Решение по дело №173/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) - гр. София, БУЛСТАТ *********, представлявана от Председател на Управителния съвет - инж. Й. В., действащ чрез упълномощен юрисконсулт, против Решение № 82 от 17.06.2024г., постановено по АНД № 207/2024г. по описа на Районен съд - Разград в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш (ЕФ) № ********** на АПИ. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени подробни съображения в оспорване изводите на районния съд за недопустимо санкциониране на нарушението чрез издаване на електронен фиш. Жалбоподателят счита, че същият е издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания, и в съответствие с целта на закона, като установява предпоставките за реализиране на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗДвП. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа същите съображения, както и допълнителни такива във връзка с постановеното решение на СЕС по дело № С-61/2023г. Счита в тази връзка, че ненаказването на безспорно установеното нарушение би било в противоречие с чл. 9а от Директивата, предвид кумулативното изискване приложимите наказания освен съразмерни, да бъдат още ефективни и с възпиращ ефект, поради което липсата на наказуемост ще стимулира всички останали правни субекти да игнорират императивните изисквания на закона, свързани със заплащане на дължимата пътна такса при управление на съответните ППС по републиканската пътна мрежа, за която се изисква такова. От касационния съд се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде потвърден Електронния фиш, като правилен и законосъобразен. Алтернативно – да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Заявена е претенция за заплащане на деловодни разноски – дължимо възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът по касационната жалба „Формула 2“ ЕООД – гр. Карнобат, ЕИК *********, представлявано от управител К. Б. Б., действащ чрез упълномощен адв. И. Ч., АК – Бургас, ангажира писмен отговор по жалбата и писмено становище в съдебно заседание, като оспорва жалбата като неоснователна. Счита за несъстоятелни изложените в нея възражения, като приема, че РС – Разград правилно е преценил релевантните факти и е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Като допълнително самостоятелно основание за отмяна на ЕФ сочи непропорционалността на наложената санкция, като се позовава на междувременно постановеното решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело № С-61/2023г. по преюдициално запитване във връзка с тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. Заявява претенция за присъждане на деловодни разноски, касаещи заплатен адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, електронният фиш – незаконосъобразен, а решението на РС – Разград – правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Съображенията са с оглед решението на СЕС по дело № С-61/2023г. и задължителното тълкуване на съюзното законодателство, което по силата на чл. 663 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е задължително за всички съдилища и учреждения в РБългария. В тази връзка приема, че ЕФ е издаден в противоречие с принципа за съразмерност/пропорционалност по чл. 9а от Директивата при липса на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, дължима такса и други особености от техническо естество.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Отмененият Електронен фиш е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, която е компетентният за това орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП) , установяваща, че Агенцията осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, функциите по управление на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. В тази връзка, именно Агенция „Пътна инфраструктура“ е надлежната страна, както във въззивното производство, в което правилно е конституирана и е участвала, така и в настоящото касационно производство, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, като страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въз основа на редовно събраните по делото доказателства Районен съд - Разград приел за установено, че в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство № 10232, представляващо елемент от тази система, било регистрирано на 18.04.2023г., в 13:17 часа, движение на пътно превозно средство (ППС) - товарен автомобил "Влекач ДАФ ФТ ХФ 105" с рег. №*****, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, движещ се в Община Разград, по път I-2, километър 76+664, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС се твърди, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП (№ F99CE387EDAE511BE053031F160AA5B2) срещу „Формула 2“ ЕООД – гр. Карнобат, ЕИК *********, представлявано от управител К. Б. Б., като собственик на регистрираното ППС, бил издаден обжалвания Електронен фиш (ЕФ) № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството (ответник в настоящото производство) с налагане на имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева. ЕФ бил връчен на нарушителя на 28.03.2024 г.

При преценката на законосъобразността на обжалвания електронен фиш Районен съд - Разград приел, че съдържанието на ЕФ е по утвърдения образец, но липсва яснота и категоричност при посочване на всички релевантни факти за очертаване състава на нарушението - не е отразено изобщо изпълнителното деяние, предвид че санкционираното дружество има качеството на допустител, не е конкретизирано дали е собственик или ползвател на процесното ППС, не е уточнен и размерът на дължимата и неплатена пътна такса, което препятства преценката относно тежестта на нарушението. Наред с това, районният съд обосновал извод, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответното дружество посредством издаването на ЕФ, вместо чрез съставяне на АУАН и издаване на Наказателно постановление. В тази насока съдът констатирал, че разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, в относимата редакция към датата на нарушението – 18.04.2023г. (Изм. и доп. ДВ бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.)), регламентира възможност за издаване на електронен фиш единствено за нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и то само за водача, не и за собственика на ППС, като изложил подробни аргументи относно липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен ЕФ за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, както и недопустимостта да се извежда подобен извод чрез разширително тълкуване и по аналогия от други норми на закона.

По тези съображения, подробно мотивирани, решаващият съд е отменил обжалваният пред него Електронен фиш.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд в тази част, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Районният съд е извършил цялостна проверка на ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. При постановяване на решението си районният съд е провел съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

В настоящият случай вмененото на санкционираното лице нарушение се свързва с неизпълнение на задълженията по чл. 139, ал. 5 и ал. 7 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП - собственикът на ППС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията пътно превозно средство - да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За съставомерността на процесното нарушение е необходимо да се установи движение на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за това ППС да са изпълнени горепосочените задължения.

При касационната проверка съдът прецени, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на Електронния фиш. В случая за описаното нарушение неправилно административнонаказателната отговорност е ангажирана с издаването на Електронен фиш, каквато възможност законодателят не е предвиждал. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от същата дата, законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Самото последвало изменение на обсъжданата процесуална норма е допълнителен аргумент, в подкрепа на тезата, възприета в обжалваното решение, за недопустимост на тълкуването в административнонаказателното производство.

Като допълнителен аргумент за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, с оглед на постановения краен резултат за отмяна на издадения ЕФ, следва да се съобрази и задължителното тълкуване, дадено в междувременно постановеното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023, съгласно което член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е в абсолютен размер, което не позволява при налагането й да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което противоречи на принципа на пропорционалност съгласно посочената Директива. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за констатираното нарушение. Няма и приложима норма от Съюзното законодателство с директен ефект. При това положение, единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на съразмерна и съответна на тежестта на нарушението имуществена санкция, то не би могла да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния ответник.

В този смисъл, доколкото решението на въззивният съд като краен резултат съответства на горния извод, то се явява правилно. Не са налице касационни основания, налагащи отмяна на решението, което квалифицира и касационната жалба като неоснователна.

При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията за разноски на ответника по касация. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500.00 лева, се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева. Ответникът доказва направени разноски в същия размер по Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2024 г., който установява заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 550.00 лева, поради което следва да бъде присъдено. Същото не се явява прекомерно, съответно е на фактическата и правна сложност на делото, и на процесуалната активност на ангажирания защитник.

Така мотивиран и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо от АПК, Административен съд - Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 от 17.06.2024г., постановено по АНД № 207/2024г. по описа на Районен съд - Разград.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на „Формула 2“ ЕООД – гр. Карнобат, ЕИК *********, представлявано от управител К. Б. Б., сумата от 550.00 (петстотин и петдесет) лева – направени деловодни разноски.

Решението е окончателно.