Р Е Ш Е Н И Е
№ 1767/11.11.2021 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет
и шести октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д. № 1984/2021 година.
Производството е по чл. 145 - 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Р.П.Р. с ЕГН ********** ***, чрез
адвокат М. П. *** със съдебен адрес ***, против решение изх. № 1012-02-160#1/13.07.2021 година на директора
на ТП - Б. на НОИ (лист 10 - 12), с което е оставено в сила разпореждане изх. №
2113-02-1141#7/10.04.2021 година (лист 8) на ръководител „ПО“ при ТП – Б. на НОИ – за
отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), на основание
чл. 69б ал. 2 от КСО.
Жалбоподателят оспорва решението и разпореждането. Поддържа,
че е абсолютно незаконосъобразен отказът да се признае част от осигурителния му
стаж - в „К.“ ООД - поради твърдяното от ответника неоформяне на трудовата му
книжка по установения ред. Заявява, че трудовата книжка е оформена съобразно
изискванията на закона. Позовава се на т. 26 от Правилника за категоризация на
труда при пенсиониране (отм.), в която заеманата от него длъжност е причислена
към II категория труд. Изтъква, че администрацията си е позволила да тълкува
разширително нормата на чл. 6 ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж (НТКТС), че това е абсолютно недопустимо и че има за правна последица
издаването на незаконосъобразен отказ.
Иска отмяна на отказа и потвърждаващото го решение. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Представя административната преписка.
Жалбата е подадена срещу административен акт, за който
е предвидена възможност за съдебен контрол. Подадена е в законоустановения срок
и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от
издаването на акта. Затова съдът приема, че жалбата е допустима.
След като се запозна с материалите по делото, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка.
Със заявление вх. № 2113-02-1141/30.12.2020 година до
директора на ТП - Б. на НОИ Р.Р., чрез пълномощника си М.Р., е поискал отпускане
на лична пенсия за ОСВ, на основание чл. 69б ал. 2 от КСО. В т. 5 от
заявлението, уреждаща възможността поисканата пенсия да бъде изчислена по реда
на чл. 70 ал. 4 – 7 от КСО (въз основа на осигурителния доход от избрани от
него три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди
01.01.1997 година) пълномощникът на Р. е попълнила, че желае изчислението да
бъде извършено за периода 01.01.1991 – 31.12.1993 година. Към заявлението е приложена
трудова книжка № 249/09.12.1983 година, удостоверение за отбита военна служба, осигурителна
книжка, удостоверения за придобита квалификация и удостоверения образец УП 2 и
УП 3 (лист 105 – 108, 78, 70 – 77, 79, 82 – 96 и 99 - 101).
По подаденото заявление е образувано административно
производство, в рамките на което, наред декларираните обстоятелства, са
изследвани и данните за осигурителен стаж на заявителя за периода 01.08.1994 – 11.08.1995
година, когато декларирано, че той е работил в „К.“ ООД - Б. (лист 42).
Установено е, че стажът от „К.“ ООД не е оформен
надлежно в трудовата книжка на заявителя Р..
Затова на 10.04..2021 година от ръководителя на отдел
„Пенсионно осигуряване“ в ТП – Б. на НОИ е издадено разпореждане изх. №
2113-02-1141#7/10.04.2021 година, с което е отказано отпускането на пенсия за
ОСВ на Р.Р. с мотив, че той няма изискващия се осигурителен стаж от 15 (петнадесет)
години от втора категория труд, тъй като осигурителният стаж за периода
01.08.1994 – 11.08.1995 година в „К.“ ООД не е оформен законосъобразно в
трудовата книжка. В разпореждането (вероятно) е допусната грешка при
изписването на датата на издаването му, защото тя предхожда с 11 (единадесет)
дни датата на цитирания – като фактическо основание – констативен протокол от
извършена проверка на „К.“ ООД, резултатите от която са довели до извод за
липса на законосъобразно оформяне на стажа на Р.Р. от този работодател (лист
8).
На осигурителя „К.“ ООД е извършена проверка от НОИ,
резултатите от която са отразени в констативен протокол № КП – 5 – 02 –
00912395/21.04.2021 година, цитиран в разпореждането, с което е отказано
отпускането на пенсия. С протокола е установено, че „К.“ ООД е създадено през 1994 година с
дейност с код 4521 „Общо строителство на сгради и строителни съоръжения“ и
съгласно електронните регистри за постъпили в приход на ДОО осигурителни вноски
е правило осигурителни вноски за нает персонал по трудови правоотношения при
условия на II и III категория труд, вноски за трудова злополука, вноски от работници, вноски
от самоосигуряващи се, начети и лихви по ревизионни актове. Проверяващият
служител на НОИ е констатирала, че през 1994 – 1995 година не е съществувал
регистър на осигурените лица, а от „К.“ ООД са подавани декларации обр. 1 за
периода януари 1997 – декември 1999 година.
След осъществен контакт със съдружниците в дружеството, е установено, че
те са в невъзможност да открият и представят изисканата им документация,
съдържаща данни за осигурителния стаж на Р.Р., тъй като липсват „фирмени
ведомости“. В заключение при проверката – за установяване на осигурителния стаж
на заявителя – е препоръчано да се процедира при използване на възможностите,
предоставени от чл. 40 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Именно изводите от този протокол се явяват част от фактическите основания за
отказа на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Б. на НОИ (лист 40 -
41).
Разпореждането – отказ е обжалвано по установения
административен ред и в предвидения от закона срок от Р.Р. *** на НОИ (лист 18
- 20).
С решение изх. № 1012-02-160#1/13.07.2021 година директорът
на ТП - Б. на НОИ е оставил в сила разпореждането като е детайлизирал иначе
лаконичните първоначални мотиви за отказ за отпускане на пенсия за ОСВ.
Директорът е приел, че оформянето на стажа на Р. в трудовата му книжка – в
частта, в която е отразено трудовото правоотношение с „К.“ ООД – не е
съобразено с нормата на чл. 6 ал. 1 от
НТКТС и съгласно чл. 347 от КТ не се ползва с официална доказателствена
стойност (лист 10 - 11).
По административната преписка в делото е представено
ксерокопие на трудовата книжка на Р.Р. – в частта, в която е отразено трудовото
правоотношение на жалбоподателя с „К.“ ООД (лист 23).
За допълнително изясняване на фактите от жалбоподателя
е изискана, а той е представил в оригинал трудова книжка № 249, издадена на
09.12.1983 година (приложена като доказателство по делото).
На страници 16 - 17 от книжката е отразено трудово
правоотношение на Р. с „К.“ ООД като „зидаро мазач“ със заплата 2000 лева. На
първи ред, отгоре – надолу, е описана датата на постъпване (01.08.1994 г.) и
датата на прекратяване на трудовия договор (11.08.1995 г.) с посочено правно
основание чл. 325 т.1 от КТ. Поставени са два печата и е положен подпис от едно
и също лице – от името на
„ръководител“, без в книжката да е отразено името или други индивидуализиращи
белези на това лице.
На страница 17 от книжката, на втори ред, отгоре –
надолу, е изписана фразата „тр. стаж е по т. 26 от ПКТП“, положен е печат на „К.“ ООД, а в графа „ръководител“ е
положен подпис, който се различава от двата подписа в същите графи на първи ред
от страницата. Печатът на дружеството, положен на втори ред от страница 17, е с
различен цвят от печатите на първи ред и при наблюдение на зоната, в която той
се застъпва с тези два печата се установява, че е поставен след тях – по време.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 98 ал. 1 т. 1 от КСО, пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт.
Разпореждането, с което е отказано отпускането на
пенсията за ОСВ е издадено от компетентен орган ръководител на „Пенсионно
осигуряване“ в ТП – Б. на НОИ. Съответно решението, издадено в рамките на
административното обжалване на разпореждането, също е издадено от компетентен
орган – директора на ТП – Б. на НОИ.
Разпореждането и потвърждаващото го решение отговарят
на изискването за форма на акта, защото съдържат реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК
В производството по заявлението на Р.Р. за отпускане
на пенсия за ОСВ не е допуснато съществено процесуално нарушение – само по себе
си основание за отмяна. Установеното несъответствие между датата на издаване на
разпореждането (10.04.2021 година) и датата на цитирания в него констативен
протокол (21.04.2021 година) очевидно сочи към неправилно датиране на един от
тези два документа, като съдът приема, че датата на разпореждането е неточна,
защото обективно в него няма как да бъде цитирано (макар и лаконично)
съдържанието на документ, който все още не е съществувал към момента на
волеизявлението за отказ. Тази неточност, обаче, няма за правна последица
незаконосъобразност на административния акт. На заявителя е дадена възможност
да се запознае с административната преписка, приети са всички доказателства,
които той е приложил към искането си, извършена е проверка на спорните факти и
е издадено мотивирано разпореждане, като Р.Р. е осведомен надлежно за
съдържанието му и му е предоставена възможност да обжалва акта - възможност, от
която той се е възползвал пълноценно. Съответно, горестоящият административен
орган е изложил единствено по – подробни съображения за неоснователност на
искането за отпускане на пенсия за ОСВ и те не са в противоречие с
първоначалните мотиви за отказа, за да се приеме, че едва в хода на
административното обжалване заявителят за пръв път е узнал действителните
мотиви, с които искането му не е уважено.
Разпореждането и потвърждаващото го решение са
съобразени с приложимото материално право.
Съгласно чл. 40 ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5 ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
За процесния интервал от време (01.08.1994 -
11.08.1995 година) за Р. липсват данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, липсват данни в осигурителната му книжка,
започната през 1997 година, и не са представени документи по утвърден образец
(т. нар. удостоверение УП - 3 за осигурителен стаж, изготвяно от осигурителя).
Данни за този период от трудовата кариера на жалбоподателя се съдържат
единствено в трудовата му книжка.
Според чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя.
Нормата на чл. 6 ал. 1 от НТКТС (действащо право в
периода 1994 – 1995 година, а и към настоящия момент) предвижда, че при
прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж,
придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния
счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.
Разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от НТКТС има императивен
характер. Тя изисква за удостоверяването на съществените обстоятелства при
прекратяване на трудовото правоотношение на работника да бъде направено
изписване с „цифри и думи“ на трудовия му стаж, както и описаните факти да
бъдат удостоверени с положени подписи от две различни лица – от работодателя и от главния счетоводител.
В случая, в трудовата книжка на жалбоподателя продължителността
на трудовия му стаж, придобит при работодателя „К.“ ООД към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, е записан с цифри и думи (на страница
16 от книжката). На ред първи отгоре – надолу на страница 17, обаче, са
положени два еднакви подписа в графа „работодател“ – при сключване и при прекратяване
на трудовото правоотношение, а на втори ред отгоре – надолу на същата страница,
отново в частта „работодател“, е положен и още един (различен) подпис – срещу
фразата „тр. стаж по т. 26 от ПКТП“, от който не може да бъде установено кое е
лицето, което го е изпълнило и дали дължностното му качество е различно от
качеството „работодател“, независимо от мястото на полагането на този трети
подпис. Така оформено, отразяването на прекратяването на трудовото
правоотношение на Р.Р. с „К.“ ООД е в нарушение на чл. 6 ал. 1 от НТКТС и
основателно не е било кредитирано от ръководителя на отдел „Пенсионно
осигуряване“ в ТП – Б. на НОИ.
Установеното отклонение от изискванията на закона при
попълването на трудовата книжка на жалбоподателя не попада в изключението по чл.
12 ал. 2 от НТКТС, защото процесният трудов стаж не е придобит до 1 юли 1960 година,
а, по аргумент от противното - незаконосъобразното попълване на трудовата
книжка за стаж след този дата би следвало да има за правна последица неговото
непризнаване от НОИ. Именно по този начин е възприета от ръководителя на отдел
„Пенсионно осигуряване“ в ТП – Б. на НОИ фактическата обстановка по заявлението
на Р.Р. в частта за трудовия му стаж от 01.08.1994 до 11.08.1995 година и е
издаден отказ – в съответствие с приложимото материално право.
Като краен резултат, съдът приема, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя основателност на
своевременно направеното искане от процесуалният представител на ответника за
присъждане на разноски в производството. С оглед правната и фактическата
сложност на казуса и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за
заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на Националния
осигурителен институт сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото,
юрисконсултско възнаграждение.
Затова, на основание чл. 118 от КСО, във връзка с чл.
172 ал. 2 и чл. 173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.Р. с ЕГН **********
*** против решение изх. № 1012-02-160#1/13.07.2021 година на директора на ТП - Б.
на НОИ, с което е оставено в сила разпореждане изх. № 2113-02-1141#7/10.04.2021
година на ръководител „ПО“ при ТП – Б. на НОИ.
ОСЪЖДА Р.П.Р. с ЕГН ********** ***
да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 (сто) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: