О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
N 260124
гр.Русе, 22.04.2021 г.
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
закрито заседание на
двадесет
и втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА гр. дело N679 по описа за 2015 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен от „Т.-Е.“ ЕООД-Р. против Върховен административен съд-
гр.София, Агенция „М.“- С. и Административен съд- Русе иск за заплащане на
обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, причинени от съществено нарушение на правото на ЕС на
основание чл. 4 § 3 ДЕС.
С определение №1579/11.12.2015
г. производството по делото е спряно до
произнасянето по тълкувателно дело № 2/ 2015 г. на ОС на съдиите от ВКС и ВАС.
След извършена проверка
съдът констатира, че по тълкувателното дело е постановено определение №1 от
25.03.2021 г., с което е отклонено искането за приемане на съвместно
тълкувателно постановление.
Предвид постановения акт,
приключващ производството по образуваното т.д. № 2/2015 г. на ОС на съдиите на
ВКС и ВАС е отпаднало основанието за спиране на делото, поради което
производството следва да бъде възобновено.
Съгласно определение
№269/08.05.2015 г. на ВКС, постановено по ч.гр.д.№ 1867/2015 г. по българското право отговорността
на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичаща от
чл. 4 § 3 ДЕС, следва да бъде реализирана по процесуалния ред на ЗОДОВ.
Изложените в цитираното
определение на ВКС съображения за това са следните:
От една
страна в националното ни право липсва
специално уредено
производство, по което да се реализира
отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право. От друга страна предявените
пред националния съд искове за обезщетяване на тези вреди следва да бъдат разгледани - и то по ред, който
не е по-неблагоприятен отколкото
този за подобни искове, засягащи само националното право. Такъв ред за сходни искове
представлява редът по ЗОДОВ. Това е единственият предвиден във вътрешното законодателство специален ред за разглеждане на искове, свързани с отговорността на държавата за
вреди - като законът е създаден предвид общата разпоредбата на чл. 7 от на Република България за отговорност на държавата за вреди
от незаконни актове и
действия на нейни органи и длъжностни лица. В предметния му обхват е включена отговорност от незаконни актове, действия и бездействия на администрацията
/чл. 1 /; от дейност на правозащитните органи /чл. 2 /; от дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество /чл. 2а ЗОДОВ/; от дейност на органите
на съдебната власт за
нарушение на правото на разглеждане
и решаване на делото в
разумен срок /чл. 2б ЗОДОВ/. Касае се за обективна отговорност /каквато е и извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 4 § 3 ДЕС/
- при която се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното
лице /чл. 4 /. Видно и от конкретните подробно предвидени в
съответните законови разпоредби хипотези, част от тях предпоставят признаване на съответния акт, от който произтичат
вредите, за незаконен и отмяната му.
Друга част, обаче, не изискват
предварително установяване
на извършеното нарушение в друго
производство - а предполагат извършване
на конкретна преценка от сезирания
по реда на
ЗОДОВ съд
за това дали е налице
действие в нарушение на изисквания на съответното национално или международно /Е./ право /напр. чл. 2б ЗОДОВ, чл. 2, ал. 1, т. 2 /. Подобна преценка - дали от държавата
/чрез съответните й органи/ е нарушена общностна
норма, която предоставя
права на частноправни субекти,
следва да извърши и националният съд в изследването си дали е налице фактическия състав на извъндоговорната отговорност на държава-членка /Brasserie du Pecheur
и Factortame/. При тези обстоятелства, в резултат на сравнението относно конкретизираните по-горе предмет,
основание и основни характеристики на исковете за отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ и на тези за извъндоговорната отговорност на държавата за
нарушения на общностното право, настоящият
състав приема, че се касае
за сходни искове и че именно процесуалният
ред по ЗОДОВ съставлява
ред, предвиден за "подобни
искове" по националното
право - по смисъла на решението
по делото Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C-9/90, § 42-43 /съдържащият се в чл. 49 вр. с чл. 45 режим на деликтна отговорност не е подходящ за реализиране на отговорността на държавата за
вреди, произтекли от неспазване
на правото на ЕС - доколкото
съгласно чл. 45 подлежат на поправяне вредите, които са причинени виновно (макар и вината да се предполага до доказване на противното), а според изискванията на правото на ЕС отговорността, която носи държавата за нарушаване на задълженията си, произтичащи от
Договорите, е обективна/. Поради
това и прилагането му за разглеждане и на исковете за извъндоговорната отговорност на държавата осигурява спазването на изискването приложимият процесуален ред
да не е по-неблагоприятен отколкото
при подобни искове, засягащи само националното право
/т. е. на принципа на равностойността/.
Същевременно използването му удовлетворява и произтичащото от принципа на ефективността
изискване този ред да не прави
практически невъзможно или прекомерно
сложно получаването на обезщетение.
Това е така, доколкото в ЗОДОВ са
предвидени специални
правила, улесняващи достъпа
до съд за предявяване на съответните искове - държавните такси са във фиксиран минимален размер /10
лв. за физическо лице и 25 лв. за юридическо лице /чл. 9а ЗОДОВ
вр. с чл. 2а от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/,
а разноските по делата
и изпълнението не се внасят
предварително /чл. 9а ЗОДОВ/.
Настоящият състав изцяло
възприема изложените съображения в горецитираното определение на ВКС и приема,
че редът за разглеждане на спора е по ЗОДОВ. Аргумент в подкрепа на това
разбиране е и приетото изменение на закона чрез създаване на изрична правна
норма- чл.2в ЗОДОВ.
С оглед разбирането, че
предявеният иск следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ и предвид чл.1 от
закона, настоящият състав счита, че делото не му е подсъдно, а компетентен да
го разгледа е съответния административен съд. Това е така, тъй като се
претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от актове
и действия на административен орган, от Върховния административен съд и от Административен
съд- Русе в качеството на юрисдикция, осъществяваща контрол за
законосъобразност на актовете на административните органи. Поради това и на
основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ компетентен да разгледа иска е АС-Русе.
Производството по делото
пред РОС следва да бъде прекратено и делото да се изпрати на АС-Русе по
компетентност.
По изложените
съображения и на основание чл.230 от ГПК и чл. 118 от ГПК във вр.чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ Русенският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 679/2015 г. по описа на
РОС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 679/2015 г. по описа на Русенския
окръжен съд и ИЗПРАЩА делото на
АС-Русе по подсъдност.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщаването
му.
Да се връчи препис на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: