О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №
21.01.2021г.,
град Лом
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V СЪСТАВ в
закрито с.з. на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Елица
Орманова
Като разгледа докладваното от съдията
Орманова гр.дело № 182/2021г. по
описа на ЛРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.389 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по искова молба
от К.И.А. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат при АК - Монтана – Р.Б..
съдебен адрес:*** против „ТИХ ТРУД - ЛОМ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано
от Д.Т.К., със седалище и адрес на управление: гр. Лом, ул. „Добруджа” № 21, в
която е инкорпорирана и молба с правно основание чл.389 във вр. с чл.391 от ГПК
за допускане на обезпечителна мярка по предявения осъдителен иск срещу „ТИХ ТРУД - ЛОМ” ЕООД с ЕИК *********, с
посочено правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Поисканата
в молбата обезпечителна мярка е запор върху сметките в лева и във валута на
дружеството в «Юробанк България» АД, гр. София. ул. «Околовръстен път» № 260 до
размера на 5027 лв.
В молбата на ищеца – молител се
твърди, че работи по трудово правоотношение с ответника на длъжност „машинен
оператор шиене на облекла”, като е прослужила при ответника времето от
20.02.2002г. до 12.10.2007 г. - 5
години, 7 месеца и 22 дни, времето от 17.11.2008 г. до 28.03.2017г. - 8 години,
4 месеца и 11 дни, времето от 07.09.2017 г. до 29.04.2020г. - 2 години, 7
месеца и 22 дни. Със заповед № ЛС/ЗО - 06/ 29.04.2020 г. ТПО е прекратено, като
е посочено основание чл. 325, т. 1 от КТ, с причини за прекратяване на ТПО - по
взаимно съгласие на страните и отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 67а от КСО, но всъщност основанието за
прекратяване на ТПО е чл. 327, ал. 1, т. 12 ог КТ, за което говори и
определеното в заповед № ЛС/ЗО - 06/ 29.04.2020 г. обезщетение по чл. 222, ал.
3 от КТ. След прекратяването на ТПО ответникът не е изплатил на ищцата общо
5027 лв., в това число 4700 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - БТВ за 6
месеца; 827 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224,
ал. 1 от КТ за 3 дни за 2018 г., за 18 дни за 2019 г. и 5 дни за 2020 г., или по 31,81 лв. за 1 ден
неизползван платен годишен отпуск, изчислено
по реда на чл. 177 от КТ. Неправилно ответникът в заповед № ЛС/ЗО - 06/
29.04.2020 г. е посочил, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 222. ал. 3 от КТ - БТВ за 2 месеца, понеже същата е отработила при ответника общо 16 години и
8 месеца.
Иска се да бъде осъдено
„ТИХ ТРУД - ЛОМ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на ищцата К.И.А. с ЕГН **********
общо 5027 лв., в т.ч. 4200 лв. обезщетение
по чл. 222, ал. 3 от К'1 - БТВ за 6 месеца и 827 лв. обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл. 224. ал. 1 от КТ за 3 дни за 2018 г., за 18 дни за
2019 г. и 5 дни за 2020 r., или no 31.81 лв. за 1 ден неизползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата от 5027 лв. от датата на
исковата молба до окончателното издължаване.
Ищецът счита е налице
нужда от обезпечаване с оглед успешния изход на предстоящ изпълнителен процес,
тъй като повече от девет месеца ответникът не се издължава на ищеца, поради
което се иска постановяване на обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 2, пр.
2 от ГПК - налагане запор върху вземания по банкови сметки на ответника в лева
и във валута в „Юробанк
България» АД, гр. София като обезпечение по предявен иск.
С Молбата са представени следните писмени
доказателства: Заповед № ЛС/ЗО - 06/29.04.2020 г., Фиш за заплата за м. април 2020 г., ксерокопие на трудова книжка cep. Р. № 816091 и
трудова книжка cep. Т № 083801.
Съдът, като взе предвид искането и приложените към
исковата молба писмени доказателства, приема следното:
Молбата с исканото
обезпечение е допустима по смисъла на чл.389, ал.1 от ГПК, предявена е пред
компетентният съд, с оглед предвидената възможност съда,
пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Видно от молбата
ответното дружество е с адрес в гр. Лом, обл. Монтана, ул. «Добруджа» № 21,
поради което съобразно разпоредбата на чл. 114 ГПК искът е подсъден на РС- Лом,
предвид това, че ищецът полага своя труд в гр. Лом.
Разгледана по същество,
съдът намира молбата за основателна по следните съображения:
Предпоставките за допускане на обезпечение на предявен иск са следните:
искът трябва да бъде допустим, трябва да е налице обезпечителна нужда и
предложената обезпечителна мярка да е подходяща. Всичко това в случая е налице. Съгласно нормата на чл. 391,
ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението /интерес
от обезпечение/, ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или
ако бъде представена гаранция. Съдът
счита, че е налице интерес от обезпечение на иска.
Между
страните по делото са съществували трудови правоотношения- за период
приблизително от 16 години. Дали претендираната сума, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по това трудово правоотношение
и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, е дължима, дали е платена и пр., са въпроси, касаещи съществото на
спора. В обезпечителното производство съдът не може да навлиза в подробна
преценка на представените по делото доказателства и по този начин, преди
окончателното приключване на делото да се ангажира със становище за произтичащите
от тези доказателства права. Подлежащият на доказване юридически факт -
изплащане на трудовото възнаграждение, по своята правна природа е положителен
факт, поради което страната, която се позовава на него следва да го установи. В
настоящото производство преценката на въведеното с исковата молба спорно право
и на приложените към същата доказателства, обосноваващи основателността на
претенцията, следва да е най-обща и от нея зависи единствено дали обезпечението
да се допусне при гаранция или не. Представените към исковата молба писмени
доказателства са достатъчно убедителни да подкрепят в необходимата степен иска -
безспорно установяват наличието на трудовоправни отношения, съответно не се налага представянето на гаранция по
чл.391, ал.І, т.2 от ГПК, което е алтернативна възможност, приложима в случай,
че доказателствата в подкрепа на иска са недостатъчни или не съвсем убедителни.
На следващо място налице е интерес за молителя от обезпечаване на иска, тъй
като при разрешаване на спора по същество в негова полза, ако искът не бъде обезпечен, ще бъде
затруднено реализиране на правата му, т.е самата вероятност от възможността
претендираното от ищеца в исковото производството вземане да бъде събрано в един
по-късен момент сочи правния интерес от неговото обезпечаване, т.е съдът
приема, че е налице и обезпечителна нужда. Предположението за затруднение при
удовлетворяване претенцията на работника – ищец е достатъчно основание за
формиране на извод за наличието на нужда от обезпечение. Съобразно чл. 395, ал.
І от ГПК в молбата за допускане на обезпечение задължително трябва да се посочи
и обезпечителната мярка. Целта на обезпечителната мярка като защита на паричното притезание е да
осигури бъдещото му принудително осъществяване, посредством запазване принадлежността
на имущественото право-обект на бъдещо изпълнение срещу ответника, като в
конкретният случай настоящата инстанция приема, че предложената от молителя
обезпечителна мярка е подходяща и съобразена с вида на търсената защита.
Запорът върху банкови сметки представлява предвидената в чл.397, ал.І, т.2 от ГПК мярка ”запор върху вземания”. След като в молбата за допускане на
обезпечението молителят е посочил третото лице, от което ответникът има вземане
– „Юробанк България” АД, следва да се приеме, че вземането, чието запориране се
иска, е достатъчно индивидуализирано. Относно адекватността на мярката е нужно
да се спомене, че тя при налагане на обезпечението се преценява единствено
съобразно това дали улеснява реализиране на правата по решението или не. Предвид
изложеното дотук, съдът приема, че молбата по реда на чл.389, ал.І от ГПК е
основателна.
