Решение по дело №121/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Х. М. М., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против решение № 1219/06.12.2023 г. по АНД № 4095/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е потвърдено НП № 002218/14.07.2023 г. издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ София, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на осн. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. По подробно изложени в жалбата доводи се иска отмяна на решението и отмяна на НП, при условията на евентуалност, делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представени писмени бележки се излага становище, в което се поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация - директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ София се представлява от юрк. К., която оспорва жалбата и иска решението да бъде оставено в сила. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор на касационната жалба се излагат подробни съображения за неоснователност на всяко от касационните възражения.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това , че на 25.02.2023 г. в 15:24 ч., длъжностни лица в сектор Контрол и правоприлагане – Бургас, извършили проверка на ППС лек автомобил Митсубиши, модел РВР с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя, собственост на Г. Н. М., [ЕГН]. Било установено, че проверяваното МПС на 23.02.2023 г. в 13:43:16 ч. било засечено по път А-2 (А. Х.), 418+126 км, посока на движението [населено място], включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото, към същата датата и час, не била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и бил съставен АУАН, връчен на нарушителя, който вписал възражения, че има заплатена винетна такса за 23.02.23 г. АНО извършил проверка по изложеното възражение и като намерил същото за неоснователно, на 14.07.2023 г. издал обжалваното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно е определен вида и размера на наказанието. Изложил е доводи, че не е налице маловажен случай. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Съгласно чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. В чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, е посочено, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

Настоящият съдебен състав, споделя изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил посоченото в чл. 139, ал. 6 от ЗДвП нарушение, като на 23.02.2023 г. е управлявал ППС, в обхвата на платената пътна мрежа без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 189е, ал. 13 във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, което правило важи и за съдебното производство. В случая констатациите в АУАН не са оборени нито с доказателства, представени пред АНО, нито с такива представени в производството пред районния съд, поради което съдът е обосновал правилен извод за законосъобразност на издаденото НП.

Не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че в съставения АУАН и издаденото НП липсват изискуемите реквизити на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от съставения АУАН, и издаденото НП, в същите ясно са посочени датата и мястото на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Ясно и недвусмислено са посочени както нарушената разпоредба, така и приложимата санкционна норма, поради което съдът правилно е приел, че и двата акта съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания.

Не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, че винетните такси имат валидност от деня посочен като начална дата при заплащането им. В случая от събраните доказателства по делото се установява, че действително жалбоподателят е закупил седмична винетка на 23.02.2023 г. в 15:07:09 ч., но този факт не влияе на извършеното административно нарушение, тъй като управляваното от него ППС е било заснето на същата дата в 13:43 ч. без за същото да е била заплатена електронна винетка. Закупуването на електронна винетка в последствие, след като вече нарушението на водача е било заснето не води до извод, че административното нарушение не е било извършено и не е основание за отмяна на издаденото НП. В тази връзка не може да бъде споделена тезата, че не е предвидено винетните такси да важат от момента на заплащането им. Изискването на разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е, че дължимата винетна такса следва да бъде заплатена предварително, като след нейното заплащане водачите могат да използват платената пътна мрежа.

Правилни са и изводите на съда, че извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Водим от горното, настоящият тричленен състав на АС – Бургас приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ същото следва да се определи в размер на 80 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1219/06.12.2023 г. по АНД № 4095/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Х. М. М., [ЕГН] да заплати на А. П. инфраструктура Национално ТОЛ управление, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.