда и взема детето, т. е. той се явява изцяло
съобразен с нормативна уредба, визирана в разпоредбата на чл. 59 ал. 3 от СК.
Определеният с горецитираното съдебно решение режим на лични
отношения осигурява една нормална обстановка за отглеждане на детето, без
да се нарушава режима му на лични контакти и с двамата родители.
Но за да бъде постановена промяна в мерките относно упражняването
на родителските права фактическото положение, установено с влязлото в сила
Решение № 260027/03.02.2021 г. на ВрОС, следва съществено да са
променени, за да се промени и правното положение, като се приведе в
съответствие с новосъздадената обстановка, като определящ отново ще е
интересът на детето. Такава съществена промяна на обстоятелствата по
смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК, налагаща съответната правна промяна, не се
установи по делото.
С оглед изложеното, предявената искова претенция следва да се
отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода от спора следва да се уважи искането, направено от
ответника, за присъждане на разноски в размер на 350 лева, платено
възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Н. П., ЕГН **********, иск против
Ю. Ц. Н. ЕГН **********, с правно основание чл. 59 ал. 9 СК, с който моли
съда да измени определените с Решение № 260027/03.02.2021 г. на ВрОС
мерки относно режима на виждане на бащата Ю. Ц. Н. с детето Ю. Ю. Н..,
като бъде определен нов такъв, при който бащата да вижда детето всяка първа
и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без присъствието на
6
служител от ДСП, до промяна на обстоятелствата, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М. Н. П., ЕГН **********, да заплати на Ю. Ц. Н. ЕГН
**********, направени деловодни разноски в размер на 350 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
7