Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2583/2020г. по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от
И.В.С., ЕГН ********** с адрес *** против
„Е*
П*П* АД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление *** за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 69,74лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 27.07.2018г.- 28.08.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ** с абонатен № ** и клиентски № ** за което вземане е издадена фактура
№ **********/04.02.2020г.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
Потребител е на доставяна от ответника ел. енергия в имот в гр. Варна, **. Процесната сума била начислена след извършена проверка на
СТИ на адреса й за консумираната ел.енергия по партидата й. Оспорва дължимостта на сумата по фактурата, както и това количество
да е изобщо доставено и потребено. Оспорва
процедурата и констатациите по извършване на корекцията. Искането отправено до
съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 200 ЗЗД вр. чл.38 ал.6 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на
ДПЕЕЕМ и ответникът се сочи да изпълнява задълженията си по тях. На
28.08.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление в присъствието на
ищеца и на един свидетел, за която е бил съставен констативен протокол с
№11260318. При проверката е установено, че СТИ е с повреден броителен
механизъм. Електромерът бил демонтиран и подменен с нов с фаб.
№1127021803994447. Впоследствие на 21.01.20г. „Е*С*“ АД съставило справка за корекция
на база аналогичен преходен период за минал период 27.07.2018г.-28.08.2018г. за
изразходени общо 348кВТч. На база на справката ответното дружество издало
фактура №**********/04.02.2020г. за процесната сума.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото съдебно- деловодни разноски.
По
съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
правото си, обосноваващ дължимост на процесната сума, а именно, че с ищеца са в договорни
отношения за доставка на електроенергия за посочените обект и период, и в
качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел.
енергия, което не е отчетено при редовните отчети и причини за това - повреден броителен механизъм, както и че съобразно одобрените и
приети общи условия и правила, фактурираното количество ел. енергия съответства
на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че
проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността
на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката.
За
безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните е обявено обстоятелство,
че са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения
обект и период.
От
констативен протокол №11260318/28.08.2018г.
се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо
потреблението в обекта на ищеца. Отразено е, че СТИ е с повреден броителен механизъм и че е подменено с ново изправно.
Протоколът е подписан от ищцата и един свидетел.
На
21.01.2020г., „Е*
С*"
АД съставило Справка за корекция № 4925822.
На
04.02.2020г. „Е*-П*П*" АД
издало фактура № **********, с която била определена дължимата цената на
неотчетената електрическа енергия, а именно 69,74лв.
От
заключението на в.л. инж. К.М., вкл. с дадените в с.з. разяснения се
установява, че към деня на извършената проверка, процесното
СТИ тип Carat M02 е било с повереден броителен механизъм и
не може да отчита прминаващата през него ел.енергия.
Методиката приложена при определяне на корекцията е на база разход на
ел.енергия в предходен период на същия абонат, а именно за предходния такъв от
26.07.2017г.-26.08.2017г.
Настоящият състав приема, че проверката е изначално
лишена от правно основание, защото с решение №
1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52
– 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите, като действащи разпоредби настоящият състав
преценява, че макар и да регламентират възможните хипотези на извършване на
корекцията, се явяват недостатъчни с оглед покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ,
защото не разписват ред за извършване на корекционната
процедура. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г.
От
заключението на в.лице се установи, че при извършване на корекцията в казуса е
ползвана методологията на чл. 38, ал.6 от ОУ на ДПЕЕЕМ и в случаите на
техническа неизправност на средствата за търговско измерване
електроразпределителното предприятие извършва корекция. В този случай
коригираните количества са равни на консумираната от потребителя електрическа
енергия за аналогичен период от предходната година.
В
приложените в случая ОУ липсват норми, разписващи процедура по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране. По въпроса относно наличие на
основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната
съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите изменения
с ДВ бр.54/17.07.2012г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази
възможност за нищожна /в този смисъл са напр. Решение № 79/11.05.2011г. На ВКС,
постановено по т.д. № 582/2010г., Решение № 189/11.04.2011г. На ВКС по т.д. №
39/2010г., Решение № 29/15.07.11г. по т.д. № 225/10г. На ВКС, ІІ Т.О., решение
№ 12/11.02.2013г. по т.д. № 1080/11г. на ВКС Т.О., решение № 201/21.12.13г. по
т.д. № 799/12г. На ВКС, ІІ Т.О., докладчик съдията Камелия Ефремова и много
други/.
В
заключение, операторът не е спазил процедурата по извършване на корекцията.
Изложеното
обосновава извод, че ответникът не проведе доказване относно основанието, въз
основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от
348кВТч за периода 27.07.2018г.- 28.08.2018г. А това налага съдът да приеме, че
начислената по този начин на абоната сума в размер на 69,74лева, не се дължи.
Предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и подлежи
на уважаване.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането
е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се
претендират разноски за дължимо платена в ДТ, в размер на 57лева и адв.
възнаграждение от 300лева по договор за правна помощ.Така в полза на ищеца се
присъдят разноски от общо 357лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ищецът И.В.С., ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е* – П*П*” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 69,74лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 27.07.2018г.- 28.08.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ** абонатен № **
и клиентски № **
за което вземане е издадена фактура № **********/04.02.2020г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е* – П*П*” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.В.С., ЕГН ********** сумата от 357лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция
съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: