О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
гр.
Варна, 26.11.2010г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание на двадесет и пети
ноември 2010г., в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа т. д. № 1243/2010г. по
описа ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на производството са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „МАКСИ ТРАНС” ООД – гр. Варна, с ЕИК *********, срещу „ЕНЕА” АД
– гр. Варна, ЕИК *********, за присъждане на сумата 32 390 лв.,
претендирана като незаплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по
фактури № **********/30.07.2008г., № **********/22.05.2009г. и №
**********/28.07.2009г. и неизплатени стойност за доставка на камък за градеж и
възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура №
**********/17.11.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението,
както и за присъждане обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва общо в размер на 3492.77 лв. С определение от 24.11.2010г. делото е
насрочено в открито съдебно заседание на 27.01.2010г.
Постъпила
е молба вх. № 47476/24.11.2010г. от адв. Г. Ш., в качеството му на процесуалния
представител на ищеца, с която е направено искане за допускане обезпечение на
предявените искове. Сочи се обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК–
възбрана върху недвижими имоти, собственост на ответника. Към молбата са
приложени доказателства относно правото на собственост на ответника по
отношение на недвижимите имоти, подробно индивидуализирани в молбата за
допускане на обезпечение.
Молбата е подадена от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, съдържа изискуемите
реквизити, приложени са описаните в нея писмени доказателства.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства с оглед разпоредбите на чл. 391, ал. 1 от ГПК, намира молбата за
основателна по следните съображения:
При произнасяне по подадена молба по чл. 389 и
сл. ГПК за допускане обезпечение на бъдещ или предявен иск, съдът следва да
направи преценка, въз основа на твърденията в молбата и приложените към нея
доказателства, относно допустимостта и вероятната основателност на
обезпечавания иск, обезпечителна нужда и адекватността на обезпечителната мярка
по отношение на обезпечителната нужда и обезпечавания материален интерес.
От съдържанието на приложените към исковата
молба писмени доказателства съдът прави извода за допустимост на предявените
искове и за наличие на достатъчно данни за вероятната им основателност. За
кредитора с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презумира обезпечителна
нужда, доколкото при едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца за него
винаги се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено
осъществяването на правата му по това решение, ако длъжника предприеме действия
по намаляване на имуществото си, чрез разпореждане с наличните си активи.
Поисканата обезпечителна мярка – възбрана върху недвижими имоти, собственост на
ответника, кореспондира на изпълнителен способ „ Изпълнение на парични
вземания” и цели запазването на имотите в патримониума на длъжника, и респ.
възможността да послужат за удовлетворяване на кредиторовия интерес при
евентуалното постановяване на осъдително решение. Въпреки че, при преценка на
наличните данни по приложените нотариални актове за характеристиките на
недвижимите имота /вид, местоположение, площ и др./, може да се направи извод
за пазарна цена, значително надхвърляща общата цена на предявените искове –
35 882.72 лв., мярката се преценява в цялост като адекватна на
обезпечителната нужда, тъй като, видно от приложение заверен препис на нот. акт
№ 92, том І, рег. № 3554, дело № 92 от 08.04.2009г., върху имота е учредена от
собственика договорна ипотека в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с която
са обезпечени вземания на банката по договор за кредит. Следователно при
евентуално принудително изпълнение на осъдително решение банката ще се счита за
присъединен ипотекарен кредитор, с право на предпочтително удовлетворение от
продажната цена.
Обезпечителната мярка следва да бъде наложена,
при условията на чл. 319, ал.1, т.1 от ГПК, без да се изисква предварително
внасяне на гаранция по чл. 391, ал. 2 от ГПК. За да достигне до този извод
съдът оценява и предвидимите последици от налагане на конкретната обезпечителна
мярка по чл. 371, ал. 1, т. 1 от ГПК – „възбрана върху недвижим имот”. По
аргумент от разпоредбите на чл. 391, ал. 3 от ГПК, за да се поиска от молителя
предварителното внасяне на парична или имотна гаранция в случаите по чл. 391,
ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът следва да прецени, че има вероятност в резултат на
обезпечението да настъпят преки и непосредствени вреди и да определи техния
размер. В случая, както беше посочено по-горе в мотивите, резултатът, който се
следва от налагане на мерките е запазване правото на собственост по отношение
на възбранения имот в патримониума на ответното дружество в периода на
производството по спора. Настъпването на преки и непосредствени имуществени
вреди в резултат на тази мярка не е закономерен и предвидим резултат.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на исковете, предмет на
производството по т. д. №
1243/2010г., предявени от искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и
чл. 86 от ЗЗД, предявени от „МАКСИ
ТРАНС” ООД – гр. Варна, с ЕИК *********,
срещу „ЕНЕА” АД – гр. Варна, ЕИК
*********, за присъждане на сумата 32 390 лв., претендирана като
незаплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по фактури №
**********/30.07.2008г., № **********/22.05.2009г. и № **********/28.07.2009г.
и неизплатени стойност за доставка на камък за градеж и възнаграждение за
извършена транспортна услуга по фактура № **********/17.11.2009г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно погасяване на задължението, както и за присъждане
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва общо в размер на
3492.77 лв., чрез
налагане на ВЪЗБРАНА по отношение на недвижими имоти, собственост на ответника „ЕНЕА”
АД – гр. Варна, находящи се в гр. Варна, Район „Младост”, ж. к. „ Възраждане”,
І-ви микрорайон, ул. „Идеал петров” № 28, а именно: Поземлен имот с идентификатор 10135.3511.593 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с площ по скица - 111 кв.м., а по
документ за собственост – 108.68
кв.м, представляващ УПИ № ХХVІІІ – 247 н кв. 13 по плана на гр. Варна, Район
„Младост”, ж. к. „ Възраждане”, І-ви микрорайон, при граници и с съседи: ПИ с идентификатори -
10135.3511.106; 10135.3511.543; 10135.3511.114; 10135.3511.113, ведно с
построената в имота масивна триетажна сграда с идентификатор
10135.3511.593.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г.
на ИД на АГКК, със ЗП по скица – 65 кв.м. и с РЗП - 252 кв.м.
На
молителя да се издаде обезпечителна заповед.
Определението
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок, който
тече както следва: за молителя - от датата на връчване на определението, за
ответниците - от датата, на която е връчено съобщението от Службата по
вписванията за наложената възбрана.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: