и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 291/12.10.2007 г., постановено по гр. д. № 153/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд Община Момчилград е осъдена да заплати на Гроздан Делчев Колев от гр. Кърджали сумите, както следва: 1/52.76 лв., представляващи обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за 4 дни неизплатен полагаем се и неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156 т. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 13.04.2007 г., като е отхвърлен иска в останалата му част до 370 лв.; 2/171.47 лв., представляващи обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за 13 дни неизплатен полагаем се и неизползван платен годишен отпуск по чл.155 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 13.04.2007 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до 270 лв.; 3/ 277 лв., представляващи обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа за срок от един месец, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 13.04.2007 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/99.89 лв., представляващи лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 277 лв.- обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа за срок от един месец. Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от Гроздан Делчев Колев от гр. Кърджали против община Момчилград искове: 1/ за лихви за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 180 лв. за периода от 16.04.2004 г. до 13.04.2007 г. върху обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ за неизплатен полагаем се и неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156 т. 2 от КТ; 2/ за лихви за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 135 лв. за периода от 16.04.2004 г. до 13.04.2007 г. върху обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизплатен полагаем се и неизползван платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ; 3/ иск в размер на 277 лв., представляващ обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие от община Момчилград при прекратяване на трудовото правоотношение; 4/ иск за лихви за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 140 лв. за периода от 16.04.2004 г. до 13.04.2007 г. върху обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие от община Момчилград при прекратяване на трудовото правоотношение. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове и е отказано присъждане на разноски, е останал жалбодателят Гроздан Делчев Колев от гр. Кърджали, който го обжалва в тази част като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствени правила. Сочи се в жалбата,че по п. 1 от исковата молба се претендирала сумата в размер на 370 лв., представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за ненормиран работен ден, който съгласно заключението на вещото лице възлизало на 303 лв., а съдът го е уважил до размера на 52.76 лв., и не ставало ясно защо съдът го е отхвърлил в останалата част, респ. следвало да се приеме, че липсват мотиви към решението в тази част, което било съществено процесуално нарушение. Предявените искове за присъждане на мораторна лихва като обезщетение за забавата, съдът отхвърлил като неоснователни и недоказани, като приел, че ответникът е поставен в забава относно дължимите парични задължения едва с предявяване на исковата молба. Съдът приел, че според чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът има право на обезщетение за неизползуван отпуск, т.е. с факта на прекратяване на трудовия договор за него възниквало правото да претендира заплащане на такова обезщетение, но задължението ставало изискуемо след като работникът предприеме съответните действия за реализация на правото си. Такова действие било подаването на исковата молба. Тези изводи на съда били необосновани и в противоречие със закона, тъй като съгласно чл. 358 ал. ІІ т. 2 пр. 2от КТ при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Съгласно чл. 224 ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за Ýеизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, от което следвало да се приеме, че изплащането на обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ се обуславя от прекратяването на трудовото правоотношение, от който момент то ставало дължимо и изискуемо, и тогава се дължало плащане, а при забава- обезщетение в размер на мораторната лихва. Като приел противното, съдът постановил незаконосъобразно решение, което следвало да бъде отменено. Поддържа се в жалбата, че за да отхвърли иска за заплащане на обезщетение по чл. 224 във вр. с чл. 155 от КТ в частта от 171.47 лв. до пълния му размер от 270 лв. като неоснователен и недоказан, съдът също приел, че посочената сума безспорно се дължи на ищеца и не е платена от ответника. Вместо да присъди сумата и без да изложи съображения, съдът уважил частично този иск. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 221 ал. 2 от КТ- за изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 277 лв., съдът приел, че този иск е неоснователен и недоказан, тъй като това обезщетение било изплатено през месец май 2004 год., което било видно от заключението на вещото лице. Съдът не обсъдил направеното възражение, че това обезщетение се претендира на основание чл. 221 ал. 2 от КТ като неспазено предизвестие при дисциплинарно уволнение през 2003 год., което било отменено с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 323/2003 год. по описа на районен съд- Момчилград, поради което тази сума станала изискуема и дължима при връчване на заповед № 12/28.04.2004 год. на кмета на община Момчилград. Установявало се по делото, че на ищеца била изплатена еднократно сумата в размер на 277 лв. на основание чл. 220 от КТ- представляваща обезщетение за неспазено от роботодателя предизвестие в размер на една брутна работна заплата при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед №12/28.04.2004 год. на кмета на община Момчилград, което обезщетение било дължимо от работодателя на друго основание от претендираните с исковата молба обезщетения по КТ. Като не обсъдил тези възражения и не преценил така посочените доказателства, съдът постановил незаконосъобразно решение, което следвало да бъде отменено. Изложените съображения се отнасяли и до частта на решението, в която съдът отказал да присъди разноски поради това, че не били поискани. Това било сторено в съдебно заседание и в писмената защита. Моли да се постанови решение, с което се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което се уважат изцяло исковите претенции. Претендира направените по делото разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Сочи доказателства. Ответникът не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество- е частично основателна. Съображенията на съда са следните: Ищецът твърди в исковата молба, че работел към ответната Община на длъжност "главен специалист образование". Поради съкращаване на щата със заповед № 12/28.04.2004 г. било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не му изплатил следните дължими обезщетения: 1/ по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск по чл. 156 т. 2 от КТ в размер на 29 работни дни за периода 01.01.2000 г. до 16.04.2004 г. в размер на 370 лв., който бил изискуем, считано от датата на заповедта- 28.04.2004 г.; 2./ по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск по чл. 155 ал. 2 от КТ в размер на 20 работни дни за периода 08.08.2003 г. до 16.04.2004 г. в размер на 270 лв.; 3/ по чл. 222 ал. 1 от КТ за времето, през което останал без работа, поради съкращаване на щата в размер на една брутна работна заплата равняваща се на 277 лв.; 4/ една брутна работна заплата в размер на 277 лв., удържана съгласно чл. 221 ал. 2 от КТ за неспазено предизвестие при дисциплинарно уволнение през 2003 г., което било отменено с влязло в сила решение № 277/06.04.2004 г. на Момчилградския районен съд, която била изискуема след влизането в сила на заповед № 12/28.04.2004 г. Претендира върху обезщетението за неползван отпуск за периода 01.01.2000 г. до 16.04.2004 г. в размер на 370 лева и мораторна лихва от 16.04.2004 г. до датата на завеждане на иска в размер на 180 лв.; върху обезщетението за неползван отпуск за периода 08.08.2003 г. до 16.04.2004 г. в размер на 270 лв. мораторна лихва от 16.04.2004 г. до датата на завеждане на иска в размер на 135 лв.; върху обезщетението по чл. 222 ал. 1 в размер на 277 лв. мораторна лихва от 16.04.2004 г. до датата на завеждане на иска в размер на 140 лв. и върху неправомерно удържана заплата в размер на 277 лв. мораторна лихва от 16.04.2004 г. до датата на завеждане на иска в размер на 140 лв. Претендира и законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установена следното: Между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, което било прекратено със заповед № 12/28.04.2004 г., издадена от кмета на Община Момчилград на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ поради съкращаване на щата. След прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът подал на 27.05.2004 г. молба до Община Момчилград с вх. № 94- Г-1730/27.05.2004 г., за изплащане на обезщетение на основание чл. 222 ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа в размер на една брутна месечна заплата. На 19.04.2004 г. ищецът подал до Община Момчилград и молба с вх. № 94- Г-1268/19.04.2004 г. за изплащане на обезщетение на основаниечл. 221 ал. 2 от КТ за неспазено предизвестие от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение. От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно- счетоводна експертиза, както и от допълнителното такова, които съдът приема, се установява, че на ищеца му се следва парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2000 г. до 16.04.2004 г. по чл. 155 от КТ за 13 дни в размер на 171.47 лв., парично обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156 от КТ за 23 дни за същия период в размер на 303.37 лв., както и парично обезщетение на основание чл. 222 ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа след прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата в размер на едно брутно месечно възнаграждение от 277 лв. На стр. 2 от първоначалното заключение, вещото лице сочи, че на ищеца през месец май 2004 г. била начислена и изплатена сумата от 277 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 221 т. 2 от КТ. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че при проверка в община Момчилград не били установени молби от ищеца за изплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и допълнителен платен годишен отпуск. От заключението на вещото лице по назначената от тази инстанция експертиза, която съдът приема и приложеното към настоящото гр. д. № 323/2003 г. по описа на Момчилградския районен съд се установява, че със заповед № 10/08.08.2003 г. на кмета на Община Момчилград, считано от 21.07.2003 г. е било прекратено трудовото правоотношение между Гроздан Делчев Колев и Община Момчилград на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ и във връзка с това по ведомост за заплати за м. юли 2003 г. от Гроздан Колев е била удържана една брутна работна заплата в размер на 277 лв. на основание чл. 221 ал. 2 от КТ. С влязло в сила решение № 27/11.03.2004 г., постановено по гр. д. № 323/2003 г. на Момчилградския районен съд е била отменена заповед № 10/08.08.2003 г. на кмета на Община Момчилград и Гроздан Колев бил възстановен на заеманата от него длъжност. Със заповед № 12/28.04.2004 г. на кмета на Община Момчилград на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ поради съкращаване в щата е било прекратено трудовото правоотношение с Колев, считано от 16.04.2004 г. като по ведомост за заплати за м. май 2004 г. било изплатено обезщетение на Гроздан Колев в размер на една брутна работна заплата от 277 лв. за неспазено предизвестие на основание чл. 220 ал. 1 от КТ. Вещото лице изчислило, че мораторната лихва върху сумата от 277 лв. за периода от 28.04.2004 г. до завеждане на исковата молба възлиза на 102.71 лв. С оглед представените по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица тази инстанция приема следното: Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ за изплащане на обезщетение от Община Момчилград за неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156 т. 2 от КТ следва да бъде уважен до размера на 303.37 лв. за 23 дни полагаем се и неизползван допълнителен платен годишен отпуск, в който размер този иск е основателен и доказан и следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от 370 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Искът за лихви за забава върху обезщетението в размер на 303.37 лв. на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 180 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен по следните съображения: Съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД се дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД, когато денят на изпълнението на възникналото задължение е определен, длъжникът изпада в забава от този ден. В Кодекса на труда не е визирано, че дължимото обезщетение следва да се изплати от прекратяване на трудовото правоотношение. Предвидено е само, че от тогава възниква правото на обезщетение, респ. задължението за плащане. След като денят за изпълнение не е определен с оглед разпоредбата на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, ответникът изпада взабава след покана от ищеца. И тъй като ищецът не е поискал изплащане на горните суми до завеждане на иска, то ответникът е изпаднал в забава с подаване на исковата молба, която следва да се приеме като покана по смисъла на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. Впрочем, решението на първоинстанционният съд в отхвърлителната му част относно мораторната лихва е законосъобразно и следва да се остави в сила. В частта, с която е отхвърлен иска за неизползван полагаем се допълнителен платен годишен отпуск за разликата от 52.76 лв. до 303.37 лв., решението следва да се отмени и се постанови друго, с което този иск се уважи до размера на 303.37 лв. и се остави в сила в частта, с която е отхвърлен до пълния предявен размер от 370 лв. Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ за изплащане на обезщетение от Община Момчилград за неизползван платен годишен отпуск по чл. 155от КТ с оглед заключението на вещото лице е бил уважен от първоинстанционния съд до размера на 171.47 лв. за 13 дни полагаем се и неизползван платен годишен отпуск, и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано. В останалата част този иск до пълния му предявен размер от 270 лв. за неползван полагаем се платен годишен отпуск следва да бъде отхвърлен като недоказан. Вещото лице установява, че за периода от 08.08.2003 г. до 16.04.2004 г. на ищеца се следва заплащане за 13 дни неизползван платен годишен отпуск, респ. правилно в останалата част иска е бил отхвърлен и решението в тази му част следва да се остави в сила. Искът за лихви за забава на основание чл. 86 от ЗЗД върху горепосоченото обезщетение в размер на 135 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен по изложените по- горе съображения. Или, атакуваното решение и в тази отхвърлителна част е законосъобразно и следва да се остави в сила. Искът за обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ за изплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа за срок от 1 месец в размер на 277 лв. като основателен е бил уважен от първоинстанционния съд и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Уважен е и искът за лихви за забава върху това обезщетение в размер на 99.89 лв., съобразно заключението на вещото лице, за периода от 27.05.2004 г.- датата на подаване от ищеца на молба до Община Момчилград за изплащане на обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ до 13.04.2007 г.- датата на завеждане на иска, и в тази част решението като необжалвано е влязло в сила. Правилно първоинстанционният съд с оглед доказателствата по делото и конкретно заключението на вещото лице, е отхвърлил иска за мораторни лихви в останалата част до пълния размер на 140 лв. и за периода от 16.04.2004 г. до 27.05.2004 г., като неоснователен и недоказан, поради което и жалбата в тази част е неоснователна. Искът с правно основание чл. 221 ал. 2 от КТ за изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие от ответника при прекратяване на трудовото правоотношение през 2003 г. в размер на 277 лв. следва с оглед заключението на вещото лице, прието по делото пред тази инстанция, да бъде уважен като основателен, тъй като се установява по делото, че с влязло в сила решение № 27/11.03.2004 г., постановено по гр. д. № 323/2003 г. на Момчилградския районен съд, е била отменена заповед № 10/08.08.2003 г. на кмета на Община Момчилград и Гроздан Колев е бил възстановен на заеманата от него длъжност, и тъй като по ведомост за заплати за м. юли 2003 г. от Гроздан Колев е била удържана една брутна работна заплата в размер на 277 лв. на основание чл. 221 ал. 2 от КТ, то същата се явява недължимо платена и следва да се възстанови на същия. И тъй като ищецът е поискал с молба до кмета на Община Момчилград с вх. № 94- Г от 19.04.2004 г. тази сума да му бъде възстановена, то и искането за присъждане на мораторна лихва върху тази сума се явява основателно и следва да се уважи съобразно заключението на в. л. Добруджалиева в размер на 102.71 лв. за периода от 28.04.2004 г. до завеждане на исковата молба- 13.04.2007 г. В останалата част иска за мораторни лихви като неоснователен следва да се отхвърли. Като е отхвърлил иска за мораторни лихви над сумата в размер на 102.71 лв., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в тази част. С оглед изложеното следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156 т. 2 от КТ за разликата от 52.76 лв. до размера на 303.37 лв. за 23 дни полагаем се и неизползван допълнителен платен годишен отпуск и се постанови друго решение, с което този иск бъде уважен и за разликата от 52.76 лв. до 303.37 лв. Следва да се отмени решението и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата 277 лв., която е била удържана от Гроздан Колев в полза на работодателя на основание чл. 221 ал. 2 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение през 2003 г., както и в частта относно иска за мораторни лихви върху същата сума до размера на 102.71 лв. за периода от 28.04.2004 г. до завеждане на исковата молба- 13.04.2007 г., като тези искове се уважат в посочения размер. В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Оплакването, че първоинстанционният съд отказал присъждане на разноски, е неоснователно, тъй като искане за разноски не е било направено своевременно от ищеца, респ. от неговия пълномощник, нито в исковата молба, нито в съдебно заседание, а едва в представената писмена защита след съдебно заседание, респ. след възможния за това срок, поради което правилно първоинстанционният съд не е присъдил такива. При настоящия изход на делото съдът намира направеното от жалбодателя искане пред тази инстанция за присъждане на разноски за основателно, поради което следва да му се пирсъдят такивасъразмерно уважената част на исковете за двете инстанции в размер на 240.91 лв., която сума следва да му бъде заплатена от Община Момчилград. При този изход на делото ответникът Община Момчилград следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, държавна такса съобразно уважените искове от тази инстанция в размер на 25.21 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 291/12.10.2007 г., постановено по гр. д. № 153/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Гроздан Делчев Колев от гр. Кърджали, ул. "Металург" бл. "Щастие" ап. 16 против Община Момчилград искове: 1/ за сумата в размер на 250.61 лв. за неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156 т. 2 от КТ, представляваща разликата от 52.76 лв. до 303.37 лв. за 23 дни полагаем се и неизползван допълнителен платен годишен отпуск, 2/ за сумата в размер на 277 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от община Момчилград при прекратяване на трудовото правоотношение през 2003 г. и 3/ за сумата в размер на 102.71 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 277 лв. за периода от 28.04.2004 г. до завеждане на исковата молба- 13.04.2007 г., вместо което п о с т а н о в я в а: ОСЪЖДА Община Момчилград да заплати на Гроздан Делчев Колев от гр. Кърджали, ул. "Металург" бл. "Щастие" ап. 16 с ЕГН ********** сумите, както следва: 1/250.61 лв., представляваща разликата от 52.76 лв. до 303.37 лв.- обезщетение за полагаем се и неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156 т. 2 от КТ; 2/277 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от Община Момчилград при прекратяване на трудовото правоотношение през 2003 г. и 3/ 102.71лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 277 лв. за периода от 28.04.2004 г. до завеждане на исковата молба- 13.04.2007 г., както и разноски по делото в размер на 240.91 лв. ОСЪЖДА Община Момчилград да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса съобразно уважените искове в размер на 25.21 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1 2/
|