РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2521
05.12.2019
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
При секретаря М.Г.
Като разгледа
докладваното АД № 2240 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. От Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба на И.Г.Т., с
ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1422 на Общински съвет Асеновград, взето с Протокол
№41 от 16.05.2018 г., в частта по т.II, с която се обявява за частна общинска
собственост поземлен имот КИ 99088.18.163 по КК на кв. „Долни Воден“, гр.
Асеновград, след приключване на процедурата по промяна на предназначението на
поземлените имоти.
Жалбоподателят намира, че издателят на акта, в оспорената
част на Решението на ОбС Асеновград, е обвързал
промяната на характера на собствеността /от публична в частна/ с влизането в
сила на проекта за изменение на ПУП, с който се променя предназначението на
имота. Промяната на предназначението се извършва с одобряването на ПУП и
правната промяна настъпва едва с одобряването му.
Не е допустимо да се променя характера на
собствеността под условие, тъй като преценката за осъществяването на
материалноправните предпоставки за
административния акт е към момента на издаването му по аргумент от чл. 142,
ал.1 от АПК.
Процесуалният представител на
жалбоподателя, в съдебно заседание, проведено на 19.11.2019г. поддържа жалбата
като изрично заявява, че иска Съдът да прогласи нищожност на решението по т. II
от Решение № 1422 взето с Протокол № 41
от 16.05.2018г. на ОбС-Асеновград, а именно относно обявяване на частна
общинска собственост на ПИ 99088.18.163 по КК на кв. „Долни Воден“, гр. Асеновград.
Претендира
разноските по делото и представя подробни писмени съображения като едва с
писмените бележки формира ново искане, а именно Съдът да прогласи нищожността и
по т.1 от оспореното решение на ОбС -Асеновград.
Съдът намира, че това искане е
несвоевременно предявено, едва с писмените бележки след даване на ход по същество на делото и
съдът не дължи произнасяне.
Ответникът – Общински съвет Асеновград, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Излага подробни
съображения в съдебно заседание и в писмени бележки.
Претендира
отхвърляне на жалбата и разноските по делото.
Безспорно
е в правната доктрина и съдебната практика, че една от абсолютните процесуални
предпоставки за допустимост на оспорването на административни актове пред съда
е наличието на правен интерес от оспорването, както и че този интерес следва да
е личен и непосредствен. Наличието на правен интерес от оспорването е предопределено
от засягането на права и законни интереси на конкретен правен субект. Така, в
чл. 147 АПК е предвидено, че право да оспорват административния акт имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Законните
интереси на жалбоподателя са засегнати, тъй като от приложените към жалбата Нотариален
акт №85, т.4, рег. 884, дело 1226 от 02.06.1997г. /л.9 по делото/ и Скица №
15-106693-07.02.2019г. е видно, че жалбоподателят е собственик на ПИ с
идентификатор 99088.18.153 и е съседен
на имот с КИ 99088.18.163, който имот е обявен за частна общинска собственост с
Решение № 1422 на Общински съвет
Асеновград взето с Протокол №41 от 16.05.2018г. От представеното Приложение № 1
Техническо задание-изходни данни и технически параметри на присъединяването
/л.11 по делото/ се установи, че трасето за захранване с питейна вода на имота
на жалбоподателя минава през път с ИД
99088.18.163 /публична общинска собственост/.
Съдът
намира жалбата за процесуално допустима, тъй като съгласно чл. 149 ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване
на нищожността им без ограничение във времето.
За
да се произнесе по същество, Съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В Община Асеновград е постъпило заявление
с вх.94-С-9-1/12.04.2018г. от С.Ю.К.и Я.Р.Х., с което се иска обединяване на
поземлени имоти КИ 99088.18.164, КИ99088.18.162 и КИ 99088.18.163 по КК на кв.
Долни Воден, гр. Асеновград. Посочените имоти попадат в Стопански двор на кв. Долни
Воден, гр. Асеновград, като имоти КИ 99088.18.164 и КИ 99088.18.162 са с НТП-
„неизползвана нива", а поземлен имот КИ 99088.18.163 с НТП „полски
път". Полският път не се използва по предназначение.
Към заявлението е приложена
скица-предложение за изготвяне на проект за ПУП-ПРЗ за промяна предназначение
на поземлени имоти КИ 99088.18.164, КИ 99088.18.162 и КИ 99088.18.163 по КК на
кв. Долни Воден гр. Асеновград.
С.Ю.К.е
собственик на поземлен имот КИ 99088.18.164, а Я.Р.Х. е собственик на поземлен
имот КИ 99088.18.162 по КК на гр. Асеновград, кв. Долни Воден, видно от договор
№144, т. 17, р. №5075/2017г., договор №143,
т.10 р. №3038/2017г.
С.Ю.К.и Я.Р.Х. депозират това заявление във връзка с
реализиране на техни инвестиционни намерения /желаят да закупят поземлен имот
КИ 99088.18.163 по КК на кв. Долни Воден, гр. Асеновград и да се обособи един
урегулиран поземлен имот/.
Към
преписката е приложено решение на КРОС, с което комисията е предложила да се
вземе решение за обединяване на трите имота, след изработване на ПУП.
Във връзка с това заявление е изготвено
Предложение от зам. кмета на Община Асеновград до Общински съвет Пловдив
относно даване на съгласие за изготвяне на ПУП-ПРЗ за промяна предназначението
на ПИ КИ 99088.18.163 по КК на гр. Асеновград, кв. Долни Воден.
Общински
съвет Асеновград постановява Решение №1422, обективирано в Протокол № 41 от
16.05.2018г.
В
т. II
от Решение № 1422, обективирано в Протокол № 41 от 16.05.2018г., на основание
чл. 21, ал.1, т.8 и т.11 и ал.2 от ЗМСМА, чл. 30, ал.3 от ППЗОЗЗ, чл. 6, ал.3
от ЗОС, Общински съвет Асеновград , обявява за частна общинска собственост
Поземлен имот КИ 99088.18.163 по КК на кв. Долни воден, гр. Асеновград след
приключване на процедурата по промяна предназначението на поземлените имоти.
С оглед на горната фактическа обстановка
Съдът стига до следните правни изводи относно твърдяната нищожност на оспорената т.II от Решението на ОбС Асеновград:
Съдът намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя за нищожност на обжалваното решение на ОбС
– Асеновград в т. II,
и това е така, тъй като в действащото българско законодателство няма легално определение
на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен, и в първия случай се прогласява неговата
нищожност, а във втория - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт
в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен, и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това
и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият
води до унищожаемост.
АПК не съдържа изрична квалификация на
пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено
разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато
прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, първо следва
да се прецени компетентността на органа, издал процесното решение.
Нищожен е актът, който не е издаден от
компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя,
по място и по степен. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на
общината и кметовете на райони и кметства, а съгласно т. 11 от същия текст,
приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни
изменения за територията на общината или за части от нея при условията и по
реда на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според чл. 6, ал. 1 от ЗОС имотите и вещите -
публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по
чл. 3, ал. 2, се обявяват от Общинския съвет за частна общинска собственост, а
съгласно ал. 3, решенията на Общинския съвет по ал. 1 се приемат с мнозинство
от две трети от общия брой на съветниците, а по ал. 2 - с повече от половината
от общия им брой.
В
случая решението на Общински съвет - Асеновград е валидно като постановено от
компетентен орган, съобразно неговите териториални и материални компетенции.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление, чиито териториални
компетенции обхващат територията на съответната община, в случая на Община
Асеновград.
На
заседанието на общинския съвет, проведено на 16.05.2018г., от общо 33 съветници
са присъствали 32, като решението е прието с
30 гласа "за" и 0 гласа "против" и 1 глас
"въздържал се". Следователно, същото е взето при необходимия кворум и
мнозинство, т.е. при спазване нормите на чл.6, ал.3 от ЗОС и чл. 27, ал.4 от ЗМСМА.
Друг критерий за разграничаване на
нищожността и унищожаемостта на административните актове се очертава от
степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на
същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в
зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато
определени пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до
нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите
изискванията за законосъобразност на административния акт, както са
регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК, и в случай, че се констатира
нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да
бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод
за нищожност.
Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно
изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е
предписана от закона.Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от
степента на порока.
В настоящия случай е спазена изискуемата
писмена форма на решението, поради което не е налице порок във формата.
Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос. Не се установява подобен порок, защото решението е прието от колективен
орган на местно самоуправление, при наличие на изискуемите от закона кворум,
както за провеждане на заседанието, така и за вземането на решение по реда на
чл. 6, ал. 3 от ЗМСМА. От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че решението е прието с мнозинство, съответстващо на
законоустановеното в посочената норма.
Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което,
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и
да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на
посоченото основание.
Следователно, нищожност на административния
акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно
липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от
законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Следователно административният
акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато
разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се
от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка
на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална
незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички
останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при
която материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок.
Решението, както вече беше посочено, е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т.
8 и т. 11 от ЗМСМА във връзка с чл. 6,
ал. 3 от ЗОС и чл. 30, ал.3 от ППЗОЗЗ, извод за което може да се направи и от Предложение
от заместник кмета на Община Асеновград с изх.№ 0700368 от 03.05.2018г. до ОбС - Асеновград.
Несъответствието с целта на закона или т.
нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е
налице, когато целта на закона не би могла да бъде постигната с
волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор
компетентният орган е приел решение, с което се постига целта, определена от
основанието за приемане чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ЗМСМА във връзка с чл. 6, ал. 3 от ЗОС и чл. 30, ал.3 от ППЗОЗ ,
а именно разпореждане с общинско имущество.
Немотивираността на административния акт не
е основание за неговата нищожност. Нарушаването на формата на акта по чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и
правните основания за издаването си, е основание за неговата унищожаемост, а не
за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за писмена форма,
липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез
тълкуване, или актът не е подписан.
В конкретния случай приетото решение не
страда от порока липса на форма. Същото е издадено при спазване на предвидената
в чл. 59, ал. 2 от АПК форма - в писмен вид и съдържа разпоредителна част и
правни основания. Следователно не е налице липса на установената от закона
форма, водеща до нищожност на акта на това основание.
Липсата на фактически основания е нарушение
на чл. 59, ал. 1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния
акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на
административния акт, т. к. мотивирането на административните актове е
изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания
контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по
издаването на акта, като аргумент за това е нормата на чл. 145, ал. 1 от АПК.
Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта,
във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до
неговата нищожност. Това е така, защото мотивите не са същинското волеизявление
на административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. В
конкретния казус, обсъдените пороци на административния акт не водят до
неговата нищожност, а са основания за унищожаемост по отношение на които съдът
не дължи произнасяне, поради преклудиране на възможността за съдебна защита.
При наличието на такова волеизявление липсата на мотиви не е основание за
нищожност на административния акт. Ако актът е без мотиви, той е само
унищожаем, не и нищожен. Отделно от това, съдът не намира, че е налице липса на
мотиви, тъй като те могат да се съдържат в друг, предшестващ и издаден във
връзка с процесния административен акт документ, който компетентния орган е
възприел, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния
съд на Република България. В настоящия случай, такива други, предшестващи
постановяването на акта документи са налични по преписката – Предложение на заместник
кмета на Община Асеновград до ОбС-Асеновград от 03.05.2018г.
Предвид
гореизложеното Съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Процесуалният представител на ответника
своевременно е претендирал разноските по делото, които се установиха в общ
размер от 600лв. /шестстотин лева./, изплатено адвокатско възнаграждение, която
сума жалбоподателят дължи в полза на ответника.
Мотивиран от горното и
на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл. 143 ал.3 от АПК Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1422 на Общински съвет Асеновград, взето с
Протокол №41 от 16.05.2018г., в частта по т. II, с която се обявява за частна
общинска собственост поземлен имот КИ 99088.18.163 по КК на кв. „Долни Воден“,
гр. Асеновград, след приключване на процедурата по промяна на предназначението
на поземлените имоти.
ОСЪЖДА И.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати в полза на Общински съвет Асеновград сумата в размер на 600 лв.
/шестстотин
лева./.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/