№ 346
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20221110108624 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на З. И. Т. срещу Столична община, с
която е предявен иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищцата твърди, че от 2020 г. заедно със семейството си живее в гр. София, кв. „... – ....,
като общото състояние на жилищния квартал било незадоволително с оглед на
преобладаващите по тротоарите огромни дупки, разнесената кал от сградите, които били в
процес на строеж и причинените по пътните настилки огромни щети от извършваната
строителна дейност в квартала с тежкотоварна техника – камиони и кранове. Ищцата сочи,
че е възпрепятствана да разхожда детето си, доколкото улиците били осеяни с дупки, които
възпрепятствали придвижването в квартала. Сочи, че на 26.10.2021 г. е изпратила сигнал до
Столична община за да бъдат взети мерки във връзка с щетите и проблемите в квартала, но
не получила отговор от ответника. Излага, че с оглед на неудобствата, които са създадени от
разрушената пътна настилка в квартала, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
в душевни болки и страдания и чувство на безсилие в резултат на това, че дупките в
квартала били с внушителни размери и толкова много, че ставало невъзможно
придвижването пеша с бебешка количка в квартала и човек не е в състояние да запази
приличен външен вид поради разкаляните улици. Заявява, че ответникът е задължен да
поддържа пътната настилка в нормално състояние, като липсата на контрол от негова страна
относно почистването на улиците и поддържането им в състояние, благоприятстващо
живеенето в квартала, е довело до изживяването на сочените от нея неимуществени вреди,
които ищцата оценява в размер на 1250 лева. Моли съда да осъди ответника да заплати
процесната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното:
По делото е представено копие на подаден от ищцата до ответника сигнал от
26.10.2021 г.
За установяване спорните по делото обстоятелства – ищцата претърпяла ли е
описаните в исковата молба неимуществени вреди, по делото са събрани гласни и писмени
доказателства.
Свид. .... . ...з, живееща в кв. „... Изток“ излага, че нейното възприятие за състоянието
на пътната и тротоарната настилка в квартала около блока, в който живее и местата, които
посещава, е много лошо. Улиците и тротоарите били в окаяно състояние и било сложно за
придвижване и преминаване - както пеша, така и с автомобил. Сочи, че ищцата излизала
всеки ден с децата си и двете обсъждали неудобствата в квартала, защото било сложно
излизането с децата. Ищцата се ядосвала, недоволствала от дупките, защото преминаването
било сложно, имало ситуации, в които се налагало да се носи детската количка, за да се
премине през улицата. Сочи, че имало много големи дупки и асфалтът бил огънат на големи
бабуни. Ищцата коментирала, че е изключително трудно с детската количка да се премине
от едната страна на улицата до другата. Ищцата не е споделяла да е претърпяла някакъв
инцидент в следствие на неравност на пътя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия
от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на
възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на
работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
След съвкупен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът
приема, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, представляващи душевни болки и
страдания и чувство на безсилие в резултат на това, че дупките в квартала, в който живее
ищцата, били с големи размери и много на брой, което възпрепятствало придвижването
пеша с бебешка количка. Според чл. 30, ал. 5 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
2
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите
на урбанизираните територии се организират от съответната община. Съгласно чл. 30, ал. 1
от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
администрацията на Столична община съвместно с районните администрации. Поради
изложеното съдът намира, че бездействието на общината да поддържа улиците и тротоарите
на нейната територия във вид, позволяващ свободното им използване по предназначение,
следва да ангажира отговорността ѝ по чл. 49 ЗЗД.
Следователно по силата на цитираните законови разпоредби на Столична община е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците и тротоарите и техните настилки в
рамките на гр. София. Администрацията изпълнява тези дейности чрез служителите си или
други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като на
основание чл. 49 ЗЗД и по аргумент от ППВС № 4/1975 г. носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на пътната и тротоарна настилка в
рамките на гр. София.
Въз основа на събраните по делото доказателства и показанията на свидетелите съдът
приема за доказано и настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от ищцата болки и страдания и чувство на безсилие.
Обезщетението се определя от съда по справедливост – арг. чл. 52 ЗЗД. При определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според
вида, характера и тежестта на увреждането, като размерът на обезщетението трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда
от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват видът и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства - решение № 202 от 24.06.2015 г.
по гр. д. № 6375/2014 г. на ВКС, IV г. о. С оглед вида на търпените от ищцата
неимуществени вреди и обстоятелството, че същите не са с висок интензитет и не са
причинени вследствие на претърпян от ищцата инцидент, а касаят нейни общи негативни
усещания от заобикалящата я среда в квартала, в който живее, съдът намира, че
справедливото обезщетение за репариране на тези вреди е в размер на 300 лева, до който и
3
размер следва да бъде уважен предявения иск.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата претендира
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и 33,92 лева – разходи за цветни ксерокопия,
от които съразмерно с уважената част от предявения иск следва да се присъдят 20,14 лева.
Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева за безплатно оказана
адвокатска защита на основание чл. чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗА, което следва да бъде присъдено на
оказалия процесуалното представителство адвокат в размер на 86,40 лева съразмерно с
уважената част от предявения иск. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение,
което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 50 лева, от което
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск следва да се присъдят 38 лева.
Определени по компенсация разноски се дължат на ответника в размер на 17,86 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, да заплати на З. И. Т., ЕГН
**********, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания и чувство на безсилие
в резултат на това, че дупките в квартала, в който живее ищцата, са с големи размери и
много на брой, което възпрепятства придвижването пеша с бебешка количка, ведно със
законната лихва от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата 300 лева до пълния претендиран размер от 1250 лева.
ОСЪЖДА З. И. Т., ЕГН **********, да заплати на Столична община, БУЛСТАТ
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 17,86 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, да заплати на адв. В. А. В.,
личен № **********, на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗА сумата от 86,40 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4