Р Е
Ш Е Н И Е
Номер…………….
Година
2020
Град
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На четиринадесети декември Година две
хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 3827
по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.Д.И. против НП №
19-0819-002698/04.08.2020г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор пътна
полиция, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП
на П.И. е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и ЛПУМПС за срок от шест
месеца.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане. Нарушението не било виновно извършено, като
водачът не знаел, че автомобилът не е регистриран, тъй като не били изпълнени
изискванията на чл.143 ал.10 и ал.11 от ЗДвП да бъде уведомен собственикът. НП
било издадено въз основа на постановлението на прокуратурата за прекратяване,но
в него била описана фактическа обстановка,която нямала нищо общо с описаното в
прокурорския акт.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се
от адв.М. К., който поддържа жалбата и по съществото на делото изразява
становище за отмяна на НП. Налице била субективна несъставомерност. Въззивникът
и собственикът на автомобила не знаели, че същият ес прекратена регистрация.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, изразява становище по същество в писмени бележки. Прави искане за
присъждане на разноски.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На
04.05.20г. около 00.23ч. в гр.Варна, по бул. Кн.Борис І, въззивникът И.
управлявала л.а. „Опел“ с рег. № ТХ 9349 АТ, собственост на баща му, който поради липса на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ бил служебно дерегистриран на 24.02.2020
г. Случаят бил докладван на
прокуратурата и с постановление от 29.07.20г. г. бил постановен отказ от
образуване, поради субективна несъставомерност на деянието, а именно – поради
липса на виновно поведение.
Описаната
фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства– справката за нарушител от
региона, справка за автомобила, заповед
за компетентност, постановление на РП –Варна, материалите от ДП 189/20г.,
справка от сектор ПП при ОДМВР – Варна от 17.11.20г. и от 18.11.20 г., ведно с
разпечатка за собственост.
Съдът
кредитира показанията на св. Г. и И., като искрени, добросъвестни, логични,
конкретни и вътрешно непротиворечиви.
Съдът,
предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При
провеждане на АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН
и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН. НП е издадено
в предвидения от закона 6-месечен срок, считано от Постановлението на прокурора
за отказ от образуване. Издадено е и от компетентно лице, оправомощено с
приложената по делото заповед.
Посочени
са всички съставомерни признаци на нарушението и всички относими към тях факти,
поради което на въззивника е могло да му стане ясно в какво се изразява
нарушението от правна страна и срещу какви факти се защитава. Несъстоятелно е твърдението, че в НП били
описани факти, различни от описаните в
постановлението на прокурора.
Правилно
е приложен материалният закон.
Видно
от справката на ОД на МВР, собственикът не е бил уведомен за дерегистрацията.
Уведомяването на собственика, не е част от фактическия състав по служебното
дерегистриране, поради което нарушението
е осъществено от обективна страна. Липсата на уведомяване може да
постави под съмнение дали е осъществен състава на нарушението от субективна
страна. Тук всеки отделен случай следва да се разглежда конкретно според
доказателствата. Изводите за наличие или
не на виновно поведение, следва да се извеждат от конкретните обстоятелства.
Съдът счита, че П.И. е била длъжен преди потегляне да се увери, че превозното
средство има валидна застраховка гражданска отговорност. Той е била длъжен да
познава закона, съответно – да знае, че при липса на застраховка, автомобилът
подлежи на служебна дерегистрация. За разлика от престъплението по чл. 345 ал.2
от НК, което изисква наличие на умисъл като форма на вината, за да
е извършено административно нарушение, е достатъчно да е налице
непредпазливост. След като е бил длъжен да
знае, че превозното средство няма застраховка „Гражданска отговорност“,
бил е длъжен да познава закона и е могъл да предположи, че превозното средство
е дерегистрирано, то въззивникът е осъществил от субективна страна състава на
нарушението при непредпазлива форма на вината. В този случай не се установяват никакви конкретни
обстоятелства, които да са довели лицето до погрешни възприятия относно
фактите, от които зависи наличието на регистрация, съответно – на служебна
дерегистрация.
Гореизложеното
обосновава извода, че П.И. е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП.
Никой
не може да черпи плава от своето неправомерно поведение. Като не е изпълнил
задължението си да проследи дали автомобилът има валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ , въззивникът сам се е поставил в положение да не знае дали превозното средство е регистрирано, или
не. Както е по- горе изложено за да е
осъществено престъплението по чл. 345 от НК, законът изисква наличие на умисъл
като форма на вината. За да е, обаче, деянието административно нарушение, е достатъчно
да е налице някоя от непредпазливите форми на вината. След като деецът е бил
длъжен и е могъл да се информира за наличието на застраховка Гражданска
отговорност, а от там и за наличието на регистрация, то съдът намира, че е
налице най-малкото несъзнавана непредпазливост.
Деянието,
извършено от П.И. е противоправно,
наказуемо и виновно извършено. Тук никакво отношение
няма обстоятелството дали са били изпълнени изискванията на чл. 143 ал.10 и
ал.11 от ЗДвП, тъй като това не променя факта, че МПС е било дерегистрирано и
тази дерегистрация настъпва без значение дали
са били изпълнени, или не са били
изпълнени, тези изисквания. Съдът намира, че
уведомяването на собственика с нищо не би могло да допринесе за
установяването на липса или наличие на виновно поведение у водача – несобственик,
за когото законът не е предвидил уведомяване. Още повече, в този случай е
безспорно установено, че макар собственик да е бащата, то автомобилът е бил
купен за въззивника, който го е управлявал.
Случаят не е маловажен, тъй като не са налице такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват извод, че той е с по-ниска
степен на обществена опасност. Това, че водачът може да не е знаел, че МПС е
дерегистрирано, следва да се прецени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, но са налице и отегчаващи такива, а именно това, че МПС се
управлява без задължителната застраховка в продължителен период от време. Освен
това, както е изложено по- горе, в този продължителен период автомобилът е
бил предоставен за ползване на въззивника и не става въпрос за инцидентно
предоставяне за управление, при което водачът е пропуснал да провери наличието
на застраховка. В случая става въпрос за автомобил, който по принцип се държи и
управлява от П.И., независимо, че собственикът е друго лице.
Наложеното наказание е в минимален размер, поради което не са
налице основания да се счита за несправедливо.
Предвид липсата на основания за отмяна на НП, следва да бъде
уважено искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в нейна
полза. С оглед на участието в процеса чрез предоставените писмени бележки,
съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да е в минимален размер
от 80 лв. и същото следва да бъде възложено за плащане на въззивника П. Д.И..
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
19-0819-002698/04.08.2020г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор пътна
полиция, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.1 т.1 от ЗДвП
на П.И. е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и ЛПУМПС за срок от шест
месеца.
ОСЪЖДА П.Д.И. да заплати в полза на ОД на МВР – Варна, Сектор „Пътна
полиция“, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Подлежи
на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: