Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

04.03

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

1

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Х.Ю.С. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.А.С., против Решение № 173/27.11.2019 г., постановено по АНД № 197/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-0303-000242/09.07.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Момчилград, с което на Х.Ю.С. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за това, че на 08.06.2019 г. в ***, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, не е спрял на подаден сигнал за спиране от контролен орган и продължил движението си.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е необосновано, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Излага съображения, че първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията му и е постановил решението си единствено въз основа на показанията на разпитаните свидетели.

Счита, че наложените му наказания са завишени по размер, без да са мотивирани от АНО. Налице било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че НП били описани няколко отделни деяния, а именно: „неспиране на подаден сигнал със стоп палка и управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол над 0.5 %“, за което били предвидени отделни санкционни норми. Това от своя страна се явявало в нарушение на императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, тъй като му била наложена санкция за две отделни нарушения, а и нарушавало правото му на защита.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 173/27.11.2019 г., постановено по АНД № 197/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 19-0303-000242/09.07.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Момчилград. При условията на алтернативност моли за изменение НП, като бъде намален размерът на наложените му наказания.

Релевира искане за кумулиране на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ с наложеното му такова с Наказателно постановление № 19-0303-243/09.07.2019 г. на началник група към ОДМВР-Кърджали, РУ - Момчилград.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Началник група към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Момчилград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 19-0303-000242/09.07.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Момчилград, с което на Х.Ю.С. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за това, че на 08.06.2019 г. в ***, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, не е спрял на подаден сигнал за спиране от контролен орган и продължил движението си.

Макар и с изключително кратки мотиви, районният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението било безспорно доказано и установено, при което било приложена съответната санкционна норма и наложените наказания по вид и размер са законосъобразни и обосновани.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Х.Ю.С. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Въведените в жалбата твърдения, че на жалбоподателя било наложено наказание за две нарушения - неспиране на подаден сигнал със стоп палка и управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол над 0.5 %, са неоснователни. В този смисъл ясно и недвусмислено в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление е изложено словесно описание на извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, състоящо се в това, че на 08.06.2019 г. в ***, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, не е спрял на подаден сигнал за спиране от контролен орган и продължил движението си. Безспорно и пределно ясно е, че наложените на касатора наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са за неизпълнение на разпореждане на контролен орган, а именно подаден сигнал за спиране със стоп палка, а не за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 %. В този смисъл липсва допуснато съществено процесуално нарушение, което да доведе до нарушаване на правото на защита на нарушителя да разбере, за какво конкретно нарушение му е наложено административно наказание.

Посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП регламентира, че  при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В тази връзка действащата към датата на осъществяване на административното деяние разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Касационният състав счита, че вмененото на Х.Ю. административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се установява от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели Р. М., О. Р., С. Ч., И. Т. и А. А., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН № ***/*** г. и Докладна записка с рег. № ***/*** г. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си свидетелите Р. М. и О. Р. категорично и последователно сочат, как са възприели лек автомобил, който навлязъл в гр.Момчилград, по ул.„***“, като свидетелите и полицейският автомобил били позиционирани на осветено място. Св.М. подал сигнал за спиране със стоп палка, при което водачът на автомобила продължил движението си и подминавайки намиращата се в районна бензиностанция, спрял, след което движейки се назад навлязъл в бензиностанцията и маневрирайки потеглил в обратната посока, т.е. в посоката от където дошъл. Свидетелите го последвали с полицейския автомобил, движейки се непосредствено след него. При пристигането си в ***, спрял пред магазина, където била установена и самоличността му. Междувременно на мястото пристигнали и повиканите за съдействие служители на РУ-Момчилград – св.Т. и св.Ч.

По силата на въведената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН се ползва с формална доказателствена сила в административнонаказателното производство до доказване на противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство.

За съда е безспорно, че в конкретния случай подаденият сигнал е бил в съответствие с разпоредбата на чл. 170 от ЗДвП и е бил възприет от касатора, който не е изпълнил задълженията си по чл. 103 от ЗДвП, а именно при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Предвид горното и доколкото Х.С. е предприел действия по осуетяване на проверка, маневрирайки и продължавайки движението си в срещуположна на контролните органи посока, то правилно и законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДВП, предвиждаща наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Липсват допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. В АУАН е описано подробно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в съответствие с чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Акта за нарушение е връчен при отказ на нарушителя да го подпише, което е оформено с имената и подписа на свидетеля С. Ч. Наказателно постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложената към първоинстанционното дело Заповед № ***/*** г., с която са определени длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

Съдът намира за неоснователно, въведеното алтернативно в касационната жалба искане за намаляване на размера на наложените наказания до предвидения в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДВП минимален размер. В конкретния случай липсват основания да се приеме, че деецът и административното деяние се отличават с ниска обществена опасност, която да предполага налагане на наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл отново следва да се отбележи, че независимо от възприемането на сигнала за спиране, не само, че не е изпълнил задължението си да спре, но касаторът е предприел и действия по осуетяване на проверката (очевидно и поради обстоятелството, че е бил под влияние на алкохол), маневрирайки и потегляйки в обратна посока към друго населено място, поради което контролните органи са били принудени да осъществят действия по преследване и установяване на нарушителя, включително и чрез използване на помощни средства.

Предвид изложеното, обществената опасност на деянието и дееца се явява завишена, поради което и с оглед липсата на доказателства, обосноваващи наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че наложените наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 150 лв. се явяват законосъобразни и съответни по размер с обществената опасност на деянието и дееца.

Касационният съд намира искането на касатора за кумулиране на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ с наложеното му такова с Наказателно постановление № 19-0303-243/09.07.2019 г. на началник група към ОДМВР-Кърджали, РУ – Момчилград, за недопустимо. В този смисъл е достатъчно да се отбележи, че настоящето производство се движи по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН. Институтът на определянето на общо наказание е характерен за наказателното право, като основанията за това се съдържат в Раздел IV „Множество престъпления“, Глава II от НК и приложението му е приложими в изрично уредените производства по НПК. В конкретния случай се касае за административни наказания, наложени на основание ЗДвП, като за НП са приложими разпоредбите на ЗАНН, а съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Х.Ю.С. за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173/27.11.2019 г., постановено по АНД № 197/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.