Решение по дело №351/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г. В. П., [ЕГН], с адрес: гр. Септември, област Пазарджик, ул. „Георги Сава Раковски“ № 23А, подадена чрез адв. Т. В., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Цар Шишман“ № 2, ет. 2, против Решение № 78 от 13.02.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 1636 от 2023 год. год. по описа на Районен съд-Пазарджик. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0340-001109 от 02.11.2023 год. на Началника на Районно управление – Септември към ОД на МВР - Пазарджик, с което на осн. чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, на Г. В. П. е наложена глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и в полза на административно-наказващия орган са присъдени разноски в размер на 80,00 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правата на жалбоподателя, като посочването на алтернативни нарушения, както в случая „отказва да му бъде

извършена проверка“ и „не изпълни предписание“, за които е наложено едно наказание, е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Твърди се, че в процесния случай са налице две хипотези, за които на

касационния жалбоподател е наложено административно наказание като за едно общо нарушение. На следващо място сочи, че Г. В. П. е санкциониран два пъти за извършването на едно и също нарушение - с оспореното пред районния съд НП и НП № 23-0340-001110 от 02.11.2023 год. Моли за отмяна на атакуваното решение и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени процесното НП. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище с вх. № 3510 от 16.04.2024 год. от адв. В., в което заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на Районно управление – Септември към ОД на МВР – Пазарджик, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на Г. В. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-0340-001109 от 02.11.2023 год. на Началника на Районно управление – Септември към ОД на МВР - Пазарджик, с което на осн. чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, на Г. В. П. е наложена глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

От фактическа страна се установява, че на 06.10.2023г. в град Септември на ул. „Любен Каравелов“ Г. В. П. е бил спрян за проверка. В хода на проверката е направена справка при ОДЧ при РУ – Септември. От нея е установено, че управляваното от водача МПС е със служебно прекратена регистрация на 19.09.2023 год., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на ЗЗГО с номер 7943 от 25.08.2023г, уведомен на 20.08.23 год. с уведомление на КАТ-ПП гр. Пазарджик. На водача бил съставен АУАН серия „GA“ с бланкетен № 1063351, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. При извършената проверка водачът П. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с ф.н 0098 и наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер 5000 ARHJ-0009, за което му са съставени 2 броя АУАН с номера [рег. номер] и [рег. номер], както и 2 броя талони за медицинско изследване с номера 0159957 и 0159958. Водачът не изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, дадено му с номер 0159958 и въз основа на АУАН с номер [рег. номер], съставено от А. И. У. – на длъжност „старши полицай“ при РУ – Септември при ОД на МВР – Пазарджик е издадено атакуваното НП № 23-0340-001109 от 02.11.2023 год. от Д. Б. Б., на длъжност Началник на РУ в ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Септември. Последното е връчено лично на нарушителя на 06.11.2023 год., видно от отбелязването в него.

От правна страна инстанцията по същество е приела, че както АУАН, така и процесното НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е издадено в шестмесечния срок, предвид нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По отношение на квалификацията на нарушението - чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, съдът е приел, че е ясно описано и правилно е определена и посочената законова разпоредба. Осъществен е съставът на административното нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Решението е неправилно.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства. В мотивите към обжалваното решение районният съд е обсъдил подробно представените писмени доказателства. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, които се преповтарят и пред настоящата съдебна инстанция. Правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административно-наказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че последният е санкциониран два пъти за извършването на едно и също нарушение - с процесното НП и НП № 23-0340-001110 от 02.11.2023 год. Наказателното постановление №23-0340-001110 от 02.11.2023 год. е съставено за друго нарушение на жалбоподателя. Г. В. П. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Дрегер 5000 ARHJ-0009 в 20:40 часа на 06.10.2023 год. и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Налице са две отделни наказателни постановления, издадени за две различни нарушения, както правилно инстанцията по същество е посочила в оспорения съдебен акт.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения, както и че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на обжалвания съдебен акт. По гореизложените съображения решението на Районен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и липсата на претенция за присъждане на разноски пред касационната инстанция, съдът не следва да се произнася по тях.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78 от 13.02.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 1636 от 2023 год. год. по описа на Районен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.