С
оглед представените с молбата писмени доказателства, съдът намира, че са налице
убедителни писмени доказателства, подкрепящи основателността на иска. Поради това
съдът приема в настоящия случай, че обезпечението следва да бъде допуснато при
условията на чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства.
На последно място, по въпроса „При
заведено исково дело по Кодекса на труда и допуснато обезпечение на иска,
следва ли ищецът – служител /работник/ да внася гаранция по сметка на съда“ ВКС
се е произнесъл в Определение №
216/16.05.2018г. по ч.гр.д. № 1777/2018г., 4 г.о., тъй като по него не е
създадена практика по реда на чл. 290 ГПК и същият въпрос касае приложението на
непълна и неясна правна уредба, чието тълкуване ще от значение за развитието на
правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК. В отговор на поставения
въпрос съдът е изложил следното: „С
разпоредбата на чл. 359 от Кодекса на труда КТ/ е прогласен принципът за
безплатност на производствата по трудови спорове за работниците и служителите –
страни по трудовото правоотношение. Той е последователно закрепен в
законодателството, като с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 5, б.
„в“ ЗДТ се предвижда освобождаване на работниците и служителите от заплащането
на такси и внасянето на разноски по трудови дела. Посочената правна уредба е
израз на социалната закрила на икономически по-слабата страна в трудовите
правоотношения и възстановява равновесието между страните с оглед осигуряването
им на еднаква възможност за достъп до правосъдие по тази категория дела.
Задължителното внасяне на гаранция при обезпечаване на тези искове е от
естество да наруши посоченото равновесие, доколкото житейска презумпция,
залегнала в основата на възприетия законодателен подход, налага да се приеме,
че основен източник на доход за работника е неговото трудовото възнаграждение,
дължимо по оспореното правоотношение. Изключението, предвидено в ал. 2 на чл.
391 ГПК предоставя дискреция на съда да
извърши преценка с оглед на конкретното дело и конкретния случай, за
съотношението между интересите на страните, тяхното процесуално качество, естеството
на спорното правоотношение, степента на убедителност на представените
доказателства и най-вече възможността да бъдат увредени интересите на
срещуположната страна, чието имущество ще бъде запорирано или възбранено. Ето
защо, следва да се приеме, че когато искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства, работниците и служителите не следва да внасят и парична гаранция
по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК при обезпечение на искове, които имат за
предмет трудов спор.“
Следва да бъде допуснато обезпечение
чрез постановяване на обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ГПК
- налагане запор върху вземания по банкови сметки на ответника в лева и във
валута в „Юробанк България» АД, гр. София като обезпечение по предявените
осъдителни искове. На молителя следва да се издаде обезпечителна заповед
съобразно настоящото определение.
Водим
от горното и на осн. чл.389 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3
от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, които молителят К.И.А. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адвокат при АК- Монтана – Р.Б., е предявил срещу
„ТИХ ТРУД - ЛОМ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Д.Т.К., със седалище и
адрес на управление: гр. Лом, ул. „Добруджа” № 21, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 5027,00 лв., в това число 4200,00 лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ –
брутно трудово възнаграждение за 6 месеца и 827,00 лв. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224. ал. 1 от КТ - за 3 дни за 2018
г., за 18 дни за 2019 г. и 5 дни за 2020 r., или no 31.81 лв. за 1 ден
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата от
5027,00 лв. от датата на исковата молба до окончателното издължаване, ЧРЕЗ
НАЛАГАНЕ на ОБЕЗПЕЧИТЕЛНАТА МЯРКА – ЗАПОР върху вземанията по банковите сметки на
ответното дружество „ТИХ ТРУД - ЛОМ” ЕООД с ЕИК *********, в лева и в чужда
валута в
банка „Юробанк България“ АД, до размера на претенциите -
5027,00 /пет хиляди двадесет и седем/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ незабавно обезпечителна заповед.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана, в едноседмичен срок, който
за молителя тече от връчването му, а за ответника по молбата - от получаване на
съобщението за наложената обезпечителна мярка.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :