Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във връзка с Глава ХХІ НПК. С решение № 122 от 30.11.2011 година по АНД № 427/2011 година по описа на Районен съд - град Павликени Е. Е. Й. е призната за НЕВИННА за това, че на 16.09.2011 година в село Михалци, община Павликени, без да притежава надлежно разрешително, да е държала високорискови наркотични вещества по смисъла на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – пакетче алуминиево фолио със зелена листна маса и цветчета, които да реагирали на полеви наркотест „DETECT 4 DRUGS” на канабис на стойност 10.00 лева, като случаят да се явява маловажен, поради което и на основание чл. 304 НПК, същата е оправдана по обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 1 НК. На основание чл. 53, ал. 2, б. „а” НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението – марихуана /канабис/ с тегло 1.1649 грама с активен наркотичнодействащ компонент 13.3 %. Против така постановеното решение е постъпил протест от Районна прокуратура – град Павликени. Излагат се съображения, че постановеното решение е неправилно. Представителят на ПРП посочва, че обсъжданите в мотивите на решението протоколи не са съставени по правилата на НПК, а удостоверяват действия, извършени от органите на МВР в изпълнение на служебните им задължения уредени в ЗМВР. Счита, че фактическата обстановка по делото е установена по несъмнен начин. Моли постановеното от Районен съд – град Павликени решение да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което Й. да бъде призната за виновна и същата бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Великотърновска окръжна прокуратура поддържа подадения протест, като счита същия за основателен, а решението на Районен съд – град Павликени за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че в хода на досъдебното производство са събрани необходимите доказателства за виновността на обвиняемата и че са налице императивно изискуемите предпоставки на чл. 78а НК. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което Е. Е. Й. бъде призната за виновна и бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на съответното административно наказание. Защитникът на обвиняемата Й. счита, че решението на Районен съд – град Павликени е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния закон, съответно че подаденият против решението протест е неоснователен. Посочва, че след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е достигнал до изводите, налагащи оправдаването на Й.. Счита, че дори да бъдат споделени твърденията изложени в протеста и да се приеме, че двата протокола, визирани в него, са годни доказателствени средства, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, а именно, че извършеното деяние не е престъпно, тъй като обществената му опасност е явно незначителна. Моли решението на ПРС да бъде потвърдено. Алтернативно прави искане, ако на Й. бъде наложено административно наказание „глоба”, то същата да бъде в минимален размер. Е. Й. в хода на съдебните прения заявява, че съжалява за извършеното деяние. Посочва, че не е искала причини някаква вреда, както и че осъзнава грешката си и я разбира я. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозирания протест, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на решението. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Обвиняемата Е. Е. Й. еродена на ... година в ..., българска гражданка, с постоянен адрес в град Т., ул. „Д. Б.” № ... и с настоящ адрес в град В. Т., ул. „О.” № ... със средно образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН *. Обвиняемата Й. и Е. С.се познават и живеят заедно. На 16.09.2011 година сутринта двамата тръгнали за град Левски с лек автомобил „Опел Астра” с ДКН ..., собственост на бащата на обвиняемата и управляван от свидетеля С. Предварително двамата решили да си купят марихуана, взели я и Й. я прибрала в джоба на дясната врата на лекия автомобил. По пътя, в село Михалци, община Павликени били спрени за проверка от служители на РУ „Полиция” – град Павликени – свидетелите В. Ц. и Е. Т. На С. бил съставен акт за превишена скорост по ЗДвП. Полицейските служители направили справка, от която се установило, че водачът на лекия автомобил имал криминалистическа регистрация за притежание на наркотици. След това органите на реда извършили съвместна проверка на автомобила. Докато свидетелката Т. започнала да изготвя съответния протокол за извършваната проверка, Ц.намерил в предната дясна врата на автомобила станиолово пакетче. Когато запитал Й. какво има в него, тя отговорила, че е шоколад. Тогава свидетелят се обърнал, за да огледа за други пакетчета във вратата на автомобила и когато погледнал отново Й. пакетчето не било в ръцете й, а същата заявила, че го е изхвърлила. След като не го видели около ýястото, на което се намирали, Е. Й. и свидетелката Т. се отдалечили на няколко метра, за да може последната да извърши личен обиск на лицето. При него свидетелката открила пакетче в сутиена на обвиняемата, което приличало на това, намерено преди това в автомобила. Й. заявила, че в станиола има марихуана. За извършеното действие Т.съставила протокол за личен обиск на лице. След това лицата били откарани в РУ „Полиция” за изясняване на случая, а свидетелката Т. предала с протокол за доброволно предаване намереното пакетче на разследващия орган. От назначената на досъдебното производство физико-химична експертиза се установява, че изследваният обект, зелена тревиста маса, е коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 13.3 % и с нетно тегло – 1.1649 грама. Левовата му равностойност е 6.99 лева, съгласно ПМС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството. Конопът /марихуаната/ представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП и е включен в Списък № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на обвиняемата Е. Е. Й., показанията на свидетелите В. Ц. Ц. и Е. Й. Т.; писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 16.09.2011г. /л. 19 от ДСП/, протокол за личен обиск на лице от 16.09.2011г. /л. 18 от ДСП/, протокол за доброволно предаване от 16.09.2011г. /л. 20 от ДСП/, протокол за оглед на веществени доказателства от 16.09.2011г. /л. 4 от ДСП/, справка за съдимост на Е. Е. Й., изготвена от Районен съд – град Павликени /л. 17 от ДСП/; заключението на изготвената на досъдебното производство на физико-химична експертиза /л. 10-11 от ДСП/. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на Районен съд – град Павликени, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. По делото са събрани всички възможни и необходи доказателствени източници, формирали доказателствената съвкупност, от която са изведени обстоятелствата, включени в предмета на доказване по отношение на изпълнителното деяние и неговия извършител. В тази връзка съдът кредитира като годно писмено доказателство протокол за личен обиск на лице от 16.09.2011 година и протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 16.09.2011 година. Действително същите не са изготвени по реда, предвиден в НПК, но същите са изготвени на основание съответно на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗМВР полицейските органи извършват обиск на лице, за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети. Нормата на чл. 69, ал. 2, т. 1 ЗМВР пък предвижда, че проверка на превозно средство и на вещите, превозвани в него, може да бъде извършена, когато има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред. Тези протоколи представляват официални документи, удостоверяващи действията, извършени от съответните полицейски служители. Същите са изготвени при спазване изискванията визирани в чл. 70, ал. 1, 2 и 3 ЗМВР. Те са автентични свидетелстващи документи, които материализират удостоверителното изявление на своя издател, и се ползват с материална доказателствена сила. За това и отразените в протоколите факти, досежно намерената в обвиняемата вещ, а именно посоченото по-горе станиолово пакетче дават достатъчно категорично основание, за да бъде направен извод относно авторството на обвиняемата в извършеното деяние. Тези факти, съдържащи се в протоколите, изготвени по реда на ЗМВР, се потвърждават и от гласните доказателства по делото - показанията на свидетелите В. Ц. Ц. и Е. Й. Т. При установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК е допустимо включване на гласни доказателствени средства, чрез показанията на полицейския служител, извършил съответните действия. Като орган на МВР свидетелката Торлакова е установила обстоятелства, свързани с предметът на престъплението, непосредствено при извършване на тези действия. Настоящият съдебен състав намира, че разпитът на полицейски служител, в качеството му на свидетел е допустимо. Това е така, защото тези свидетели не са участвали в досъдебното производство в качеството на разследващ орган или страна, поради което предвидената в закона хипотеза на „участие в друго процесуално качество” не е налице. Разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители могат да установяват всички факти и обстоятелства от обективната действителност, които лично са възприели. В тази насока процесуалните норми не съдържат ограничения и забрани. Фактите, съдържащи се в протокола за личен обиск на лице от 16.09.2011 година се потвърждават и от протокол за доброволно предаване, изготвен по предвидения в НПК ред, с който свидетелката е предала предметът на престъплението. Именно по този начин предметът на престъплението е приобщен към конкретното досъдебно производство, а чрез разпита на свидетелката Торлакова безпротиворечиво се установява връзката му с обвиняемата. Не на последно място така изяснената фактическа обстановка се подкрепя и от обясненията на самата Е. Й., които представляват годно гласно доказателствено средство. Преценени във връзка с останалите доказателства по делото, може да бъде направен извод, че са последователни и безпротиворечиви, поради което и настоящият съдебен състав ги кредитира напълно. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, следното: Извършеното от обвиняемата деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Безспорно и в правната доктрина, и в съдебната практика, се приема, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК намира приложение по отношение на всички престъпни състави от Особената част на Наказателния кодекс. Посочената разпоредба визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно - или деянието въобще не е общественоопасно, или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като "малозначително". В конкретния случай въззивният съд приема, че осъщественото от Е. Е. Й. е с явно незначителната степен на обществена опасност, поради което - макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, то не е престъпно. Вярно е, че разпоредбата на чл. 354а НК защитава важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. Това обстоятелство е преценено от законодателя принципно при криминализирането на държането на високорискови наркотични вещества. За да бъде определено като престъпно обаче, конкретното поведение, то следва да разкрие типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Установената по делото фактическа обстановка по категоричен начин установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения. Намереното количество марихуана е в много малко количество – 1.1649 грама, а стойността на същата е 6.99 лева. Обвиняемата е млад човек, с добри характеристични данни и с чисто съдебно минало. Липсват данни същата да е пристрастена към наркотици, като същевременно по делото се установява, че се касае за една негативна проява с инцидентен характер, за която видно от доброто процесуално поведение и обясненията й, Й. изразява своето критично отношение към извършеното. Степента на обществената опасност на инкриминираното деяние в настоящия случай е тясно зависима именно с личността на обвиняемата. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема, макар по други съображения, че обвиняемата следва да бъде призната невинна за това, че на 16.09.2011г. в село М., община П., без да притежава надлежно разрешително, да е държала високорискови наркотични вещества по смисъла на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – пакетче алуминиево фолио със зелена листна маса и цветчета, които да реагирали на полеви наркотест „DETECT 4 DRUGS” на канабис на стойност 6.99 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК, същата следва да бъде оправдана по обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 9, ал. 2 НК. Подаденият протест следва да бъде оставен без уважение, а постановеното решение следва да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 122 от 30.11.2011 година на Районен съд - град Павликени по АНД № 427/2011 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |