и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 39/09.10.2008 г. постановено по гр. д. № 22/2008 г. по описа на Крумовградския районен съд, Кямуран Якуб Местан от гр. Крумовград поради неизпълнение на договор изх. № 370/08.10.2004 г., е осъден да заплати на МБАЛ "Живот плюс" ЕООД гр. Крумовград, представлявано от медицинския управител д-р Мария Иванова Стефанова, сумата в размер на 500 лв., от които 400 лв., представляващи част от получено основно месечно възнаграждение за времето от 18.05.2005 г. до 18.07.2007 г. в общ размер 3696.08 лв. и 100 лв., представляващи част от осигуровките, внесени от работодателя за времето от 18.05.2005 г. до 18.07.2007 г. в общ размер 1061.50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2008 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата от 3696.08 лв. до 4687.82 лв. за получено основно месечно възнаграждение, както и за разликата от 1061.50 до 1359.33 лв. за осигуровки, е отхвърлен. Присъдени са разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал жалбодателят Кямуран Якуб Местан, който го атакува като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че неправилно съдът тълкувал волята на страните и приел, че процесният договор касаел заплащане на получено трудово възнаграждение. Не било взето предвид заключението на вещото лице, което установявало, че средствата за обучение се отчитали по различен начин от тези по трудово възнаграждение. Не бил взет предвид и факта, че в счетоводството на ищцовото дружество, не били открити данни за изплатени средства за обучение. Незаконосъобразни били изводите на съда относно доказателствената сила на сключения договор, който бил без достоверна дата като нотариалната заверка касаела само подписите, но не и съдържанието на договора. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Адвокатът- пълномощник на жалбодателя поддържа, че мотивите на решението били противоречиви. Сочи, че след приключване на специализацията, ищецът доброволно се съгласил ответникът да не продължи работа при него и следвало съдът да приеме, че претенцията на ищеца не била доказана. Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание. В постъпилия писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда за това са следните: Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ. От заверено ксерокопие на договор № 252 за възлагане на управление на ЕООД с общинско участие МБАЛ "Живот плюс", анекс към него от 11.07.2007 г. и удостоверение за актуално състояние от 02.09.2008 г. по ф. д. № 526/2000 г. на Кърджалийския окръжен съд се установява, че управител и представител на ищцовото дружество е д- р Мария Иванова. Ответникът по иска работел при ответника по трудов договор от 01.05.1999 г. като ординатор за срок от една година, видно от заверено ксерокопие на трудов договор № 15/04.05.1999 г. на Общинска болница- Крумовград. С молба от 17.07.2007 г. до управителя на МБАЛ „Живот плюс” ЕООД гр. Крумовград, ответникът по иска поискал да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 18.07.2007 г. В горния ляв ъгъл на молбата е налице записване „Да, чл. 325 т. 1, считано от 18.07.07”. Със заповед № 5/18.07.2007 г. на основание чл. 325 т. 1 от КТ- по взаимно съгласие, изразено писмено, било прекратено трудовото правоотношение между д- р Кямуран Местан от гр.Крумовград и МБАЛ "Живот плюс" ЕООД- Крумовград за длъжността "лекар ординатор във ВО”, считано от 18.07.2007 г. Страните по делото сключили договор с изх. № 370 от 08.10.2004 г. за провеждане на специализация по държавна поръчка с предмет- провеждане на специализация по специалност „кардиология” в Медицински университет гр. София- УНСБАЛССЗ. Съгласно договора, МБАЛ "Живот плюс" ЕООД гр. Крумовград, в качеството на работодател, се задължил да осигури на д- р Кямуран Местан две години служебен отпуск и да му заплаща основно трудово възнаграждение, а ответникът се задължил след приключване на квалификацията си, да работи при работодателя за срок от 5 години. Предвидено било, че при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията си по договора, ответникът да върне средствата, изразходвани за обучението му. Договорът е с нотариална заверка на препис с дата 18.01.2005 г. Със заповед № 280/05.06.2006 г. на управителя на МБАЛ "Живот плюс" ЕООД гр. Крумовград на ответника било разрешено да ползва неплатен отпуск за срок от една година, считано от 05.06.2006 г. до 05.06.2007 г. Видно от представеното удостоверение изх. № 33-00-68 от 18.01.2007 г., ответникът бил на индивидуално обучение по "кардиология" в периода 07.02.2005 г.- 07.02.2007 г. вкл. в Специализирана болница за активно лечение на сърдечно съдови заболявания, като преминал всички модули от задължителната програма за обучение. Със свидетелство за призната специалност серия АС № 011377 рег. № 012276/20.06.2007 г., издадено от Медицински университет София, ответникът по иска придобил права на специалист по "кардиология", считано от 01.06.2007 г. Видно от приложеното заверено ксерокопие на граждански договор № 3/22.04.2005 г., сключен между Медицински център Превент- ООД и ответника, за срок от шест месеца, считано от 01.05. 2005 г., последният се задължил да работи като специалист по вътрешни болести, за което да получава възнаграждение. От заверено копие от договор за спешно медицинско обслужване от 29.06.2005 г., сключен между ответника и „Специализирана болница за активно лечение на сърдечно съдови заболявания" ЕАД гр. София, се установява, че ответникът по иска приемал да извършва спешно медицинско обслужване на пациенти от „спешен кабинет", като дава дежурства, срещу което получавал възнаграждение. С трудов договор № 2008/07.06.2006 г. с изпитателен срок, сключен между СБАЛССЗ- ЕАД гр. София и ответника на основание чл. 70 от КТ, последният бил назначен като ординатор, считано от 19.06.2006 г., за което получавал трудово възнаграждение. Впоследствие с допълнително споразумение с № 3818/08.12.2006 г. към трудов договор № 2008/07.06.2006 г., трудовия договор бил трансформиран в безсрочен като ответникът заемал длъжността ординатор- кардиолог. От заверено ксерокопие на справка за получените възнаграждения и начислените осигурителни вноски по време на служебен отпуск на д- р Кямуран Якуб Местан- ординатор във вътрешно отделение с изх. № 84/07.03.2008 г. на МБАЛ "Живот плюс" ЕООД гр. Крумовград, се установява, че за периода от месец февруари 2005 г. до месец юни 2006 г. ответникът получил основно трудово възнаграждение в общ размер 4687.82 лв., както и осигурителни вноски в размер на 1359.33 лв. или общо сумата в размер на 6047.15 лв. С писмо с изх. № 319/09.09.2008 г. на МБАЛ "Живот плюс" ЕООД гр. Крумовград, управителят на МБАЛ "Живот плюс" ЕООД гр. Крумовград удостоверил, че за периода от 30.04.2003 г. до 12.07.2006 г. имал сключен трудов договор с д- р Дора Атанасова Матеева със специалност „кардиоревматология” и с д- р Емилия Христова Ставрева със специалност „кардиология” за времето от 18.07.2006 г. до 04.01.2008 г. От назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза на вещото лице Изабела Николова, чието заключение не е оспорено от страните и се приема от съда като правилно, се установява, че за периода от 18.01.2005 г. до 18.07.2007 г. ответникът ползвал служебен отпуск, считано от 07.02.2005 г. до 02.06.2006 г. за провеждане на специализация по държавна поръчка по специалност „кардиология" и по време на служебния отпуск му било заплатено от работодателя възнаграждение в размер на 4687.82 лв. и осигуровки в размер на 1359.33 лв., или общо сума в размер на 6047.15 лв. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че ако се приеме, че задълженията на ответника са от 18.05.2005 г., следвало размера на възнаграждението да се намали с 990.90 лв. и възлизал на 3696.08 лв., а този за осигуровките с 297. 83 лв. и възлизал на 1061.50 лв., или общо 4757.58 лв., вместо 6047.15 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: Страните по делото били в трудови правоотношения като между тях бил сключен и договор на основание чл. 234 от КТ, по силата на който "МБАЛ Живот плюс" ЕООД гр. Крумовград, в качеството на работодател се съгласил да осигури на ответника, в качеството му на кандидат за специализация, две години служебен отпуск и да му заплаща основно трудово възнаграждение, а ответникът по иска се задължил след вземане на специалност да работи пет години в ищцовото дружество. При незавършване на обучението и при неизпълнение на задълженията по договора, ответникът се задължил да върне средствата, изразходвани за обучението му. В изпълнение на договора, ответникът провел специализация по специалността "кардиология" в периода 07.02.2005 г.- 07.02.2007 г. и му били признати права по специалност "кардиология", считано от 01.06.2007 г. Със заповед № 5/18.07.2008 г. било прекратено трудовото правоотношение между МБАЛ "Живот плюс" ЕООД- Крумовград и д- р Кямуран Местан за длъжността "лекар- ординатор" във вътрешно отделение, считано от 18.07.2007 г., на основание чл. 325 от КТ- по взаимно съгласие. Трудовите правоотношения между страните, се уреждат от разпоредбите на КТ, а гражданскоправните отношения между тях, каквито са тези по договора за провеждане на специализация, се уреждат от гражданския закон- чл. 79 и сл. от ЗЗД и във вр. с чл. 234 от КТ. Последната разпоредба предвижда, че страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), като с договора се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава; мястото, формата и времето на обучението; финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. Освен това, с договора страните могат да уговарят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията. А разпоредбата на чл. 237 от КТ предвижда, че след завършване на обучението въз основа на договор по реда на глава 11 от КТ, трудовите отношения между страните се уреждат с трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор. Няма спор и по това, че съгласно чл. 325 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестиепо взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7- дневен срок от получаването му като в случая това е станало на следващия ден от подаване на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение и работодателят е дал писменото си съгласие трудовия договор с ответника по иска да бъде прекратен. Договорът по чл. 234 от КТ има характер на трудов, тъй като е обусловен от трудовото правоотношение между страните, макар че неговото изпълнение и последиците от това се уреждат от общите правила за договорите и следва да се приложи гражданския закон относно отговорността при неизпълнение. Задължението на работника/служителя по този договор е да работи работата, за която е придобил квалификацията, което е в интерес и на двете страни, и е целта на този вид договори. В случая не се спори по това, че трудовият договор между работодател и работник/служител е прекратен по взаимно съгласие, без работодателят да е предявил претенции спрямо ответника да изпълни задълженията си по договора по чл. 234 от КТ. Безспорно е, че ответникът по иска реално не е отработил в изпълнение на задължението си по договора определения петгодишен срок, поради което е налице неизпълнение на задълженията му по договора с ищеца, но това неизпълнение не може да му се вмени във вина. По силата на общите принципи на гражданското право, реално изпълнение или обезщетение вместо изпълнение, както и обезщетение за неизпълнение се дължи само ако неизпълнението на задължението е в резултат на причини, за които отговаря длъжникът и което неизпълнение може да се вмени във вина на поелия задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Освен това разпоредбата на чл. 83 от ЗЗД предвижда и това, че ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност, като ал. 2 на същия текст сочи, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. С оглед на изложеното и след като трудовия договор между страните, с който е свързан и договора по чл. 234 от КТ, е бил прекратен по взаимно съгласие, то следва да се приеме, че ответникът по иска не дължи връщане на средства, изразходвани за обучението му по договора за провеждане на специализация. В случая, след като ответникът по иска, който е бил длъжен да работи при ищеца пет години, подал молба за освобождаването му от заеманата длъжност и работодателят сам се е съгласил да прекрати трудовите си правоотношения с ответника, без да предяви каквито и да било претенции спрямо него, не може да черпи права от собственото си поведение. Освен това, по делото не се установява ищецът, след като е бил задължен да осигури работа на ответника по специалността му като „кардиолог”, да е изпълнил това си задължение. По делото липсват данни, че след завършване на обучението въз основа на договора за специализация, трудовите отношения между страните да са били уредени с трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор, съответно на придобитата квалификация, съгласно разпоредбата на чл. 237 от КТ, което е била целта на договора за повишаване на квалификацията. Напротив, видно от писмо изх. № 319/09.09.2008 г. на МБАЛ „Живот плюс” ЕООД- Крумовград в периода от 2003 г. до 2008 г., вкл. и след като ответникът по иска е придобил специалност, ищецът е имал сключени трудови договори с други специалисти- кардиолози. Освен това, по делото не се установява, ищецът да е осигурил на ответника пълни две години служебен отпуск, през което време да му е заплащал основно трудово възнаграждение. Що се касае до довода на ответника, че следвало да се изключи от доказателствата по делото на договор с изх. № 370/08.10.2004 г., тъй като бил без дата и не бил сключен на 18.01.2005 г., съдът намира същия за несъстоятелен, тъй като доказателството не е оспорено от ответника, а с оглед нотариалната му заверка, следва да се приеме, че е сключен на 18.01.2005 г. и през която година е започнало неговото индивидуално обучение по „кардиология”. По изложените съображения, предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявения иск се отхвърли. При този изход на делото, МБАЛ "Живот плюс" ЕООД гр. Крумовград с Булстат ********* следва да бъде осъден да заплати на ответника по иска- жалбодател пред тази инстанция, разноски по делото в размер на 325 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 39/09.10.2008 г., постановено по гр. д. № 22/2008 г. по описа на Крумовградския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ изцяло предявенияот МБАЛ "Живот плюс" ЕООД гр. Крумовград с Булстат *********, представлявано от медицинския управител д- р Мария Иванова Стефанова против Кямуран Якуб Местан от гр. Крумовград, ул. „Княз Борис Първи" № 3 вх. А ет. 6 ап. 26 с ЕГН ********** частичен иск за сумата в размер на 500 лв., от които 400 лв., представляващи част от получено основно месечно възнаграждение за времето от 18.05.2005 г. до 18.07.2007 г. в общ размер 3696.08 лв. и 100 лв., представляващи част от осигуровките, внесени от работодателя за времето от 18.05.2005 г. до 18.07.2007 г. в общ размер 1061.50 лв. поради неизпълнение на договор изх. № 370/08.10.2004 г. ОСЪЖДА МБАЛ "Живот плюс" ЕООД гр. Крумовград с Булстат *********, представлявано от медицинския управител д- р Мария Иванова Стефанова да заплати на Кямуран Якуб Местан от гр. Крумовград, ул. „Княз Борис Първи" № 3 вх. А ет. 6 ап. 26 с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 325 лв. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: 1/ 2/ |