Р Е Ш Е Н И Е
Номер 499 06.02.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети декември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 81 по
описа за 2017 година.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.42, ал.2 ЗЗД.
Ищците Т.А.П. и Т.Д.П. твърдят, че са собственици на
недвижим имот – УПИ ********* по плана на с. М.**********, ведно с находящите
се в него сгради, подробно описан в исковата молба. Поддържат, че към
20.10.2008г. в имота им се явили непознати за тях лица и пожелали да го
освободят, като показали нотариален акт с който са придобили собствеността по
договор за продажба. В същия било записано, че двамата ищци, представлявани от
лице на име К.Т.К. са прехвърлили собствеността на 31.03.2008г. Ищците твърдят,
че не са подписвали пълномощно и не са упълномощавали такова лице да извършва
продажба. Поради това считат, че договорът е сключен при липса на
представителна власт, тъй като пълномощните използвани при сделката не са
нотариално заверени, поради което сделката е недействителна. Молят съда да
признае за установено, че договорът с който е продаден имота е недействителен и
не поражда правни последици в това число и вещно-траслативен ефект, поради това
че е сключен от лице без представителна власт и при отказ от потвърждаване от
страна на ищците.
Ответниците Д.Т.А. и А.Д.Л.-А. отричат твърденията, че
договорът е сключен при липса на упълномощаване. Твърдят, че са налице пълномощни,
които са били представени пред н. Поради това считат, че предявения иск е
неоснователен.
Третото лице помагач К.Т.К. не взема становище по
същество.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
По силата на н.а. за право на собственост № *****************.
на П. н. ищецът Т.А.П. е признат за собственик по давностно владение в
продължение на повече от десет години на дворно място от около 1140 кв.м.
съставляващо парцел VІ – 224 по плана на село М. при граници: **************** / лист 5/.
С договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ****************. на н. *********., К.Т.К. действаща като
пълномощник на ищците Т.П. и Т.П. прехвърлила на Д.Т.А. правото на собственост
върху недвижим имот УПИ *********** по плана на с. М.*****************, с площ
от 1140 кв.м., ведно с построените в същия двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 30 кв.м., полумасивна сграда със застроена площ 12 кв.м. и
всички подобрения в имота, при граници за УПИ: ********************* са сумата
7000 лева /лист 6/. При изповядване пра продажбата К.Т.К.
удостоверила овластяването си от собствениците с пълномощни № **** и № *** от
19.03.2008г. и двете заверени от нотариус К.А..
Описаните пълномощни са издадени отделно от Т.А.П. и Т.А.П.,
като освен подписите н. е удостоверил и съдържанието им / лист 75 – 78 на делото/. Видно от съдържанието, изразената в тях воля е
свързана със сключване на договор за продажба на процесния недвижим имот в с. М.
Поради оспорване автентичността на двете пълномощни съдът е открил производството
по чл.193 ГПК. Във връзка с него са изслушани първоначална и повторна тройна
съдебно-графически експертизи чиито заключения еднозначно и категорично сочат,
че саморъчното изписване на трите имена и подписите положени в двете пълномощни
са изпълнени от ищците Т.Д.П. и Т.А.П. / лист 173 и 195/. С
оглед това съдът намира, че оспорването на двата документа не е доказано, като
техни автори са двамата ищци.
Установява се от показанията на н. **, че при
изготвяне на пълномощни обичайно предоставя документа на лицата, след което ги
запитва дали са го прочели и разбрали ли са смисъла му и неговото значение.
Заявява, че чете документите на неграмотни хора. Освен това разяснявала на
всички, че полагайки подписа си под документа те потвърждават неговото
съдържание. Твърди, че не си спомня дали е имала предварителен разговор за
съдържанието на пълномощното /
лист 147/.
В противовес на твърдяното от свидетеля, третото лице
помагач К.К., изслушано по реда на чл.176 ГПК, дава противоречиви обяснения.
Първоначално поддържа, че е имало едно пълномощно и съдържанието му е било за
продажба на земеделски земи, а не за процесния имот, а след това, твърди, че н.
е дал на ищците да си прочетат и подпишат документите. Малко преди това в
обясненията си, третото лице поддържа, че няма спомен какво е правил н., след
което на въпрос дали пълномощните са били четени, отрича това.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е
сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За
потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването
за сключване на договора.
От съдържанието на горната разпоредба следва, че
договорът сключен от представител без представителна власт не е нищожен, а
висящо недействителен. Окончателната му недействителност настъпва, когато
лицето от чието име е сключен договора лице откаже да го потвърди.
Предвид горното от съществено значение за спора по
настоящо дело е това дали е налице упълномощаване за извършване на
разпоредителната сделка. В конкретния случай, липса на упълномощаване би била
налице, ако се установи неавтентичноста на оспорените два документа -
пълномощни. С оглед заключенията на първоначалната и повторна
съдебно-графически експертизи изводът е, че подписите под пълномощните са
поставени от ищците. Следователно упълномощителните сделки са налице и
действията на третото лице помагач, не попадат в хипотезата на чл.42, ал.2 ЗЗД.
Съдът намира също така, че не се установиха
твърденията свързани с извършени нарушения на процедурата при нотариалното
удостоверяване, които да опорочат изискуемата форма. От събраните гласни
доказателства, не се установиха твърденията за нарушаване на чл.589, ал.2 ГПК,
тъй лицата чиито подписи са удостоверени са се явили лично и са подписали
документите изписвайки и личните си имена. Последното се признава и от
обясненията на третото лице помагач, което е присъствало при нотариуса.
След като ищците са грамотни и са били приканени да
прочетат документа преди на да го подпишат, като по този начин да потвърдят
волята си, следва че твърдяното от тях непознаване на неговото съдържание, не
може да се дължи на нарушение на процедурата. Следва в тази връзка да се има
предвид, че чл.589, ал.2 ГПК не препраща към чл.579, ал.1 ГПК, изискващ н. да
прочете на участниците акта. Препращането се отнася само до правилата относно
подписване на акт от неграмотен, които са уредени в чл.579, ал.2 ГПК. При
наличие на изрично препращаща норма, изискванията към действията на н. при
удостоверяване на частни документи, не могат да бъдат разширявани до тези
относно издаване на нотариален акт / чл.579 ГПК/.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищците
дължат на ответника А. деловодни разноски в размер на 1040 лева - заплатено
възнаграждение за един адвокат, съобразно договора за правна помощ / лист 79 /.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.А.П. ЕГН
********** и Т.Д.П. ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, против Д.Т.А. ЕГН ********** с адрес *** и А.Д.Л.–А. ЕГН **********
с адрес ***, за приемане за установено, на осн. чл.42, ал.2 ЗЗД, че договорът
за продажба на недвижим имот УПИ ********** по плана на с. М.******************,
с площ от 1140 кв.м., ведно с построените в същия двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 30 кв.м., полумасивна сграда със застроена площ 12
кв.м. и всички подобрения в имота, при граници за УПИ: **********************,
сключен на 31.03.2008г. с н. а. №*************г. на н.**** е недействителен и
не поражда правни последици, като сключен от представител без представителна
власт и при отказ от потвърждаване от страна на ищците.
ОСЪЖДА Т.А.П. и Т.Д.П. да заплати на Д.Т.А.
, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1040 лв.
/хиляда и четиридесет лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на К.Т.К. в качеството на трето
лице помагач на страната на отчетниците.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД