№ 2684
гр. Варна, 09.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20253100100954 по описа за 2025 година
Производството по делото се развива по предявен иск от Г. Й. Р., ЕГН
********** от гр. София, ********** срещу Прокуратура на Република България,
административен адрес гр. София, бул. „Витоша“ №2.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ на доклад по делото, съгласно който:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от Г. Й. Р., ЕГН
********** от гр. София, ********** срещу Прокуратура на Република България,
административен адрес гр. София, бул. „Витоша“ №2 за осъждане на ответника да
заплати обезщетение в размер на 80 000 лева за причинени му неимуществени
вреди под формата болки и страдания вследствие от повдигнато му обвинение за
престъпления по чл.321, ал.3, пр.2-ро и пр.4-то, т.2, вр. ал.2 НК, за което е оправдан с
присъда №26/02.10.2023г., постановена по НОХД №540/2023г. на САС, влязла в
законна сила на 28.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
28.02.2024г. – до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 7218,72
лева обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, представляващи законната лихва върху неправомерно задържани в хода на
наказателното производство суми от общо 8180 лева, за периода 14.01.2017г. –
05.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.02.2024г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 2116,67 лева представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропусната полза,
представляваща законна лихва върху внесена парична гаранция в размер на 15000
лева, за периода 21.04.2027г. – 10.9.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
1
считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от
36794,30 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под
формата на пропусната полза, представляваща общия размер на месечните трудови
възнаграждения, които са се следвали на ищеца по прекратено трудово
правоотношение, за периода 02.06.2017г. – 30.10.2018г., както и за периода 07.01.2019г.
– 19.02.2021г., след приспадане на получени обезщетения и получен доход от трудово
възнаграждение в този период при друг работодател, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 28.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението, на
осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 12.01.2017г. ищецът е бил
задържан по реда на ЗМВР във връзка с образувано ДП № 8/20016г. по описа на БОП –
Варна при ГДБОП – МВР, като на същата дата е осъществено претърсване на ползвано
от него МПС – „Сузуки“, от което били иззети 5820 лева и мобилен телефон. Към
момента на своето задържане, ищецът твърди, че е бил служител на при Митница
Варна, като е заемал длъжността „държавен митнически инспектор“. С постановление
за привличане на обвиняем от 13.01.2017г., е бил привлечен в качество му на обвиняем
по ДП № 8/2016г., във връзка с прокурорска преписка №486/2016г. на СП за
престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2- ро и пр.4-то, т.2, вр. ал.2 НК, след което и на
същата дата бил разпитан в това му качество. На така посочената дата – 13.01.2017г.,
ищецът бил задържан за срок до 72 часа, при което бил конвоиран в следствен арест в
гр. София.
На 13.01.2017г. било извършено и претърсване на друг ползван от ищеца МПС
марка „Нисан“, от което били иззети преносим компютър и сума в общ размер от 2330
лева. При тези твърдения поддържа, че общия размер на иззетите парични средства
възлиза на сумата от 8180 лева.
На 15.01.2017г. било проведено съдебно заседание по ЧНД № 47/2017г. по описа
на СПНС във връзка с поискано от ответника налагане на постоянна мярка „Задържане
под стража“, което искане било уважено, като поисканата мярка била наложена. Така
взетата постоянна мярка „Задържане под стража“ с определение влязло в законна сила
на 10.04.2017г. по ЧНД № 797/2017г. на СПНС постановено на 07.04.2017г. била
изменена в мярка „Парична гаранция“ в размер на 15 000 лева. Определената сума от
15000 лева била внесена на 10.04.2017г. от възходящия на ищеца, при което същият
бил освободен от следствения арест. Така изменена мярка „Парична гаранция“ била
отменена с постановление от 10.09.2018г. постановено по ДП № 8/2016г.
В резултат на постановената постоянна мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, ищецът изпаднал в депресия, в което състояние се намира и към момента на
сезиране на съда с исковата молба. Външните проявни форми на това му състояние се
изразявали в чести главоболия, виене на свят, гадене и загуба на тегло.
2
Излагат се твърдение, че на 15.02.2019г., ищецът бил привлечен в качеството му
на обвиняем по ДП № 8/2016г. по описа на ТСБОП – Варна, за престъпление по чл.
321, ал.3, пр.2- ро и пр.4-то, т.2, вр. ал.2 НК. На 26.02.2019г. ищецът бил разпитан в
това му качество, а на 24.06.2019г. му било предявено разследването осъществено в
досъдебното производство.
На 06.02.2020г. СГП внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда във връзка с
повдигнато му обвинение за престъпление чл. 321, ал.3, пр.2- ро и пр.4-то, т.2, вр. ал.2
НК, за което обстоятелство било образувано НОХД № 570/2020г. на СПНС. По така
образуваното наказателно производство били проведени 14 съдебни засадения, на
които лично ищецът е присъствал. По така образуваното наказателно производство
била постановена присъда № 460003/01.11.2022г., с която ищецът бил признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение, за което му била наложена присъда
„лишаване от свобода“ в размер на 3 години, която на осн. чл. 66 НК била отложена в
срок от 5 години. С тази присъда ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение,
че престъпната група е функционирала в частта за периода 01.01.2016-02.07.2016г.,
както и за участие на трето на спора лице в същата.
С оглед депозирана от ищеца въззивна жалба срещу осъдителната част на
присъдата било образувано ВНОХД№ 540/2023г. по описа на Софийски апелативен
съд. По така образуваното съдебно производство били проведени две съдебни
заседания, като с присъда №26/02.10.2023г. по ВНОХД №540/2023г. на САС, ищецът
бил признат за невинен по така повдигнатото му обвинение. Срещу тази присъда от
страна на ответника бил депозиран протест, с оглед на което било образувано КНД
№1102/2023г. по описа на ВКС. По попосоченото дело на ВКС било постановено
окончателно Решение №144/28.02.2024г., с което било потвърдена оправдателна
присъда на САС, с оглед на което същата влязла в законна сила на 28.02.2024г.
Ищецът твърди, че за периода от привличането му в качество на обвиняем за
престъпление от общ характер за тежко умишлено престъпление е претърпял
неимуществени вреди под формата на болки страдания, изразяващи се в стрес,
неприятни и негативни изживявания, напрежение и притеснение при разглеждане на
делото в съда, влошено качество на съня, тревожност, несигурност, страх от изхода на
делото, неудобство и унижение пред семейство, колеги и приятели. По време на
наказателното производство ищецът многократно изпитвал главоболие, внезапно
разтрепервана, сърцебиене, повишение на кръвно налагане, така и психически срив.
Излагат се твърдения, че след образуване на цитираното наказателно
производство същият бил уволнен, вследствие на което повече от три години и
половина бил безработен, което допълнително го депресирало. Така повдигнатото му
обвинение опетнило доброто му име в обществото, така и сред неговите близки и
приятели. Отношението към него от страна на негови близки и колеги се променило,
3
като същите отбягвали комуникация с него. Обстоятелствата около образуваното
наказателно производство били широко отразени в средствата за масова информация,
като в редица публикации се споменавало името на ищеца. С оглед изложеното желае
да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди
ведно със законната лихва върху претендираната главница от 80000 лева, считано от
постановяване на окончателната оправдателна присъда до окончателно заплащане на
задължението.
Претендира наред с изложеното и присъждане на обезщетение за причинени му
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Първата категория вреди се
претендират под форма на законна лихва върху сумата от общо 8180 лева, за периода
14.01.2017г. – 05.02.2025г., която сума била иззета неправомерно в хода на досъдебното
производство. Досежно тези иззети парични средства поддържа, че същите и към
момента на депозиране на исковата молба в съда не са му възстановени.
Втората категория вреди се претендират като пропуснати ползи, за периода
21.04.2017г. – 10.09.2017г. под формата на законна лихва върху самата от 15000 лева –
заплатена парична гаранция в хода на досъдебното производство, която сума била
възстановена на ищеца с оглед постановление от 10.09.2018г. постановено по ДП
№8/2016г. на СП.
Третата категория вреди също под формата на пропусната полза се претендира,
като неполучени от ищеца трудови възнаграждения за периода 02.06.2017-30.10.2018г.,
както и за периода 07.01.2019г. – 19.02.2021г., които той е следвало да получи, ако
служебното му правоотношение не е било прекратено. В тази връзка се поддържа, че
с оглед образуваното наказателно производство е постановена Заповед №
3514/31.05.2017г. на Директора на агенция „Митници“, с която ищецът бил
дисциплинарно уволнен с мотиви свързани с образуваното и водено срещу него
досъдебно производство. Заповедта за уволнение била отменена с решение
1961/07.11.2017г. по постановено по адм. дело № 1693/2017г. на Административен съд
– Варна, същото потвърдено с решение по адм. дело № 380/2018г. на ВАС. С оглед
така постановеното решение и със заповед на работодателя, ищецът бил възстановен
на работа считано от 30.10.2018г. Отново със заповед на работодателя №
4882/12.12.2018г. на ищеца било изплатено обезщетение за оставане без работа за
период до 6 месеца, същото в размер на 7470,91 лева и за периода 02.06.2017г. –
01.12.2017г.
В исковата молба се твърди, че периодът от време, за който ищецът е останал
без работа вследствие дисциплинарното си уволнение въз основа на заповед №
3514/31.05.2017г. на Директора на агенция „Митници“ е с продължителност от 17
месеца, а т.е. от 02.06.2017г. до 30.10.2018г., като за този период на ищеца се следвали
общо 22610 лева /17 месеца х 1330 лева/.
4
За период от време от 15.06.2017г. – 14.06.2018г., ищецът бил регистриран като
безработен в Бюро по труда, като за този период от общо 249 дни е получил
обезщетение за безработица в размер на 9384,81 лева / 249 дни х 37,69 лева на ден/.
Излагат се твърдение, че след възстановяване на ищеца на работа, служебното
му правоотношение повторно било прекратено със Заповед № 3024/07.01.2019г. на
Директора на агенция „Митници“, при мотиви, че той е привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление от общ характер. Така постановената заповед с решение по
адм. дело № 965/2019г. по описа на Административен съд – Варна била отменена, като
решението било потвърдено с решение постановено по адм. дело № 10534/2020г. на
ВАС. При изложеното и със заповед от 22.02.2021г. ищецът бил възстановен на работа,
считано от 19.02.2021г. Със заповед № 395/07.04.2021г. на ищеца било изплатено
обезщетение за оставане без работа до 6 месеца, в размер на 8376 лева за периода
07.01.2019г. – 06.07.2019г.
При второто си уволнение периодът от време, за който ищецът останал без
работа обхващал времето от 25 месеца и 12 дни или от 07.01.2019г. до 19.02.2021г. За
този период общо възнаграждение, което му се е следвало възлизало в размер на 35440
лева / 25 месеца х1396 лева + 12 дни х45 лева на ден/.
За периода от време от 05.06.2017г. до 15.06.2017г., ищецът е работил по
трудово правоотношение в търговското дружество „Биопродукт Бенковски“ ЕООД, за
което е получил възнаграждение в размер на 509,09 лева. Посочва, че с оглед
разпореждане №031-00-4119-2/19.07.2019г. на НОИ, ТД – Варна е разпоредено да
възстанови сумата от 4485,11 лева – получено парично обезщетение при безработица,
която сума била възстановена от ищеца, ведно с лихвите върху същата.
При тези съображения поддържа, че общото възнаграждение, което му се е
следвало по прекратеното служебно правоотношение, за периодите 02.06.2017г.-
30.10.2018г. и 07.01.2019г.-19.02.2021г. би възлизало в общ размер от 58050 лева, която
сума е сбор от сумите от 22610 лева и 35440 лева. От така общо дължимото
възнаграждение и след приспадане на сумата от 7470,91 лева – обезщетение за
оставане без работа в срок до 6 месеца, сумата от 8376 лева – на същото основание,
сумата от 509,09 лева – получено трудово възнаграждение при упражняване на труд
при друг работодател, както и сумата от 4899,70 лева представляващи получено
обезщетение при безработица в размер намален след възстановяване на част от
полученото такова от общ размер от 9384,81 лева /9384,81 лева – 4485,11 лева/, намира
че му се следват 36794,30 лева. Тази сума твърди, че представлява имуществена вреда
под формата на пропусната полза от неполучени възнаграждения за полагане на труд
поради прекратяване на служебното му правоотношение, което прекратяване е в пряка
връзка с повдигнатото му обвинение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника , чрез
5
прокурор при СГП. В отговора на исковата молба предявените искове се оспорват
изцяло, както по основание, така и по своя размер.
Оспорва се предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както се излага, че произходът на същите не е в пряка и
непосредствена връзка с повдигнатото обвинение за престъпление от общ характер.
Счита, че за пряката причинно – следствена връзка между повдигнатото обвинение и
нанесените му неимуществени вреди не са ангажирани доказателства, които да
докажат тези твърдения на ищеца. Релевират се и възражения, че здравословното
състояние, което е изложено в исковата молба не се обуславя от обвинението
повдигнато срещу него. Ответникът не е разгласявал медийно обстоятелства досежно
повдигнатото срещу ищеца обвинение, при което не може да носи отговорност за
вреди вследствие такива действия. В евентуалност намира, че претендираното
обезщетение за причинени неимуществени вреди е прекомерно завишено по своя
размер, като същото не отговоря на критериите за определянето му по справедливост.
По отношение на акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава върху
главницата също намира, че това искане е неоснователно доколкото неоснователна е
главната претенция. В евентуалност счита, че ответникът не е изпаднал в забава
считано от посочената в исковата молба дата – 28.02.2024г., а в случай, че се уважи
претенцията, то законна лихва следвало да се дължи считано от депозиране на
исковата молба в съда – 06.02.2025г. Релевира и възражение за погасяване по давност
на законната лихва.
Възразява прокуратурата да носи отговорност за прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца. Намира, че претенциите за присъждане на имуществени
вреди следа да имат сигурен характер досежно пропуснатия доход, който се
претендира. В евентуалност намира, че за времето, з което ответникът е бил задържан
при изпълнение на МНО „Задържане под стража“, на последния не се дължи
допълнително възнаграждение, като обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи
само за основно такова и прослужено време.
Възразява да дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
задържаните суми от общо 8180 лева. Възразява и срещу претенцията за обезщетение
в размер на законната лихва върху сумата от 15 000 лева. Счита, че поисканото
обезщетение по своята същност има характер на лихва върху лихва, което е
недопустимо.
Възразява срещу акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава върху
претендираните главници по предявените претенции за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди, като намира, че такава не се дължи считано от
посочената в исковата молба дата. В евентуалност намира, че претенцията е погасена
по давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В евентуалност посочва, че
6
законна лихва се дължи от депозиране на исковата молба в съда, а не от влизане в сила
на оправдателната присъда.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление от общ характер, че е образувано наказателното производство, което е
приключило с оправдателна присъда. В негова тежест е да докаже, че са му причинени
неимуществени и имуществени вреди, като обстоятелствата относно причиняването на
същите са в пряка и непосредствена последица от наказателното производство, по
което е оправдан, като и размера на причинените вреди.
В негова тежест е да докаже, че са му нанесени имуществени вреди от воденото
досъдебно производство под формата на пропуснати ползи, като указва, че ищецът
следва да докаже, че със сигурност неговото имущество е следвало да се увеличи с
процесните суми под формата на законна лихва върху иззетите му в досъдебното
производство суми, законна лихва върху заплатената парична гаранция в досъдебното
производство и размер на неполучено трудово възнаграждение вследствие на
прекратяване на служебно правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за
себе си правни последици.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че с присъда №26/02.10.2023г., постановена по НОХД №540/2023г. на
САС, влязла в законна сила на 28.02.2024г., ищецът е оправдан по повдигнато му
обвинение за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2-ро и пр.4-то, т.2, вр. ал.2 НК.
ДОПУСКА до разпит в режим на водене двама свидетели по искане на
ищеца за установяване на твърденията за претърпени неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно –
психиатрична експертиза, доколкото по делото няма данни за увреждане
психиатричното здраве на ищеца, като вместо това НАЗНАЧАВА съдебно –
психологична експертиза при въпроси посочени в т. 2 от доказателствените искания
на ищеца в исковата му молба, в които заменя употребения израз от ищеца
„психиатрично състояние“ с психологично такова.
НАЗНАЧАВА по допусната съдебно – психологична експертиза за вещо лице
Ал. Ц., като ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 350 лева платимо от бюджета
на съда, на осн. чл. 9а ЗОДОВ.
Да се уведоми вещото лице за възложената му задача с указания да представи
заключение в срока по чл. 199 ГПК.
Указва на ищеца да укаже съдействие на вещото лице Ц..
НАЗНАЧАВА по искане на ищеца съдебно – икономическа експертиза,
7
която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки
в съответните административни органи, работодател и пр. следва да даде отговор на
поставените от ищеца в т.3 от исковата му молба задачи - общо шест броя задачи.
ВКЛЮЧВА в задачите на вещото лице и служебно поставена от съда задача,
съобразно която вещото лице следва да определи размера на законната лихва за забава
върху сумата от 8180 лева за периода 14.01.2017г.-05.02.2025г., като съобрази
приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, както и размера на законната лихва за забава върху сумата от 15000 лева за
периода 21.04.2017.-10.09.2018г., на осн. чл. 195, ал.1, пр.2-ро ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената съдебно – икономическа експертиза
Г. К., като ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 450 лева, платимо от бюджета на
съда, на осн. чл. 9а ЗОДОВ.
Да се уведоми вещото лице за възложената му задача с указания да представи
заключение в срока по чл. 199 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред
ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП на Република България, въз основа на което
ищецът се снабди с удостоверение за задълженото си под стража през 2017г., като в
същото бъде посочено къде е задържан, период на задържане и по кое наказателно
производство е бил задържан. В удостоверението ищецът да се индивидуализира по
три имена, адрес и ЕГН, съобразно посоченото в т.4 от доказателствени искания в
исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКА от СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за послужване по искане на
ответника НОХД № 570/2020г. по описа на Специализиран наказателен съд , ведно
с приложеното към него ВНОХД № 540/2023г. на САС.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените с исковата
молба писмени доказателства от ищеца, както и тези представени от ответника.
НАСРОЧВА производството по гр.д. №954/2025г. по описа на ВОС, ХІ състав за
25.09.2025г. от 11.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните, заедно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба от ответника и
доказателствата към него.
8
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9