Решение по дело №1479/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260136
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20201630201479
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260136 / 17.12.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 17.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….......четвърти наказателен състав в публично заседание на 24 ноември..............................……………………….

през две хиляди и двадесета година.............….……………………в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

 

                                                    

при секретаря Николинка Александрова.............................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова.….............………........АН дело 1479 по описа за 2020г.....................……………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № АН-01-65/ 19.10.2020г. на Директора на РЗИ – Монтана на В.Е.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Е.А., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. По същество не оспорва нарушението, но моли съда да му намали размера на наложеното наказание. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, с който е констатирано, че при извършената на 10.10.2020 г. на място проверка, във връзка с изпълнение на заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. на министъра на здравеопазването, за спазване на противоепидемичните мерки, жалбоподателя В.Е.А. влиза в обекта на Бензиностанция „Т.” в град Монтана, без поставена защитна маска или друго средство, закриващо устата и носа, с което нарушава т. 5 от заповедта, във връзка с чл. 63а, ал. 1 от Закон за здравето.   При предявяването на АУАН жалбоподателят вписал, че има възражения, но не посочил такива.

          Административнонаказващият орган след проверка законосъобразността на АУАН издал атакуваното наказателно постановление.        

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните мотиви:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя В.Е.А., е бил в обекта на бензиностанцията без поставена маска. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели Д.И.Б., Л.Е.Ф. и И.И.Г.. Съдът изцяло кредитера показанията на тези свидетели, като всеки един от тях дава показания, за факти, които лично е възприел и липсва всякаква индиция за заинтересованост.

Съгласно т. 6 от Заповед № РД-01-354/22.06.2020г. и т. 5 от Заповед № РД-01 -353/22.06.2020 и двете на Министъра на здравеопазването във връзка с извънредно положение в РБългария, и двете в сила от 23.06.2020г. поставянето на защитни маски на закрити обществени места, в това число и бензиностанциите е задължително. Съгласно Закона за здравето бензиностанциите са обекти с обществено предназначение, а не за консумация. При закупуване на напитка или храна се предвижда да се консумира на място и тогава маска не се изисква, но за влизане в самия обект, какъвто е настоящия случай,  тя е задължителна.

В случая следва да се отбележи, че не всяка активност на гражданите в закрити и открити обществени места, при която те са без маска или друго средство, покриващо носа и устата, може да се приравни на неспазване на Заповед на Министъра на здравеопазването. Свалянето на предпазната маска от лицето инцидентното по някакъв извинителен личен повод не следва да се санкционира. В случая обаче липсват оневиняващи доказателства, че жалбоподателят не е носел маска изобщо. Видно от показанията на всички свидетели жалбоподателя се е държал агресивно и се е опитал да създаде затруднения при проверката. Такова е поведението му и в съдебно заседание.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че с поведението си жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в противоправно бездействие, тъй като процесните заповеди на министъра на здравеопазването изрично са регламентирали задължението на лицата, намиращи се в закрити обекти, в този смисъл и бензиностанциите, да носят предпазни маски. Като не е изпълнила това, жалбоподателят е извършил административно нарушение, за което и правилно му е вменена административнонаказателна отговорност.

От субективна страна административното нарушение е извършено умишлено.

По отношение на наложеното наказание разпоредбата на  чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето санкционира противоправното деяние с глоба от 300.00лева до 1 000.00 лева. Според съда административнонаказващият орган справедливо е определил минимално по размер наказание, като е отчел липсата на предходни нарушения на лицето по Закона за здравето. Наложеното наказание е законосъобразно и в най – пълна степен постигащо целите на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. Предвид регламентирания законов минимум, съдът не би могъл да извърши последващо редуциране на размера на глобата.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед гореизложеното санкциониращият административен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление № АН-01-65/ 19.10.2020г. на Директора на РЗИ – Монтана, с което на В.Е.А. xxx е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                       

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: