Решение по дело №2149/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 02.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в публичното заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Райкинска

 

при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д. № 2149 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 625 ТЗ.

        Молителят „И.“ ЕООД твърди в молбата си по чл. 625 вр. чл. 608 ТЗ, че има вземане срещу ответника „Н.С.М.“  ЕООД, произтичащо от развален договор. Сочи, че с ответника сключили на 01.12.2016 г. неформален договор за покупко-продажба на 200 метрични тона пшеница, реколта 2016 г., която следвало да бъде предоставена от ответника в неговата база в гр. Суворово, обл. Варна. В тази връзка „Н.С.М.“  ЕООД издало фактура № 85/01.12.2016 г. за сумата от 57 000 лева, представляваща цялата продажна цена на посоченото количество пшеница, която била заплатена от молителя още на същия ден по банков път. Пшеницата следвало да бъде предадена до края на 2016 г., но това не станало. След множество покани да изпълни поетото задължение, ответникът издал писмено потвърждение за плащането, като се задължил да предаде пшеницата през 2017 г., но не сторил това. Впоследствие „И.“ ЕООД връчил на ответника нотариална покана с тридневен срок за изпълнение, но не по-късно от 21.08.2018 г., която била връчена по реда на чл. 50, ал. 4 вр.чл. 47, ал. 1 ГПК. В поканата било направено и изявление, че при неизпълнение в дадения срок молителят ще счита договора за развален и ще иска връщане на дадената цена ведно с дължимата лихва за забава. Ответникът не се явил в кантората на нотариус М.Г.нито до 20.08.2018 г., нито до 04.09.2018 г., което било удостоверено в констативен протокол от помощник-нотариус Г.Н.. Предвид изложеното, „И.“ ЕООД намира, че валидно е развалил неформалния договор с ответника за продажба на 200 т. пшеница и има към него вземане за връщане на дадените на отпаднало основание 57 000 лв.

            Твърди, че ответникът е спрял плащанията и е в невъзможност да изпълни задълженията си. Не бил обявил ГФО за 2017 г., поради което не можело да се установи финансовото му състояние, но видно от предходни ГФО, финансовото му състояние постоянно се влошавало (печалбата от 2014 г. насам намалявала като размер). Молителят иска да бъде обявена неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на ответника и съдът да постанови решение на основание и с последиците по чл. 630, ал. 2 ТЗ.

            Ответникът „Н.С.М.“  ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва подадената молба и изразява становище за липса на предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Поддържа, че молителят няма качеството на кредитор и не притежава правен интерес от иницииране на производството.

            Ответникът не оспорва извършеното плащане на 200 т. пшеница. Сочи, че е в трайни търговски отношения с „И.“ ЕООД, като съгласно установените търговски практики при покупко-продажба на зърнени култури, доставката на същите се извършвала след поискване от страна на купувача и във време предложено от същия. Заплащането на пшеницата представлявало „запазване на договореното количество“. Твърди, че заплатеното количество пшеница било доставено на купувача след отправяне на нотариална покана (акт. № 17, том № 7, рег. № 19938/2018) и в срока предоставен за изпълнение в самата покана, а именно: с доставки на 11.08.2018 г. и 13.08.2018 г. било разтоварено в бази на молителя количество пшеница в общ размер на 186,16 м.т. Поддържа, че облигационните правоотношения между страните са прекратени с оглед изпълнение на договореното от страна на продавача.  Количествата пшеница били доставени от „Н.С.М.“  ЕООД чрез „И.“ ЕООД за „АДМ Б.Т.“ ЕООД. Молителят се явявал купувач-доставчик, който нарежда на продавача-изпращач „Н.С.М.“ ЕООД на кого да бъдат доставени заявените количества пшеница. Твърди още, че цените на закупената през 2016 г. пшеница значително се повишили към годината на доставката (2018 г.), което довело да загуби за ответника.

            Ответникът счита, че молителят няма  изискуемо парично вземане спрямо него, с оглед на което не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Оспорва твърдението, че се намира в състояние на неплатежоспособност – в процесния случай се касаело за несъгласие с претендираните суми, а не с невъзможност за плащането им. Излага твърдения, че притежава активи на значителна стойност, обслужва текущите си задължения и има сключени дългосрочни договори.

            С оглед на изложеното моли съда да отхвърли молбата като неоснователна.

С писмено становище, депозирано в първото открито съдебно заседание на 17.01.2019 г., „И.“ ЕООД е оспорило твърденията на ответника, че е изпълнил задълженията си за доставка на пшеница по процесната фактура, както и че ищецът е потвърдил доставката на стоката. Пояснил е, че цялата кореспонденция между двете дружества се е осъществявала по електронна поща. Оспорил е и твърденията на ответника, че е изпълнил в отговор на изпратената нотариална покана, тъй като ответното дружество изобщо не я е получило фактически, а същата е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК и представител на ответното дружество не се е явявал при нотариуса, за да я получи.

Пояснил е, че е развалил процесния договор на основание обстоятелството, че в тридневен срок от получаване на поканата ответното дружество не се е явило да посочи срок, в който ще достави.

Молителят оспорва твърденията на ответника, че е овластявал трето лице да получи стоката, а твърди, че е поискал стаката да му бъде предадена в базата на ответника в гр. Суворово. Оспорва да е получавал доставка в периода 11.08. – 13.08.2018 г. Твърди, че представените от ответника пътно-прехвърлителни разписки и  кантарни бележки не носят подпис на „И.“ ЕООД. В кантарните бележки дори не фигурирали имената на страните по делото.

        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

            По делото молителят е представил фактура № **********/01.12.2016 г., издадена от „Н.С.М.“ ЕООД с получател „И.“ ЕООД, подписана от „Н.С.М.“ ЕООД, за продажба на пшеница 200 тона с единична цена 285 лева, на обща стойност 57 000 лева.

Представено е и платежно нареждане от 01.12.2016 г., с което „И.“ ЕООД е наредило в полза на „Н.С.М.“ ЕООД 57 000 лева с основание за плащане фактура № **********/01.12.2016 г.

С писмо от 13.01.2016 г. „Н.С.М.“ ЕООД, чрез управителя Я.Д., е удостоверило, че по издадената от дружеството фактура № **********/01.12.2016 г. не е извършена доставка до 31.12.2016 г., но фактурата е платена на 01.12.2016 г. Направено е изявление, че фактурираните количества ще бъдат доставени през 2017 г.

С нотариална покана акт 17, том VІІ и,  рег. № 19938/2018 г. на нотариус М.Г.„И.“ ЕООД е поканил „Н.С.М.“ ЕООД да се яви в нотариалната кантора в тридневен срок и да заяви дата, на която ще му предаде заплатеното количество пшеница в базата на доставчика в гр. Суворово, обл. Варна в избран от доставчика ден, но най-късно на 21.08.2018 г. Направено е изявление, че ако не бъде спазен тридневния срок или пшеницата не бъде предадена до 21.08.2018 г., купувачът ще счита неформалния договор от 01.12.2016 г. за развален, ведно с последиците от това – връщане на платените 57 000 лева и дължимата законна лихва за периода на забавата. Поканата е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на 20.08.2018 г., доколкото залепване на уведомление е извършено на 06.08.2018 г. От приложената към поканата разписка, съставена от връчителя на поканата, се установява, че след три посещения в различно време и след позвъняване, никой не е отварял вратата на адрес гр. София, ул. „******. Нямало табели и обозначения за фирмата, нито служители, поради което на входната врата на адреса е залепено уведомление на 06.08.2018 г.

С Констативен протокол от 04.09.2018 г. нотариус М.Г.е удостоверила, че след залепване на уведомлението на 06.08.2019 г., до 04.09.2018 г. никой от „Н.С.М.“ ЕООД не се е явявал в нотариалната кантора.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключение по която е изготвило вещото лице Л.З.. Анализът й обхваща годините от 2014 г. до 2017 г. включително, тъй като ответното дружество не е обявило в търговския регистър ГФО за 2018 г., нито е представило такъв по делото или на вещото лице за работа, въпреки вмененото му от съда задължение за това.

Относно структурата на активите вещото лице З. е посочила, че за 2014 г. сумата на дълготрайните активи е 0, а на текущите активи – 30 000 лева, представляващи само парични средства в брой.

Сумата на актива към 31.12.2015 г. е 890 000 лева, като дълготрайните активи са 0, а текущите активи – 890 000 лева, от които 7000 лева материални запаси, 6000 лева краткосрочни вземания и 877 000 лева парични средства.

Сумата на актива към 31.12.2016 г. е 3 531 000 лева, от които дълготрайни активи – 0; текущи активи 3 531 000 лева, от които 436 000 лева материални запаси, 190 000 лева вземания от клиенти и доставчици, 2 776 000 – други вземания и 129 000 лева парични средства в брой.

Сумата на актива към 31.12.2017 г. е 954 000 лева, като дълготрайните активи са 0. Текущите активи са 954 000 лева, от които 120 000 лева материални запаси (стоки), 482 000 лева – вземания от клиенти и доставчици и 270 000 лева други вземания, и 82 000 лева парични средства в брой.

Относно структурата на пасивите за същия периода вещото лице е посочила следното: Сумата на пасива към 31.12.2014 г. е 30 000 лева, състоящ се от собствен капитал. В собствения капитал са е отчетена печалба в размер на 154 000 лева, с която се покрива загуба от минал период в размер на 130 000 лева. В същото време в отчета за приходи и разходи не е отчетена дейност на дружеството и финансов резултат, което не съответства на посочената в баланса печалба. От гледна точка на Счетоводен стандарт 1 това е недопустимо.

За 2014 г. не са отчетени задължения.

Сумата на пасива към 31.12.2015 г. е 890 000 лева, от които собствен капитал в размер на 237 000 лева, от който печалба в размер на 207 000 лева и задължения в размер на 653 000 лева, от които 314 000 лева към доставчици, 313 000 лева по аванси и 26 000 лева други задължения.

Пасивът към 31.12.2016 г. е на стойност 3 531 000 лева, от които 240 000 лева собствен капитал (при печалба в размер на 3000 лева) и задължения в размер на 3 291 000 лева, от които 34 000 лева към доставчици, 3 219 000 лева задължения по аванси и 38 000 лева други задължения.

Пасивът към 31.12.2017 г. е в размер на 954 000 лева, от които собствен капитал 267 000 лева при печалба в размер на 27 000 лева и задължения в размер на 687 000 лева, от които 13 000 лева към доставчици, 615 000 лева задължения по аванси и 59 000 лева други задължения.

При тези данни вещото лице е изчислила коефициентите за ликвидност по следния начин:

За 2014 г. – обща ликвидност – 0, бърза ликвидност – 0, незабавна ликвидност – 0 и абсолютна ликвидност – 0.

За 2015 г. - обща ликвидност – 1.36, бърза ликвидност – 1.35, незабавна ликвидност – 1.34 и абсолютна ликвидност – 1.34;

За 2016 г. - обща ликвидност – 1.07, бърза ликвидност – 0.94, незабавна ликвидност – 0.04 и абсолютна ликвидност – 0.04;

За 2017 г- обща ликвидност – 1.39, бърза ликвидност – 1,21, незабавна ликвидност – 0.12 и абсолютна ликвидност – 0.12.

Коефициентът на финансова автономност е следният през годините:

За 2014 – 0, за 2015 г. – 0.36, за 2016 г. – 0.07 и за 2017 г. – 0.39.

Коефициентът за задлъжнялост има следните стойности: за 2014 г. – 0, за 2015 г. – 2.76, за 2016 г. – 13.71 и за 2017 г. – 2.57.

Вещото лице не е могло да отговори на въпроса относно това към кого са задълженията на ответника, кога са възникнали и кога са падежирали, предвид непредставяне на счетоводна документация от ответника..

Тя е посочила, че 2015 г. дружеството е с положителен нетен поток, тъй като постъпленията от плащания надвишават извършените плащания по задължения. За 2016 г. и 2017 г. е отчетен отрицателен нетен поток, тъй като изплащаните задължения надвишават постъпленията от дейността. Следователно намаляла е възможността за финансиране на дейността, а плащанията са за сметка на наличните парични средства.

Вещото лице е установила, че съобразно декларацията по ЗДДС за 2016 г. на ответното дружество и дневника му за продажби за този период, там е включена процесната фактура, поради което е заключила, че същата е осчетоводена.

Установила е още, че ответникът има публични задължения за корпоративен данък в размер на 11 463.48 лева по Ревизионен акт № Р-22221417009166-091-001/20.08.2018 г.

На вещото лице не са предоставени инвентаризационни описи и сравнителни ведомости, поради което не е могла да отговори на въпроса налично ли е имуществото на ответното дружество.

Посочила е, че имуществото на дружеството по баланс надвишава паричните му задължения за 2015 г. с 237 000 лева, за 2016 г. с 240 000 лева и за 2017 г. – с 267 000 лева.

В съдебно заседание вещото лице е обърнала внимание, че през изследваните години са налице много малко стоки, а текущите активи се състоят предимно от вземания, като не може да се каже, дали с тези вземания могат да бъдат погасени задължения към доставчици, тъй като няма как да се види от какво произхождат, предвид обстоятелството, че ответното дружество не й е представило счетоводните си документи. Подчертала е още, че в баланса за 2014 г. е посочена печалба от 154 000 лева при положение, че не е отчетена дейност и не е ясно тази печалба от какво е. След това е пренесена и в 2015 г. и с нея е покрита загуба от 130 000 лева. По този начин дружеството не изглежда декапитализирано. Балансът за 2014 г. е нередовен и това се е отразило и на данните за следващите години.

С протоколно определение от 17.01.2019 г. съдът е задължил ответното дружество да представи ГФО за 2018 г., както и междинни счетоводни отчети за същата година. Със  същото определение му е указано да предостави на вещото лице З. цялата си счетоводна документация за периода 2014 г. до 2018 г. Предупреден е, че при създаване пречки за събиране на допуснатите от съда доказателства – ССЕ, съдът ще приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които е допусната ССЕ. Това определение е съобщено на ответника на 28.01.2018 г.

С Доклад от 03.04.2018 г. вещото лице З. е уведомила съда, че е представила на процесуалния представител на ответника – адв. М.Я.списък с необходимите й документи, но до този момент не е получила документи от „Н.С.М.“ ЕООД.

В съдебно заседание, проведено на 11.04.2018 г. съдът отново е задължил ответника да представи по делото заверени копия от ГФО за периода 2014 г. – 2018 г., както и счетоводните си документи, обуславящи наличието на краткотрайни вземания и стоки към 2017 г. и 2018 г.,  отново с предупреждение, че при неизпълнение на това задължение съдът ще приеме за доказано твърдението за изпадането му в неплатежоспособност. Това задължение е съобщено на ответника на 18.04.2019 г., но по делото не е постъпило нищо отответника до края на устните състезания.

Въз основа на издадено на ответника съдебно удостоверение, същият е представил по делото писмо от „Пристанище Варна“ ЕАД, в което е посочено, че в периода 11.08.2018 г. – 13.08.2018 г., посочените от ответника камиони са разтоварили на пристанището пшеница, като кантарните бележки са издадени на името на „АДМ Б.Т.“ ЕООД, като за нуждите на отчетността пристанището не разполага с данни за отправните пунктове или фирмите доставчици на товара.

Представени са вече описаните по-горе прехвърлителни разписки и кантарни бележки, но с печати на дружеството „Пристанище Варна Изток“ ЕАД. Представени са и две товарителници за обществен автомобилен превоз в страната от 11.08.2018 г. с изпращач „Н.С.М.“ ЕООД и получател И. чрез Г. и с място на разтоварване Варна.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв. Я.е заявила, че не може да бъда предоставена счетоводната документация, тъй като при превозването й от един счетоводен офис в друг, камионът който я превозвал, изгорял.

При така установената фактическа обстановка приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане или от ГД „Инспекция по труда“ при неплатени трудови възнаграждения. В настоящия случай съдът е сезиран от „И.“ ЕООД, който твърди, че е кредитор на „Н.С.М.“ ЕООД и има изискуемо вземане, произтичащо от развалянето на търговска сделка, поради което производството е допустимо.

Молителят в настоящото производство твърди, че ответникът е неплатежоспособен. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

В чл. 608, ал. 3 ТЗ законът е установил презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията. Молителят се позовава на посочената оборима презумпции при обосноваване твърденията си за неплатежоспособността на ответника.

Молителят е твърдял в условия на евентуалност, че ответникът е свръхзадължен. Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговецът е свръхзадължен, ако неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Това основание за откриване производство по несъстоятелност следва да бъде разгледано при условие, че твърдението за изпадане на ответника в неплатежоспособност не бъде установено.

По наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ

При съобразяване легалното определение на неплатежоспособността по чл. 608, ал. 1 ТЗ молбата по чл. 625 ТЗ би била основателна при установяване на следните предпоставки: длъжникът следва да е търговец; кредиторът следва да има изискуемо вземане, произтичащо от развалянето на търговска сделка; търговецът следва да не е в състояние да плати изискуемото си задължение към кредитора, която невъзможност следва да е резултат от трайно, обективно лошо финансово състояние, предполагащо липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, покриваща краткосрочните му задължения.

Несъмнено длъжникът „Н.С.М.“ ЕООД има качеството „търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК *********, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.

Спорен по делото е въпросът дали молителят има изискуемо парично вземане към ответника, произтичащо от развалянето на търговска сделка. Молителят твърди, че има парично вземане в размер на 57 000 лева, произтичащо от развален договор за доставка на пшеница, сключен  с ответника на 01.12.2016 г.. За да докаже вземането си молителят следва пълно и главно да докаже предпоставките по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото не се твърди някоя от предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а именно: сключването на договора за доставка на пшеница, изправността си по договора (плащане на цената по него в размер на 57 000 лева), факти, установяващи наличие на неизпълнение от страна на ответника на задължението му да достави пшеницата по причина, за която той отговора, покана за изпълнение с даване на достатъчен срок за изпълнение до длъжника и изявление за разваляне на договора поради неизпълнение, достигнало до ответника.

За да обори твърденията на ищеца ответникът дължи да докаже възражението си, че е доставил пшеницата, за която се е задължил по договор от 01.12.2016 г.

Установи се от представената фактура, подписана от ответника и представена от молителя, че страните са се споразумели ответникът да достави на молителя 200 т. пшеница, реколта 2016 г. на обща стойност 57 000 лева, която цена се дължи от купувача. Посочената сделка е търговска продажба, на основание чл. 286, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ.

Установи се от представеното платежно от 01.12.2016 г. и изявлението на ответника от 13.01.2017 г. (очевидно погрешно изписана като 2016 г.), че цената в размер на 57 000 лева е платена от молителя и той е изправна страна по сделката.

Не се установява от събраните доказателства да е уговарян срок на доставка 31.12.2016 г., както твърди молителят, но се установява от писмото от 13.01.2017 г., че ответното дружество се е задължило да достави през 2017 г., т.е., най-късно до 31.12.2017 г. Молителят не твърди да е отхвърлил така предложения срок за изпълнение, а и е изчакал изтичането му преди да претендира изпълнение, поради което следва да се приеме, че договореният от страните срок на доставка е 31.12.2017 г.

Не се събраха доказателства в подкрепа твърдението на ответника, че му е било възложено от молителя доставката да бъде извършена на трето лице –„АДМ Б.Т.“ ЕООД. От събраните доказателства – кантарни бележки и прехвърлителни разписки от периода 11-13.08.2018 г. не се установява и пшеница да е била доставена на молителя и то по процесната фактура. Тези документи не съдържат подпис на представител на „И.“ ЕООД, удостоверяващ, че пшеница му е била доставена. Не са събрани някакви други доказателства, които да установяват, че ответникът е изпълнил точно задължението си по процесната фактура да достави 200 т. пшеница до 31.12.2017 г.

От представената нотариална покана се установи, че същата редовно е връчена на ответното дружество по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК – залепено е уведомление на адреса на управление на ответника на 06.08.2018 г. и следователно същата се счита връчена в последния ден от срока по чл. 47, ал. 1 ГПК вр. чл. 50, ал. 4 ГПК, т.е., на 20.08.2018 г. Тя съдържа покана за явяване на ответника в тридневен срок и посочване ден за изпълнение на доставката, който не може да е по-късно от 21.08.2018 г. По този начин ответникът е имал всъщност един ден за изпълнение. Според настоящият състав не може да се приеме, че даденият срок е достатъчен за изпълнение от ответника на задължението му да достави пшеница и да я предаде на молителя, каквото е изискването на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, поради което и развалянето на договора за доставка посредством посочената нотариална покана на 21.08.2018 г. не е валидно извършено и не е породило целените правни последици.

Не може да се приеме още, че молителят е имал право да развали договора за доставка на първото посочено от него основание, а именно, ако ответникът не се яви в тридневен срок при нотариус, за да предложи ден за изпълнение. Това вменено му от молителя задължение не произтича от договора и не може от неизпълнението му да възникне право за молителя да развали договора. Такова право му дава само неизпълнение на договорното задължение за предаване на стоката, но както бе посочено по-горе, молителят е следвало най-напред да предостави на ответника подходащ срок за изпълнение, за да може изявлението му за разваляне на договора да породи действие. Такъв подходящ срок не е даден.

Въпреки посоченото, съдът намира, че молбата по чл. 625 ТЗ съдържа в себе си изявление за разваляне на договора поради неизпълнение и покана за плащане на даденото на отпаднало основание, което изявлението е получено от ответника при връчване на молбата на 19.10.2018 г. Трайно установена е съдебната практика по въпроса, че с исковата молба може да се развали всеки двустранен договор, независимо дали с последната е определен подходящ срок за изпълнение, не е посочен изобщо срок за това или посоченият е недостатъчен. Във всички случаи договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на съдебното производство до изтичане на обективно подходащия с оглед на конкретните обстоятелства срок (така Решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 81 от 03.06.2015 г. по т.д. № 1591/2014 г. на ІІ т.о.). Несъмнено този срок изтича до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В случая молителят се е позовавал на последиците от развалянето на търговската сделка с ответника от 01.12.2016 г., поради което може да се приеме, че същият е направил изявление за разваляне на договора поради неизпълнение и това негово изявление е достигнало до ответника с връчване на молбата по чл. 625 ТЗ на 19.10.2018 г. По делото не са представени доказателства от ответника за изпълнение на задължението му по процесната сделка до приключване на съдебното дирене, поради което и съдът приема, че процесната търговска сделка е развалена с връчване на молбата по чл. 625 ТЗ, като за молителя е възникнало и е изискуемо вземане за връщане на платените 57 000 лева на отпаднало основание. По делото няма доказателства тази сума да е платена от ответника на молителя.

Съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Спиране на плащанията е налице тогава, когато длъжникът не е в състояние да плати, предвид финансовото си състояние, дори задълженията си към един кредитор, когато те са значителни. По делото се установи, че ответникът не плаща задължението си към молителя за връщане на платените по търговска сделка 57 000 лева на отпаднало основание. Следва обаче да се установи дали такова плащане не се извършва само поради обстоятелството, че ответникът оспорва съществуването на задължението си или това се дължи на обективна финансова невъзможност да го плати. Основни показатели за финансово-икономическото състояние на търговеца са коефициентите за ликвидност. От изслушаното заключение на ССЕ за периода 2014 г. – 2017 г. се установява, че само за 2014 г. коефициентите са 0, но това се дължи на липсата на каквито и да е задължения на дружеството, при наличие на краткотрайни активи, а и според един от докладите на вещото лице по делото за тази година е подадена декларация за неактивност, поради което за тази година не може да се приеме, че дружеството е с лошо финансово състояние. За следващите три години коефициентът на обща ликвидност е съответно, 1,36, 1.07 и 1.39, т.е., над референтната стойност, която е 1 и показва добра възможност за погасяване на текущите задължения с краткотрайните активи. И за трите години вещото лице е посочило, че ответникът е правил значителни плащания към доставчици и съответно е събирал свои вземания, но за 2016 г. и 2017 г. нетният поток е отрицателен, т.е., постъпленията от дейността са по-малки от плащаните задължения и се влошава възможността на ответника да погасява задълженията си от приходи от дейността, а това става за сметка на наличните парични средства.

Липсват данни относно финансово-икономическото състояние на длъжника за 2018 г. и до средата на 2019 г. Ответникът не е публикувал в търговския регистър ГФО за 2018 г., нито е осигурил на вещото лице възможност да прегледа счетоводната му документация. Липсват съответно данни ответникът да е извършвал дейност през 2018 г. За целите на анализа следва да се приеме, че ако няма приходи от дейност всички плащания продължават да се извършват за сметка на наличните парични средства, които са 82 000 лева към 31.12.2017 г., а задълженията към тази дата са в размер на 687 000, които са отчетени като такива със срок до една година. Следователно, за да ги погаси до края на 2018 г., ответникът следва да може бързо да обърне в пари свои текущи активи извън паричните средства, а именно разполагаемите стоки на стойност 120 000 лева, вземания от клиенти и доставчици на стойност 482 000 лева и други вземания на стойност 270 000 лева. Стойността на краткотрайните активи несъмнено надхвърля размера на краткосрочните задължения. Според практиката на ВКС обаче (така Решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на  ВКС, II  т.о.), фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. Така например, ако материалните запаси са непродаваеми, от значение за преценката на възможността на предприятието да изпълни текущите си дългове ще бъде не коефициентът на обща, а на бърза ликвидност, при изчислението на който се вземат предвид всички краткотрайни активи без материалните запаси. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания. 

По делото липсват доказателства за вида и състоянието на притежаваните от длъжника стоки, съответно – не може да се направи обоснован извод за тяхната пазарна реализируемост и ликвидност изобщо. Такава оценка не може да се направи и относно събираемостта на вземанията, особено на тези, осчетоводени като Други вземания. Тъй като обаче невъзможността за оценката им се дължи изцяло на поведението на ответника, който, от една страна не е изпълнил задължението си по чл. 190 ГПК да представи ГФО за 2018 г., а от друга страна не поддържа офис на адреса си на управление и счетоводството му не може да бъде открито и анализирано за целите на настоящото производство и след двукратни указания от съда не е предоставил достъп на вещото лице до него, кат отвърденията, че цялото счетоводство е изгоряло в камион са несериозни, то следва да бъде прието, че посочените в баланса за 2017 г. стоки и вземания през 2018 г. са неликвидни, поради което за оценка финансовото състояние на дружеството през тази година следва да бъде използван не коефициента на обща ликвидност, който очевидно не дава реална представа за финансовото състояние на длъжника, а останалите коефициенти. Коефициентът за бърза ликвидност също е ирелевантен, тъй като както бе посочено, само сумата на паричните средства към 31.12.2017 г. далеч не е достатъчна да покрие всички задължения. Липсват данни за промяна на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност след 2017 г., а за тази година те са 0.12, т.е., далеч под референтните показатели, които са съответно 0.3 и 0.2. Ето защо следва да се приеме, че през 2018 г. финансово-икономическото състояние на ответника силно се е влошило и той не е могъл вече да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните активи. До този извод води и неизпълнението от страна на ответника на задължението му да публикува ГФО за 2018 г. в търговския регистър, което неизпълнение може да се обясни само с желанието на ответника да скрие от кредиторите си своето влошено икономическо състояние. Подобно остава състоянието и през 2019 г., като доказателства за обратното не са представени. Следователно може да се направи обоснован извод, че възникналото вземане на молителя след депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ не може да бъде погасено от ответника поради обективно влошеното му икономическо състояние, като последното е трайно и продължава да е такова и към момента на приключване на устните състезания. Индиция за влошаване икономическото състояние на ответника е и обстоятелството, че през октомври 2018 г. същият сам е депозирал пред СГС молба за откриване производство по несъстоятелност, която е обявена и в търговския регистър.

Както бе посочено, ответникът не е изпълнил и вмененото му задължение по реда на чл. 190 ГПК да представи по делото годишния си финансов отчет за 2018 г., поради което са налице предпоставките за прилагане и на последиците по чл. 161 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ и съдът следва да приеме за доказани твърденията на молителя за наличие състояние на неплатежоспособност у длъжника за продължителен период от време, продължаващо и към настоящия момент.

Същевременно горното установява и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 631 ТЗ – затрудненията не са временни и длъжникът няма имущество, с което да покрие задълженията си без опасност за кредитора. Длъжникът, в чиято тежест е да установи наличието на тези отрицателни предпоставки не е представил доказателства за тях.

При констатираната неплатежоспособност, следва да се установи началната дата на това състояние. Както бе посочено, състоянието на неплатежоспособност е настъпило през 2018 г., като то е сигурно към 31.12.2018 г. и тази дата следва да бъде приета като дата на неплатежоспособността на ответника.

Изложеното обосновава наличие на всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност на ответника „Н.С.М.“ ЕООД поради настъпила неплатежоспособност.

Предвид установяването на първата посочена от молителя предпоставка за откриване производство по несъстоятелност – неплатежоспособност, не следва да бъде разглеждана втората, евентуално заявена предпоставка – свръхзадълженост.

Молителят е поискал съдът да постанови решение по реда на чл. 630, ал. 2 ТЗ, но по делото не са събрани никакви доказателства, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, поради което това искане е неоснователно.

Тъй като към момента по делото няма категорични данни за липса на имущество, което да послужи за покриване първоначалните разноски в несъстоятелността, следва да бъде постановено решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ. Молителят „И.“ ЕООД е посочил като такъв К.Т.Г., ЕГН **********,***, офис 1, включена в Заповед на министъра на правосъдието № ЛС-04-671 от 19.04.2017 г., ДВ бр. 35/02.05.2017 г., а тя е представила по делото декларация по чл. 656, ал. 2 ТЗ и изрично е дала съгласие да бъде назначена като временен синдик на ответното дружество, поради което и на основание чл. 628, ал. 4 ТЗ същата следва да бъде назначена като временен синдик на дружеството.

По разноските: На молителя се дължат разноски, каквито е доказал като реално сторени в размер на 5043 (част от допълнителния депозит в общ размер на 1300 лева не е използван), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

             Воден от горното и на осн. чл. 608 ТЗ, във вр. чл. 630, ал. 1 ТЗ, съдът

 

                                                              РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.С.М.“ ЕООД, *** и  ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2018 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за „Н.С.М.“ ЕООД, ***.

НАЗНАЧАВА временен синдик на „Н.С.М.“ ЕООД, ***, а именно К.Т.Г., ЕГН **********,***, офис 1, моб. тел. +*******, при месечно възнаграждение в размер на 900 (деветстотин) лева, като определя срок за встъпването й три дни от съобщението.

СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ на „Н.С.М.“ ЕООД на 12.09.2019 г. от 12.00 ч., което ще се проведе в гр. София, бул. „Витоша“ № 2,  Съдебна палата, заседателната зала на VІ -5 състав, при следния дневен ред: 1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му и 3. Избор на комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА „Н.С.М.“ ЕООД, *** да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 5 043 лева (пет хиляди четиридесет и три лева) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

           Решението подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от вписването му в Търговския регистър, от страните по делото и трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност (15.10.2018 г.)

 

Решението да се изпрати за вписване в Търговския регистър.

 

 

СЪДИЯ: