РЕШЕНИЕ
№ 1080
гр. Кюстендил, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20251520100331 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано с искова молба, подадена от Община
Кюстендил, представлявана от кмета на общината, с административен адрес в
гр. К., пл. „В.“ №*, против В. Д. С., ЕГН **********, с адрес в с.Сл., общ.К.,
ул. „Г.Кр.“ №***, ет.*, ап.*.
Ищецът Община Кюстендил твърди, че е сключила с ответника В. С.
договор за отдаване под наем на общинско жилище за срок от 5 години, с
административен адрес на жилището в с. Сл., общ. К., ул. „Г.Кр.“ №***, ет.*,
ап.*, срещу задължението за наемателя да заплаща наемна цена в размер на
35,72 лева, платима до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнася, както и изразходваните от наемателя консумативи (ел.енергия и вода).
Според сключения договор, при неспазване на срока за заплащане,
наемателят дължал и неустойка за забавено плащане в размер на 0.5% от
стойността на месечния наем за всеки просрочен ден.
За периода от 01.08.2022г. до 15.08.2024г. наемателят дължал наемни
платежи в общ размер на 874,56 лева, 290,85 лева неустойка за забавено
плащане към 07.11.2024г., такса битови отпадъци в размер на 62,90 лева за
периода от 05.07.2022г. до 15.08.2024г. и 9,40 лева неустойка за забавено
плащане към 07.11.2024г.
Към „Кюстендилска вода“ ЕООД наемодателят заплатил изразходвана
от ответника вода в размер на 24,92 лева, ползвана за периода от 08.07.2022г.
1
до 08.12.2022г. и към „Електрохолд Продажби“ ЕАД сума в размер на 604,89
лева – изразходвана за периода от 05.01.2023г. до 03.04.2023г. ел. енергия,
както и 19,00 лева такса за възстановяване на електроенергията в имота.
С писмо от 12.01.2023г. ищецът уведомил ответника за неплатените
задължения, като му бил предоставен срок да заплати доброволно
задълженията си. Съобщението било връчено на ответника на 18.01.2023г. С
изрична молба ответникът поискал удължаване на предоставения му срок,
като му е предоставен срок до 30.04.2023г., като изрично е уведомен, че ако не
изпълни задълженията, договорът му ще бъде прекратен.
Поради неизпълнение, на 15.07.2024г. със заповед на кмета е
прекратено наемното правоотношение поради настъпило прекратително
основание по чл.46, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост и чл.31, т.1
от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и продажба на общински жилища – неплащане на
наемната цена за повече от 3 месеца. Заповедта за прекратяване била получена
лично от ответника.
С изрична заповед на ответника бил предоставен срок за доброволно
освобождаване на имота, определена била комисия от кмета и жилището било
иззето.
За дължимите суми било подадено заявление по реда на чл.410 и сл.
от ГПК, като е образувано ч.гр.дело №2821 от 2024г. по описа на Районен съд
– Кюстендил, издадена е заповед за изпълнение, като същата е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК.
Поради посоченото са предявени установителни искове по реда на
чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с правна квалификация чл.232, изр.2 от
ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с които да бъде установено от съда, че ответникът дължи
на ищеца суми, произтичащи от Договор за наем на общински имот №Д-00-
*** от 05.07.2022г., сключен между страните, както следва: 874,56 лева
неплатени месечни наемни вноски за периода от 01.08.2022г. до 15.08.2024г.
по Договор за наем на общински имот №Д-00-*** от 05.07.2022г., 290,85 лева
неустойка за забавено плащане на наемната цена към дата 07.11.2024г., 62,90
лева такса битови отпадъци за периода от 05.07.2022г. до 15.08.2024г. и 9,40
лева неустойка за забавено плащане на таксата за битови отпадъци към дата
07.11.2024г.; 24,92 лева изразходвана вода за периода от 08.07.2022г. до
08.12.2022г., 604,89 лева изразходвана ел.енергия за периода от 05.01.2023г. до
03.04.2023г., 19,00 лева такса за възстановяване на електроенергия, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението до съда (25.11.2024г.) до окончателното изплащане на вземането и
сторените разноски по делото.
От ответника, чрез назначения от съда особен представител, е
представен отговор на исковата молба. В него се сочи, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като не е възникнало за ответника задължение да заплаща
наемната цена и останалите периодични задължения, предвид това, че имотът
2
не бил в състояние, годно за ползване, съобразно договора. Освен това, според
чл.4 от процесния договор за наем, за актуализирането на наемната цена било
необходимо сключено допълнително споразумение, а такова липсвало и
ответникът не дължал наемната цена.
Твърди се, че наемната цена е заплатена изцяло и в срок от ответника.
Оспорват се констатациите за състоянието на процесния имот,
обективирани в приемо-предавателен протокол към договор от 05.07.2022г., от
който не можело да се установи и датата, на която е извършено предаването на
наетия имот. Освен това, представената справка за задължения,
удостоверявала за страната, която я е изготвила, изгодни факти, поради което
нямала доказателствена стойност по отношение на ответника.
Относно акцесорната претенция за неустойка, ответникът чрез
особения си представител сочи, че липсват доказателства за дължимостта й,
срокът на начисляването й, както и факта, че в договора нямало клауза за
начисляване на неустойка върху таксата за битови отпадъци. Вземането имало
частен характер, тъй като произтичало от договор между равнопоставени
субекти, а не съобразно разпоредбите на ЗДМТ.
Претендира се отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните,
намира за установено следното:
От представените Заповед № РД-00-***/29.06.2022г. и договор за наем
от ****.2022г. се установява, че ищцовата община е отдала под наем на
ответника процесния общински жилищен имот (апартамент), находящ се на
адрес в село Сл., общ. Кюстендил, ул. „Г. Кр.“ №***, ет.*, ап.* за срок от пет
години, считано от датата на подписване на договора. Наемната цена била
35,72 лева на месец, платима до 10-то число на месеца, следващ месеца за
който се отнася.
В чл.8, т.13 и т.14 от договора е постигнато изрично съгласие, че
наемателят поема за своя сметка всички текущи разходи за консумативи
(ел.енергия, вода), които се дължат при ползването на наетия общински имот,
като наемателят се задължил да заплаща и такса за битови отпадъци по
отношение на имота.
В чл. 14 страните са уговорили предпоставките за прекратяване на
договора, като в т.2 е посочено, че договорът се прекратява с неплащане на
наемната цена и консумативните разходи за повече от 3 месеца.
При неплащане в срок, страните са договорили, че наемателят дължи
неустойка за забавено плащане в размер на 0.5% от стойността на месечния
наем за всеки просрочен ден.
Имотът е предаден за ползване на наемателя на датата на сключване
на договора от служител на общината, като е попълнен приемо-предавателен
протокол, в който е посочено обзавеждането и движимите вещи, които се
предоставят за ползване от ответника.
3
С уведомително писмо от 12.01.2023г. ответникът е уведомен за
непогасени задължения за период от месец август 2022г. до месец декември
2022г. за наем и консумативи, като му е предоставен срок от пет дни да погаси
задължението си. С молба от 25.01.2023г. В. С. е поискал удължаване на срока
за погасяване на задълженията. Предоставен му е нов срок до 30.04.2023г. да
заплати задълженията си. Няма данни за погасяване на задълженията.
Предвид допуснатото от наемателя системно неизпълнение на
задълженията му за плащане на наемните вноски, консумативи и такса битови
отпадъци, кметът на ищцовата община е издал Заповед № РД-00-
****/15.07.2024г. за прекратяване на наемното правоотношение между
страните, на основание чл. 46, ал. 2, вр. чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, като е дал на
ответника 14–дневен срок от връчването й да освободи имота и да предаде
ключовете от него. Видно от отбелязването в самата заповед, същата е
съобщена на наемателя лично на 31.07.2024г. Въпреки влизането в сила на
горепосочената заповед, наемателят не е предал доброволно имота, поради
което е открито производство по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване на
общинското жилище. Издадена е заповед от 23.08.2024г. за доброволно
освобождаване от ответника на наетия имот, връчена му чрез залепване на
входа на жилището. От протокол от 30.10.2024г. се установява, че комисия от
ищцовата община (назначена със заповед на кмета) е извършила изземване на
имота, като в него е останала покъщнина на ответника.
От приложеното ч. гр. д. № 2821/2024 г. на Районен съд - Кюстендил
се установява, че за вземанията си в размер на 874,56 лева - неплатени
месечни наемни вноски за периода от 01.08.2022г. до 15.08.2024г. по Договор
за наем на общински имот №Д-00-*** от 05.07.2022г., 290,85 лева неустойка
за забавено плащане на наемната цена към дата 07.11.2024г., 62,90 лева такса
битови отпадъци за периода от 05.07.2022г. до 15.08.2024г. и 9,40 лева
неустойка за забавено плащане на таксата за битови отпадъци към дата
07.11.2024г.; 24,92 лева изразходвана вода за периода от 08.07.2022г. до
08.12.2022г., 604,89 лева изразходвана ел.енергия за периода от 05.01.2023г. до
03.04.2023г., 19,00 лева такса за възстановяване на електроенергия, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението до съда (25.11.2024г.) до окончателното изплащане на вземането и
сторените разноски по делото, ищцовата община се е снабдила срещу
длъжника със заповед за изпълнение № 1422/29.11.2024г., която е връчена на
В. С. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
За установяване на размера на дължимите задължения, съдът е
изслушал съдебно-счетоводна експертиза, която е приета без възражения по
делото. Вещото лице е изчислило, че размерът на неплатения наем е 874,56
лева за периода от 01.08.2022г. до 15.08.2024г., 290,85 лева неустойка за
забавено плащане за периода от 11.09.2022г. до 07.11.2024г. съобразно
условието на чл.15 от Договора, 62,90 лева такса битови отпадъци за периода
от 05.07.2022г. до 15.08.2024г., 604,89 лева изразходвана електрическа енергия
за жилището, находящо се в с. Сл., ул. „Г. Кр.“ №***, ет.* за периода от
4
05.01.2023г. до 03.04.2023г., с клиентски номер ******** (като задължението е
погасено от ищеца, видно от платежно нареждане №5086707 от 06.11.2024г.,
приложено и прието по делото), 19,00 лева такса за възстановяване на
електроенергията по посочения клиентски номер (отново заплатена от
Община Кюстендил – платежно нареждане от 06.11.2024г.) и 24,92 лева
изразходвана вода в жилището, находящо се в с. Сл., ул. „Г. Кр.“ №***, ет.*,
клиентски номер ***** за период от 05.01.2023г. до 03.04.2023г. (погасено
задължение от Община Кюстендил в полза на „Кюстендилска вода“ ЕООД,
видно от платежно нареждане от 06.11.2024г.).
По отношение на претенцията за неустойка за забавено плащане
върху таксата за битови отпадъци в размер на 9,40 лева, вещото лице е
установило, че в договора нямало такава клауза, а размерът на претенцията
била равна на законната лихва за забава към дата 07.11.2024г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника
е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК и има за предмет посочените в нея суми.
Уважаването на иска по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и главно наличието на валидна
облигационна връзка с ответника по договор за отдаване на общински имот
под наем, предаване на наетата вещ на наемателя в състояние, което отговаря
на ползването за което е наета и размера на вземането си. В тежест на
ответникът е да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на
уговорения наем през процесния период.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
между страните е съществувала валидна облигационна връзка по договор за
наем от 05.07.2022г., касаеща временното и възмездно ползване на процесния
общински жилищен имот, представляващ апартамент. При сключването му
наемодателят е действал чрез законния си представител – кмета, а ответникът
лично. Ищецът е изправна страна по договора за наем, тъй като към датата на
сключването му фактически е изпълнил основното си задължение като
наемодател да предаде и да осигури достъп на наемателя до наетия обект. В
последният ответникът е пребивавал повече от две години, на основание
договорната връзка между страните и не се доказа да е губил фактическата
власт върху него при възникване на процесното наемно правоотношение или
че предоставената вещ – жилище, не е била в негодно за обичайното й
ползване състояние. В подкрепа на това са и разходваните консумативи в
имота за процесния период, т.е. имотът е обитаван.
Предаването на наетия обект за ползване от наемателя е породило
основното му договорно задължение да заплаща уговорената месечна наемна
цена в размер на 35,72 лева на месец, платима до 10-то число на месеца,
5
следващ месеца за който се отнася. Наемната сума не е променяна през
процесния период. Задължението за плащането на същата тежи на наемателя,
докато действа договорната връзка между страните, като е без значение дали
през този период реално е живял и ползвал имота. В случая процесния
договор за наем е бил сключен за срок от 5 години, считано от 05.07.2022г. и
неговата продължителност не е била променяна с последващите съглашения
между страните, поради което същият е следвало да изтече на 05.07.2027г. С
издадената заповед на кмета на общината от 15.07.2024 г., видно от
съдържанието й, се прекратява наемното правоотношение от момента на
влизане в сила на заповедта на основание чл.14, т.2 от Договора, чл.46, ал.1,
т.1 от ЗОС и чл.31, т.1 от Наредбата за условия и реда за установяване на
жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища.
Заповедта на кмета е връчена лично на наемателя на 31.07.2024г., поради което
е влязла в законна сила на 14.08.2024г. Въпреки това, налице са доказателства,
че след 15.08.2025г. наемателят е продължил да държи вещта до 30.10.2024г.
(когато е иззета принудително от комисия, назначена със заповед на кмета),
като това е ставало при липса на съгласие от наемодателя.
При безспорно доказано ползване на наетия обект през период
05.07.2022г. – 15.08.2024г., наемателят следва да докаже, че е изпълнил
задължението си за плащане на месечния наем. За визирания период и с оглед
уговорена месечна наемна цена от 35,72 лева, вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза е изчислило за процесния период от 01.08.2022г. до
15.08.2024г., че ответникът дължи общо сумата от 874,56 лв. Няма данни
наемателят да е изпълнил задължението си. Същият не доказва заплащане на
тази сума, макар това да е в негова тежест.
Наличието на неизпълнено главно задължение за процесния период
предоставя изпадането на наемателя в забава, като съгласно уговореното в
договора (чл.2), същият е в просрочие за плащане на съответната наемна
вноска след 10-то число на месеца, следващ месеца, за който наема се отнася.
Изричното уговаряне на деня на забавата, изключва необходимостта длъжника
да бъде канен (чл. 84, ал. 1 от ЗЗД). В случай на забава, страните са уговорили
неустойка в чл.15 от договора, като стойността и е 0,5% от стойността на
месечния наем за всеки ден забава. Вещото лице е установило, че общия
размер на неустойката за просрочие е 1891,72 лева, но доколкото претенцията
е за 290,85 лева, решението трябва да съответства на тази претенция.
Заплащането на сумата от 290,85 лева от ответника не се твърди и не се
доказва.
На основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД наемателят дължи заплащане
на разходите за ползване на наетата вещ, включително и консумативите като
електрическа енергия и питейна вода. Част от тези разходи безспорно е и
таксата за битови отпадъци, която ответникът се е задължил да заплаща и по
силата на сключения между страните договор за наем. Заплащане на разходите
за ползване на вещта се дължи, докато договорът е в сила и не бъде
прекратен, въз основа на посочени в закона или уговорени между страните
6
основания. Личното фактическо ползване на наетата вещ е без значение за
крайния извод, при установено в условията на пълно и главно доказване на
валидно наемно правоотношение за процесния период. За периода на действие
на договора е възникнало задължението на наемателя да заплаща дължимата
наемна цена и консумативи, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 от ЗЗД. По
делото не е спорно, че за периода от 05.01.2023г. до 03.04.2023г. включително
дължимия размер на потребяваната електроенергия е 604,89 лева,
изразходвана вода от 08.07.2022г. до 08.12.2022г. е в размер на 24,92 лева, а
таксата за битови отпадъци възлиза на 62,90 лева за периода от 05.07.2022г. до
15.08.2024г. И трите процесни периода попадат в периода, през който е
действала облигационната връзка между страните. С оглед факта, че
електрическата енергия е прекъсната от доставчика поради неплащане от
наемателя, за наемодателят е възникнало задължението да заплати такса за
възстановяване на енергията в размер на 19,00 лева, за която отново отговаря
наемателят. Последният не доказва плащане и на тези си задължения.
Ищцовата община е релевирала и искане за заплащане на сумата в
размер на 9,40 лева, представляваща неустойка за забавено плащане върху
таксата за битови отпадъци. Посочената претенция обаче не намира основание
за начисляване и съответно дължимост нито на договорно основание (в
договора за наем няма клауза за дължимост на неустойка при неплащане на
разходи за ползване на вещта), нито на законово основание (в законов или
подзаконов нормативен акт). Вещото лице е установило, че размерът на тази
претенция е равен на законната лихва за забава. Доколкото обаче искането е
формулирано като договорна неустойка, а такава не е договаряна между
страните, искът е неоснователен и не следва да бъде уважаван.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на съда намира, че
предявените искове за главница, неустойка за забавено плащане на наемната
цена, за електрическа енергия, питейна вода и таксата за битови отпадъци, са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло, а искът за неустойка за
забавено плащане на таксата за битови отпадъци следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
претенцията на ищеца за присъждане на разноски за исковото и за заповедното
производство (т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, на ВКС) се явява частично основателна. В настоящото производство
същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 112,27 лева, за
възнаграждения на особен представител в размер на 488,65 лв., 400,00 лева
възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, а
доколкото е била защитавана от юрисконсулт, при преценка на фактическата и
правна сложност на делото, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПрП му се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
По ч.гр.дело № 2821 от 2024г. по описа на Районен съд – Кюстендил е
заплатена от ищеца и държавна такса в размер на 37,73 лева.
7
Ответникът не е направил разноски в двете производства.
Следователно разноските, които следва да понесе ответника за
исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената цена на
исковете си, е в общ размер на 1182,73 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Д.
С., ЕГН **********, с адрес в с.Сл., общ.К., ул. „Г.Кр.“ №***, ет.*, ап.*
ДЪЛЖИ на Община Кюстендил, представлявана от кмета на общината, с
административен адрес в гр. К., пл. „В.“ №*, на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 236, ал.
2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, сумата в общ размер от 1877,12 лв. (хиляда
осемстотин седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки), от която 874,56
лева неплатени месечни наемни вноски за периода от 01.08.2022г. до
15.08.2024г. по Договор за наем на общински имот №Д-00-740 от 05.07.2022г.,
290,85 лева неустойка за забавено плащане на наемната цена към дата
07.11.2024г., 62,90 лева такса битови отпадъци за периода от 05.07.2022г. до
15.08.2024г., 24,92 лева изразходвана вода за периода от 08.07.2022г. до
08.12.2022г., 604,89 лева изразходвана ел.енергия за периода от 05.01.2023г. до
03.04.2023г., 19,00 лева такса за възстановяване на електроенергия, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението
до съда (25.11.2024г.) до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания има издадена заповед за изпълнение № 1422/29.11.2024 г. по ч. гр. д.
№ 2821/2024г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск да бъде установено в отношенията между
страните, че В. Д. С., ЕГН **********, с адрес в с.Сл., общ.К., ул. „Г.Кр.“
№***, ет.*, ап.* ДЪЛЖИ на Община Кюстендил, представлявана от кмета на
общината, с административен адрес в гр. К., пл. „В.“ №*, на основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, сумата от 9,40 лева (девет лева
и четиридесет стотинки), представляваща неустойка за забавено плащане на
таксата за битови отпадъци към дата 07.11.2024г.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН **********, с адрес в с.Сл., общ.К., ул.
„Г.Кр.“ №***, ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Община Кюстендил, представлявана
от кмета на общината, с административен адрес в гр. К., пл. „В.“ №*, сумата
от 1182,73 лева (хиляда сто осемдесет и два лева и седемдесет и три
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски в исковото и
заповедното производство, съразмерно с уважения размер на исковете.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 2821/2024г. по описа на Районен съд - Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9