РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Бургас, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20252000500071 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 71/2025г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Н. П. К., чрез пълномощника
адв.Д., против решение № 9/27.01.2025г. по гр.дело № 216/2024г. по описа на
Сливенския окръжен съд в частта, с която предявеният от него иск против Д.
К. В. за осъждането му за сумата от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от тежка телесна повреда е отхвърлен над присъдения размер от 60 000
лв.
Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част като неправилно
и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде
уважен изцяло. Твърди се нарушаване на принципа на справедливост,
установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД – не са отчетени претърпените от
ищеца сериозни болки и страдания. Сочи се претърпяната тежка черепно-
мозъчна травма и проведената животоспасяваща хирургична операция. От
медицинската документация по делото е установено продължителното и
тежко разстройство на здравето на пострадалия. От датата на увреждането Н.
К. страда от ежедневно главоболие, ходи непрекъснато на медицински
прегледи и е принуден да употребява постоянно медикаменти. Намира за
житейски логично средната телесна повреда в областта на главата да доведе
до необратими и неблагоприятни промени в здравословното състояние на
пострадалия.
Претендират се разноските по делото.
1
В отговор на въззивната жалба, подаден от Д. К. В., чрез
пълномощника адв.М., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Счита решението за правилно и за законосъобразно, постановено в резултат на
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Сочи, че според
вещото лице д-р Стоянов алкохолът, изпит от пострадалия е причина за
заядливостта му, липсата на по-адекватна реакция и основание да падне от
един-единствен удар. Счита определения размер на обезщетението за
справедлив и съобразен с конкретните обстоятелства. Моли да не бъде
уважавана жалбата и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Бургаския апелативен съд, в рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства, приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е осъдил Д. К. В. от с.К.,
общ.С., да заплати на Н. П. К. от с.К., общ.С., ул.„С.“ № *, 60 000 лева,
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, претърпени
в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 20.05.2023г. и отхвърлил
иска до пълния претендиран размер от 80 000 лева като неоснователен.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
От фактическа страна по делото е установено следното:
На 20.05.2023г., в с.К., общ.С., ответникът причинил тежка телесна
повреда на Н. П. К., изразяваща се в черепно- мозъчна травма със значителен
по обем епидурален хематом в ляво, с до 2 см. аксиална ширина, дифузни
мозъчни контузии двустранно фронтално и субарахноидален кръвоизлив,
протекли с изразена симптоматика на повишено вътрешночерепно налягане,
довели до „постоянно разстройство на здравето, опасно за живота-
престъпление по чл.128, ал.2, пр. последно, вр. ал.1 от НК. На подсъдимия е
наложено наказание „лишаване от свобода за срок от десет месеца“, с
приложение на чл.66 НК по одобрено от съда споразумение по нохд. № 1474
по описа на СлРС за 2023г., приложено като доказателство по настоящото
дело.
На основание чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд обвързва
съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. По този начин пред настоящата инстанция увреждащото деяние е
доказано и предявеният иск е доказан по своето основание.
Характерът и степента на увреждането на здравето на ищеца, като
пряка и непосредствена последица от увреждането, в пълнота са изяснени от
назначената по делото съдебно- медицинска експертиза. Вещото лице, освен
преглед на медицинската документация, е извършило и преглед на ищеца. В
заключението си потвърждава, че от нанесения от ответника удар, ищецът е
паднал на земята, като вследствие на падането е получил контузия на главата,
изразяваща се в травматичен оток на меките тъкани в дясната половина на
лицето и данни от предварителните образни изследвания за счупване на
костите на носната пирамида с леко изразена деформация наляво; тежка
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен оток на меките черепни
обвивки в лявата тилнослепоочна област; изпадане в пълно безсъзнателно
2
състояние; линеарна фрактура на черепния свод, минаваща през темпоралната
(слепоочната) и окципиталната (тилната) кост в дясно и на темпоралната
(слепоочната) и париеталната (теменната) в ляво; изразен епидурален (между
твърдата мозъчна обвивка и черепния свод), хематом (кръвоизлив) в ляво до 2
см. аксиална ширина, дифузни мозъчни контузии двустранно фронтално (в
челните дялове на голямомозъчните хемисфери), субарахноидален /между
паяжиновидната и меката мозъчна обвивка/ кръвоизлив.
Нараняванията са наложили оперативно лечение в спешен порядък.
Периодът на възстановяване по отношение животозастрашаващите симптоми
от черепно-мозъчната травма е бил около 2 седмици, време за което К. се е
възстановявал след като е бил лекуван оперативно и интензивно в НХО и
ОАИЛ.
Близо година и половина след инцидента, вещото лице при прегледа е
установило продължаващо общо разлято главоболие, физическа слабост,
нежелание да излиза от дома и притеснение от срещи с хора, припадъци поне
веднъж месечно. Вещото лице е категорично в становището си, че ищецът К.
не е възстановен напълно и търпи последици от черепно-мозъчната травма, а
именно т.н. посттравматична епилепсия (диагноза поставена от д-р П.), която е
усложнение на травмата и е късна проява на травмена болест под формата на
травматична енцефалопатия.
Според вещото лице това състояние може да трае месеци и години.
Вследствие на оперативното лечение е отпаднала опасността за живота,
мозъчната контузия е възстановена напълно, но ищецът продължава да страда
от посттравматичната енцефалопатия от която получава главоболие и гърчове.
Вещото лице отрича наличието на причинна връзка между
увреждането и онкологичното заболяване на ищеца- абнормна лимфоцитна
популация с фенотип на хронична лимфоцитна левкемия Лимфоцитната
левкемия на К. няма никаква връзка с преживяната от него черепномозъчна
травма. Увеличеният брой лимфоцити, диагностицирани на 21.05.2023 г. при
приема му в НХО говори, че К. вече е имал това заболяване и ако не беше
травмата, заболяването е щяло да се прояви така или иначе.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане по
чл.45 ЗЗД се присъжда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, като
съдебната практика е установила значимите обстоятелства, въз основа на
които съдът следва да извърши оценъчната си дейност. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС, съгласно която, при приложение на чл.52 от
ЗЗД, на обезщетяване подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или
създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени
от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се
съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите,
обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на
3
болките и страданията, получени физически и психически последици от
уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически
условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата
на застрахователно покритие към момента на увреждането. От анализа на
всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за
справедливост в настоящия случай въззивният съд приема за достатъчна
сумата от 60 000лв., като паричен еквивалент на доказаните по делото
неимуществени вреди, подробно описани по характер и вид по-горе. Следва
да се отбележи освен това, че на обезщетение по този ред подлежат
единствено вредите, които са причинени непосредствено от доказаното
увреждане. При отсъствие на причинно-следствена връзка между налични
заболяване на ищеца и увреждането, обезщетение не следва да се присъжда в
тежест на ответника.
Над този размер евентуално обезщетение би било лишено от основание
предвид категоричното становище по медицинската експертиза за постепен,
прогресивен възстановителен процес в рамките на обичаен за този вид травми,
макар и по-продължителен срок.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи
съвпадащи с изложените в обжалваното решение и го потвърждава като
правилно.
Мотивиран от изложеното БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/27.01.2025г. по гр.дело № 216/2024г.
по описа на Сливенския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4