Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 891 09.05.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на осемнадесети април две хиляди и
осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 10 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано
по повод постъпила жалба от „Медицински център д-р Маджуров“
ООД с ЕИК ***, със съдебен адрес:***, представлявано от управителя А.М., против
заповед с изх. № 29-04-1567/20.12.2017 г., издадена от директора на РЗОК-
Бургас. С оспорената заповед е отказано разширяване предмета на сключения между
жалбоподателя и Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) договор №
021159/2.05.2017г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ
от медицински център, чрез договаряне на медицинска помощ от пакет „Нервни
болести“.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради нарушение на материалноправни разпоредби и
съществено нарушение на процесуални правила. В нея се сочи, че при изграждане
на фактическите констатации административният орган е оценил само частично
съдържанието на приложеното в преписката писмо с изх. № 18-01-23/05.12.2017г.
на РЗИ- Бургас и не е отчел действителния му смисъл. Наред с това се сочи, че
нормата на чл.34, ал.4 от ЗЛЗ няма за адресат лечебни заведения. По същество се
иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не изпраща
представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.
Процесуалният представител на ответника заявява
становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Моли
за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото. Подробни доводи
излага в писмени бележки.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят „Медицински център д-р Маджуров“
ООД е изпълнител на специализирана извънболнична
медицинска помощ и в това качество е сключил с Националната здравноосигурителна
каса договор № 021159/02.05.2017 г. (на л. 27 от делото). С договора същият се
е задължил да извършва съгласно приложение № 2 към чл.1, ал.1 на Наредба № 2 от
2016г. медицински дейности, подробно описани в чл.2, т.1, 2, 3 4 и 5 от
договора, а НЗОК, като възложител- да закупува и заплаща тези дейности съгласно
Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД за МД 2017
г.).
На 30.11.2017 г. жалбоподателят е депозирал в РЗОК- Бургас искане с вх.
№ 02/29-04-1567 за разширяване предмета на договора с пакет „Нервни болести“ и
включване на лекар невролог д-р К.Т.като изпълнител на извънболнична
помощ. Към искането същият е приложил трудов договор, сключен с д-р Т.на
29.11.2017 г., документ за завършено образование и спецалност на последната,
удостоверение за члентството и́ в БЛС и три декларации. По повод
депозираното искане е било поискано становище от директора на РЗИ- Бургас и
такова е било дадено с писмо изх.№ 18-01-23/5.12.2017 г. (на л. 42 от делото).
В него последният е отбелязал, че решението на Министерския съвет от 24.03.2016
г. за утвърждаване на Националната здравна карта на Република България е
обявено за нищожно с влязло в сила решение на ВАС по административно дело №
5611/2016г., поради което РЗИ- Бургас не може да се произнесе дали е налице
недостатъчност на медицинската помощ от пакет „Нервни болести“. Независимо от
липсата на действаща Национална здравна карта, директорът на РЗИ- Бургас е
изразил мнение, че в област Бургас е налице недостатъчност от медицинска помощ
от пакет „Нервни болести“, като се е позовал на Областната здравна карта и предоставените
от РЗОК- Бургас данни за броя на сключените договори по медицинска специалност
„Нервни болести“. Въз основа на съдържащите се в това становище данни е било
изготвено предложение от началника на сектор „Договаряне и контрол на извънболничната медицинска и дентална
помощ“, обективирано в докладна записка изх.№ 02/25-69/07.12.2017 г. (на л. 8
от делото), за отхвърляне на направеното от жалбоподателя искане, поради неизпълнение
на условията, предвидени в чл.25, ал.6 от НРД за МД за 2017г. По искането на
жалбоподателя директорът на РЗОК- Бургас се е произнесъл с обжалваната заповед,
като е приел, че не са налице условията, посочени в чл.59б, ал.7 от ЗЗО и чл.24
и 25, ал.6 от НРД за МД за 2017 г., за разширяване предмета на договора извън
установения срок по чл.59а, ал.1 от ЗЗО.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентния съгласно нормата на чл.59б, ал.2 от ЗЗО административен
орган- директор на РЗОК- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената служебна проверка съдът
не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.
Съдът намира за неоснователни доводите за допуснато
при издаване на оспорената заповед процесуално нарушение, изразено в липса на
мотиви. В съобразителната част на заповедта се съдържат достатъчно конкретни
факти, относими към установените в закона
материалноправни предпоставки за издаването и́. Отбелязано е, че директорът
на РЗОК не може да сключва договори, съответно допълнителни споразумения, с
лечебни заведения, които не са подали заявления в сроковете по чл.59а, ал.1, 4,
5 и 6 от ЗЗО, независимо от причините за това, както и че предметът на
договорите и допълнителните сопразумения, сключени с РЗОК, не може да се
разширява, освен в случаите, когато въз основа на оценка на потребностите и
установена недостатъчност съгласно Националната здравна карта, е налице
потребност от медицинска помощ. Констатирано е, че такава потребност не може да
се установи в конкретния случай, тъй като с влязло в сила решение на ВАС е
обявено за нищожно решението на Министерския съвет от 24.03.2016г. за
утвърждаване на Националната здравна карта на Република България и към момента реално
не съществува действаща такава, която да отрази конкретните потребности от
лекари по специалности. При тези данни е формиран извод, че не са налице
нормативно установените условия за разширяване предмета на договора, сключен
между жалбоподателя и НЗОК. По мнение на настоящия съдебен състав, посочените
от административния орган фактически и правни основания са достатъчни, за да
мотивират обжалвания отказ.
Неоснователно е също възражението на жалбоподателя, че
при изграждане на фактическите констатации административният орган е оценил
само частично съдържанието на приложеното в преписката писмо с изх. №
18-01-23/05.12.2017г. от РЗИ- Бургас. Съдържащите се в писмото фактически данни
са обсъдени в обжалваната заповед и е изведен обоснован извод за отсъствие на
изискуемите материалноправни предпоставки. Изразеното от директора на РЗИ-
Бургас мнение за недостатъчност от медицинска помощ не променя този извод,
доколкото не е основано на данни от Национална здравна карта, каквото е
изричното изискване на чл. 59б, ал.7 от ЗЗО, и не обвързва директора на РЗОК
при произнасяне по искането.
Съдът счита, че заповедта е издадена в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби.
Административното производство е започнало по повод
депозирано от жалбоподателя след изтичане на срока по чл. 59а, ал.1 от ЗЗО искане
за разширяване предмета на сключения с НЗОК
договор за оказване на специализирана извънболнична
медицинска помощ, с включване на пакет „Нервни болести“. От съдържанието на
договора е видно, че медицинските дейности от пакет „Нервни болести“ са извън
очертания в чл.2 предметен обхват на същия.
Съгласно нормата на чл. 59б, ал. 4 от ЗЗО директорът
на РЗОК не може да сключва договори, съответно допълнителни споразумения, с
лечебни заведения, които не са подали заявления в сроковете по чл. 59а, ал. 1,
4, 5 и 6, независимо от причините за това, а в чл. 59б, ал.5 от ЗЗО е установена забрана за
разширяване предмета на договора, след неговото сключване. В чл.59б, ал. 7 от ЗЗО и чл.25, ал.6 от НРД за МД за 2017 г. е предвидено изключение от тази
забрана, но при установена недостатъчност съгласно Националната здравна карта. Данните
по делото сочат отсъствие на тази предпоставка. Не е спорно между страните, а и
се установява от материалите в административната преписка, че към датата на
издаване на процесната заповед не е налице действаща Национална здравна карта
на Република България, тъй като с влязло в сила решение № 5935/12.05.2017г. по административно дело № 5611/2016
г. на Върховния административен съд е обявено за нищожно Решение №
202/24.03.2016г. на Министерски съвет, с което е утвърдена такава. Липсата на
действаща НЗК не позволява да бъде извършена оценка на конкретните потребности
от лекари по специалности, съобразно установените в закона критерии, поради
което и не би могло да се приеме, че е налице хипотезата на чл.59б, ал. 7 от ЗЗО. Данните от Областната здравна карта, обсъдени в становището на РЗИ-
Бургас, са недостатъчни за извършване на тази оценка, доколкото нормата изисква
тя да се базира на утвърдена по реда на чл. 34, ал.1 от ЗЛЗ Национална здравна
карта. Макар НЗК да се изработва въз основа на данни от областните здравни
карти, тя подлежи на утвърждаване по предвидената в нормата процедура, която в
случая не е приключила и с оглед на това тези данни не могат да бъдат
съобразени при произнасяне по искането на жалбоподателя. В случая не могат да
намерят приложение и утвърдените през 2011г. и през 2003г. НЗК, тъй като
съдържащите се в тях данни не са актуални към датата на издаване на обжалваната
заповед- на основание чл.34, ал.2 от Закона за лечебните заведения Националната
здравна карта подлежи на цялостна актуализация на всеки три години. Ето защо,
доколкото не е установена по предвидения в закона ред недостатъчност от
медицинска помощ от пакет „Нервни болести“, съдът приема, че законосъобразно е
отказано на жалбоподателя разширяване предмета на сключения с НЗОК договор.
Съдът счита, че обжалваната заповед е издадена в
съответствие с целта на закона, а именно: да се гарантира стабилитет в отношенията
на страните по договорите за оказване на медицинска помощ, чрез въвеждане на
забраната в чл.59б, ал.5 от ЗЗО за разширяване на техния предмет и от друга
страна- да бъдат съобразени реалните потребности на населението от извънболнична и болнична медицинска помощ, които на
основание чл.29 от ЗЛЗ се определят и планират на териториален принцип чрез
Национална здравна карта, посредством която се осъществява националната здравна
политика.
По изложените съображения съдът приема, че не са
налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед формирания извод за неоснователност на
оспорването и своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.3 от АПК
следва да се присъдят на ответника разноски по делото в размер на 200 лева-
възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Медицински център д-р Маджуров“ ООД с ЕИК ***,
представлявано от управителя А.М., против заповед с изх. №
29-04-1567/20.12.2017 г., издадена от директора на РЗОК- Бургас.
ОСЪЖДА Медицински център д-р Маджуров“
ООД с ЕИК *** да заплати на РЗОК- Бургас сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: