Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2022г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично
заседание на тридесети март 2022г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова
и прокурора Силвиян
Иванов
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2752/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на И.В.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.П.И.,***, за обезщетение на
претърпени от него вреди, в следствие незаконосъобразно издадена ЗПАМ № 21-9819-001149/30.08.2021г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „ПП“, отменена по съдебен ред, общо в
размер на 3 507.10 лв., от които: 1.имуществени вреди общо в размер на
2 507.10 лв., от които 500 лв. адвокатско възнаграждение по адм.д. №
2107/2021г. на Адм.съд-Варна; 25 лв. разлика между стойността на заявена и
извършена услуга по издаване на СУМПС и 1 982.10 лв. - пропуснати ползи от
неполучени трудови възнаграждения за периода 01.09.2021г. – 08.12.2021г.; 2.неимуществени
вреди в размер на 1 000 лв., изразяващи се в преживяни от него стрес, напрежение, притеснение, невъзможност за изпълнение на
служебните задължения; ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
решението по адм.д. № 2107/2021г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът излага, че по професия е
шофьор на товарен автомобил и с оглед изтичащ на 24.08.2021г. срок на
притежаваното от него Свидетелство за правоуправление на моторно превозно
средство /СУМПС/ и необходимостта да продължи да изпълнява служебните си
задължения, на 11.08.2021г. е подал пред КАТ заявление за подновяването му,
като е заплатил такса в размер на 50 лв. за бърза услуга. След няколко дена,
при справка в КАТ бил уведомен, че ново СУМПС няма да му бъде издадено. Връчена
му била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ №
РД-21-0819-001149 от 30.08.2021г. и в изпълнение на същата му било отнето
старото СУМПС. Сочи, че след оспорване на ЗПАМ по съдебен ред, с Решение №
1522/22.11.2021г. по адм.д. № 2107/2021г. на Адм.съд-Варна същата е била
отменена. Твърди, че във връзка с това съдебно производство е направил разходи
за адвокатско възнаграждение от 500 лв., които поради липса на средства е
заплатил в по-късен момент, след приключване на делото. Сочи, че от
администрацията на ответника не му е възстановена сумата от 25 лв.,
представляваща разлика между стойността на бързо и нормално извършване на
услугата по издаване на СУМПС.
Излага, че поради отнетото му
СУМПС е бил лишен от възможността да изпълнява служебните си задължения, поради
което е бил принуден да излезе в неплатен отпуск от 01.09.2021г. до
08.12.2021г., за който период е реализирал пропуснати ползи от неполучени
трудови възнаграждения в размер общо на 1 983 лв.
Г. твърди, че за него оставането
му без работа е било голям шок и му се е отразило твърде негативно не само
финансово, но и в емоционален план, тъй като обича професията си, а е бил в
невъзможност да я упражнява. Ежедневието му се променило; станал нервен,
раздразнителен; не спял пълноценно; започнал да вдига кръвно. Близките му не
можели да разчитат на него като на глава на семейство - съпругата му също е на
трудов договор, като имат и дете, на което е предстояло тръгване на училище,
което също е свързано с много разходи.
Счита, че гореописаните имуществени
и неимуществени вреди са претърпяни от него в следствие ЗПАМ, отменена от съда
с влязло в сила решение. В този смисъл сочи, че е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и нанесените му вреди, поради
което моли ответникът да бъде осъден да ги заплати, ведно но с лихвите.
В съдебно заседание на 30.03.2022г. поради предприети действия и
положителна резолюция на съответния компетентен орган за възстановяване на
сумата от 25 лв., представляващи разликата в стойността на бърза и обикновена
услуга, искът е оттеглен по отношение на тази претенция и производството по
делото е прекратено в тази част, като определението за прекратяване е влязло в
сила на 06.04.2022г.
В останалата част в съдебно
заседание, чрез пълномощника адв.И., предявените искове се поддържат и по
съществото на спора се моли тяхното уважаване, като доказани по основание и
размер. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – ОД на
МВР-Варна, чрез процесуален представител – гл.ю.к. Г. Г., оспорва предявените
искове. По съществото на спора моли да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Счита, че за
претендираното за предходното дело адвокатско възнаграждение е бил налице друг,
регламентиран в АПК и ГПК ред. Намира за недоказана претендираната като
неполучено възнаграждение от трудовото правоотношение сума. В условията на
евентуалност моли да се намали като прекомерна, сумата за неимуществени вреди.
Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за доказан по основание, но не и по
размер иск за неимуществени вреди, предвид краткия срок на увреждането, поради
което моли да се определи по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Имуществената
претенция за заплащане на обезщетение в размер на 500 лв. – адвокатско
възнаграждение по воденото пред АдмС-Варна адм. дело № 2107/2021г., счита за
неоснователна на основание чл.8 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е имал възможност да
потърси направените по делото разноски по него дело, но не го е сторил, което
го лишава от възможността да предяви иска за обезщетение по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Претенцията за пропуснати ползи от 1 982.10 лв. за периода 01.09. –
08.12.2021г. счита за недоказана, тъй като не са ангажирани доказателства, от
които е видно, че ползването на този неплатен отпуск е свързано с издаването на
незаконосъобразната ПАМ.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На
11.08.2021г. ищецът И.В.Г. е подал Заявление № 13248 с искане за подновяване на СУМПС, като срокът
на валидност на притежаваното от него такова е изтичал на 24.08.2021г. На
16.08.2021г. ищецът е получил уведомително писмо, че във връзка с подаденото
заявление в ОД на МВР-Варна се извършва проверка относно притежаваните от него
като водач на МПС контролни точки, като за резултатите от проверката ще бъде
уведомен допълнително. На 01.09.2021г. на лицето била връчена Заповед № 21-9819-001149/30.08.2021г. на Началник
група към ОД на МВР Варна, сектор „ПП“, с която на основание чл.171 т.4 от ЗДвП
му е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“.
Същата е мотивирана с допуснато от лицето нарушение
по чл.157 ал.4 от ЗДвП, тъй като не е върнал притежаваното от него СУМПС, след
като в качеството му на водач са му били отнети всички 39 контролни
точки, с влезли в сила НП №№ 4677/22.04.2003г., 11976/08.09.2003г.,
569/16.08.2005г., 4138/31.10.2005г. и 9122/02.07.2007г.
След оспорване по съдебен ред, с
Решение № 1522/22.11.2021г. по адм.д. № 2107/2021г. на Адм.съд-Варна, влязло в
сила на 22.11.2021г., административният акт е отменен поради констатирани от
съда, допуснати при постановяването му съществени нарушения на
административно-производствените правила и поради неправилно приложение на
материалния закон. Видно от изричното отбелязване по адм.д. № 2107/2021г.
ответникът ОД на МВР-Варна е уведомен за постановеното решение на 08.12.2022г.
Във
връзка с твърдените имуществени вреди, с исковата молба и в хода на съдебното производство
са представени:
-Договор
за правна защита и съдействие за процесуално представителство на И.Г. от адв.П.И.
по адм.д. № 2107/2021г. на Адм.съд-Варна, с договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., с данни, че същото е заплатено в брой на
13.12.2021г.
-Трудов
договор № 8/31.03.2020г. и Допълнително споразумение към ТД № 3/01.01.2021г.,
от който се установява, че ищецът Г. от 01.04.2020г. работи по трудово
правоотношение с „Гардения БГ
Транс“ ООД, като считано от 01.01.2021г. е с основно месечно възнаграждение в
размер на 650 лв., без допълнителни възнаграждения.
-Служебна
бележка изх.№ 5/08.12.2021г. и служебна бележка изх.№ 2/22.01.2022г. от дружеството
- работодател, в уверение на това, че И.Г. работи по постоянен трудов договор,
като за периода от 01.09.2021г. до 08.12.2021г. е в неплатен отпуск. За този
период на лицето не
са удържани осигурителни вноски и ДОД и не са изплащани възнаграждения.
Начислени са и платени единствено здравни осигуровки за сметка на работодателя.
За установяване твърденията в исковата молба за
причинени неимуществени вреди, по искане на ищеца са допуснати до разпит
свидетелите: В.ДГ. /съпруга на ищеца/ и Е. Г. С. /тъща на ищеца/. От
показанията на същите, ценени от съда като обективни и взаимно допълващи, се
установява, че след издаване на ЗПАМ и отнемане на СУМПС, Г. е бил в
невъзможност да работи заеманата от него длъжност „шофьор“. Излязъл в неплатен
отпуск и през този период е останал без доходи. Не е имал друга професия и съответно
не е имал какво друго да работи. Това се отразило негативно на семейството като цяло – между
съпрузите възниквали скандали; не можели да покриват кредита, който имат; да се
грижат пълноценно за сина си, който е с ТЕЛК; стигнало се до вземане на нови
заеми. Наложило се управлението на семейния автомобил, в т.ч. и воденето на
детето на училище, да се осъществява от съпругата, която не била добър шофьор и
изпитвала стрес при самостоятелно излизане на пътя. Всичко това повлияло зле на
ищеца. Отразило му се психически и емоционално - станал много изнервен,
неспокоен, депресиран; не спял добре; започнал да вдига кръвно; казвал, че са
му взели хляба от ръцете; чувствал се непълноценен.
Това състояние на И.Г. продължило почти през целия
период, в който е бил в неплатен отпуск. Започнал да се успокоява едва към края
на делото, образувано по обжалване на ЗПАМ, а след излизане на решението и връщането
на СУМПС възобновил работата си при същия работодател.
Предвид
гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е
специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически
лица от дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда
на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на
чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от
общата подведомственост на административните съдилища по чл.128 ал.1 т.6 от АПК.
Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник
по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая
такова юридическо лице е ОД на МВР-Варна, съгласно чл.37 ал.2 ЗМВР.
В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени
специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК,
наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК, иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, какъвто е и
настоящия случай.
Специална
предпоставка за допустимост е регламентирана и в чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, а именно,
че редът по ЗОДОВ за обезщетение не се прилага, когато в друг закон или указ е
предвиден специален начин за това.
Предвид гореописаната
нормативна уредба, съдът намира, че исковата претенция за имуществени вреди в
размерна 500 лв. адвокатско
възнаграждение по адм.д. № 2107/2021г. на Адм.съд-Варна, се явява недопустима,
при условията на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ – поради наличието на друг ред за
обезщетение. В случая такъв ред е предвиден в чл.143 ал.1 от АПК, тъй като се
претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен
административен акт в съдебното производство по отмяната му, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение - сторените от страната разноски в спорното
производство. Отговорността за разноски в случая е можело да се осъществи само
в рамките на административното производство по отмяната на ЗПАМ, но не и с
отделен иск по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Следва да се посочи и
това, че въпросът за разноските вече е обсъден с влязлото в сила решение по
адм.д.№ 2107/2021г., поради което и пререшаването му е недопустимо и на това
основание.
Предвид горното, в
тази част исковата молба следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото – да се прекрати.
Останалите субективно
предявени искове се явява допустими. Разгледани по същество се явяват и
основателни, по следните съображения:
За да възникне
правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, като
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи
за всички вреди - имуществени (претърпени загуби или пропуснати ползи) или
неимуществени (претърпени болки и страдания, които представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време), които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната
правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между
вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения
фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата.
Тук под вредоносен резултат (вреда) следва да се разбира отрицателната
последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и
защитените от правото блага на увредения, а под „пряка и непосредствена“ се
разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния
административен акт, действието или бездействието на съответния административен
орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Т.е. причинна
връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по
повод и във връзка с него. При липсата на който и да е от елементите на
посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за разпределение на
доказателствената тежест, каквито указания са изрично дадени на същия от съда.
По делото няма спор,
че ищецът е провел съдебно производство по отмяна на индивидуалния
административен акт, от който твърди, че търпи вреди. Както бе посочено по-горе
ЗПАМ, с която му е отнето СУМПС, е отменена с влязло в сила съдебно решение.
Т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за
противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен акт.
Между страните също
така няма спор и за това, че ищецът работи по трудов договор с „Гардения БГ
Транс“ ООД на длъжност „шофьор“, както и че от датата следваща тази на издаване
на отменената ЗПАМ – 01.09.2021г. до 08.12.2021г. /датата, на която ответникът
е уведомен за постановеното решение за отмяната на ЗПАМ/, Г. е в неплатен
отпуск. Съдът намира, че доказателства по делото, ценени в тяхната съвкупност,
опровергават становището на прокурора за липса на обусловеност на този отпуск
от издадената ЗПАМ. Действително, в представените от работодателя служебни
бележки, не се посочва причината за излизане на ищеца в неплатен отпуск.
Доколкото обаче Г. е заемал посочената длъжност, без да има друга квалификация,
то отнемането на свидетелството му за управление с отменената заповед го е
лишило от възможността да изпълнява служебните си задължения или други такива,
отговарящи на правоспособността му. Поради това съвсем оправдано е от гледна
точка на работодателя, на лицето през този период да не се изплаща трудово
възнаграждение за несвършена работа, без да губи работата си, което става чрез
ползване на неплатен отпуск.
В подкрепа на горния
извод е и обстоятелството, че ищецът е възобновил работата си след връщането на
СУМПС. Свидетелските показания в тази насока също са категорични, като безспорно
обвързват отнемането на СУМПС с излизането на Г. в неплатен отпуск.
Предвид горното,
съдът намира, че в случая от издаването на обсъждания противоправен акт, за
ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, изразяваща се в
нереализирани доходи от трудовото правоотношение за посочения период.
Т.е., налице е и
третата изискуема от закона предпоставка - пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразният акт и настъпилата за лицето вреда, доколкото
ищецът не би я претърпял, ако при осъществяване на своята административна
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон.
Съдът обаче намира,
че това обезщетение не следва да се присъди в претендирания размер от
1 982.10 лв. /трудово възнаграждение за три месеца по 650 лв. + за още 8 дена /650/20 х 8//. Обезщетението
следва да е в размера, който ищецът би получил ако е бил на работа през
претендирания период, а не както
същия сочи в молбата си от 23.02.2022г. – за
случаите, когато лицето е в неплатен отпуск. Поради това и при използване на
програмен продукт „Калкулатор – работна заплата“, при основното трудово
възнаграждение на И.Г. през процесния период в размер на 650 лв. и без
увеличения и допълнителни възнаграждение /съгласно Допълнително споразумение
към трудов договор № 3/01.01.2021г./, при приспадане на личните осигуровки на
лицето общо в размер на 89.57 лв. месечно и ДОО - 56.04 лв., чистата сума за
получаване от Г. през периода от 01.09.2021г. до 10.11.2021г. би била 504.39
лв. за всеки един от трите месеца, а за периода но 01.12.2021г. до 18.12.2021г.
за общо шест работни дни – 151.32 лв. Или общо претърпените от ищеца
имуществени вреди, като пропуснати ползи от трудово възнаграждение, за
процесния период се установяват в размер на 1 664.49 лв.
Горните изчисления са
разпечатани и се прилагат към настоящото решение, като неразделна част от него.
Предвид гореизложеното съдът намира имуществената претенция за доказана
по основание. По отношение на размера се явява основателна и следва да се уважи
до сумата от 1 664.49 лв., която ответникът се осъди да заплати на ищеца, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба /17.12.2021г./ до окончателното й
изплащане. В останалата
част – до претендирания размер от 1 982.10
лв. /за сумата 317.61 лв./, исковата
претенция като недоказана, следва да се отхвърли.
2.Съдът намира за
безспорно доказано по делото и това, че в резултат на отменения административен
акт, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
неимуществени блага – засягане на психическото, емоционалното и здравословното
му състояние, довело до болки и страдания, изразяващи се в стрес, депресия,
емоционална нестабилност. В тази връзка изцяло се кредитират показанията на
разпитаните по делото, имащи преки впечатления свидетели, като достоверни,
последователни и непротиворечиви. Т.е. налице са първите две предпоставки от
фактическия състав за възникване отговорността на ответника.
Безспорно описаното
психическо и здравословно състояние съвпада като период от време с издаването
на обжалваната от ищеца ЗПАМ и воденото съдебно производство, с оглед на което
съдът намира, че е налице и третата задължителна предпоставка, за да възникне
правото на обезщетение, а именно наличието на пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите неимуществени
вреди. Болките и страданията на ищеца в посочения период са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, който е причинил
отрицателни изживявания, психично напрежение и чувство за непълноценност.
Предвид горното,
претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди се явява доказана по
основание. По отношение на претендирания размер, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът
определя обезщетение по справедливост. Справедливостта е субективен критерий и
няма дефиниция, която да очертава рамките за адекватно обезщетение. За да бъде
справедливо едно обезщетение, то следва да компенсира, доколкото е възможно
причинените вреди. В случая за ищецът се установи, че е претърпял стрес, станал много изнервен, неспокоен, депресиран; не спял
добре; чувствал се непълноценен, като това се отразило и на физическото му
здраве – започнал да вдига кръвно. От друга страна, по делото не се
представиха писмени доказателства това му физическо състояние да е трайно или
да е твърде сериозно по своя характер.
Предвид горното и
като съобрази непродължителният период, през който ищецът е търпял
неимуществени вреди /малко над 3 месеца/, съдът намира, че справедливото и
адекватно обезщетение с оглед причинените вреди, е в размер на 350 лв. Т.е.
претенцията за обезщетяване на тези вреди се явява доказана по основание, но
частично основателна по отношение размера на претендираното обезщетение.
Последното следва да се присъди в размер на 350 лв. и се дължи ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /17.12.2021г./ до
окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 1 000
лв., следва да се отхвърли.
При този изход на
делото, съдът счита за основателни своевременно направеното от страните искане
за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Направените от жалбоподателя разноски в хода на
настоящото съдебно производство, претендирани със списък по чл.80 от ГПК и
установени по съответния ред, ведно с данни за внесено адвокатско
възнаграждение, са общо в размер на 410 лв., от които
10 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение с данни, че същото е
внесено. Предвид разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ внесената държавна такса
следва да се присъди в пълен размер – 10 лв., а адвокатското възнаграждение,
съобразно уважената част от иска – 58 % /претендирани 3 507.10 лв., присъдени
2 014.49 лв./следва да се присъди в размер на 232 лв. Следователно
ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски общо в размер
на 242 лв.
Юрисконсултското възнаграждение,
определено на осн. чл.10 ал.4 предл.2 от ЗОДОВ по реда на чл.37 от ЗПП, вр.
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се присъди в
размер на 100 лв.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от И.В.Г., ЕГН **********,***, срещу
ОД на МВР-Варна, иск за обезщетение на претърпени от него имуществени вреди в
размер на 500 /петстотин/ лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по адм.д. № 2107/2021г. на Адм.съд-Варна; и ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д. № 2752/2021г. по описа на Адм.С-Варна в тази част.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна, да заплати на И.В.Г., ЕГН **********,***: 1. сумата от 1 664.49 лв. /хиляда шестстотин
шестдесет и четири лв. и 49 ст./, представляваща претърпени от него имуществени
вреди - пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за периода
01.09.2021г. – 08.12.2021г.; и 2.сумата
от 350 /триста и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 01.09.2021г. – 08.12.2021г.; 3.ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на предявяване на иска – 17.12.2021г., до окончателното
им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.В.Г., ЕГН **********,***, срещу
ОД на МВР-Варна искове в останалата им част, както следва: 1.за обезщетяване на
имуществени вреди за разликата над 1 664.49 лв. до претендираните 1 982.10
лв.; и 2.за обезщетяване на
неимуществени вреди за разликата над 350 лв. до претендираните 1 000 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна, да заплати на И.В.Г., ЕГН **********,***,
съдебно-деловодни разноски в размер на 242 /двеста четиридесет и два/ лева.
ОСЪЖДА И.В.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на ОД на
МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
В
прекратителната част решението има характера на определение и може да се оспори
с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му. В останалата част решението може да се обжалва с касационна
жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: