РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 12.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16191/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 153595/11.12.2019 г., уточнена с молба от 12.03.2020
г. и в о.с.з. на 25.01.2021 г. (л. 132), предявена от К.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Г. Ф., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***.
Ищцата
твърди, че на 08.12.2017 г., около 11.30 ч., в гр. София, на бул. „Патриарх
Евтимий“, с посока на движение от ул. „Христо Белчев“ към ул. „Цар Асен I“, при
извършване на маневра завиване наляво, на кръстовището, образувано с бул.
„Витоша“, неизвестен водач, управлявал неустановено МПС, нарушил правилата за
движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с К.А.К., която като пешеходец
пресичала пътното платно по обозначена с пътна маркировка М8.2
пешеходна пътека, отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила.
По
случая бил съставен Констативен протокол № К-936/07.12.2017 г. и било
образувано досъдебно производство № 11502/2017г. по описа на СРТП-ОР-СДВР,
пр.пр. № 26828/2015 г. по описа на СРП, което с постановление на прокурор от
СРП било спряно.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, й е било причинено
следното травматично увреждане: счупване
на долния край на лъчевата кост – закрито.
След ПТП, ищцата била приета за лечение в Четвърта клиника
по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. След извършените
прегледи и изследвания, под локална анестезия, й била извършена мануална репозиция
на фрактурата и крайникът бил имобилизиран в добре моделирана гипсова шина. На
09.12.2017 г., ищцата била изписана с подобрение, като лечението й продължило в домашни условия, с
дадени препоръки за ХДР и назначени контролни прегледи. От описаното
травматично увреждане, ищцата претърпяла
болки и страдания.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 50 000 лева –
главница, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.12.2017 г. до окончателното плащане. Претендира и направените по делото
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Ф., е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Ответникът сочи, че
по делото не са представени доказателства за установяване на предпоставките за
ангажиране на отговорността му, в резултат на което е накърнено правото му на
защита. Излага съображения, че няма доказателства нито за твърдения механизъм,
нито за обстоятелствата и причините, довели до ПТП. Поддържа, че Констативен
протокол се съставя изцяло по данни само на пострадалия. Протоколът
представлявал диспозитивен документ, тъй като не материализирал удостоверително
изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното
лице. Освен това, длъжностното лице констатирало единствено, че на посоченото
място се намира ищецът и няма обективни находки за настъпило ПТП с
неидентифицирано МПС.
Ответникът
оспорва твърдяното наличие на противоправно поведение на водач с
неидентифицирано МПС, което да е в причинна връзка с описаните неимуществени
вреди. Сочи, че липсват доказателства освен за настъпването на процесното ПТП,
но и за причинната връзка между ПТП и твърдените вреди.
Ответникът
оспорва и размера на претендираното обезщетение. Заявява, че размерът на претендираното обезщетение е
завишен и не кореспондира със съдебната практика, с принципа на справедливост,
с икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, която в нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 ЗДвП, като
пешеходец е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, без да се съобрази с
разстоянието на приближаващото МПС и неговата скорост на движение. Моли искът
да бъде отхвърлен.
На
16.06.2021 г. и на 24.06.2021 г., ищцата е представила по делото писмени защити
с идентично съдържание, в които излага доводи в подкрепа на основателността на
иска.
Съдът приема от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният Ф. изплаща обезщетения
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за
имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство);
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
искът, следва да бъде установено осъществяването на следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: настъпването на
пътно-транспортно произшествие с участието на ищеца, всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние, вреди,
причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя),
както и да бъде установена липсата на обективна възможност за идентифициране на
МПС от органите на досъдебното производство, с което е било причинено
увреждане, респ. да бъде идентифициран неговия собственик/ водач.
Съдът
приема за установено по делото, че на 08.12.2017 г., около 11.30 ч., в гр. София, на кръстовището, образувано от
бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“, е реализирано пътно-транспортно произшествие
(ПТП) между неидентифицирано моторно превозно средство, управлявано от
неизвестен водач, който е напуснал местопроизшествието, и ищцата К.А.К., която
е била пешеходец.
Настъпването
на процесното ПТП и участието в него на неидентифицирано моторно превозно средство,
управлявано от неизвестен водач, както и участието на К.А.К., се установява при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства:
По делото е представен Констативен протокол № К-936, съставен на 08.12.2017
г. от мл.инспектор Л.Б.- дежурен ПТП – О „ПП“-СДВР, който е посетил мястото на
ПТП – гр. София, кръстовището, образувано от бул. „Патриарх Евтимий“
и бул. „Витоша“. Като обстоятелства и
причини за ПТП, в констативния протокол е посочено, че на 08.12.2017
г., около 11.30 ч., в гр. София, Участник
№ 1 (неустановено МПС), се е движил по бул. „Патриарх Евтимий“ от ул. „Христо
Белчев“ с посока ул. „Цар Асен I“, като на кръстовището, образувано с бул.
„Витоша“, извършва маневра завиване наляво и участва в ПТП с пресичащия
Участник 2 (ищцата К.А.К.) по обозначена с пътна маркировка М 8.2 пешеходна
пътека, отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. В
Констативния протокол е посочено още, че водачът е напуснал мястото на ПТП без
да уведоми компетентните органи.
По
делото е представена Докладна записка К-936 до Началника на Отдел „Разследване“-
СДВР, в която мл.инспектор Л.Б.е посочил, че на 08.12.2017 г. е бил дежурен и около 12.20
часа е получил сигнал от ДЧ на ОПП-СДВР за пострадал пешеходец, потърсил помощ
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, след като бил ударен от автомобил на пешеходната
пътека на бул. „Витоша“ в района на кръстовището, образувано с бул. „Патриарх
Евтимий“. Автомобилът е напуснал мястото на ПТП без да уведоми компетентната
служба на МВР.
На
08.12.2017
г. (от 14.10 ч. до 14.40 ч.), разследващ полицай в Отдел
„Разследване“- СДВР, е извършил оглед и
е съставил представения по делото
Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие. В протокола са
описани вида, състоянието и характеристиката на пътя в района на
местопроизшествието, оставените следи т.н. Към протокола е изготвена скица и
фотоснимки. Протоколът за оглед има
характер на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена
сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство (ДП) № 11502/2017 г. на „СРТП-ОР“ при СДВР, пр.пр. № 48880/2017 г. на СРП.
С постановление от 10.02.2021 г. на прокурор
при Софийска районна прокуратура, производството по ДП № 11502/2017 г. по описа на „СРТП-ОР“ при СДВР, пр.пр.
№ 48880/2017 г. на СРП, е прекратено по отношение наЯ.М.К.и е спряно по
отношение на неизвестен извършител на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
последно, б.„а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
В постановлението е посочено, че данните за водача и автомобила са негодни са
идентификация.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза. Вещото
лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства, е
описало следният механизъм на ПТП:
На 08.12.2017 г., около 11.30 часа, в гр. София по бул. „Патриарх
Евтимий”, в най-лявата пътна лента, която е за ляв завой, се е движел
неустановен автомобил, управляван от неустановен водач, в посока от ул. „Христо
Белчев“ към ул. „Цар Асен І“. Кръстовището,
образувано с бул. „Витоша“, е било регулирано със светофарна уредба, работеща в
нормален режем с циклична смяна на сигналите.
Когато се е приближавал към кръстовището образувано с бул. „Витоша“,
сигналът за него е бил зелен и той е навлязъл в кръстовището за да извърши ляв
завой и да навлезе в бул. „Витоша“, в посока към ул. „Гургулят“.
При завиване на
автомобила, най-вероятната скорост на движение е била около 19 км./ч., не
повече от 20 км./ч., изчислена съобразно напречно ускорение-центробежна сила
при завиване без да се оставят следи от занасяне на гумите. Максималната
скорост на завиване без спирачни следи е 25 км/ч
В същото време, по лявата
пешеходна пътека, попътно на автомобила, се е движила пострадалата пешеходка К.А.К.,
на 79 години. Пешеходката е стъпила
на платното за движение първа,
защото дори и при бързо тичане, когато тя е предприела пресичането, автомобилът
се е намирал на отстояние 27,40 метра преди мястото на удара, а от пресичане на
стоп-линията си до удара е изминал път 24,5 метра.
Тъй като водачът на автомобила
не е предприел свовременно спиране, автомобилът е ударил с предната си част
пешеходката в дясната й страна и е причинил телесни увреждания описани в
медицинските документи.
Към момента на удара,
пешеходката е вървяла по пешеходната пътека и се намирала на около 11 метра вляво
от десния бордюр на бул. „Витоша“, в лента за насрещното движение.
Видно от АТЕ, не е имало
препятствия, ограничаващи видимостта на пешеходката от страна на водача на
автомобила.
ВЛ по АТЕ е посочило още,
че във всички случаи, пешеходката първа
е навлязла на пешеходната пътека, затова
не е навлязла внезапно. Пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране
на автомобила и водачът при наблюдаване на ситуацията пред автомобила си е имал възможност да я види, че се движи по пешеходната пътека, от далечно
разстояние, преди да навлезе в кръстовището.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза. Вещото
лице по СМЕ, след като се е запознало с представените по делото документи и
след извършения на 04.06.2021 г. личен преглед на ищцата, е приело, че в
резултат на процесното ПТП, ищцата е получила следното увреждане: счупване на лявата лъчева кост в дисталния и край и контузия на лявата
раменна става.
ВЛ по СМЕ е посочило, че патоморфологично счупването засяга метафизата
и епифизата на костта, налице е разместване и деформация на гривнената област.
На 08.12.2017 г. е била поставена гипсова превръзка в предно задна позиция.
Механизмът на получаване е свързан с падане върху дланта, при което дорзалната
флексия на китката счупва мета-епифизата на лъчевата кост по екстензионен тип и
травмиращата сила се пренася към рамото, което е травмирано и директно при
падането. Медико-биологичната
характеристика на контузията е
трайно затруднена функция на десния горен
крайник за период по-голям от 30 дни.
Видно от СМЕ, в острия период болките са
били много силни във връзка с патологичната подвижност на костните фрагменти,
разкъсания периост, деформацията и нарастващите фрактурен хематом и
посттравматичен оток. След наместването,
отичането на ръката е продължило, гипсът е предизвикал дискомфорт, имало е
притискане по ръбовете и се е налагало да носи превръзка тип Митела. Тази
позиция на ръката е допринесла за ограничаване на движенията в раменната става
и болковия симптом. След 6-7 дни болките постепенно са намалели в китката, но са
се засилили в рамото във връзка с развитието на асептичен възпалителен процес.
Страданията са били свързани с невъзможност да се използва ръката в
ежедневната работа и за личен тоалет, неудобството от носене на гипсовата
превръзка и Мителата, отока и намаляването на активната подвижност на пръстите.
След свалянето на гипса, болките са се дължали на възстановяването на
подвижността в ставите на китката и ръката и на еластичността и на силата на
мускулите. Първоначално захватът на ръката е бил отслабен и проно- супинацията (завъртането
на китката) нарушени.
ВЛ по СМЕ е посочило, че лечебният процес е започнал от момента на
диагностициране, била е направена мануална репозиция и гипсова имобилизация с
локална анестезия, проследено е общото и локалното състояния на контролни
прегледи, назначени са били рентгенографии на счупването в предно-задна и
странична проекции.
Видно от СМЕ, този тип фрактури зарастват за период от 30 дни, след което се отстранява гипсовата
превръзка и се започва възстановяване на функцията, което продължава обикновено
до 90-100 дни от травмата. В конкретния случай,
обаче, трябва да се отчетат и възрастовите особености, както и състоянието на
костната система, които са удължили периода на възстановяване.
Вещото лице е посочило, че към настоящия момент (личният
преглед на ищцата е извършен на 04.06.2021 г., когато е и представено
заключението в СГС), пострадалата се оплаква от остатъчната лека деформация в китката и болки при претоварване на
ръката. Активните движения са
възстановени в добър обем и функционално не съобщи за някакви проблеми от китката. Във
връзка с травмата на раменната става, пострадалата периодично усеща болка и при
направените тестове се е оплакала от дискомфорт при крайните фази на
движенията, като отвеждането в крайната му фаза е най - болезнено. От анатомична гледна точка,
като крайна последица от счупването на дисталния край на лявата лъчева кост, ще
остане леко изразената деформация на китката. Функционално движенията са
възстановени напълно и не е налице траен функционален дефицит.
В открито съдебно заседание на 14.06.2021 г., ВЛ по СМЕ уточнява, че
счупването на китката е засегнало дисталната метаепифиза на лъчевата кост.
Фрактурата е била разместена, което е наложило наместването и поставянето на
гипсова имобилизация. На ищцата е било
предложено оперативно лечение, но такова не е осъществено. Останала е лека (естетическа)
деформация, но функцията на ръката е била възстановена напълно и няма разлика
между двете гривнени стави.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, същите не са оспорени от страните по делото, поради
което и съдът не намира основание да се
съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.Л.М., който е съпруг на ищцата. Свидетелят
помни точно датата на инцидента със съпругата му, тъй като тогава тя имала
рожден ден. Свидетелят сочи, че на 08.12.2018 г., ищцата излязла да вземе нещо
за празника си и след половин час се върнала държейки лавата си ръка с дясната,
в областта на китката. Двамата отишли до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където започнали болките й,
които се засилвали. След няколко часа й сложили гипс и ищцата оставала в
болницата за 2 дни за наблюдение. След като се прибрала в дома си, ищцата
изпаднала в емоционален срив, рухнала, „остаряла“, имала страхови състояния, не
можела да излезе сама никъде. Свидетелят я водел, да й поставят инжекции срещу
образуването на тромб. Ищцата останала с гипс 45 дни. Не можела да се обслужба
сама и свидетелят й помагал. На 45-ия ден й свалили гипса и ръката й била „на
зиг-заг“. Така си и останала, имала изкривяване, деформация, която още била
видима. Лекарите й предложили ново счупване и наместване, но ищцата отказала,
тъй като била на 80 години. След като преминал първоначалния
стрес, след 3 месеца и след рехабилитация, ищцата можела да хваща волана на
колата.
Свидетеля
сочи, че „към момента“ (разпитът е проведен на 14.06.2021 г.), когато се
разваляло времето или се претовари ръката, ищцата имала „предупредителни“
болки. Болката продължавала още. Към
датата на настъпване на инцидента, ищцата работела и „до ден днешен“
продължавала да работи.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Неустановен водач на неустановеният лек автомобил е допуснал
нарушение на разпоредбата чл. 120, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), предвиждаща, че когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира с пътен светофар (или от регулировчик), водачът на
пътно превозно средство е длъжен, след подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека; В случая, от събрани
доказателства се установи, че въпросното кръстовище е било регулирано със
светофарна уредба, работеща в нормален режем с циклична смяна на сигналите, за
пешеходката и за неустановеният автомобил, сигналът на светофарната уредба е
бил зелен, пешеходката е стъпила на пешеходната пътека първа, била е извън
опасната зона на автомобила, въпреки което, водачът на автомобила не е
предприел своевременно спиране, и
автомобилът е ударил с предната си част пешеходката. Поради изложеното,
съдът приема, че събраните по делото доказателства и доказателствени средства
установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният Ф., дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени
вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява К.А.К..
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България.
В
тази връзка, съдът съобрази вида и
характера на доказаните по делото увреждания, които се намират в причинна
връзка с процесното ПТП, периодът на възстановяване при такъв вид увреди, констатираната
от ВЛ по СМЕ остатъчна лека деформация в китката, но и че
активните движения са възстановени.
Съдът съобрази и указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи, възрастта на ищеца към
датата на ПТП, претърпените болки и страдания, общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял ищеца, прогнозата
за здравословното състояние на ищеца, отражението, което е дало процесното ПТП
върху живота на К.А.К., вкл. върху
психическото и емоционалното й състояние, социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП (2017 г.) и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на К.А.К., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 28 000 лева.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която в нарушение на чл.
113, ал. 1, т.1 ЗДвП, като пешеходец е пресичала пътното платно на пешеходна
пътека, без да се съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и неговата
скорост на движение.
Възражението
за съпричиняване е неоснователно, тъй като видно от АТЕ, пешеходката е стъпила на платното за движение първа и тъй като по време
на произшествието пешеходката до момента на удара е била винаги пред
автомобила, тя не е имала възможност да го вижда, без да обърне погледа си
надясно и назад. Към определен момент тя е имала възможност да чуе звука от
гумите и двигателя на автомобила, ако е с добър слух и може да различи, че я
засгига завиващ автомобил, сред общия силен шум на бързо движещия се направо по
бул. П. Евтимий автомобилния поток. Поради тези причини най-вероятно не е имала
възможност и време за да си обърне, да възприеме правилно ситуацията и да
прецени на къде да бяга-напред или назад или да застане неподвижна.
Поради
изложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 28 000 лева,
като за разликата до пълния предявен
размер от 50 000 лева, искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на
Гаранционния Ф. се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ.
Разпоредбата на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към
застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ.
Доколкото не се установява от ищеца
датата по чл. 497, т.1 КЗ и доколкото ответникът носи тежестта от непредставяне на изискани от
съда /и ищеца/ доказателства съгласно чл. 161 ГПК,
то съдът приема за дата, определяща изискуемостта на вземането за обезщетение,
респ. пораждаща задължението за мораторни лихви, тази по чл. 497, т.2 КЗ – с изтичане срока по чл. 496 КЗ,
т.е. с изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията.
Няма спор между страните, че ищецът е поканил ответника със заявление от 15.08.2018
г. (видно и от молбата от тази дата, л. 11), както и че ГФ не е изплатил
обезщетение. С оглед гореизложеното, лихвата върху обезщетението следва да бъде
определена от 16.11.2018 г., като
претенцията за законна лихва върху сумата от 28 000 лева, следва да бъде
отхвърлена за периода от 08.12.2017 г. до 15.11.2018 г., като
неоснователна.
Относно разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „В., У.И П.“, БУЛСТАТ *******, със седалище и адред
на управление:***, сумата от 1136.80 лева, съразмерно на уважената
част от иска (2030 лв. х 0.56).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 110 лева от общо
направените разноски в размер на 250 лева (250 лв. х 0.44) - депозит за АТЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно
на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 132 лева (300 х 0.44) за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1512 лева, които
включват: 1120 лева – държавна такса (28 000 лв. х 4%) и 392 лева (700 лв. х 0.56) – депозит за вещи лица, от
внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: ***, да заплати на К.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата от 28 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от К.А.К. неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 08.12.2017 г., в гр. София, по
вина на лице, управлявало неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва,
считано от 16.11.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за разликата над 28
000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, и претенцията
за законна лихва върху сумата от 28 000 лева, за периода от 08.12.2017 г. до 15.11.2018 г.
ОСЪЖДА
Г. Ф., с адрес: ***, да заплати
на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „В., У.И П.“, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление:***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1136.80 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Г. Ф., с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 110
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 132 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф.,
с адрес: ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1512 лева
– разноски по делото, представляващи държавна такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: