Решение по дело №1628/2019 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1776/25.09.2019 год.

гр. Пловдив, 25.09.2019 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXV състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от председателя  административно дело № 1628 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.

Жалбоподателят Фрукт продукт“ ООД, ЕИК ********* оспорва срещу Решение № 16/121/05341/3/01/04/02 с изх. № 02-2600/704/13.03.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с възражения за нищожност и незаконосъобразност. Претендира разноски.

 Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско вързнаграждение. 

 Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото процесното решение е неблагоприятно за нея. Жалбата е срещу индивидуален административен акт, който съгласно нормата на чл.73, ал.4 ЗУСЕСИФ може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Не са представени доказателства за датата на връчване на оспорваното решение. Твърди се от жалбоподателя,че това е станало на 19.03.2019г., спрямо която дата жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок. Ответния административен орган не оспорва срочността на жалбата. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспорваното решение по отношение на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 19 599,18лв., представляваща изплатено по договор № 16/121/05341 от 17.07.2013г. г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 121  от ПРСР 2007-2013 г, и подлежащо на възстановяване, съобразно Анекс II от 09.1.2015г. национално финансиране в размер на 20% от стойността на наложената с Решение за ФК № 16/121/05341/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/704/22.06.2017г. финансова корекция.

Решението е мотивирано с това, че по приключилото с влязло в сила съдебно решение производство по оспорване на първото Решение за ФК № 16/121/05341/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/704/22.06.2017г., липсва установяване дължимостта на останалите 20% от изплатеното финансиране- средства предоставени от националния бюджет, поради което и на основание съдебното решение, което установявало неизпълнението на бенефициера, и поради изменението на ЗУСЕСИФ/ДВ бр. 85/2017г./, следвало да се установи дължимост и на тази сума.

Така постановеният и оспорван в настоящото производство административен акт е нищожен на основание чл.177,ал.2 от АПК, тъй като противоречи на съдебно решение и преурежда вече решен със сила на пресъдено нещо въпрос, като същевременно прилага с обратно действие  материалноправна норма без това изрично да е предвидено в закона.

Видно от съдебното решение на ВАС, постановено по адм.д.№ 3481/2018г. е, че предмет на оспорване е било първото издадено решение за ФК, като изрично по отношение на финансовата корекция, определена върху стойността на получените национални средства е прието от съда, че административният орган е извършил нарушение при прилагането на чл.1,ал.2 от ЗУСЕСИФ и актът е  изменен частично именно в тази част, защото към момента на издаване на решението – 22.06.2017г. разпоредбата на чл.1,ал.2 от ЗУСЕСИФ не е била изменена /изменението е от 24.10.2017 г. - бр. 85 на ДВ/.

С повторно издадения акт, предмет на настоящото производство, е разпоредено задължение, което е част от първоначалния акт, по отношение на която част съдът изрично се е произнесъл и я е приел за незаконосъобразна, като силата на пресъдено нещо е проявила действие на непререшаемост. Видно от приложената преписка е,че и двете решения за налагане на ФК са издадени на едни и същи фактически и правни основания, с изключение на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСИФ. Налице е обективна и субективна тъждественост. С двата акта е наложена финансова корекция, като корекцията, наложена с повторно издадения акт, вече е била налагана с първоначално издадения акт. С повторно издадения акт – в едно приключило административно производство, чиято висящност не е възобновена с влязлото в сила решение на съда, административният орган е пререшил в една част разрешения със сила на пресъдено нещо спор, като въпреки възприетото от ВАС действие ex nunc на изменителната норма на чл.1,ал.2 от ЗУСЕСИФ, е приложил същата с обратно действие по отношение на правоотношения,в рамките на които вече има установена нередност и наложена финансова корекция. Нещо повече, изрично предмет на обсъждане и като основание за налагане на финансовата корекция и в първото решение е бил Анекс II от 09.11.2015г., на който се позовава административния орган и в настоящото решение. В този смисъл не  е мислимо и наличието на нови обстоятелства или нови факти, които да дават основание за пререшаване на вече решения въпрос.

Поради това съдът намира,че оспорваното решение е нищожен административен акт и следва да се обяви за такъв.

 С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000лв. възнаграждение за един адвокат и 195,99лв. държавна такса. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно, тъй като същият е съобразен с разпоредбата на чл.8,ал.1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на оспореното от Фрукт продукт“ ООД, ЕИК ********* Решение № 16/121/05341/3/01/04/02 с изх. № 02-2600/704/13.03.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Фрукт продукт“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1195,99/хиляда сто деветдесет и пет лева и 99 стотинки/ разноски.

        

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: