Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
Гр. В. Търново, 31.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита
Бижева, като разгледа докладваното от съдията
Данаилов гр.д. № 3551 по описа за
Предявени в условията на обективно съединение искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Т.А.Т. твърди, че вземането по договор за потребителски кредит № ********* от 09.07.2015г., било прехвърлено в негова собственост с договор за цесия и приложение от 06.03.2018г. „Би Енд Джи Кредит” ООД упълномощило ищеца – цесионер да уведоми длъжниците за цесията. Ищецът уведомил ответника-длъжник по реда на чл.99, ал.1 от ЗЗД за цесията. Ответникът не изпълнил задълженията си по договор за потребитенски кредит № ********* от 09.07.2015г., като поради непращане на пет погасителни вноски настъпили основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга Така ответникът дължал на ищеца сумата общо 579 лв., от които: 157.58 лв. главница, 106.42 лв. лихва за забава, и 315 лв. съдебни такси. Ищецът предявява иск за установяването на вземането на ищеца против ответника за сумата 579 лв., включваща главница, лихва, и съдебни такси по договор за потребитенски кредит № ********* от 09.07.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2663/2018г. на ВТРС.
Ответникът Р.М.С., чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск. Счита клаузите в договора за нищожни, тъй като накърнявали добрите нрави, цесията протворечала на чл.26 от ЗПК. Моли съда да отхвърли иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното и достига до следните правни изводи:
Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2663/2016г. на ВТРС в полза на кредитора „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Изгрев, ул. „Незабравка“ №25, ет. 5 против ответника, сумата от: 304 лв. /триста и четири лева/, на основание Запис на заповед от 10.07.2015г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това и изложените в исковата молба обстоятелства, записът на заповед е издаден като обезпечение във връзка с предоставения заем по договор за кредит от 10.07.2015г.
На 06.03.2018г. между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД и ищеца по делото „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД е сключен договор за цесия, с който е прехвърлено вземането по договор за кредит от 09.07.2015г. Представен е и договора за кредит № *********, сключен с ответника по делото, който обаче е с дата 10.07.2015г.
По делото не е спорно, а и се установява от самия договор за заем, че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ответника като физическо лице е предоставена „финансова услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП - отпуснат кредит в общ размер на 940 лева. В ЗЗП и по-конкретно в чл. 143 от същия е дадено определение на понятието „неравноправна клауза” в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 18 точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Такова разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското
законодателство с чл. 13а,
т. 9 от ДР на ЗЗП. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за
индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато
продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е
видно, а и не се спори от ищеца, че договорът за заем е сключен при Общи
условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи.
Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на
предварително договаряне между страните, от което следва извод, че ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Във връзка с
гореизложеното следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства, а и
твърдения от страна на ищеца, че уговорения в раздел VІ доброволен пакет –
„доверие” параметри на
одобрения заем, са били
индивидуално уговорени. Не се установи, че с ответника е бил съгласуван и индивидуално
уговорен видът и размерът на паричните вноски по т.нар. "допълнителен
пакет", поради което съдът приема за установено, че в случая е бил
подписан страндартизиран бланков формуляр, чието
съдържание е предварително изготвено от самия ищец.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО, решаващият съд може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала (така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C.). Поради изложеното по-горе и доколкото нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че пакет от допълнителни услуги по доброволен пакет „доверие”, не е уговорен между страните по договора и такова задължение не е възникнало за ответника.
С оглед изложените мотиви твърденията на ищеца в исковата му молба се установява, че, ответникът е заплатил сумата 753.94 лв. без основание. Освен това, ищецът признава факта, че ответникът е заплатил и 17 погасителни вноски по кредита в общ размер 727 лв. Или, ответникът е заплатил на ищеца сумата общо 1480.94 лв. Следователно ответникът е изплатил изцяло задължението си по договора за кредит от 10.07.2015г. в общ размер на 940 лв. Поради това и съдът приема, че ответникът не дължи на ищеца търсената главница от 157.58 лв. по същия договор за кредит, както и акцесорното му вземане от 106.42 лв. лихва за забава.
Освен, че не се установи идентичност на прехвърленото с договора за цесия вземане, с това по договор за кредит от 10.07.2015г., по делото се установи, че ответникът е изплатил изцяло задължението си по същия договор. Следователно предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск по чл.415 от ГПК, да се приеме за установено, че Р.М.С. с ЕГН: ********** ***, дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин-6, ет.2, сумата от: 157.58 лв. главница, 106.42 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 315 лв. /триста и петнадесет лева/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2663/2016г. на Районен съд гр.Велико Търново.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: