№ 313
гр. Плевен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500312 по описа за 2022 година
С решение № 228/18.02.2022 г. по гр.д.№ 20214430103593 по описа за
2021 г. на ПлРС е допусната да бъде извършена съдебна делба на следните
недвижими имоти, а именно: 1. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***.662.538.4.24, находящ се гр.Плевен, ул.“***“№ ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от
100.20 кв.м. с Брой нива на обекта – 2, състоящ се от две спални, дневна –
столова, кухненски бокс, баня и тоалетна, при съседни самостоятелни обекти
в сградата на ниво № 1: На същия етаж: имот №***.662.538.4.23 и имот №
***.662.538.4.25, под обекта: имот № ***.662.538.4.6; над обекта: няма и
съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво: на същия етаж: имот
№***.662.538.4.23 и имот № ***.662.538.4.25; под обекта: няма; над обекта:
няма, с принадлежащи части: избено помещение № 27 и № 28 с площ 7.74 кв.
м., както и 1. 624% идеални части от общите части на сградата с
идентификатор № и от отстъпеното право на строеж.Сградата с
идентификатор № ***.662.538.4 е разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***.662.538 по КККР на гр. Плевен. 2. самостоятелен обект
1
в сграда с идентификатор № ***.662.538.5.9, находящ се гр.Плевен,
ул.“***“№ ***, представляващ гараж № 9, с площ от 18.77 кв. м., разположен
на етаж № 1 в сграда с идентификатор № 5, с предназначение: хангар, депо,
гараж, с принадлежащите към него 5.061% идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседи на същия етаж: имот
№ 5.10 и имот № 5.8; Под обекта: имот № 5.19; Над обекта: Няма. Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор № ***.662.538 между
съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
3/6 идеални части за ищцата Г. Р. Й. и по 1/6 идеална част за всеки един от
ответниците М. Й. Й., Р. Н. Д. и Д. Н. М., като съсобствеността между
страните е възникнала въз основа на наследяване на Р. Т. Й., Р. Н. Й. и Н. Р.
Й., на основание чл. 34 ЗС.Осъдени са на основание чл.344, ал.2 ГПК М. Й.
Й., Р. Н. Д. и Д. Н. М. да заплащат на Г. Р. Й. обезщетение за ползване на
нейните 3/6 ид. ч. от процесните недвижими имоти в размер на общо 268.27
лв. месечно, от които 250 лв. обезщетение за лишаване от правото на ползване
на процесното жилище – апартамент и 28.27 лв. за лишаването от правото на
ползване на процесния гараж, считано от влизане в сила на настоящия акт на
съда, имащ характер на определение, до приключване на делбеното
производство, като е отхвърлено искането за присъждане на обезщетение за
лишаването от правото на ползване за горницата над присъдената сума от
268. 27 лв. до претендираната от 300 лв., от които 250 лв. - обезщетение за
лишаване от правото на ползване на процесния апартамент и 50 лв. – за
обезщетение за лишаване от право на ползване на процесния гараж.Оставена
е без разглеждане, като недопустима, претенцията на основание чл.344, ал.2
от ГПК, предявена от Г. Р. Й. против М. Й. Й., Р. Н. Д. и Д. Н. М. за заплащане
на обезщетение от 300 лв. месечно за ползването на нейните 3/6 ид. ч. от
процесните недвижими имоти, за периода от 07.06.2021 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до датата на влизане на настоящия акт в сила.
Депозирана е въззивна жалба от М. Й. Й., Р. Н. Д. и Д. Н. М., чрез
пълномощник, против решение № 228/18.02.2022 г. на гр.д.№ 3593/2021 г. на
ПлРС, което се обжалва изцяло.Считат постановеното първостепенно
решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и необосновано.Прави се искане да се постанови решение, с което да се
отмени постановения от първоинстанционния съд съдебен акт като
неправилен, незаконосъобразен и необоснован.
2
За въззиваемата страна Г. Р. Й. процесуалният представител изразява
становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че приживе родителите на
Г. и Н. са предвидили жилищните въпроси на децата си, като за сина си са
отредили процесното жилище и гараж, а за дъщеря си -финансово
обезпечение за придобиване на семейното им жилище в гр.Троян.След
смъртта и на баща им през 2007 г., зачитайки волята на родителите си, Н. Й. е
останал да живее в процесното жилище, което е ползвал и владял с
намерението да го свои изцяло, а Г.Й. се е съгласила с това положение, тъй
като приживе са й дали средствата за семейното й жилище в гр.Троян.От
10.10.2007 г. (смъртта на баща им) до своята смърт Н. Й. е продължил да
живее в апартамента със семейството си, като е владял целия имот за себе си
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено.От този момент Н. Й. е
установил фактическата власт за себе си като владение с всички негови
признаци, включително и на идеалната част на сестра си върху процесното
жилище и гараж, поради което не е било необходимо последващо
манифестиране на промяна в намерението му.Позовава се и на решение №
484/4.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 740/2011 г., I г.о., в което е прието, че в
отношенията между сънаследници, когато след смъртта на общ наследодател
един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения (сънаследствен)
имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и това пряко се
възприема от другите наследници, които не се противопоставят в период от
10 години - такива действия показват промяна на намерението за своене и
придобиване по давност на владяния имот.За периода от 10.10.2007 г. до
3
датата на смъртта си, упражнявайки владение върху процесните имоти изцяло
за себе си, в полза на наследодателя на въззивниците Н. Й. е изтекла 10-
годишна придобивна давност и той е придобил собствеността върху
претендираната от въззиваемата ½ ид.ч. от тях.
Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото писмени и
гласни доказателства и въз основа на тях е направил своите изводи, като е
изследвал като начален период на давностното владение 10.10.2007 г., когато
е починал бащата Р. Й..
Правилно първоинстанционният съд е приел, че дори и да е било налице
обещание за предаване на имота (на годежа или сватбата на сина му Н. Й.), то
Р. Т. е владял имота до смъртта си като свой, той е разделил партидите за ток,
вода и парно, като е определял коя част от жилището ще се ползва от
семейството на въззивниците и кое от неговото, т.е. той е продължил да
ползва имота си като собственик повече от 12 години след това.
От доказателствата по делото не се установява родителите им да са давали
парично обезщетение за закупуване на жилище в гр.Троян с бившия съпруг на
въззиваемата, тъй като жилището, в което те са живели преди развода си, е
било придобито преди брака им от родителите на бившия й съпруг и не се е
налагало да плащат за покупка на жилище.Въззиваемата си е закупила
жилище в гр.Троян през 2019 г., след развода й.
Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че
считано от 10.10.2007 г. Н. Й. е изменил намерението да владее апартамента
изцяло.
След смъртта на Р. Й. процесният имот е бил деклариран при правата,
които притежават неговите две деца Г. и Н. - по 1/ 2 идеална част за всеки от
тях.
Г.Й. е имала ключ от жилището, който поради смяната на патрона на
вратата през 2020 г. няма достъп до жилището.
Свидетелката Н. С. сочи, че е казвала на Н., че трябва да си уредят
отношенията, а той е казвал, че финансово помага на сестра си, но тя никога
няма да посегне на жилището на децата му.
От доказателствата по делото се установява, че гаражът е в лошо
състояние и не е поддържан.На първия етаж на жилището приживе са живели
4
родителите им - Р. и Р., а на втория етаж е живеел Н., той е правил
ремонт.Обособил е свободната част между двата етажа като кухненска
част.На втория етаж има външна изолация, на детето на стаята също е
направена изолация.
Извършването на текущи ремонтни дейности и вътрешни преустройства,
свързани с подобряване на условията за живот и поддръжката на имота в
добро състояние от сънаследника Н. Й., ползващ сам целия сънаследствен
имот, не са действия, които сочат на отричане на правата на останалия
сънаследник Г.Й., тъй като промяната на намерението предполага външна
изява не просто чрез извършване на активни действия, а на такива, които не
могат да се възприемат по друг начин, освен като отричане правата на другия
сънаследник, въззиваем в настоящето производство, каквито не се
установяват от събраните по делото доказателства (определение №
422/7.08.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 376/2019 г., I г.о.).
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че до смъртта на брат
си въззиваемата не се е интересувала от имотите, не е изразявала претенции
върху тях, поради изразената приживе воля на родителите им жилището да
остане за него, постигнатото с брат й съгласие в този смисъл, които до този
момент е зачитала, както и поради обстоятелството, че със съпруга си са
изплатили жилището си в гр.Троян със средства, осигурени от родителите
им.След сключването на гражданския брак родителите й са й предоставили
спестявания в размер на хил.л. по силата на съдебно решение от 13.02.1991 г.
по гр.д.№ 1603/1990 г. на ПлРС за делба на съсобствено жилище майка им Р.
Й. получава от майка си Ц. С. сумата от 9 098 лв. за парично уравнение на
дела й, която сума предава на дъщеря си Г.Й., а през 1997 г. баща й Р. Й.
нарежда в нейна полза запис за сумата от 15 хил.лв.А и през годините
семейството на Г.Й. е било подпомагано ежемесечно от родителите й по
същата причина.
От доказателствата по делото се установява, че въззиваемата е получила
през 1997 г. пощенски запис на стойност 15 000 лв.Не се установява по
безспорен и категоричен начин другите горепосочени суми да са получени от
въззиваемата, както и обстоятелството това да е станало за изплащане на
нейния дял - 1/2 идеална част от процесния имот.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че несъстоятелни са
5
както твърденията на въззиваемата, така и съответните на тях изводи на съда
за липса на изтекла придобивна давност в полза на Н. Й., а след това и в полза
на наследниците му поради обстоятелствата, че след смъртта на родителите
им имотът е деклариран от него на името на двама им, което представлява
само и единствено административно задължение и нито поражда, нито
свидетелства за собственост, както и че наличието на две партиди в
жилището обосновавало отреждането на единия етаж за нея, които всъщност
са направени, за да може родителите на М. да заплащат разходите на младото
семейство, каквото задължение са поели на сватбата, а въззиваемата не е
посочила коя част от жилището - мезонет ползва.
От приложената пред настоящата инстанция декларация по чл.14 ЗМДТ
от 27.12.2018 г. е видно, че въззиваемата Г.Й. е посочена като съсобственик
на процесния имот.
Въззивниците се позовават и на това, че са възстановени платените от
въззиваемата задължения за данъци за имотите за 2011 г., 2012 г., 2015 г.,
2018 г. и 2019 г., които суми в общ размер на 800 лв. тя е приела на
04.02.2021 г., както и за платените от въззивниците задължения за данъци и
на въззиваемата за процесните имоти за 2021 г., 2020 г., 2017 г., 2016 г., 2014
г., 2013 г., 2012 г., 2011 г., 2009 г., 2008 г. и 2007 г.
Следва да се приеме, че плащането на данъци не е проявление на
промяна на държането за другиго във владение за себе си (определение №
99/11.03.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 4422/2021 г., I г.о.).
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че правилно са допуснати до
делба процесните недвижими имоти при посочените квоти съобразно правата
на страните, поради което не са налице основания за отмяна на решението в
тази му обжалвана част.
На следващо място във въззивната жалба се сочи досежно отправеното
уведомление и претенцията по реда на чл.31, ал.2 от ЗС, че същата е
неоснователна поради неоснователност на предявената искова претенция за
делба на процесните имоти.според ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКТС и
последователната практика на ВКС (в т.см. решение № 74/01.07.2015 г. на
ВКС по гр.д.№ 4695/2014 г., II г.о.) обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС се
дължи както когато съсобственикът или член на неговото семейство
непосредствено си служи с вещта, така и когато той не ползва лично, но
6
препятства другия съсобственик да си служи с вещта, а също и когато е
допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта.
Следва да се приеме, че в диспозитива на постановеното решение е
допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по реда
на чл.247 ГПК, тъй като е посочена сумата „250 лева обезщетение за
лишаване от правото на ползване на процесното жилище - апартамент“
вместо сумата от 240 лв., както е прието в мотивите съобразно заключението
на ВЛ.
Не са налице основания за отмяна на решението и в тази му обжалвана
част, тъй като процесните имоти са допуснати до делба.Обезщетението по
чл.344, ал.2 ГПК е присъдено съобразно заключението на ВЛ и квотите на
страните, считано от влизане в сила на настоящия акт на съда, имащ характер
на определение, до приключване на делбеното производство.
При този изход на процеса следва да бъдат осъдени въззивниците да
заплатят на въззиваемата разноски по делото за настоящата инстанция в
размер на 1 000 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228/18.02.2022 г. по гр.д.№
20214430103593 по описа за 2021 г. на Плевенски районен съд в обжалваните
му части, в които е допусната да бъде извършена съдебна делба на следните
недвижими имоти, а именно: 1. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***.662.538.4.24, находящ се гр.Плевен, ул.“***“№ ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от
100.20 кв.м. с Брой нива на обекта – 2, състоящ се от две спални, дневна –
столова, кухненски бокс, баня и тоалетна, при съседни самостоятелни обекти
в сградата на ниво № 1: На същия етаж: имот №***.662.538.4.23 и имот №
***.662.538.4.25, под обекта: имот № ***.662.538.4.6; над обекта: няма и
съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво: на същия етаж: имот
№***.662.538.4.23 и имот № ***.662.538.4.25; под обекта: няма; над обекта:
няма, с принадлежащи части: избено помещение № 27 и № 28 с площ 7.74 кв.
м., както и 1. 624% идеални части от общите части на сградата с
7
идентификатор № и от отстъпеното право на строеж.Сградата с
идентификатор № ***.662.538.4 е разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***.662.538 по КККР на гр. Плевен. 2. самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № ***.662.538.5.9, находящ се гр.Плевен,
ул.“***“№ ***, представляващ гараж № 9, с площ от 18.77 кв. м., разположен
на етаж № 1 в сграда с идентификатор № 5, с предназначение: хангар, депо,
гараж, с принадлежащите към него 5.061% идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседи на същия етаж: имот
№ 5.10 и имот № 5.8; Под обекта: имот № 5.19; Над обекта: Няма. Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор № ***.662.538 между
съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
3/6 идеални части за ищцата Г. Р. Й. и по 1/6 идеална част за всеки един от
ответниците М. Й. Й., Р. Н. Д. и Д. Н. М., като съсобствеността между
страните е възникнала въз основа на наследяване на Р. Т. Й., Р. Н. Й. и Н. Р.
Й., на основание чл. 34 ЗС; Осъдени са на основание чл.344, ал.2 ГПК М. Й.
Й., Р. Н. Д. и Д. Н. М. да заплащат на Г. Р. Й. обезщетение за ползване на
нейните 3/6 ид. ч. от процесните недвижими имоти в размер на общо 268.27
лв. месечно, от които 240 лв. обезщетение за лишаване от правото на
ползване на процесното жилище – апартамент и 28.27 лв. за лишаването от
правото на ползване на процесния гараж, считано от влизане в сила на
настоящия акт на съда, имащ характер на определение, до приключване на
делбеното производство.
Осъжда въззивниците М. Й. Й., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.***,
Р. Н. Д., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“***“№ ***, Д. Н. М., ЕГН
**********, от гр.Плевен, ж.к.“***“№ ***, да заплатят на въззиваемата Г. Р.
Й., ЕГН **********, от гр.Троян, ул.“***“№***, разноски по делото за
въззивната инстанция в размер на 1 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9